Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 27.11.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд в публично съдебно заседание проведено на седми ноември , през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Боряна Александрова

При участието на секретаря В.Младенова, сложи на разглеждане докладваното от районния съдия Б.Александрова гр.дело № 1334 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от Ц.В.К. с ЕГН ********** ,чрез процесуалния си представител – адвокат Р.Б. от Монтанска адвокатска колегия, със съдебен адрес *** срещу Р.Д.Р. с ЕГН- ********** .Претендира се да бъде признато по отношение на ответника , че ищеца има вземане от ответника в размер на 1294 лв.-главница , представляваща неизпълнено задължение, поето от ответника в качеството му на арендатор, по договор за аренда на земеделска земя от 07.11.2011г.,вписан в СлВ Лом, вх. № 9621/10.11.2011г. , том 21, акт 270,партида 66634, за срок от 5 стопански години,считано от стопанската 2012/2013г., като е договорено арендно плащане по 35 лв. на дка/чл.9 от договора/, арендованите земи са с площ от 25,880 дка, находящи в землището на с.Разград,обл.Монтана. В исковата си молба ищеца навежда доводи, че процесния аренден договор е бил сключен между Я.В.Б.и ответника по делото на 07.11.2011г., но с НА № 186/29.07.2013г. на Нотариус Ст.С. С.Я.В.,в качеството му на наследник на Я.В.Б.е продал на настоящият ищец процесните земеделски земи. Като пълномощника на ищеца твърди, че съгласно нормата на чл.237,ал.1 ЗЗД процесния договор за аренда има действие по отношение на ишеца, тъй като за придобиването на процесния имот ищеца надлежно бил уведомил устно ответната страна,имали и устна договорка арендатора да плаща не по 35 лв. на декар , а по 50 лв., в следствие на което и ответника извършил арендно плащане на ищеца за стопанската 2014/2015г. в размер не на договореното -35 лв., а на добра воля на по 50 лв. за декар. Пълномощника на ищеца твърди още, че поради неплащане от страна на арендатора на договореният наем за стопанската 2015/2016 г. ищеца бил подал до съда заявление по чл.410 ГПК, било образувано и ч.гр.д. 887/2017г. в ЛРС, впоследствие и издадена заповед за изпълнение, като след връчването й на ответника-той подал възражение по чл.414 ГПК, това обстоятелство породило правен интерес у ищеца от предявяването на настоящият установителен иск по реда на чл.422 ГПК за сума в размер на 1294 лв., представляваща арендно плащане за стопанската 2015/2016г. по процесния договор за аренда, касаещ имот № 413009, находящ се в землището на с.Разград,обл.Монтана/т.е. 25,880 хо 50 лв. равняваща се на 1294 лв./, считано от 25.04.2017г. до окончателно изплащане на сумите,както и 325,88 лв.разноски по заповедното производство. Заявяват се претенции ответника да бъде осъден да заплати на ищцата и сторените по настоящето дело съдебно деловодни разноски и разноски сторени по упълномощен процесуален представител.

Искът черпи своето правно основание от разпоредбите на чл. 422,ал.1,вр.чл.415,ал.1,вр.чл.124,ал.1 ГПК.

С исковата молба ищцата депозира писмени доказателства : Заверено копие от процесния договор за аренда на земеделска земя , надлежно вписан в СлВ Лом,Заверено копие от нотариален акт №32282000г. пна нотариус Д.Младенова, заверено копие от НА №186/2013г. на нотариус Ст.С.,вносна бележка за платена държавна такса и адвокатско пълномощно.

С Разпореждане от 21.06.2017 година съдът е приел исковата молба за редовна и отговаряща на съдържателните изисквания на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което и на основание чл.131 от ГПК препис от същата ведно с приложенията към нея бяха изпратени на ответника.

Исковата молба и приложенията към нея са приети от ответника на 27.06.2017 година .

От ответника по делото е депозиран писмен отговор на исковата молба-вх. № 12108 от 21.07.2017 година .

Ответникът ,чрез процесуалния си представител – адв. Н.К. приема иска за допустим, но неоснователен . Излага съображения в тази насока.С отговора си ответника не депозира писмени доказателства, а заявява ,че ще се ползва от представените от ищцовата страна .

С Определение 28.07.2017 година съдът изготви проекто доклад по делото с който разпредели доказателствената тежест между страните .

В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява , вместо него процесуалния му представител- адвокат Р.Б. . Искът се подържа изцяло.

В съдебно заседание ответника редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител – адвокат Н.К.–*** .

От събраните по делото доказателства , които съдът обсъди в тяхната цялост приема за установено от фактическа страна следното :

Не е спорно в отношенията между страните , че на 01.11.2011 година между ответника и Я.В.Б.– е сключен договор за аренда на земеделска земя – вх.№ 9621/10.11.2011г., акт № 270 , том 21 , партида 66634 година , вписан при службата по вписванията гр. Лом. По силата на същия договор аредндодателя е предоставил на арендатора за възмездно ползване за срок от 5/ пет / години , считано от стопанскта 2012/2013г. земеделска земя с площ от 25,880 дка. , находяща се в землището на село Разград , обл. Монтана, представляваща имот № 413009 .Страните са постигнали съгласие арендатора да заплаща на ареднодателя рента – за всяка една стопанска година по 35 лв.Съгласно чл.11 на Раздел ІV от арендния договор сраните са уговорили,че всяко изменение на договора се извършва със съгласието на двете страни, но не по-късно от 01.05 на настоящата стопанска година.

Няма спор между страните и , че с НА №186/2013г. на нотариус Ст.С. С.Я.В., като наследник на Я.В.Б.е продал на ищеца по делото процесния имот, като за придобиването на този процесен имот ответника-арендатор бил уведомен устно от ищеца. Ищцата твърди в исковата си молба , че в качеството си на правоприемник на арендодателя за стопанската 2014-2015 година са му били изплатени от арендатора сума, равняваща се на по 50 лв. на декар,така както устно се били уговорили , като арендатора е останал задължен към него за сумата от 1294,00 лева арендно плащане за стопанската 2015/2016г., предвид обстоятелството ,че е имало устна уговорка между тях, и имайки предви,че за предходната стопанска година са му били изплатени по 50 лв. на декар – т.е.така както плащали останалите арендатора в селото.Твърди , че е известил арендатора за задължението му ,като подал заявление по чл.410 ГПК, но той не се е издължил, а възразил по издадената заповед, съгласно изискванията на чл.414 ГПК.

Ищцата представя доказателства сочещи извървани плащания от страна на арендатора.

Ответника приема иска за неоснователен .На първо място ответника твърди , че под никаква форма не са постигали съглашение с ищцата да бъде заплащана допълнителна сума,наемна цена в размер на 50,00 лева – за един декар .Твърди че в качеството си на арендатор е изплатил точно задълженията си по арендния договор, като сумите е превеждал по банков път на съпругата на ищеца- мартина Кьосина,което не оспорва от ищеца,като твърди , че за предходните стопански години е превеждал повече от дължимото от постигнатото съгласие по арендния договор – където сумата е фиксирана на по 35лв. за декар, а с последното арендно плащане за стоп.2015/2016г. е направил довнасяне на разликата, която дължи.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Представеният по делото договор за аренда от 07.11.2011г. в който са описани предоставената земеделска земя, с нотариална заверка на подписите на страните, е действителен съгласно специалните изисквания на ЗАЗ и валидно обвързва страните за периода от сключването му за 5 стопански години, до 30.09.2017г. /стопанската година е от 1.10. на текущата до 01.10 на следващата година/ В чл.11 от договора е възпроизведен текста на чл.16, ал.1 и 4 от ЗАЗ досежно възможността за страна по договора да поиска промяна на някое от условията по договора /в т.ч. и срока /. Съгласно текста в тежест на ищеца е да установи предпоставките от фактическия състав на правната норма, а именно: наличието на действащо договорно правоотношение между страните, по което изпълнението не е завършено и е възможно; изменение на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, което изменение е трайно и това води до очевидно несъответствие между поетите от страните задължения; непостигане на съгласие за изменението.

Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗАЗ ако след сключване на договора обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да иска изменение на договора. Насрещната страна следва да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение и ако не го направи предложителят има право да предяви иск в този смисъл пред районния съд.

В конкретния случай не се установи отправено предложение от ищеца до ответника за изменение на сключения помежду им договор от 07.11.2011г. в частта за арендната цена, както и дали е постигнато на съгласие по този въпрос. . Тъй като това обстоятелство е оспорено от ответника с отговора на исковата молба, в тежест именно на ищеца е установяването му. Доколкото в приложимия ЗАЗ няма специално изискване на форма /арг. Чл.16, ал.4/, то съдът намира, че липсват доказателства за релевантното за спора обстоятелство, т.е. установяване на отправено предложение за изменение на цената от страна на арендодател, както и дали са се изменили обстоятелствата за това.

От исканата и допусната от съда съдебно-счетовордна експертиза се не се установи нищо по различно от описаната по горе фактическа обстановка.

От друга страна пък, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от ЗАЗ, размерът на арендното плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента. От договора е видно, че е договорено през 2011г. на 35 лева на декар /чл.9, от договора/. От страна на ищеца не бяха ангажирани доказателства осносно пазарната конюктура на арендни плащания за същият регион за др.арендувани земеделски земи.

Съдът приема , че фактическите отношения между страните са уредени със сключения договор за аренда от 07.11.2011г. Т.е. налице е договор за аренда . От този договор са възникнали за страните облигационни отношения, чието съдържание са съответни субективни права и задължения. Страните по договора се обвързват взаимно чрез собствената си воля.

Предвид разнопосочните между страните твърдения, съдът приема , че следва да даде тълкуване на договора за аренда сключен на 07.11.2011 година . Съласно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД и трайната съдебна практика ,съдът при тълкуване на договорите трябва да търси действителната воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в земеделската практика и добросъвестността на договарящите . Свободата на договаряне и действителната воля на страните трябва да е точно изразена и да съответства на нормативните разпоредби, за да бъде законосъобразна,като се има в предвид, че на основание разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договора има силата на закон за страните по него.

Глава ІІІ, чл.9 на договора за аренда сключен на 07.11.2011 година урежда размера на дължимата арендна вноска по договора.Същата е точно и ясно формулирана ,като по нея е посочено , че страните са постигнали съгласие относно наемната цена , като арендатора се задължава да заплаща на арендодателя за ползване на описания по договора имот рента в размер на 35,00 лева за стопанска година платима на една вноска в края на всяка стопанска година , като същата се актуализира всяка година.По цитираната разпоредба от процесния договор за аренда липсва формулировка относно наемната цена, която да е свързана с инфлационен индекс или съобразяване със стопански резултат за всяка отделна стопанска година и заплащаните наемни цени заплащани от земеделски стопани от региона – по специално земеделски стопани осъществяващи стопанска дейност в землището на село Разград , обл. Монтана .В този смисъл съдът приема, че волята на страните сключили процесния договор за аренда е за заплащане на наемна цена за всяка стопанска година в размер на по 35,00 лева за един декар .

Съдът приема ,че страните преди завеждане на настоящия иск са уредили отношенията си относно неиздължени парични суми визирани по договора за аренда от 07.11.2011г., тъй като липсват и доказателства за искане за изменение на процесния аренден договор.

Ищеца по настоящото дело не доказа по реда на пълното и главно доказване размера на иска си срещу ответника в претендирания изменен / в с.з. на 10.10.2017г./ размер на 905,80 лева явяваща се разликата на арендна вноска за стопанската 2015-2016 година от платените 35 лв., вместо 50 лв.

Ответника по настоящото дело доказа изпълнение на поетото от него задължение по договора.

Мотивиран от горните съображения съдът прие,че следва да отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана .

Предвид изхода да спора и заявената претенция на ответника за репариране на сторените от него съдебно деловодни разноски- обективирани в представения по делото списък с разноските – на основание чл. 80 от ГПК , съдът приема , че в тежест на ищцата следва да бъдат възложени сторените от ответника съдебно деловодни разноски – разноски по заплатено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 350,00 лева .

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл. чл. 422, ал.1,вр.чл.415,ал.1,вр.чл.124,ал.1 от ЗЗД предявен от Ц.В.К. с ЕГН- ********** ,чрез процесуалния си представител – адвокат Р.Б. срещу Р.Д.Р. с ЕГН- **********, по силата на който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца има вземане от него в размер на 905, 80 лв.- главница, представляваща неизпълнено задължение, поето от ответника в качеството му на арендатор, по договор за аренда на земеделска земя № от 07.11.2011г., вписан в СВп лом, дв.вх.№ 9621/10.11.2011г., акт № 270, том 21,партида 66634, по който договор в качеството на арендодател е задължен Я.В.Б./починал/ ,за стопанската 2015 – 2016 година, ведно със законната лихва върху главницата от дата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК- 26.04.2017 година до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда Ц.В.К. да заплати на основание чл. 78 от ГПК на Р.Д.Р. /двамата със посочени по-горе данни/ сумата от 350,00 лева- представляваща сторените от ответника разноски по упълномощен процесуален представител .

Решението подлежи на въззивно обжалване пред МОС , в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Районен съдия :