Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Лом, 10.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд, гражданска колегия, VІ състав, в публично съдебно заседание
проведено на 24 октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Боряна Александрова
при секретаря Веселка Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 2181 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявен от Б.И.Б.
срещу К.А.Б. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на конститутивен брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК
за прекратяване на сключения между страните на 27.08.2011г. граждански брак, за
което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 4 от длъжностното лице
по гражданско състояние при Община Брусарци, поради дълбоко и непоправимо
разстройство, настъпило след сключване на брака. С основния иск са предявени
искове за упражняване на родителските права, режима на контакти между майката и
децата, както и искове за издръжка .
Ищеца основава исковите си
претенция на следните фактически твърдения: страните са съпрузи, по силата на
сключения между тях граждански брак на 27.08.2011г. Бракът е първи и за двамата,
като от него имат родено едно дете – А., който е непълнолетен. Настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака е обусловено от следните факти от
живота на съпрузите: в началото на брачната връзка двамата съпрузи не са имали
проблеми помежду си, но по късно помежду им започнали противоречия относно
дребни житейски преживявания, които прераснали в пререкания , недоразумения и
отчуждение помежду им. През м.януари
Ответника, в рамките на
предоставения срок по чл. 131 от ГПК, е
депозирал отговор на исковата молба, и е изразил становище по допустимостта и
по основателността на предявените искове; като е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както е посочил че не счита брака им за дълбоко и непоправимо
разстроен, представя писмени доказателства за доходите си.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание,
ищцата се явява лично и с пълномощника си адв.Н.А. като поддържа предявените
искове и моли за положително произнасяне
по тях.
Ответника, редовно призован за съдебно заседание се
явява, като се представлява от адв.А.Любенова, няма възражения относно
дълбокото и непоколебимо разстройство на брака им-без съда да се произнася за
вината. Възраженията са свързани с упражняването на род.права, режима на
контакти и размера на издръжката.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните са съпрузи по
силата на сключения между тях граждански брак на 27.08.2011г., за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 0004 от същата дата от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Брусарци.
От изготвения и приет по
делото социален доклад се установява, че ответницата живее в дома на своите родители,
заедно с детето си, като за отглеждането и възпитанието на детето се грижи тя и
нейните родители, ответника не участва в издръжката им. Детето посещава детска
градина в селото в което живеят.
Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Изхождайки
от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните,
решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение,
лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане
на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. От събраните
по делото гласни доказателства, кредитирани от съда като обективни и
незаинтересовани от изхода на спора, по недвусмислен и категоричен начин се
установява, настъпилата между съпрузите фактическа раздяла от повече от две
години. Съдът приема, че продължителната раздяла между съпрузите е довела до
разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и
другарски отношения между съпрузите, като съществуващата между тях брачна
връзка е останала запазена само формална и несъответна по съдържание на
уредената в закона брачна връзка. Последното обуславя разстройство на брака,
което не може да се преодолее, с оглед възстановяване на нормалните съпружески
отношения. При това положение, съдебният състав намира, че продължителната
фактическа раздяла между съпрузите, е довела до лишаване на съществуващия между
тях брак от дължимото му съдържание, който е спрял да изпълнява присъщата му
социална функция, поради което и следва да бъде прекратен с развод. Запазването
на последния би било вредно за обществото и за самите съпрузи, между които не
съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на
основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Основателни са и другите искове, а именно и те следва да бъдат уважени,
тъй като майката е тази която полага непосредствени грижи по отглеждане и
възпитанието на детето им, като се определи и режим на контакти на бащата и детето,
и същият бъде осъден да заплаща издръжка , но не в претендирания размер.
Мотивите за това на съда са следните:
Бащата също изразява желание той да упражнява родителските права, а на
майката се определи режем на контакти, както и да бъде осъдена тя да заплаща
издръжка в размер на 200 лв., съдът намира, че с влязло в сила Решение по гр.д.
1339/16г.
Съдебният
акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на
родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на децата, е
проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът
разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните
отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на децата, което е
най-важното, съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.
Основен
критерий за решението при кого от двамата да живеят децата и произтичащите от
това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските
функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето,
социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност за
разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било здравословни,
емоционални и др., са единствено и само интересите на самото дете. Съдът съобрази въз основа на представените по
делото социален доклад, че майката разполага с необходимият родителски
капацитет да отглежда детето си и има добри възпитателски качества. Налице е и
необходимата емоционална връзка между майката и детето. По делото е доказано несъмнено, че в ежедневните грижи за детето, майката може да разчита на своите родители.
Няма спор, че и
бащата има необходимите условия и родителски капацитет за отглеждане на
детето.но вземайки предвид факта,че детето е още малка, че вече е създало
своите детски контакти в детската градина, която посещава, че е късна есен и не
на последно място, привързаността му към майката, съдът намира, че майката е
тази,която следва да упражнява родителските права, а на бащата се определи
подходящ режим на контакти, като се съобрази и с обстоятелствата, че детето е
още малка, то не следва при осъществяването на контактите между бащата и
детето, същите трябва да бъдат по местоживеенето на майката в рамките и за
времето от 9,00ч. до 18,00ч. на почивния ден/ събота и неделя без преспиване/ ,
както и 20 дни през лятото ,несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
По отношение на претендираната издръжка, настоящият
съдебен състав, номира,че същата е прекомерно завишена. От влизането в сила на
съдебния акт по гр.д.1339816г. – 28.12.2016г., където е бил предявен иск по
чл.127,ал.2 СК, до предявяването на настоящият иск-22.08.2017г. са изминали
около осем месеца, не се е променила драстично фактичесаката обстановка по
делото/ имайки предвид МРЗ- 460 лв. и към момента на постановяване на решението
по гр.д.1339/16 г. и по настоящето, детето е пораснало с около още една година,
но не е един продължителен период, изискващ увеличение на издръжката с още 80
лв., от постановените по цитираното по горе дело, поради което съдът намира, че
същата следва да бъде изменено до разме на 130 лв., като в останалата част иска
бъде отхвърлен.
На основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 14,40 лв., която следва да бъде
заплатена от ответника.
Мотивиран от
така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Б.И.Б. с ЕГН ********** и К.А.Б. с ЕГН **********
сключен на 27.08.2011г. в Община Брусарци, за което обстоятелство е съставен
Акт за граждански брак № 0004 от същата дата, без съда да се произнася за
вината.
След прекратяване на брака Б.И.Б. ще възвърне предбрачното си фамилно име С. и
ще се именува Б.И. С..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А.К.А., роден на *** г.
на майката Б.И.Б. с ЕГН ********** .
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на малолетното дете А.К.А., роден на *** г. при майката Б.И.Б. с
ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата К.А.Б. с ЕГН ********** *** и детето А.К.А.
с ЕГН ********** всяка първа
и трета събота и неделя от месеца за времето от 09:00 ч. до 18:00 ч. на съответния ден по местоживеене на майката,
както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА
К.А.Б. с ЕГН ********** *** да
заплаща месечна издръжка на Б.И.Б. с ЕГН
********** ***, като майка и законен представител на малолетното дете А.К.А. с ЕГН ********** в размер на по 130.00 лв. /сто и тридесет лв./ месечно, считано от
влизане на решението в сила до
настъпване на основания за изменение или отпадане на задължението, ведно със
законната лихва до окончателното й
изплащане, в останалата част над уваженият до размера – 200 лв., отхвърля иска
като неоснователен.
ОСЪЖДА
К.А.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд – Лом сумата в
размер на 14.40 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на
издръжката, и сумата в размер на 5.00
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително
събиране на сумите.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: