Р Е Ш Е Н И Е

№

19.12.2016г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански състав в публичното заседание на единадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ИВАНОВА

при секретар Д.Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 890/2016г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от “ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС” ЕООД, ЕИК ******, гр.*****, с управител Д.М., чрез юрисконсулт Ил.У., против В.Х.Л. с ЕГН ********** *** и К.Ц.Л. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.422 от ГПК.

Правно основание: по реда на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране заявлението пред съда.

В Исковата молба се твърди, че на 24.06.2005г. в гр.Лом между „ЦКБ” АД от една страна и В.Х.Л. от други страна е сключен Договор за кредит с № 79500КР-АА-3513 от 24.06.2005г., с който банката е предоставила на кредитополучателя в заем парична сума в размер на 15 000лв. Поръчители по договора са ФЛ-Н. А. К. от гр.***, И. И. Н. от гр.***, А. С. С. от гр.****и С. Т. Ф. от гр.*****. Отпусната сума изцяло е усвоена по банковата сметка на кредитополучателя. Твърди се, че е уговорено връщането на сумата да бъде извършено на месечни вноски за период от 84месеца, като е бил подписан погасителен план, който е неразделна част от договора. Извършвани са плащания за част от дълга, но впоследствие задължението е останало непогасено и не е върнато на кредитора. На 29.06.2012г. кредитополучателят е уведомен за просрочието и дължимата сума, която към 25.05.2011г. е в размер на 4 792,13лв / 3584,95лв–просрочена главница и 1207,18лв-просрочена договорна лихва/.

В ИМ се твърди, че на 29.09.2012г. е сключен Договор за цесия между „ЦКБ” АД и „Финанс инфо асистанс”, за прехвърляне на вземането по договора, като длъжника е уведомен по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД за извършената цесия.

Твърди се, че на 06.11.2012г. ищеца по делото в качеството на новия кредитор е подписал с втория ответник по делото К.Л. Договор за встъпване в дълга на В.Л., за което е подписан нарочен договор по смисъла на чл.101 от ЗЗД, като е уговорен начина за погасяване на остатъка от паричното задължение. Общо платената сума от 06.11.2012г. до момента на завеждане на ИМ е 2 300лв, като последното плащане се твърди, че е извършено на 07.09.2015г. в размер на 150лв.

Петитум: да бъде признато от съда за установено, че ответниците дължат на ищеца, в качеството на солидарни длъжници по Договор за кредит 79500КР-АА-3513 от 24.06.2005г. сумата от 3 580лв, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано се представлява от адв.Р. З. от САК, който поддържа предявеният с ИМ иск. Счита същият да доказан по основание и размер. В представените Писмени бележки сочи, че връчването на уведомлението за цесия касае редовността на плащането от страна на новия кредитор и не влияе на прехвърлителния ефекти на договора за цесия.

В хода на делото след изслушване заключението на вещото лице изготвило назначената Съдебно-счетоводна експертиза Н.П. представителят на ищцовото дружество е направил изменение на размера на иска, като е намалил размера на задължението на кредитополучателя на 3474,37лв, от които главница в размер на 2426,15лв и дължима законна лихва в размер на 1048,22лв за периода от 29.09.2012г. до 15.03.2016г.

Ответниците редовно призовани не се явяват в с.з. Представляват се от процесуален представител адв.Р.Б. от МАК, който моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявеният иск, тъй като първата ответница по делото не е надлежно уведомена за извършената цесия.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

С оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с правна квалификация чл.422 във вр. чл.415 от ГПК и по чл.86 от ЗЗД.

В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 341/16г. по описа на ЛРС се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 24.03.2016г., с която е разпоредено длъжниците В.Х.Л., И. И. Н., Н. А.К., А. С. С. и К.Ц.Л.,*** да заплатят солидарно на кредитора „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД гр.София, със законен представител Д.П.М.-управител и пълномощник И.С.У. сумата от 3 580лв /три хиляди петстотин и осемдесет лева/ ведно със законната лихва върху тази сума от 23.03.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата от 221,60лв /двеста двадесет и един лева и шестдесет стотинки/ разноски по делото, представляващи държавна такса–71,60лв и 150лв–адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 от ГПК срещу така издадената заповед за изпълнение длъжника –длъжниците са депозирали възражение и заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

В указаният от съда срок заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК срещу двама от длъжниците – В.Х.Л. и К.Ц.Л.,***.

Съдът като съобрази обстоятелства по делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответницата е основателен и доказан. Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установи в производството, че на 23.06.2005г. между „ЦКБ” АД гр.София, чрез Клон Монтана и ответницата по делото В.Л. е сключен Договор за потребителски кредит № 79500КР-АА-3513/24.06.2005г. за сумата от 15 000лв, с погасителен план за 84бр. месечни вноски, всяка в размер от 279,04лв и договорна лихва от 9,75%. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата ведно с договорната лихва при просрочие на осн. чл.4, ал.3 и 4 от договора кредитополучателят дължи законна лихва за периода, договорена лихва 9,75% плюс 10% надбавка по чл.19,2 от общите правила. Краен срок на договора е на 24.06.2012г. Договорът е обезпечен с поръчителството на лицата И. И. Н., Н. А. К., А. С. С., всички от гр.*****

Установено е че от кредитополучателя са извършени плащания до 24.05.2011г. като последната вноска е на 24.05.2011г. за сумата от 279,04лв.

След 24.05.2011г. кредитополучателят е преустановил плащанията и на 24.06.2012г. кредита е станал изискуем.

Установено е че на 29.09.2012г. между „ЦКБ” АД и ищца по делото „Финанс инфо асистанс” е сключен Договор за цесия, с който правото на вземане по посочения по-горе Договор № 79500КР-АА-3513 от 24.06.2005г.е изцяло прехвърлено на „Финанс инфо асистанс”, като по този начин ищецът е придобил правото на вземане по това правоотношение и качеството на кредитор по отношение на първия ответник, както и правото да търси и иска заплащане на паричния остатък дължим по договора за кредит. Уведомленията за извършената цесия са с изх.№ 140243 от 22.10.2012г. изготвени от стария кредитор, подписани и подпечатани от директора на Клона в гр.Монтана, чрез който е сключен договора за потребителския кредит. Видно от приложената обратна разписка уведомлението е получено н а 25.10.2012г. лично от ответницата В.Л.. Копие от това уведомление ведно с обратната разписка са приложени впоследствие към Исковата молба, възоснова на която е образувано настоящето производство.

От събраните по делото писмен доказателства е установено, че на 06.11.2012г. „Финанс инфо асистанс” в качеството си на нов кредитор е подписал с втория ответник по делото К.Л. Договор за встъпване в дълг на В.Л., по смисъла на чл.101 от ЗЗД, в който последния е изразил своята вола да встъпи като съдлъжник по сключения Договор за кредит от първия ответник по делото. Към 05.11.2012г. задължението на ответника по делото В.Л. към ищеца е в размер на 4 826,15лв, от които 3 379,09-главница и 1 447,06-договорна лихва и вторият ответник К.Л. е изразил желания доброволно да погаси същото. С подписване на договора страните са се съгласили, че поетото задължение от встъпващия съдлъжник ще бъде погасено в срок до 14 месеца, считано от 01.11.2012г., както и че при неплащане на две месечни вноски постигнатите договорки губят своето действие и цялата сума става автоматично изискуемо, за което не се дължи нарочно уведомление.

Съгласно изготвеното и прието от съда Допълнително заключение от вещото лице, което не е оспорено от страните след сключване на договора за цесия е внесена сумата от 2400лв, с която се погасяват неплатената договорна лихва в размер на 1447,06лв и част от главницата в размер на 952,94лв, вследствие на което остава неплатена главница в размер на 2426,15лв и законна лихва за периода от 29.09.2012г. до 15.03.2016г. в размер на 1 048,22лв. Или общият размер на задължението възлиза на 3474,37лв.

На 17.03.2016г. и 17.04.2016г. видно от приложените обратни разписки двамата ответници по делото са получили изготвените от ищеца уведомления, с които е обявена предсрочната изискуемост на кредитното задължение, считано от 15.03.2016г. Поради липса на доброволно изпълнение в указания 7-дневен срок ищеца е депозирал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 341/23.03.2016г. по описа на ЛРС и издадена впоследствие на 24.03.2016г. Заповед за изпълнение на парично задължение против ответниците и поръчителите за сумата от 3 580лв.

В случая съдът намира, че в настоящето производство ищеца доказа наличието на две валидни договорни правоотношения, както следва : първото възоснова на сключения Договор за кредит 79500КР-АА-3513/24.06.2005г. с първия ответник В.Л. и второто възоснова на сключения Договор от 06.11.2012г. за встъпване в дълг с втория ответник по делото. Предоставената на първият ответник по делото, в качеството му на кредитополучател заемна сума и усвоена, но не е върната изцяло. Целият остатък от дълга е станал изискуем на 24.06.2012г. с оглед постигнатата договореност за връщане на кредита за период от 84месеца. Встъпилият в дълг втори ответник по делото изрично с подписване на договора е изявил желанието си да върне дължимата сума, като е уведомен, че при неплащане на две месечни вноски постигнатите договорки губят своето действие и цялата сума става автоматично изискуемо, за което не се дължи нарочно уведомление.

Съдът намира за неоснователни направените възражения от процесуалния представител на ответниците по делото за липсата на надлежно уведомяване за извършената цесия. На първо място видно от представената като доказателство по делото обратна разписка Уведомлението за извършената цесия е с изх.№ 140243 от 22.10.2012г. изготвено е от стария кредитор, подписано и подпечатано от директора на Клона в гр.Монтана, чрез който е сключен договора за потребителския кредит. Видно от приложената обратна разписка уведомлението е получено на 25.10.2012г. лично от ответницата В.Л.. Копие от това уведомление ведно с обратната разписка са приложени впоследствие към Исковата молба, възоснова на която е образувано настоящето производство и съгласно задължителната практика по реш. № 123 /24.06.2009. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, постановено в производство по чл.291 ГПК, получаването на препис от исковата молба от страна на ответника и приложеното уведомление за цесия, изходящо от стария кредитор/цедент/ представлява надлежно съобщаване на цесията на длъжника. По правната си природа това е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното материално право и поради това следва да бъде съобразен от съда при решаване на делото /чл.235, ал.3 ГПК/. С оглед изложеното възражението на ответника, че цесионния договор не е произвел действие спрямо него, поради ненадлежно уведомяване от стария кредитор е неоснователно, още повече, че това уведомяване касае единствено редовността на плащането от страна на длъжника, без да оказва влияние върху транслативния характер на договора за цесия, който валидно е обвързал страните по цесията.

Съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, съобразно направеното изменение на неговия размер в с.з.

При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски в размер на 421,90лв /четиристотин двадесет и един лева и деветдесет стотинки/, от които 71,90лв /седемдесет и един лева и деветдесет стотинки/ – държавна такса, 150лв /сто лева/ - депозит за вещо лице и 200лв /двеста лева/-юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА  ЗА  УСТАНОВЕНО по отношение на В.Х.Л. с ЕГН ********** ***– кредитополучател по Договор за кредит № 79500КР-АА-3513 от 24.06.2005г. и К.Ц.Л. с ЕГН ********** ***–съдлъжник съгласно Договор за встъпване в дълг от 06.11.2012г.- двамата солидарни длъжници, съществуването на вземане на от “ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС” ЕООД, *****, гр.****, с управител Д.М., чрез юрисконсулт Ил.У., в общ размер от 3 474,37лв /три хиляди четиристотин седемдесет и четири лева/, от които главница в размер на 2 426,15лв /две хиляди четиристотин двадесет и шест лева/ и дължима законна лихва в размер на 1 048,22лв /хиляда четиридесет и осем лева и двадесет и две стотинки/ за периода от 29.09.2012г. до 15.03.2016г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК В.Х.Л. с ЕГН ********** *** и К.Ц.Л. с ЕГН ********** ***, солидарно да заплатят на “ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС” ЕООД, ЕИК ****, гр.*****, с управител Д.М., и пълномощник юрисконсулт Ил.У. направените в настоящето производство разноски в размер на в размер на 421,90лв /четиристотин двадесет и един лева и деветдесет стотинки/, от които 71,90лв /седемдесет и един лева и деветдесет стотинки/ – държавна такса, 150лв /сто лева/ - депозит за вещо лице и 200лв /двеста лева/-юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по заповедното производство в размер на 221,60лв /двеста двадесет и един лева и шестдесет стотинки/, от тоико държавна такса в размер на 71,60лв /седемдесет и един лева и шестдесет стотинки/ и 150лв /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 341/2016г. на ЛРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :