Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 20.12.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Лом, VІІ – ми съдебен
състав в публичното съдебно заседание на деветнадесети декември, две хиляди и
шестнадесета година в състав:
при
секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Камарашка гр.д. № 1302 по описа за
Производството е по реда на чл.357,
предл. последно от КТ, по иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 във вр. с чл.
3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
/ЗУТОССР, обн. ДВ бр. 26/29.03.2011 год/.
Делото е образувано е по искова молба
с правно основание чл. 3 и следв. от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР, обн. ДВ бр. 26/29.03.2011 год/.
Производство по реда на чл. 124, ал. 4
ГПК, образувано по искова молба от С.Г.Н. с ЕГН ********** ***, срещу ТП на НОИ
гр.Монтана и „***” АД в несъстоятелност с ЕИК ***, за установяване на трудов
стаж в ***, сега „***” АД /в ликвидация/, ЕИК ***, за периода 20.01.1970 год.
до 20.09.1973год. на длъжността „захаровар” и за периода от 01.11.1975 год. до
25.02.1979год. на длъжността „снабдител” в цех за „захарни изделия”.
Твърди се, че за процесния период
ищецът е работил в ***, както следва за периода 20.01.1970 год. до
20.09.1973год. на длъжността „захаровар” и за периода от 01.11.1975 год. до
25.02.1979год. на длъжността „снабдител” в цех за „захарни изделия”. Твърди се,
че тъй като това било първото предприятие, в което е постъпил на работа, същото
му издало и трудова книжка, в която бил отразен трудовия стаж. Впоследствие е
променял неколкократно местоработата си. Твърди, че последната му месторабота
била в ***, като при постъпването си на работа му била взета трудовата книжка,
като същата не е върната, а впоследствие в офиса му станал пожар. При пожара на
18.02.2011год. са изгорели множество документи, като дневник на трудовите
книжки, трудови досието и др., поради което не може да установи трудовия си
стаж за пенсия.
Осигурителят, *** вече не съществува,
като неговият правоприемник е *** АД /в ликвидация/, ЕИК ***, като обаче не са
предадени в ТП на НОИ – Монтана документи, удостоверяващи осигурителен стаж и
доход. Не са предадени и разплащателни ведомости.
Това поражда за ищеца правен интерес
да установи положеният трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Иска
се от съда: да
признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е положил трудов
стаж в ***, понастоящем – *** АД /в несъстоятелност/, за периода 20.01.1970
год. до 20.09.1973год. на длъжността „захаровар” и за периода от 01.11.1975
год. до 25.02.1979год. на длъжността „снабдител” в цех за „захарни изделия”, на
8-часов работен ден и с основно трудово възнаграждение съобразно изпълнението
на плана за всеки отделен месец, като това време бъде зачетено за трудов и
осигурителен стаж.
Писмен отговор
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника „***” АД в
несъстоятелност с ЕИК ***
Писмен отговор
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника Директора на ТП на НОИ
гр.Монтана.
В отговора си Директора на ТП на НОИ
гр.Монтана, счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че ищеца е подавал множество заявления с искане
за издаване от Архива на ТП на НОИ удостоверения за трудов стаж от различни
прекратени осигурители. В заявленията на ищеца се прави впечатление за
посочване на дублиращи се периоди от различни осигурители, в това число и за
периода, през който е полагал военната си служба. Със заявление
вх.№М-ОА-1432/10.08.2011год. е поискал да му бъде издадено удостоверение за
трудов стаж от АПК гр.Лом, за периода от 1977год. до 1982год. Със заявление
вх.№ М-ОА-1121/24.04.2013год. е поискал да му бъде издадено удостоверение за
трудов стаж от АПК гр.Лом, филиал с.Ковачица, за периода от 01.10.1975год. до
01.03.1979год. в разплащателните ведомости, на които същия не фигурира за целия
цитиран период. Със заявление вх.№М-ОА-1431/10.08.2011год. е поискал да му бъде
издадена удостоверение за трудов стаж от „***”АД гр.Лом, за периода от 1972год.
до 1975год., които период е различен от този, който желае да бъде установен по
съдебен ред с настоящата молба.
Твърди се, че именно от това може да
се направи извод, че ищеца не може да определи конкретно периодите на полагане
на труд при различните осигурители, като посочва хаотично дублиращи се периоди
и осигурители. Твърди се, че изобщо не е полагал труд, както и през периода
месец 09.1973год. до м.09.1975год., през който е бил в казарма, видно от
представената Военно отчетна книжка.
Твърди се, че липсата на разчетно –
платежната документация на осигурител „***”АД в несъстоятелност гр.Лом, като
правоприемник на Държавен захарен завод гр.Лом, за периодите месец 07 и м.10.
1964год. и 01.12.1964г. до 31.12.1979год. съгласно издадено от ТП на НОИ
гр.Монтана уведомително писмо с Изх.№ МОА-1431- отк. ОА-261/16.08.2011год. е
известно на общността и може да бъде неправомерно използвано от лицата за
установяване на неистински трудов стаж.
Предвид процесуалното поведение на
ответниците, съдът приема, че по делото е спорно полагал ли е ищеца труд в
Държавен захарен завод гр.Лом.
В тежест на ищеца в настоящето
производство е да докаже при условията на пълно и главно доказване
обстоятелствата, че е работил по трудов договор в ***, чиито правоприемник е
вторият ответник, времето на претендирания стаж; продължителността на работния
му ден; конкретната длъжност, която е изпълнявал; начинът на заплащане на труда
и обстоятелството, че ведомостите за заплатите му са загубени.
Страните са редовно призовани за
първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът се явява лично и с адвокат П.П.
*** и поддържа иска така, както е предявен, като моли съда да го уважи, предвид
събраните доказателства по делото.
Ответникът ТП НОИ – Монтана не изпраща
процесуален представител, в писмено становище с отговора по исковата молба,
моли съда да отхвърли предявения иск.
Ответникът *** АД /в ликвидация/, ЕИК ***
се представлява от синдика Д.С., не изпраща процесуален представител и не
изразява становище.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото във връзка със становището на страните и съобразно
правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:
От
фактическа страна:
От издаденото от ответника „***” АД /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, правоприемник на *** Удостоверение с Изх.№2 от
20.07.2016год. по чл. 5 от ЗУТОССР се установява, че в дружеството не се
съхраняват и не са предадени на НОИ – ТП Монтана, разплащателни документи,
удостоверяващи трудов и осигурителен стаж и доход за периода от 20.01.1970г. до
20.09.1973г. и от 01.11.1975г. до 25.02.1979г. включително, тъй като същите липсват
поради изгубване или унищожаване.
С писмо, изх. № М-ОА-1058-ОТК-161/11.07.2013
год., НОИ, РУ ”СО” – Монтана е уведомил ищеца, че не може да му бъде издадено
УП-13 за периода 01.03.1968 – 20.09.1973 год., тъй като към настоящия момент
осигурителят *** АД не е предал за съхранение разплащателни документи,
установяващи осигурителен стаж и доход за периода 01.06.1964г. до
31.12.2003год. /с изключение на м.07.1964г. и м.10.1964г./ и от 01.12.1964 до
31.12.1979 год.
От представената по делото военно -
отчетна книжка на ищеца с №019348, Серия К, издадена на 30.09.1975год. е видно,
че същия е преминал военната си служба за периода от 26.09.1973 до 04.10.1974г.
като школник и от 04.10.1974г. до 30.09.1975г., като командир на взвод.
От писмо от Дирекция „ИТ” гр.София с
Изх.№0092-8717 от 31.07.2013год., адресирано до ищеца е видно, че същия е
депозирал сигнал на „Главна Инспекция по труда”, тъй като при приключване на
трудовото си правоотношение при последния работодател ***, същия не му е върнал
трудовата книжка. По сигнала е извършвана проверка от Дирекция ”ИТСО” гр.София
при която от страна на последния му работодател *** е било представено
удостоверение от ГД”ПБЗН” МВР с рег. №ОМ1308/19.12.2011год., съгласно което
органите на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” са
удостоверили, че на 18.02.2011год. в 11,12часа е бил възникнал пожар, ликвидиран
от СУПБЗН в склад в гр.София, бул.”Цар Борис ІІІ” №266, а същия писмено е
декларирал пред контролните органи, че са изгорели движими вещи и дневник за
трудови книжки, трудови досиета и други, които са се съхранявали в склад на
магазина за масла.
На основание чл.192 от ГПК са изискани
данни от Главна Инспекция по труда, Дирекция „ИТ” гр.София, като от приложените
писма се потвърждава, изложеното по –горе.
На основание чл.192 от ГПК от
изисканите данни от Столична Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” към Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР с
писмо техен Изх.№Я-9855 от 23.11.2016год. се потвърждава факта на възникнал
пожар на 18.02.2011год. в 11,12часа, ликвидиран от СУПБЗН в склад в гр.София,
бул.”Цар Борис ІІІ” №266 собственост на *** и наемател ***. Като е приложено и
издаденото от тях Удостоверение с рег. № ОМ 1308 от 19.12.2011год. за
възникналия пожар в ***, както и телефонограма за произшествието под №67 от
18.02.2011год. и статистически лист за произшествието под №67 от 18.02.2011год.
Видно от приложените копия на трудови
книжки, свид. М.Г.Й., е работил в *** от 05.02.1968год. до 1995 год., а свид. В.С.А.
– от 06.09.1968 год. до 01.09.1991 год.
И двамата свидетели са категорични и
си спомнят, че са били колеги с ищеца през процесния период. Работело се е на
8-часови смени, при непрекъснат режим на работа.
От
правна страна:
Под „установяване на трудов и/или осигурителен стаж” се разбира
определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност, по
правилата на неговото изчисляване и удостоверяването на това обстоятелство по
надлежен ред. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен
времеви период като трудов и /или осигурителен стаж и да удостовери по
съответния ред този период като такъв, възниква правен спор. В този см. е и ТР
№2 от 06.06.2016год. на ВКС по тълк. д. №2/2015г. на ОСГК.
Предмет
на настоящото производство е установяването на трудов стаж, придобит преди
01.12.1999 г., съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1, т.3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Стаж
по чл. 1, ал.1 от ЗУТОССР може да се установява, ако пред съда се представи
удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице,
което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени
или унищожени.
По делото е представено и прието като
доказателство Удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР от правоприемника на *** – *** АД
/в несъстоятелност/, ЕИК ***, видно от което документите, удостоверяващи трудов
и осигурителен стаж в завода за процесния период са изгубени или унищожени и не
са предавани на съхранение в ТП – Монтана на НОИ. Аналогично е и съдържанието
на писмо, изх. № М-ОА-1058-ОТК-161/11.07.2013 год., НОИ, РУ ”СО” – Монтана.
Безспорно се доказа от събраните писмени доказателства, че трудовата книжка на
ищеца е изгоряла при възникнал пожар в офиса на последния му работодател ***.
Предвид цитираните писмени
доказателства, предявеният иск се явява допустим.
Разгледан по същество, същият се явява
и основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от
ЗУТОССР, стаж по чл.1, ал.1 може да се установява, ако пред съда се представи
удостоверение, издадено от работодател/осигурител, при който е придобит стажът,
от негов правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 6 от Закона, свидетелски показания по исковете
за установяване на трудов стаж се допускат само при наличност на писмени
доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от
работодателя/осигурителя, където е придобит стажа и по време на полагане на
стажа.
По делото са събрани и гласни доказателства – свидетелските показания на М.Г.Й. и В.С.А. - бивши
колеги на ищеца, работили в *** през процесния период. Съдът изцяло кредитира
тези показания, като ясни, точни, конкретни и последователни. Далите ги лица са
били очевидци на събитията, за които свидетелстват.
Същите категорично потвърждават факта на полагане на трудов стаж от С.Г.Н. с ЕГН ********** през
процесния период -20.01.1970
год. до 20.09.1973год. на длъжността „захаровар” и за периода от 01.11.1975
год. до 25.02.1979год. на длъжността „снабдител” в цех за „захарни изделия”.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде уважен като основателен и доказан.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН по отношение на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ –
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ “СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ”, гр. МОНТАНА и *** АД /в несъстоятелност/, ЕИК ***,
като правоприемник на ***, че
С.Г.Н. с ЕГН ********** ***, работил по трудово правоотношение в ***, за периода от 20.01.1970
год. до 20.09.1973год. на длъжността „захаровар” и за периода от 01.11.1975
год. до 25.02.1979год. на длъжността „снабдител” в цех за „захарни изделия”, на
пълно /осемчасово/ работно време и месечно заплащане на трудовото
възнаграждение, което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от
ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено.
Районен
съдия: