Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Лом, 25.07.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1435 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346 и чл. 349, ал. 1 от ГПК, във фазата по извършване на делбата.

С Решение № 272/05.10.2015 г. по гр.дело № 1435/2015 г., Ломският районен съд е допуснал съдебна делба между А.С.Р., ЕГН **********,*** и А.С.З., ЕГН **********,***, на следнят недвижим имот:

ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, с площ от 110 кв.м. и идентификатор 44238.506.2646.1.2, от двуетажна жилищна сграда, застроена в ДВОРНО МЯСТО с площ от 506 кв.м., в гр. Лом, съставляващо поземлен имот с идентификатор 44238.506.2646 по кадастралната карта и кадастраните регистри на гр. Л., одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с административен адрес: *******, начин на трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, стар идентификатор № 2646, кв. 136, парцел VІ, при граници и съседи – имоти с идентификатори: 44238.506.2645, 44238.506.7505, 44238.506.2648, 44238.506.2647, 44238.506.2649 и 44238.506.2643, при съседи на обекта: на етажа – няма, под обекта - 44238.506.2646.1.1, над обекта – няма,

при права от 6/7 ид.ч. за А.С.Р. и 1/7 ид.ч. за А.С.З..

Решението е влязло в законна сила.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата ищцата А.Р. е предявила срещу отв. А.З. искане за сметки – на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС – да бъде осъден да й заплати по 150 лв. месечно обезщетение за ползата, от която е била лишена – ползването на 6/7 ид.ч. от процесния имот за периода от връчването на нотариалната покана – 16.05.2012 год., до 11.01.2016 год. /датата на предявяване на претенцията /общо 6600 лв./.

Претендират се и направените за разглеждането на тази претенция разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А.З. е депозирал писмен отговор по предявеното искане за сметки от страна на ищцата.

В отговора си отв. З. оспорва изцяло претенцията за сметки като неоснователна, като по същество въвежда две възражения: - първо, че на практика молбата, с която е предявена претенцията представлява и писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване, тъй като нотариалната покана, описана от ищцата е с друго, различно основание – като едноличен собственик по силата на констативен нотариален акт. – второто възражение на ответника е в насока недоказаност на обстоятелството, че той, ответникът ползва от общия имот повече, отколкото е неговата ид.част и така ограничава правата на ищцата.

В съдебното заседание на 18.05.2016 год., ищцата е намалила размера на претенцията – от 150 на 33 лв. месечно за претендираният период – 16.05.2012 – 16.01.2016 год., или общо от 6600 лв. на 1 237 лв., над който размер искът е оттеглен. С определение съдът е приел така направеното изменение.

В последното съдебно заседание ответникът, чрез процесуалният си представител е поискал допуснатият до делба имот да му бъде възложен. Представил е удостоверение за промени в постоянния си адрес, издадено от Община Лом, видно от което, от 30.12.2001 год. е адресно регистриран в *******. Представил е също декларация, видно от която не притежава друг жилищен имот освен съответната си идеална част от процесния, в който имот е живял до смъртта на наследодателя си С. З. К., заедно с него. В този имот е живял откакто е роден, с известно прекъсване през 1988 – 1989 год.

От становището на Община Лом се установява, че процесният имот е неподеляем.

Допусната и изслушана е съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице В.К.В., видно от чието заключение, процесният имот представлява втори жилищен етаж, със застроена площ от 110 кв.м. Етажът се състои от коридор, дълъг 10,55 м., с две спални от запад и две спални от изток, с покрита тераса и два балкона. Няма кухненско помещение, нито сервизни помещения – баня, тоалетна, складови помещения. Полезната жилищна площ е 56,85 кв.м. Пазарната цена на така описаният втори етаж е 8400 лв., а месечната цена – 0,48 лв./кв.м.полезна площ /или за периода 16.05.2012 – 11.01.2016 год. – общо 1168 лв. за целия имот и 1002 лв. за 6/7 ид.ч., какъвто е делът на ищцата.

Така изготвеното заключение е оспорено от ищцата и съдът е допуснал тройна съдебно-техническа експертиза, чието заключение, изготвено от вещите лица В.Б.Р., М.Г.Т. и инж. Й.Л.Т. е прието, като неоспорено от страните.

Видно от заключението на приетата тройна съдебно-техническа експертиза, пазарната стойност на допуснатия до делба имот – втори жилищен етаж с идентификатор 44238.506.2646.1.2, със застроена площ от 110 кв.м. е 9317 лв. Този имот е неподеляем съгласно правата на страните /6/7 ид.ч. за ищцата и 1/7 ид.ч. за ответника/, тъй като за дяловете не могат да се обосомят самостоятелни обекти, отговарящи на условията на Гл. 26, Разд. ІІІ от Наредба № 7/22.12.2003 год. за правила и норматив за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Наемната цена за времето от 16.05.2012 – 11.01.2016 год. е 1445 лв., от които 6/7 ид.ч. са 1237 лв.

В с.з. вещите лица допълват, че се касае за застроена площ от 110 кв.м., без подови настилки, с изградена ел. инсталация, но без ВиК инсталация, без довършена стълбищна клетка, без парапет и без настилка, само на плоча. Етажът е построен през 1970 год., без да е довършен. Състои се от четири помещения, коридор и две тераси. Всички помещения са без подови настилки. Стените и таваните са изпълнени с варова мазилка с постно покритие, а едно от помещенията е с шпакловка и латексово покритие. Двете тераси са без парапети. Стълбищната клетка е без подова настилка и без парапет. Измерената полезна площ на процесния имот е 86,85 кв.м., на тази база е определен наема – на 32,00 лв. месечно за целия обект. Светлата площ е 56,85 кв.м. – другото са стени, стълбищна клетка и коридор.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите М.С.З., Е.С.З. и Б.С.З. – братя на страните, допуснати до разпит по искане на ищцата и П.Р.Б. и Б.Ф.И., без родство, доведени от ответника.

От показанията на свид. М.З., който е живял в съседен имот до м. Август, 2015 год., от когато живее в гр. *****, ищцата, която живее на първия етаж от къщата не може да ходи на втория, тъй като с ответника има пререкания. М.г. е бил свидетел и по дело за домашно насилие срещу ответника. Последният живее на втория етаж от около 20 години. Свидетелят знае, че ответникът използва една стая. Двамата му сина /на ответника също ползват по една стая от етажа/. На втория етаж не се е качвал откакто брат му живее там.

Свид. Е.З., брат на страните също не е в добри отношения с ответника, а със сестра си – в добри. Свидетелства, че ответникът живее на втория етаж от къщата от 20 години. Сигурен е, защото той, свидетелят ползва едната от стаите, а в другите живеят ответника и неговите синове, които са пълнолетни. Свидетелят ползва една стая, а се храни при ищцата на долния етаж. Миналата година също е бил свидетел по дело за домашно насилие.

Свид. Б.З., също брат на страните, е в добри отношения и с двамата. Твърди, че на горния етаж ответникът живее сам, на целия етаж. Другият им брат, свид. Е.З. също живее на втория етаж. Ответникът ползва една стая, брат им З. също ползва една стая – вече от 2-3 години. А. не плаща нищо на А. за това, че живее горе, но от два месеца вече не живее там, а при децата си.

Свид. П.Н. също познава страните. Знае, че ответникът живее на втория етаж от къщата, в една стая. Брат му Е. също живее там, в друга от стаите.

Свд. Б.И. познава и двете страни. Приятел е на сина на ответника и от време на време го посещава. Сина на отвентика живее на втория етаж от къщата, в една от четирите стаи. Ответника А. живее с него заедно в тази стая. Виждал е два-три пъти там и свид. Е.З.. Няма баня на етажа. В момента ответникът не живее там, а при дъщерите си, сина му си е горе на етажа.

От приложеното по искане на ищцовата страна гр.д. № 930/2014 год. на ЛРС се установява, че е образувано по молба от ищцата срещу ответника, за защита срещу домашно насилие. С Решение № 320/28.10.2014 год. съдът е задължил ответника А.З. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката А.Р., като е наложил и други мерки за защита.

Гр.д. № 68/2013 год. на ЛРС е образувано по предявени от настоящия ответник срещу настоящата ищца, съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК. С Решение № 217/10.07.2013 год. съдът е признал за установено по отношение на А.Р., че А.С.З. е собственик по наследство на 1/7 ид.ч. от процесния имот и е отменил нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка, признаващ Р. за собственик на целия имот до размера на правата на А.З. – 1/7 ид.ч. С отговора си в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, настоящата ищца А.Р., тогава ответник, е представила копие от Нотариална покана, рег. № 3196, т. 1, Акт № 118 на Нотариус С.С., рег. № 577 в РНК, връчена на 16.05.2012 год., с която тя, като собственик, по силата на нотариални актове, на втория етаж от къщата, находяща се в ПИ с идентификатор 44238.506.2646, с административен адрес: *******, е поканила А.С.З., С.С. З., И.А. С., Д.А. С., С.А. С. и Д.И.Д., да освободят имота, нейна собственост /целия втори жилищен етаж, в който имот се намират без правно основание, като ги е поканила от датата на получаване на поканата да й заплащат солидарно, сумата от по 150 лв. месечно, обезщетение за ползите, от които неправомерно я лишават чрез неправомерното ползване на втория жилищен етаж.

При така установеното, съдът достига до следните правни изводи:

Имотът е неподеляем. Ответникът е направил искане за възлагане, но искането е несвоевременно – едва в последното открито съдебно заседание и преклудирано, поради което съдът не дължи произнасяне.

За това, делбата следва да бъде извършена при условията на чл. 348 от ГПК, като имотът бъде изнесен на публична продан. Видно е от доказателствата по делото, че делбеният имот е неподеляем, тъй като не може да бъде поставен в нито един от дяловете и никой от съделителите.

Имотът следва да бъде изнесен на публична продан при първоначална цена 9 317 лева, съобразно заключението на тройната съдебно – техническата експертиза, прието в с. з. на 18.05.2016 г.

Съобразно квотите на съделителте, 1/7 ид.ч. дял е със стойност 1 331лв., 6/7ид.ч. дял е на стойност 7 986лв.

След извършване на продажбата, продажната сума следва да се разпредели между съделителите, съобразно решението за допускане на делбата, където са определени квотите на страните.

Във втората фаза на делбеното производство всяка от ищцата е предявила против ответника и своите претенции по сметките. Искът е предявен в преклузивния срок по чл.346 от ГПК, от процесуално легитимирани страни, свързан е със съсобствеността, чието прекратяване се иска /виж т.4, б.”а” Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС/, поради което е допустим.

Ищцата А.С.Р. е предявила против отв. А.С.З. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС – да бъде осъден да й заплати по 33 лв. месечно обезщетение за ползата, от която е била лишена – ползването на 6/7 ид.ч. от процесния имот за периода от връчването на нотариалната покана – 16.05.2012 год., до 11.01.2016 год. /датата на предявяване на претенцията /общо 1237 лв./.

В отговора си отв. З. оспорва изцяло претенцията за сметки като неоснователна, като по същество въвежда две възражения: - първо, че на практика молбата, с която е предявена претенцията представлява и писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване, тъй като нотариалната покана, описана от ищцата е с друго, различно основание – като едноличен собственик по силата на констативен нотариален акт. Второто възражение на ответника е в насока недоказаност на обстоятелството, че той, ответникът ползва от общия имот повече, отколкото е неговата ид.част и така ограничава правата на ищцата също да ползва имота.

Съгл. приетото в ТР № 7/2012 год., ОСГК, ВКС, лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

Когато някой от съсобствениците е лишен от ползването на общата вещ, той може съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС да покани съсобственика, който я използва да му предостави достъп или да му плаща ползите, от които той като неползващ собственик е лишен (пропуснатите ползи). По този иск в тежест на ищеца е да докаже своето право на собственост и ползата, която ищецът е пропуснал СЛЕД поканата. По този иск е без правно значение дали използващият съсобственик, който не е предоставил достъп след поканата е извлякъл някаква полза. Той дължи обезщетение за пропуснатите ползи, дори да не се е обогатил никак от общата вещ.

За да се уважи иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да се налице на следните кумулативни предпоставки: страните да са съсобственици на вещта, ответникът лично да ползва общата вещ, да е лишил ищеца от ползване и ищецът да е отправил писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. В тежест на ищеца е да докаже наличието на горепосочените предпоставки за уважаване на иска. Липсата на която и да е от тях води до незавършен фактически състав, респ. до неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение.

В случая, не се доказа по несъмнен начин, че ответникът е лишил ищцата от ползването на общата вещ, нито, че ползва част, по-голяма от дела му. Напротив, от показанията на четирима от разпитаните свидетели – Е.З., Б.З., П.Н. и Б.И. се установява, че първият от свидетелите – братът на страните Е.З. ползва една стая от процесния втори етаж от къщата, със съгласието на ищцата, а ответникът ползва също една от стаите.

За това, претенцията на ищцата по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се отхвърли като недоказана.

На основание чл. 355 от ГПК, чл. 71 от ГПК и чл. 8 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, всяка от страните следва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела си, следователно дължащата се от ищцата А.Р. държавна такса е в размер на 319,44 лв., а от ответника А.З. – 53,24 лв.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати и 50 лв. д.т. върху отхвърленият иск по чл. 30, ал. 3 ЗС.

Разноски се претендират от ищцата, която не е представила списък по чл. 80 ГПК. И двете страни са направили разноски за процесуално представителство и защита, които ще останат така, както са направени. Доколкото за съдебно-техническата експертиза страните са внесли депозит съобразно дяловете си, а тройната съдебно-техническа експертиза е поискана от ищцата с оглед доказване претенцията й за сметки, която се отхвърля, в случая разноски не следва да й се присъждат.

Мотивиран от така изложените съображения и на осн. чл. 353 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, чрез съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд Монтана, на осн.чл.348 ГПК, следният недвижим имот, съсобственост между А.С.Р., ЕГН **********,*** и А.С.З., ЕГН **********,***:

ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, с площ от 110 кв.м. и идентификатор 44238.506.2646.1.2, от двуетажна жилищна сграда, застроена в ДВОРНО МЯСТО с площ от 506 кв.м., в гр. Л., съставляващо поземлен имот с идентификатор 44238.506.2646 по кадастралната карта и кадастраните регистри на гр. Л., одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с административен адрес: *******, начин на трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, стар идентификатор № 2646, кв. 136, парцел VІ, при граници и съседи – имоти с идентификатори: 44238.506.2645, 44238.506.7505, 44238.506.2648, 44238.506.2647, 44238.506.2649 и 44238.506.2643, при съседи на обекта: на етажа – няма, под обекта - 44238.506.2646.1.1, над обекта – няма,

който имот е със средна пазарна оценка 9 317 лв лв. /девет хиляди триста и седемнадесет лева/

СЛЕД извършване на проданта, продажната цена да се разпредели между съделителите съгласно решението по допускане на делбата, при права: 6/7 ид.ч. за А.С.Р. и 1/7 ид.ч. за А.С.З..

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.С.Р., ЕГН **********,*** срещу А.С.З., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността – да бъде осъден да й заплати по 33 лв. месечно обезщетение за ползата, от която е била лишена – ползването на 6/7 ид.ч. от процесния имот за периода от връчването на нотариалната покана – 16.05.2012 год., до 11.01.2016 год. /датата на предявяване на претенцията /общо 1237 лв./ КАТО НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА А.С.Р., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС-Лом, сумата от 369,44 лв. /триста шестдесет и девет лева, 44 ст./, от които: държавна такса върху стойността на дела си – 319,44 лв. /триста и тринадесет лева, 44 ст./ и 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса върху предявеният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и 5 /пет/ лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА А.С.З., ЕГН **********, от гр. Л. да заплати по сметка на РС-Лом, сумата от 53,24 лв. /петдесет и три лева, 24 ст./, държавна такса върху стойността на дела си, както и 5 /пет/ лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: