Обвинението против
подсъдимата Н.П.М. *** е по чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК, затова, че казала
обидни и клеветнически думи за честта и достойнството на Б.Г.Б., изричайки:
“1. Тези хора сигурно са
на социални както всички като тях, нямат работа и имат време да пишат жалби и
да разиграват държавни служители ние нямаме такова време за изпълнение.
2. Това е психически тормоз върху сестра ми
и семейството й. Тук се пояснява – те са земеделски производители, убити и
уморени хора. Тези момчета са отраснали с тях.
4. Ние сме частна фирма от
По делото е предявен граждански иск срещу подс.М. за
сумата от 3000 лв., неимуществени вреди .
Подсъдимата, редовно призована , вместо нея се явява
договорен защитник-адв.Н.К., от нейно име заявява,че не се признава за виновна,
пледира да бъде оправдана от съда, а предявения ГИ-отхвърлен като неоснователен
и недоказан..
Съдът като съобрази всички писмени и гласни доказателства
по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В прокуратурата
на гр. Монтана, била
образувана
преписка Вх. № 1394/2016г. по
повод жалба подадена от Б.Г.Б./тъжителя по настоящето ч.х.дело/ от с. Смирненски, обл. Монтана, против лицата : К. Г. Р и Р. Ра/съпрузи/. По
преписката е възложена проверка по реда на чл. 145, ал.1,т.З от Закона за съдебната власт, тъй като изложените
първоначално данни са били недостатъчни за извеждането на правен извод относно
наличието или не на основателно предположение за извършено престъпление от обш характер.
В хода на извършената
проверка са снети обяснения от лицата, които знаят факти и обстоятелства във
връзка с изложеното в жалбата, изискани и приложени са документи относими към случая. Установена е следната
фактическа
обстановка : жалбоподателят Б.Г.Б./тъжител по
настоящето дело/ е собственик
на имот - празно дворно място с площ 650 кз.м, съставляващо УПИ II - 490 кв.104 по действащия план за регулация на с.
Смирненски, общ. Брусарци. В подкрепа на последното е договор за покупко-продажба на недвижим имот. Имотът
е бил частна общинска собственост и е закупен от жалбоподателят чрез спечелен търг. Съсед на този е К. Г. Р - с. ***, УПИ 492,кв.104. По прокурорската преписка тъжителя/там жалбоподател/ сочи, че в съседния имот имало построена
сграда, която била навлязла в неговия имот, същата представлявала незаконен строеж, не било спазено определеното отстояние
от границата на неговия имот В тази
връзка отправил нотариална покана до съседа си по имот- Р, но последният не се явил в
кантората на съответния нотариус, поради и което жалбоподателят сезирал РДНСК Враца, с копие
до Кмета на Община Брусарци. К. Р дал писмен отговор на отправената му покана от
жалбоподателя също така чрез съответния нотариус. Водещият ДП
прокурор е направил извода, че според него видно от водената кореспонденция между
лицата чрез нотариуса между тях е бил налице спор относно дали единият следва да заплаша наем на
другия, доколко въпросната постройка е
незаконен строеж по смисъла на ЗУТ, дали се дължи обезщетение от страна на Р на жалбоподателя/настоящият
тъжител/
и др. Относно този спор лицата
следвало да упражнят правата си по предвидения за
това ред, като видно от събраните по
преписката материали жалбоподателят е предприел действия,чрез сезиране на РДНСК, Община Брусарци.
Според прокурора от
РП-монтана, в този казус следвало да бъде обсъдено изложеното от
жалбоподателя-Б.Г., дали в случая
са налице данни за извършено престъпление от общ характер, за което навежда доводи в жалбата си, евентуално на
престъпление по чл. 21З а,
ал.1 от НК. От снетите от лицата обяснения
в хода на проверката се установило,
че преди спечелването на търга от страна на
жалбоподателя, лицата са били в добри
съседски взаимоотношения.
След спечелване на търга от жалбоподателя,
последният заявявил, че съседите му престанали да
разговарят с него и близките му. Заявявил също така, че на няколко пъти му се обаждали по телефона съседката му Р. Ра-съпруга на
съседа му К. Р, сестра й -- Н.М./ подсъдима по
настоящето н.ч.х.дело, като го „ приканвали" да оттеглил жалбата си
подадена до РДНСК. Един ден дори бил пресрешнат от дъщерята на К. Р - Г.Г. в центъра на гр. Монтана,
която според жалбоподателя" меко казано
се опитала да му повлияе да оттеглил жалбата
си до РДНСК. На всички техни искания, той
отговарял, че не искал да разисквал повече
този въпрос и нямало да оттегли жалбата си. При
един такъв разговор по телефона г-жа Ра му
била заявила, че ще разговаряла с него „
по друг начин", което силно го подразнило и затворил телефона. Жалбоподателят
заявява, че впоследствие на 14.07.2016г. разбрал
какъв бил този
„ друг начин", а именно заплахи в последвала среща на 14.07.2017г.-тогава чрез негов
колега, който не знаел как се казвал си уговорил среща с лице, което разбрал че
името му е „ Пепи Зеленкия". Според него целта на това обаждане била да се сдобият с личния му тел. номер,
който при разговора отказал да предостави. Когато отишъл на уговореното
място в гр. Монтана, там
го чакали двама мъже, които не познавал. В хода на проверката е установено, че това са
били лицата Т. К.ов Т.ов и П. Н. Г.. Първоначално
в жалбата си г-н Б. заявява, че тези две
лица се опитали видимо любезно, но със заплашителен тон и намеци да му внушат и да го убедят да се съгласи да продаде на
съседите си К. и Р. Ри част от
имота, който придобил чрез търга. Същите тези
две лица му били показали и скица на неговия
имот, като имало контури със защрихована част, която трябвало да
продаде. При проведения разговор с тези лица, жалбоподателят останал с
впечатлението, че са изпратени от страна на съседите му.Единият от тях бил много едър и определено
бил доведен, за да плашил с вида си и
изказванията си" че брат му се държал арогантно със съседите му/ имали предвид Р и съпругата му, т.к
казали, че Р бил много добър и
притеснителен човек, а съпругата му толкова хубав човек и говорела само хубави неща за тях/ жалбоподателят и
близките му/ и не било зле да си оправил
взаимоотношенията със съседите си, за да не си изпатил и да не се налагало да
посетят брат му във Враца". Приканили го били също така
да обещаел, че ще си оправи взаимоотношенията
със съседите и че ще им продаде частта
от имота за сумата от 3000.00лв. Всичко това предизвикало страх
у него за здравето и живота на брат му, баща му, както и за него самия.. Относно изложеното от жалбоподателя за проведените по
телефона разговори със съседите му - -
Р. Ра, както и със сестра и няма как да се установи какво конкретно са
говорили. В тази връзка било само изложено от жалбоподателя,
но последното нямало как да бъде потвърдено. Относно срещата му с дъщерята на съседа му -- Г.Г., състояла се
непредвидено, последната отричала изложеното от жалбоподателя. Т.е. тя отричала, че са се срещнали, но на тази
среща го била попитала защо пишел непрекъснато жалби против семейството й , както и че идвали
пет пъти на проверки по неговите жалби, при което жалбоподателят й бил отговорил, че
имал информация,
че баща й
искал да закупи имота му, да строи, да му затворил входа към къщата и др.т. Г.Г. заявила, че по никакъв начин
не е искала
да повлияе на жалбоподателя да оттеглил жалбата си до РДНСК, тъй като последните били
на проверка предния ден във връзка с жалбата на съседа й. В обясненията си Р.
Ра заявява, че до момента както тя, така и нейното семейство не са подавали
жалба срещу съседа си. Жалбите от негова страна започнали след като закупил имота, спечелен
на търг и от тогава били подложени на психически тормоз.
В
обясненията си Т. Т.ов и П. Г. заявяват, че са искали да закупят имота, но били
пропуснали търга. Разбрали впоследствие, затова се срещнали с жалбоподателя, като имали
желание да откупят имота, за да правели рибарник. Предложили му били сумата от 3000.00лв. Отричат
да са отправяли каквито и да било закани
спрямо жалбоподателя или пък по някакъв
начин да са го изнудвали. В обясненията, дадени от
жалбоподателя при извършената допълнителна проверка, последният посочил, че лицата Т.Т.ов и П. Г. не са отправяли директни
закани към него, но на самата среща и начина по който разговаряли, както и видът на
лицата породили в него съмнения,
че по някакъв начин могат да продължат с по-груби мерки спрямо него. След тази среща повече не
е разговарял, не се е срещал с посочените лица,
а и те не са го търсили.
Видно от приложените в материалите по
преписката протоколи,лицата Т. Т.ов и П. Г. са били предупредени съгл. чл. 65, ал.2 от ЗМВР.
По процесната прокурорска преписка, приета и
приобщена по настоящето дело се установява, също така, че на 03.08.2016г. била
разпитана в качеството й на свидетел- Н.П.М., / подсъдима по настоящето дело/
същата заявява пред разследващия орган,че е имала общо 2 телефонни разговора с
тъжителя по делото, като го помолила да решат проблемите си с нейната сестра и
нейният зет по нормален начин, а не да подава жалби до институциите относно
междусъседски спор с имоти. Като в това обяснение, дадено пред разследващият
орган, тя прави следните изводи: „..ние сме частна фирма с персонал от 50
работника на които плащаме заплати и осигуравки, плащаме и данъци на
държавата.не си решаваме проблемите по нецивилизован път, иначе нямаше да стоим
на европейския пазар толкова години.тези хора сигурно са на социални, като
вс.като тях,нямат работа и имат време да пишат жалби и разиграват държавни
служители, ние нямаме свободно време за това.това е психически тормоз върху
сестра ми и семейството й….”
Разследващият прокурор от РП
Монтана, след анализ на всички
събрани по преписката материали по време на проверкаа е намерила, че не са налице данни по
смисъла на чл. 211 от НПК за извършено престъпление от общ характер, поради и което е преценила, че не следва да се образува
досъдебно производство, като преписката е била прекратена -на правно основание чл.
24, ал.1,т.1 от НПК. Мотивирала се е, че изложеното от жалбоподателя/тъжителя/ не се подкрепя от
събраните в хода на проверката материали, тъй като не са били налице данни, в т.ч. лица, очевидци, присъствали както на проведената среща между
него и посочените лица, така и относно проведените телефонни разговори, които
да потвърдят
по някакъв начин изложеното от жалбоподателя. Този прокурорски акт бил
обжалван от жалбоподателя, и с постановление на прокурор от ОП Монтана,
постановлението за отказ да се образува ДП било потвърдено.
Всичко от
изложеното по горе дало повод на тъжителя по настоящето дело да сезира ЛРС с
частна тъжба , като било образувано настоящето н.ч.х.дело.
В с.з.
тъжителя се явява лично и с адв.Н.В. от МАК, поддържа тъжбата, така както е
предявено и пледира да бъде осъдена подсъдимата. Предявява и ГИ за нанесени му
неимуществени вреди ,оценени от него в размер на 3000 лв.моли съда да уважи
предявения ГИ и осъди подс.М. да му заплати претендираната в ГИ сума.
Подс.М.,
вместо нея адв.Н.К. пледира да бъде призната за невиновна, подробно
аргументирайки се за това, както и бъде отхвърлен предявения от нея граждански
иск като неоснователен и недоказан.
По искане на
тъжителя е назначена СМЕ, съдът е допуснал такава а от заключението на в.л. д-р
В.Р., пък се установява, че тъжителя не бил преглеждан от лекар-психиатър,
който да определи имало ли е разлика от психичното здраве на тъжителя преди/
т.е. имайки предвид преди да узнае /м.декември 2016г./казаното от подс.М. пред
разследващият орган, и след това, както и до настоящият момент. Вещото лице,
дава заключение, че неврологът който бил преглеждал тъжителя към онзи момент по
принцип се занимава със заболявания на нервната система, но не и с психичното
му състояние, а успокоителните лекарства които му били изписани и той вероятно
е вземал, се изписват от общо практикуващи лекари и от вс.други лекари.
Експертът дава заключение,че след като липсва преглед при психиатър, не може да
се твърди,че тъжителят е имал психични промени преди и след м.декември 2016г.
Горното се
подкрепя и от приетото по делото медицинско удостоверени , представено заверено
копие от тъжител, от което е видно,че към 30.10.2014г. той не боледува от
психични заболявания.
Съда обсъждайки
така събраните доказателства и след като взе предвид разпоредбите на чл.9,ал.І , приема, че
престъпление е само онова деяние което е извършено виновно, а за извършител на
деянието е само онова лице, участник в самото престъпление.
В процесния случай съдът приема, че визираното в обяснението
на подс.М. дадено по ДП по пр.пр.№ 1394/16г. по описа на РП Монтана, не
ангажира отговорността на подс.М., независимо от факта, че подписа под обяснението
е нейн.Тя не е действала виновно, изразила е своята позиция и виждане.
Съда приема също
,че делото не е доказано, че подсъдимата е казала обидни и клеветнически думи визирайки
тъжителя, напротив, тя дава показания, казвайки: „тези хора…”, от което не
става ясно, а и никъде не се споменава лично името ,презиме или фамилия на
тъжителя. От друга страна пък в разпоредбите на чл.39,ал.2 от конституцията ни
и чл.10,т.2 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи
е предвидена възможност за допустимо ограничаване на свободата на изразяване на
мнение,с цел защита репутацията на другите.
От правна страна:
Съставите на
престъпленията обида и клевета по чл.146 и члц147 НК са свързани с умишлено
унижаване честта на другиго, с умишлено засягане на неговото достойнство. В
правана доктрина се приема,че обект на обидата може да бъде само ФЛ, не и ЮЛ.
За да е съставомерно престъплението по чл.146,ал.1 НК, е необходимо
казаното/респ.извършеното да бъдат унизителни за честта и достойнството на
другиго. Необходимо е още, те да бъдат възприети от него.Това ще стане като ги
чуе или види. Обидата е присъствено, но съгл. практика на ВКС/ Р 664-72-І, се
приема, че може да има обида и тогава, когато лицето не присъства на мястото,
но чуе , види или разбере за обидните думи, където узнаването на обидното
съдържание да достигне до лицето, както това е в разглеждания случай.
Изпълнителното деяние при обидата се изразява в казване или извършване на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго. Престъплението е довършено с
възприемането от засегнатия на обидната квалификация.характерното за обидата е
,че деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия, и
то по начин, противоречащ на общоприетите морални норми. Като при преценка за
обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не просто от субективното
възприятие на засегнатия/който може да е с някаква свръхчувствителност/, а от
обективните критерий: от общоприетите морални и обществени разбирания за
необходимо отношение към другите членове на обществото. Наред със субективното
преценка на пострадалия се изисква обективно казаното или извършеното да е
унизително, да е неприлично,непристойно ,грубо,цинично/ в този смисъл мотиви по
НЧХД 876/99г. СРс, 13 състав. Неделикатността в изразите и обноските не винаги
е с обиден умисъл и съдържание. За да бъде съставомерна като обида, негативната
оценка или отнасяне съм личността на пострадалия трябва да бъде в груба и
крайна форма, която и поради това е обществено неприемлива.Негативните оценки и
коментари, които обичайно могат да бъдат предмет на обида, представляват основен
израз на правото на изразяване на мнение, но и упражняване на правото на
критика, което е фундаментално за нашето демократично общество.
От друга страна
и съгласно константната практика на ВС / Р 298-75-|І, Р 677-69-ІІ, Р 285-70-І/,
когато съзнателно бъдат изнесени позорни обстоятелства пред съдебен орган и е
установено тяхната неистинност, деецът върши престъпление по чл.290, ал.І НК, а
не по чл.148,ал.1,т.1 НК, тъй като позорните обстоятелства се разпространяват
от свидетел, който не изнася истината пред надлежния орган.
На следващо
място в трайната практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург
се прави разграничение между факти и мнения,които съдържат преценка. Така
например по делото”Лингерс срещу Австрия” се приема,че „….Нужно е да се прави
грижливо разграничение между фактите и оценъчните съждения. Съществуването на
факти може да бъде установено, докато истинността на оценъчни съждения не се
поддава на доказване… доказването на истинността на оценъчни съждения е
неизпълнимо и нарушава самата свобода на мнение, която е основна част на
правото, гарантирано в чл.10 от Конвенцията”./ За прецизност следва да се
отбележи,че делото Лингенс е свързано с наказателно производство, образувано от
бившия канцлер на Австия г-н Крайски, в което журналиста Лингенс е осъден за
обида и клевета. Съдът в Страсбург, приема,че наказанието наложено на г-н
Лингенс , в известен смисъл представлява цензура, която би го обезсърчила за в
бъдеще да отправя подобни критики, т.е пасажите му съставляват становища, които
съдържат преценка, следователно ставало дума за неговата свобода на мнение и
правото му да я споделя. На следващо място съдиите в Страсбург разсъждават,
върху това дали тези факти/позорни обстоятелства/ трябва да бъдат
неистински-лъжливи, да не съществуват,да не са станали в обективната
действителност.
По отношение на
квалифициращият случай на обида-чл.148,ал.1 НК се смята,че обидата е нанесена
публично, когато обидните думи са казани в присъствието на 2-3 лица,без
значение се явява обстоятелството,че самото място не е публично по своя
характер. Публичността на обидата изисква още не само присъствия на повече
лица, но и тези лица лично да са чули и възприели обидните думи.
От изложеното
е видно,че не е доказано по несъмнен и
безспорен начин:
-
към кое ФЛ е отправена обидата,тъй като от протокола става ясно,че
подсъдимата говори за :…”тези хора..:без да визира имена или определено ФЛ.
-
дали факта,че подс. М. казва: …”тези хора са на социални..,нямат работа и
имат време да пишат жалби…., е обида и по отношение на кой/кои хора, и дали
това не е нейно свободно изразено мнение или становище, във връзка с воденото
срещу нейната сестра ДП.
Предвид на
горното съдът приема, че подсъдимата не е
осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.148,ал.1,т.1, вр.чл.146,ал.1
НК и а оправда по това обвинение.
По горните
съображения и по свое вътрешно убеждение съдът постанови присъдъта си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :