Р Е Ш Е Н И Е  

  

гр. Лом, 03.01.2017 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията Миронова гр.д. № 1512 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на Гл. ХХVІ ГПК.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 49 СК от И.Ц.И., ЕГН **********,***, срещу Д.Г.И., ЕГН **********,***, за развод.

Ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи, сключили граждански брак на 03.07.1990 год.

От брака си нямат деца. Първоначално съпружеските отношения били нормални, но постепенно се отчуждили, престанали да разговарят нормално, кавгите станали ежедневие.

Твърди се, че от повече от 20 години страните са във фактическа раздяла.

Бракът е формален.

            Иска от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, без да се изследва въпросът за вината.

            Иска се ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име Р.

            Писмен отговор от ответницата е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез пълномощника й, адв. И. А., МАК.

В отговора си, ответната страна не се противопоставя на иска за развод.

Признава фактическите твърдения в исковата молба.

Заявява, че също желая бракът им да бъде прекратен, без съда да се произнася по въпросите за вината. Не изразява становище по искането на ищеца за възстановяване на нейното предбрачно фамилно име.

Не представя доказателства и няма доказателствени искания.

По делото няма спорни фактически твърдения.

            В откритото съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично. Поддържа иска и моли да бъде уважен.

Ответницата, редовно призована не се явява, представлява се от адв. И. А., МАК, редовно упълномощен, който поддържа от нейно име становището, застъпено в писмения отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, моли бракът да бъде прекратен без да се изследва въпросът за вината.  

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните намира, че исковете са основателни, поради следното:

От фактическа страна:

Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 03.07.1990 г., с Акт № 0166/03.07.1990 год. на Община Лом.

От брака си нямат деца.

Не се спори по делото, че страните са във фактическа раздяла повече от петнадесет години.

Не са правили и опити да се съберат отново.

Предвид дългата фактическа раздяла нямат семейно жилище по смисъла на §1 от ДР на СК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК е процесуално допустим.

Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан.

Съгласно чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Анализирайки установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да приеме, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.

В случая е разкъсана семейната общност; между съпрузите липсва взаимност, привързаност, уважение и доверие; не съществува близост от каквото и да било естество. В отношенията между страните по делото като съпрузи не намира отражение визираното в чл. 14 от СК съдържание на съпружеските отношения.

Разстройството на брачните отношения е такова, че не може да бъде преодоляно и да се възстанови нормалното им съществуване. Последното намира израз в настъпилата и продължаваща фактическа раздяла между тях, вследствие на която е настъпило духовно, физическо и емоционално отчуждение помежду им. Съществуването на брака е само формално и не осъществява вменените му от закона социални функции.

Имайки предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като предвид изрично заявеното от ищцата, съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината.

От брака си страните нямат деца, по въпросите за чиито издръжка, родителски права и местоживеене съдът да дължи произнасяне.

По отношение издръжката между бивши съпрузи страните не предявяват взаимни претенции, поради което съдът не дължи произнасяне и в тази насока.

Установи се, че страните нямат семейно жилище по смисъла на СК, поради което съдът не дължи произнасяне и по въпроса за ползването на семейното жилище.

След прекратяването на брака ответницата следва да запази придобитото с брака си фамилно име И. – предвид липсата на изразена воля от нейна страна в писмения отговор по този въпрос и доколкото въпросът за името е личен и не зависи от волята на другия съпруг.

С оглед установеното относно вината за разстройството на брака, на основание разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, съдебните разноски между страните по делото следва да останат така, както са направени.

Предвид изхода на делото, окончателната държавна такса, която съдът определи на 40,00 лева, съобразявайки факта, че страните са в работоспособна възраст, следва да бъде платена по равно от двамата, т. е. по 20,00 лева, всеки от тях, както и по 05,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 318 от ГПК, във вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, поради дълбоко и непоправимо разстройство, сключеният на 03.07.1990 г., с Акт № 0166/03.07.1990 год. на Община Лом ГРАЖДАНСКИ БРАК между И.Ц.И., ЕГН **********,*** и Д.Г.И., ЕГН **********,***.

Фамилното име – „И. на съпругата Д.Г.И., остава непроменено.

 

ОСЪЖДА И.Ц.И., ЕГН **********,*** да заплати окончателна държавна такса за производството, по сметка на Районен съд-Лом, в размер на 20 лв./двадесет лева/, както и пет лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА Д.Г.И., ЕГН **********,***, да заплати окончателна държавна такса за производството, по сметка на Районен съд-Лом, в размер на 20 лв./двадесет лева/, както и пет лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана, в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.

 

Районен съдия :