Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 13.11.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, V състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи септември, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 2335 описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
от В.Т.Н., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника, адв. А.М.,***, срещу ОББ АД – София, ЕИК *********,
отрицателен установителен иск по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и отрицателен
установителен иск по чл. 124,ал. 1 ГПК, вр. чл. 147 ЗЗД.
В исковата молба и допълнителната такава, се излагат
твърдения, че на 17.04.2007 год. между ответника и третото лице И.С.Ц. е бил
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 8 000
лв., по който договор ищцата е била поръчител.
На 27.09.2007 год.,
ответникът бил изпратил на ищцата и кредитополучателя писмени
покани-уведомления за просрочено задължение, с изричното предупреждение, че
след изтичането на 7-мо дневен срок от получаването на уведомленията и при
неплащане на посочените суми, на осн. чл. 16, ал. 2 от Договора за кредит,
банката обявява целия кредит за предсрочно изискуем. Твърди се, че
поканата-уведомление е получена от ищцата на 28.09.2007 год. и за нея указаният
7-мо дневен срок е изтекъл на 05.10.2007 год. За третото лице-кредитополучател
този срок бил изтекъл на 25.10.2007 год.
Твърди се също, че
срокът по чл. 147 ЗЗД бил изтекъл на 19.04.2008 год.
Едва на 11.06.2010
год. ответникът бил подал заявление по чл. 417 ГПК пред РС Видин срещу
кредитополучателя и ищцата като поръчител и на 08.10.2010 год., по гр.д. №
1068/2010 год. на РС Видин била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №
1978-РЗ и Изпълнителен лист срещу солидарните длъжници И.С.Ц.
/кредитополучател/ и ищцата В.Т.Н., /като поръчител/, за посочените в Заповедта
суми /6395,16 лв. главница, 537,26 лв. договорна лихва за периода 05.11.2009 –
10.06.2010 год. и 77,85 лв. – наказателна лихва за периода 05.11.2009 –
10.06.2010 год., ведно със законната лихва върху главницата от 01.10.2010 год.
до окончателното издължаване. Присъдени били и разноските по заповедното
производство.
На 18.10.2010 год.
издаденият изпълнителен лист бил получен от ответника и по негова молба от 19.04.2011 год. било образувано изп.д.
№ 399/2011 год. при ЧСИ В. Т., с р-н на действие ОС Видин.
Твърди се също, че първото действие на изпълнение срещу ищцата
е било извършено на 09.08.2016 год., чрез налагане на
запор върху трудовото й възнаграждение.
Иска
се:
1. Да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че
ищцата не дължи на банката-ответник, сумите: 6395,16 лв. главница по договор за предоставяне на потребителски
кредит с обезпечение, 537,26 лв.
договорна лихва за периода 05.11.2009 – 10.06.2010 год. и 77,85 лв. – наказателна лихва за периода 05.11.2009 – 10.06.2010
год., ведно със законната лихва върху главницата от 01.10.2010 год. до
окончателното издължаване, както и 490,52
лв. разноски по производството, за
които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 1068/2010 год.
на РС Видин, поради изтичане на 5 годишната давност от момента, в който е
издаден изпълнителният лист по тази заповед, до момента, в който е било
предприето първото изпълнително действие спрямо ищцата – 09.08.2016 год., както и
2. Да бъде постановено, че спрямо
ищцата, като поръчител по цитирания договор за кредит, всичките й задължения
като поръчител са били погасени също
така по давност на осн. чл. 147 ЗЗД към 19.04.2008 год., по силата на закона,
поради непредявяването на иск от банката-ответник към длъжника-кредитополучател
И.С.Ц. в 6-месечния срок след връчването й на неговата покана-уведомление,
адресирана до кредитополучателя на 07.09.2007 год. и настъпилата обявена
предсрочна изискуемост на кредита спрямо кредитополучателя на 05.10.2008 год.,
когато е изтекъл срокът му за доброволно плащане на закъснелите вноски по
кредита на поръчителя на 06.10.2007 год., както и, че разпореждането на РС –
Видин по ч.гр.д. № 1068/2010 год. в
частта, в която е уважена молбата на ответника за издаване на Заповед за изпълнение
по отношение на ищцата е НЕДОПУСТИМО, поради нарушаване на императивната норма
на чл. 147 ЗЗД и подаването й след изтичането на 6-месечния преклузивен срок.
Претендират се и
разноски за процесуално представителство, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
Писмен
отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответникът ОББ АД, чрез пълномощника
си, адв. В.П., САК, счита исковете за недопустими и за неоснователни. Прави
отвод на местна подсъдност. По този въпрос съдът се е произнесъл, като е
прекретил производството пред себе си, но това му определение е отменено с
Определение от 04.05.2017 год., по в.ч.гр.д. № 109/2017 год. на МОС и
въззивната инстанция е приела, че няма основание за промяна на местната
подсъдност.
Счита, че отрицателният
установителен иск по чл. 124,ал. 1 ГПК, вр. чл. 147 ЗЗД е недопустим, тъй като
ищцата не е въвела това възражение в производство по чл. 424 ГПК в хода на
заповедното производство, като така издадената срещу нея Заповед по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист са се стабилизирали.
Алтернативно счита исковете за
неоснователни, като засъпва тезата, че не може да има частично прекратяване
само спрямо един от солидарните длъжници.
В съдебно заседание ищцата не се явява, е представлява се от пълномощника си,
адв. А.М.,***, която поддържа исковете, счита ги за основателни и доказани и
моли да бъдат уважени. Претендира разноски, като прилага списък по чл. 80 ГПК. Излага
съображенията си в писмена защита.
Ответникът, редовно призован не
се явява, не се представлява, с писмена молба не възразява делото да се
разгледа в негово отсъствие, представя писмено становище и списък по чл. 80 ГПК.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, че
на 17.04.2007 год. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит
между ответника и третото лице И.С.Ц., като кредитополучател и ищцата В.Т. Н.,
поръчител. С договора банката е отпуснала на кредитополучателя И.Ц.кредит в
размер на 8 000 лв., който следвало да бъде погасен на 96 месечни вноски,
считано от 05.05.2007 год.
В договора, Раздел V е учредено
поръчителство от ищцата в полза на банката.
От доказателствата по
приложеното ч.гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин се установява, че на 27.09.2009
год. ответникът е изпратил на кредитополучателя И.Ц.и до поръчителя, ищцата В.Н.,
покана-уведомление изх. № 450/27.09.2007 год., за просрочено задължение в
размер на 287,51 лв. и определил срок от 7 дни за доброволно погасяване на
просрочените задължения, като след изтичане на този срок, кредитът се обявява
за предсрочно изискуем.
Поканата е връчена на ищцата на
28.09.2007 год., а на кредитополучателя е върната с отбелязване, че не е
потърсена от получателя.
На 07.01.2010 год. ответникът е
изпратил на кредитополучателя И.Ц.и до поръчителя, ищцата В.Н. нова /втора/ покана-уведомление
изх. № 011/07.01.2010 год. за просрочено задължение в размер на 657,47 лв. и отново
е определил срок от 7 дни за доброволно погасяване на просрочените задължения,
като след изтичане на този срок, кредитът се обявява за предсрочно изискуем.
Втората покана е връчена на
ищцата-поръчител на 09.01.2010 год.
На 11.06.2010 год. пред РС
Видин е подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
от настоящия ответник, срещу длъжника И.Ц.и ищцата В.Н. в качеството на поръчител.
Образувано е ч.гр.д. №
1068/2010 год. на РС Видин, по което е издадена Заповед № 1978-РЗ от 08.10.2010
год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
– за сумата от 6 395,16 лв. главница
по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 17.04.2007
год., 537,26 лв. – договорна лихва за периода 05.11.2009-10.06.2010 год., 77,85
лв. – наказателна лихва за периода 05.11.2009 – 10.06.2010 год. и 490,52 лв. разноски по заповедното
производство.
Издаденият на 13.10.2010 год. изпълнителен лист е получен от заявителя на
18.10.2010 год., който го е представил пред ЧСИ В. Т., рег. № 724 в КЧСИ с молба от 19.04.2011 год. и е образувано
изп.д. № 399/2011 год. по нейните регистри.
Видно от приложеното копие от
изпълнителното дело, на ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно
с копие от изпълнителния лист, Заповедта по чл. 417 ГПК и образец на възражение,
които тя е получила лично на 10.05.2011
год. /л.38 от изп.д./
Нито по заповедното, нито по
изпълнителното производство се намират данни в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК –
т.е. до 25.05.2011 год. ищцата да е
упражнила правото си на възражение. Такива твърдения не се въвеждат и с исковата молба.
На гърба на изпълнителния лист
са отбелязани 21 изплащания, първото от които на 28.04.2011 год.
За 2011 год. са отбелязани общо шест изплащания, за 2012
год. – четири, за 2013 год. – едно, през 2014 год. – две, през 2015 год. – отново
едно, през 2016 год. – отново две и до м. Август, 2017 год. – шест.
От приложените по
изпълнителното дело вносни бележки е видно, че до 2015 год. включително всички
плащания са били извършвани от кредитополучателя И.С.Ц..
По молба на взискателя /ответник
от 08.07.2016 год. изпълнението е било
насочено и срещу ищцата. Последвало е искане от 13.07.2016 год., за налагане на запор върху трудовото й
възнаграждение. Запорното съобщение е получено от работодателя на 09.08.2016
год.
Няколко дни по-късно ищцата е
поискала от съдебния изпълнител частично прекратяване на изпълнителното
производство – само спрямо нея, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради
бездействие на кредитора в продължение на повече от две години, но ЧСИ й е
съобщил /на 31.08.2016 год./, че не са налица предпоставки за това.
Исковата молба е подадена пред
РС Видин на 10.10.2016 год.
От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена по писмените доказателства,
приложени по съдебното производство и след справка при ответника се установява,
че: кредитът от 8000лв. е усвоен на 17.04.2007 год., като е следвало да се
погасява на 96 месечни вноски от по 131,19 лв., първата от които с падеж
05.05.2007 год.
Според вещото лице,
просрочената сума, посочена в първата покана-уведомление не е била внесена в
указания срок – т.е. до 05.10.2007 год.
За 2007 год. вещото лице е
установило три последователни просрочени вноски /за периода юли – септември/ и следните
погасителни плащания: 150 лв. на 01 юни, 150 лв. на 03 юли, 150 лв. на 03 октомври, 215 лв. на 03 декември и 100 лв. на 14
декември.
За следващата 2008 год. вещото
лице е установило, че са внесени /от кредитополучателя/ четири вноски: на 29
февруари – 160 лв., на 01 април – 100 лв., на 30 април- 100 лв. и на 21 август
– 150 лв. В същото време /на стр.2 от заключението си, втори абзац, е описало
общо 12 погасителни вноски за 2008 год., 10 погасителни вноски за 2009
год. и
4 погасителни вноски за 2010 год., последната от които – в хода на вече образуваното
ч.гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин.
По образуваното изпълнително
дело, последната вноска от кредитополучателя е била извършена на 21.05.2015
год.
На 04.08.2016 год. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата/поръчител.
Останалите отговори от
заключението на вещото лице съдържат правни изводи, което не е в неговата
кометентност и за това съдът не следва да ги обсъжда.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Ищцата
е предявила срещу ответника два кумулативно съединени иска:
1.
Относно първия иск, по чл.
439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК:
Иска
се от съда да
бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено, че ищцата не дължи на банката-ответник,
сумите: 6395,16 лв. главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение, 537,26 лв. договорна лихва за периода
05.11.2009 – 10.06.2010 год. и 77,85 лв.
– наказателна лихва за периода 05.11.2009 – 10.06.2010 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.10.2010 год. до окончателното
издължаване, както и 490,52 лв.
разноски по производството, за които е
издадена Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 1068/2010 год. на РС
Видин, поради изтичане на 5 годишната
давност от момента, в който е издаден изпълнителният лист по тази заповед, до
момента, в който е било предприето първото изпълнително действие спрямо ищцата
– 09.08.2016 год.
Предявеният отрицателен
установителен иск е допустим, доколкото ищецът има правен интерес от търсената
с него защита.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в
случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради
изтекла давност).
По принцип, в тежест на ищеца
оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването
на твърдените от него правопогасяващи факти
и обстоятелства.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност
за вземането, в тежест на ответника
– взискател по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и
чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника
давност.
По същество между страните няма спор по фактите. Спорът се свежда до това
дали е изтекла в полза на ищеца твърдяната погасителна давност.
В конкретния случай, вземането е установено с влязла в сила Заповед № 1978-РЗ от 08.10.2010 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – за
сумата от 6 395,16 лв. главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 17.04.2007
год., 537,26 лв. – договорна лихва за периода 05.11.2009-10.06.2010 год., 77,85
лв. – наказателна лихва за периода 05.11.2009 – 10.06.2010 год. и 490,52 лв. разноски по заповедното
производство.
Със заповедта, И.С.Ц.
и В.Т.Н. са осъдени да заплатят солидарно
горните суми на ОББ АД.
Изпълнителният лист
е издаден на 13.10.2010 год.
Изп.д. № 399/2011 год. по описа на ЧСИ В. Т., рег. № 724 КЧСИ е образувано
на 19.04.2011 год.
Заповедта по чл. 417 ГПК е връчена на ищцата, лично на 10.05.2011 год. /л.38 от изп.д./ и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
– т.е. до 25.05.2011 год. тя не е упражнила правото си на възражение.
По този начин Заповедта е
стабилизирана.
От обстоятелствената част на
съдебносчетоводната експертиза, а и от изпълнителния лист, на гърба на който са
отбелязани 21 изплащания е видно, че първото от плащанията е извършено на
28.04.2011 год.
За 2011 год. са отбелязани общо шест изплащания, за 2012
год. – четири, за 2013 год. – едно, през 2014 год. – две, през 2015 год. –
отново едно, през 2016 год. – отново две и до м. Август, 2017 год. – шест.
Видно е от изпълнителното
дело,
че до 2015 год. включително всички плащания са били извършвани от
кредитополучателя И.С.Ц..
Безспорно е установено също, че
по молба от 13.07.2016 год. на
взискателя/ответник изпълнението е било насочено срещу ищцата чрез налагане на
запор върху трудовото й възнаграждение. Запорното съобщение е получено от
работодателя й на 09.08.2016 год.
Предвидената в чл. 439 ГПК
защита на длъжника в изпълнението има за предмет оспорване на вземането чрез
иск, основан на факти, настъпили след влизане в сила на изпълнителното
основание – заповедта за изпълнение – в случая – изтекла петгодишна погасителна
давност.
Целта на погасителната
давност е своевременното упражняване на права от страна на носителите им.
Бездействието на носителя на едно гражданско право да поиска принудителното му
изпълнение през определен от закона срок обуславя правото на длъжника-ищец да
поиска от съда да обяви за погасено правото на кредитора да събира дължимите
суми в рамките на образуваното изпълнително производство.
В случая взискателят-ответник
противопоставя възражение, че задълженията не следва да се считат погасени по
давност, тъй като тя, давността, е била многократно прекъсвана чрез действия по отношение на другия
солидарен длъжник.
Според възприетото в т. 10 на
ТР № 2/2013 от 26.06.2015 год. по ТД № 2013 год., ОСГТК, ВКС, при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и започва да тече нова давност, а също – че в изпълнителния
процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа
като посочва нови изпълнителни способи, или да не действа.
Следва да се отчете факта, че
отрицателният иск е предявен само от един от длъжниците по изпълнителното дело.
Касае се до поето в условията
на пасивна солидарност задължение, при което предметът е един и същ, а
облигационните отношения, свързващи кредитора с всеки от двамата солидарни
длъжници – различни. Самостоятелният характер на правоотношенията е причина
юридическите факти, пораждащи солидарността и повечето последващи юридически
факти, които засягат едно или няколко от задълженията, да не оказват
въздействие върху останалите задължения.
Давността тече, спира и може
да се прекъсва за всеки длъжник само поотделно.
Съгл. чл. 125, ал. 1 ЗЗД,
прекъсването и спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник
няма действие спрямо останалите длъжници.
Това води на извод, че в
настоящото производство ответникът не може да се позове на прекъсване или
спиране на давността, които са настъпили в правоотношението му с другия
солидарен длъжник – И.С.. Респективно, предприетите изпълнителни действия,
прекъсващи давността спрямо длъжника И.С.са без правни последици спрямо
длъжника В.Н. – ищца в настоящото производство.
Видно от приложените копия от
изпълнителното дело, то е образувано по молба на взискателя-ответник от 14.04.2011 год., в която се иска
принудително изпълнение срещу двамата солидарни длъжници, без да е посочено
конкретно, както и се иска проучване на имуществото им.
Поканата за доброволно
изпълнение е връчена на ищцата на 10.05.2011
год.
След това, с молба от
12.09.2013 год. взискателят е поискал да се наложи запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника И.С.Ц. и такъв е бил наложен от ЧСИ В. Т..
Отново запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника И. С.е наложен със запорно съобщение от 05.09.2014
год.
С молба от 08.07.2016 год. взискателят-ответник е поискал принудителното
изпълнение да бъде насочено към движимото имущество на длъжниците И.С.и В.Н..
С нова молба, от 13.07.2016 год. взискателят-ответник е
поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата В.Н.. На
04.08.2016 год. на работодателя на ищцата е изпратено запорно съобщение,
получено на 09.08.2016 год.
С оглед
посоченото в тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно
дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, нито едно от предприетите изпълнителни
действия по отношение на длъжника В.Т.Н. от образуването на изпълнителното дело
– 19.04.2011 год. до 08.07.2016 год., когато е поискано да се пристъпи към опис
на движимо имущество или до 09.08.2016 год., когато на работодателя й е връчено
запорното съобщение, не е такова с ефект на прекъсване на давността спрямо нея.
Изложените факти налагат извода, че вземането на ОББ ЕАД
срещу ищцата В.Т.Н., което е удостоверено в Заповед № 1978-РЗ от 08.10.2010 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по по ч.гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин е погасено по давност,
поради което не се дължи от нея.
За това предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК е основателен и следва да се уважи за
посочените в исковата молба суми.
2. Относно кумулативно предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗД:
Иска се от съда да бъде постановено,
че спрямо ищцата, като поръчител по цитирания договор за кредит, всичките й задължения като поръчител са били погасени по давност на осн. чл.
147 ЗЗД към 19.04.2008 год., по силата на закона, поради непредявяването на иск
от банката-ответник към длъжника-кредитополучател И.С.Ц. в 6-месечния срок след
връчването й на неговата покана-уведомление, адресирана до кредитополучателя на
07.09.2007 год. и настъпилата обявена предсрочна изискуемост на кредита спрямо
кредитополучателя на 05.10.2008 год., когато е изтекъл срокът му за доброволно
плащане на закъснелите вноски по кредита на поръчителя на 06.10.2007 год.,
както и, че разпореждането на РС – Видин по
ч.гр.д. № 1068/2010 год. в частта, в която е уважена молбата на
ответника за издаване на Заповед за изпълнение по отношение на ищцата е
НЕДОПУСТИМО, поради нарушаване на императивната норма на чл. 147 ЗЗД и
подаването й след изтичането на 6-месечния преклузивен срок.
С оглед твърденията на ищцата
и предвид така предявената претенция, съдът намира, че този иск е недопустим и
следва да се остави без разглеждане, а производството по него – да се прекрати,
като съображенията на съда за това са следните:
Защитата на длъжника срещу
влязлата в сила заповед за изпълнение е уредена в разпоредбите на чл. 423, ал.
1 и чл. 424 ГПК.
Съгл. чл. 423, ал. 1 ГПК, в
едномесечен срок от датата на узнаване на заповедта за изпълнение, длъжникът,
който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение, може да
подаде възражение пред съответния въззивен съд, при наличие на някоя от
следните предпоставки: - заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно,
поради нарушение правилата за връчване, - заповедта не му е била връчена лично
поради това, че в деня на връчването на третото лице не е пребивавал на
територията на страната, - не е могъл да узнае своевременно за връчването или
не е могъл да подаде възражение, поради особени непредвидени обстоятелства.
Ако длъжникът е пропуснал
възможността за защита по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК, той разполага с иска по
чл. 424 ГПК. Този иск обаче може да се основава само на новооткрити
обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване
на възражението или с които не е могъл да се снабди в този срок.
Определеният в ГПК специален
ред за защита на длъжника, срещу който има издадена и влязла в сила заповед за
изпълнение, изключва исковата защита по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Това становище е възприето и в задължителната
практика на ВКС по чл. 439, ал. 1 от ГПК обективирана в Решение №
781/25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 12/2010 г., III г.о. "Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.
424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са
основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 от ГПК. На
новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК.
В случая ищцата се позовава
на обстоятелства – изтекъл шестмесечен преклузивен срок по отношение на нея
като поръчител, считано от 05.10.2008 год., когато е изтекъл срока за
погасяване на просрочените вноски по първото уведомително писмо на кредитора –
от 07.09.2008 год. Това обстоятелство е съществувало и е било известно на
ищцата към срока за подаване на възражение по издадената заповед по чл. 417
ГПК, поради което не са основание за подаване на отрицателен установителен иск
за установяване недължимост на вземането по общия исков ред – чл. 124, ал. 1,
вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗД и той е недопустим.
В този смисъл Определение № 924
от 14.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 826/2010 г., I т. о ).
Тези изводи не се променят и
от обстоятелството, че в т. 4б от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е
предвидено, че не
са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че
към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, защото
ищцата е могла да се защити срещу незаконосъобразно издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по предвидения специален ред за това чрез
подаване на възражение по чл. 414 ГПК /в случая, тъй като е получила заповедта
лично/ или иск по чл. 424 ГПК.
В Определение № 590 от 15.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3940/2013 г., I т. о., ТК е прието,
че дори в случаите, когато се
предпоставя
основателно възражение на поръчителя, основано на нормата на чл. 147, ал. 1 пр.
първо ЗЗД, то
няма характеристиката и на "новооткрито" обстоятелство по смисъла на
чл. 424 ГПК, поради което и иск за установавяне на недължимост на вземането по
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист се явява недопустим.
И двете страни претендират
разноски. Представят списъци по чл. 80 ГПК.
Видно
от представените от ищцата доказателства и списък на направените разноски, тя е
била представлявана от адв. А. М.,*** на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Платените
от ищцата държавни такси са в размер на 355,81 лв. по първия иск и 355,81 лв. –
по втория. Ищцата е внесла и сумата от 200 лв. – депозит за в.л., изготвило
съдебно-счетоводната експертиза.
От
своя страна, ответникът е направил разноски в размер на 846,05 лв. – за
процесуално представителство.
Предвид
изхода от делото по първия иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
355,81 лв. държавна такса и 100лв. за експертиза – общо 455,81 лв.
Процесуалният представител на ищцата, адв. А. М. претендира да й бъдат присъдени разноски за
осъществената безплатна правна защита, която предвид цената на исковете е в размер
на 680,51 лв.
В случая, ищцата е представлявана безплатно от пълномощник, видно от
договора за правна защита и съдействие, поради което е налице хипотезата на
чл.38, ал.1, т. 3 ЗА.
На основание чл.38, ал.2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора,
насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на адв. А. М..
Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като
своевременно: Разноски са поискани както с исковата молба, така и изрично на
основание чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на чл.149
ГПК.
Съобразно изхода от делото по първия иск,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адв. А.М. сумата от 680,51
лв.
С оглед изхода от делото по втория иск,
сторените от ищцата разноски за него – 355,81 лв. държавна такса и 100 лв. за
ССЕ ще следва да останат в нейна тежест, а тя ще следва да заплати на ответника
сумата от 423,03 лв. – съответната част от сторените от него разноски за
процесуално представителство.
Или, след извършена служебно от съда
компенсация, ищцата ще следва да заплати на ответника сумата от 32,78 лв.
Мотивиран от
горното, Съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение на ОББ АД – София, ЕИК *********, че
В.Т.Н., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ сумите сумите: 6395,16 лв. главница по договор за предоставяне на потребителски
кредит с обезпечение, 537,26 лв.
договорна лихва за периода 05.11.2009 – 10.06.2010 год. и 77,85 лв. – наказателна лихва за периода 05.11.2009 – 10.06.2010
год., ведно със законната лихва върху главницата от 01.10.2010 год. до
окончателното издължаване, както и 490,52
лв. разноски по производството, за
които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 1068/2010 год.
на РС Видин и изпълнителен лист от 13.10.2010 год., за
събирането на които е образувано изп.д.
№ 399/2011 год. на ЧСИ
В. Т. при ОС Видин, рег. № 724 в КЧСИ – поради погасяването им по
давност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМО искането
на В.Т.Н., ЕГН **********,*** да бъде признато за установено по отношение на ОББ АД – София, ЕИК *********, че
спрямо ищцата, като поръчител по договор за кредит от 17.04.2007 год., всичките й задължения като поръчител са били погасени по давност на осн. чл.
147 ЗЗД към 19.04.2008 год., по силата на закона, поради непредявяването на иск
от банката-ответник към длъжника-кредитополучател И.С.Ц. в 6-месечния срок след
връчването й на неговата покана-уведомление, адресирана до кредитополучателя на
07.09.2007 год. и настъпилата обявена предсрочна изискуемост на кредита спрямо
кредитополучателя на 05.10.2008 год., когато е изтекъл срокът му за доброволно
плащане на закъснелите вноски по кредита на поръчителя на 06.10.2007 год.,
както и, че разпореждането на РС – Видин по
ч.гр.д. № 1068/2010 год. в частта, в която е уважена молбата на
ответника за издаване на Заповед за изпълнение по отношение на ищцата е недопустимо
поради нарушаване на императивната норма на чл. 147 ЗЗД и подаването й след
изтичането на 6-месечния преклузивен срок и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА
В.Т.Н.,
ЕГН **********,*** да заплати на ОББ АД – София, ЕИК
*********, деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 32,78 лв. /тридесет и
два лева, 78 ст./.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, ОББ АД – София, ЕИК
*********, да заплати на адв. А.Г.М.-П.,***, адвокатско възнаграждение в размер на 680,51 лв. /шестстотин
и осемдесет лева, 51 ст./.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: