В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, VІ състав, в публично заседание на 30 август 2016г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
Секретар В.М., като разгледа
докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 2333 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е предявен от “Медофарма” ЕООД
гр.София, чрез пълномощника си адв.Д.Ч. срещу “Алмус Фарма” ЕООД гр.Лом. С
исковата молба се твърди, че ищецът предоставял на ответника лекарствени
средства по отделни заявки, както и че били в трайни търговски отношение пред
периода 2006-2012г.. Твърди също,че за извъшените доставки ищецът издавал
данъчни фактури, подписани надлежно от ответната страна. Твърди се още, че
фактурите били оформяни съобразно изискванията на ЗС: опикани били по вид и
количество лекарствените средства, като получаването на лекарствените средства
било удостоверявано с подпис на самата фактура от ответната страна. Твърди
също, че до 22.05.20015г. ответника ответника заплащал дължимите следства по
доставката на лекарствата, изключая фактурите, описани в ИМ, върху които суми
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за посочените периоди. За така дължимите суми ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело
№1635/2015г. по описа на ЛРС. Съдът е издал заповед за изпълнение, но
ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило
за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на
чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 9163,18лв.
главница за доставени лекарствени средства за периода от 10.05.2012г. до
13.12.2012г., обезщетение за забавено плащане в размер на 2724,78 лв,както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата и съдебни разноски по ч.гр.д.1635/2015г. по описа на ЛРС,
както и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че
искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че претендираната от ищеца сума е платена
чрез банкови преводи .Ответникът твърди също, че действително дължи суми ,но по
други фактури и за друг период- от
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства по намира за
установено следното:
Видно от
приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№1635/2015г. по описа на ЛРС,
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника за сумата от 9163,18лв. главница за доставени лекарствени средства за периода от 10.05.2012г.
до 13.12.2012г., 2724,78лв. обезщетение за забавено плащане и законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, както и за
разноските по заповедното производство. Издадена е заповед за изпълнение за
тези суми, срещу която длъжникът е възразил. В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът
е предявил срещу ответника настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.
Ищецът „Медофарма”
ЕООД и ответната страна били в трайни търговски отношения и е доставял на
„Алмус фарма” ЕООД лекарствени средства.
Страните
по делото са търговски дружества, поради което по правната си същност това е
търговска продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от
ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а
продавачът се задължава да предаде стоката.
Страните
не спорят, че ответникът е получил лекарствените средства.Спорът между страните е платени
ли са доставените лекарствени средства и кога, ако са платени.
Видно от
представените по делото фактури, за
процесния период ищецът е издал на името на ответника за
доставени лекарствени средства на по подробно изброените в ИМ фактури.
За изясняване на обстоятелствата
относно плащанията и погасяванията на задълженията на ответника към ищеца,
съдът назначи и изслуша съдебно – счетоводна експертиза , втора такава и
тройна ССЕ. От заключенията на вещите лица, неоспорено от страните и прието от
съда, се установява, че от
водената между фирмите кореспонденция се установява, че ищецът претендира за не
платени фактури, както следва:
Ф-ра № 100003863/24.04.09 – 7236,04лв. Ф-ра № 100003879/27.04.09 – 1927,14лв.
Ф-ра № 100008040/31.01.11 – 176,40лв.
Ф-ра № 100008937/16.16.11 – 1642,92лв.
Ф-ра № 100008941/16.06.11 - 134,40лв.
Ф-ра № 100010167/02.03.12 – 2223,30лв.
Ф-ра № 100010472/10.05.12 – 2408,11лв. Ф-ра № 100010781/18.07.12 – 1335,70лв.
Ф-ра № 100010912/14.08.12 – 867,19лв.
Ф-ра № 100010914/14.08.12 –
324,08лв.
Ф-ра № 100011203/11.10.12 – 1946,14лв. Ф-ра № 100011340/06.11.12 – 1854,67лв.
Ф-ра № 100011527/10.12.12 – 2444,59лв. Ф-ра № 100011555/13.12.12 – 412,20лв.
Или
общо дължима според ищеца сума в размер на 24 495,50лв.
Ответникът по делото – „Алмус фарма” ЕООД
признава задължението си, но само за фактурите от 2011г. насам до размера на 15 332,32лв.,
което задължение е изплатил с преводно нареждане на 22.05.2015г. За остатъка от
задължението си породено от фактури издадени през 2009г. се позовава на изтекла
погасителна давност.
Посетено е и
счетоводството на ищеца в гр. София и на ответника в гр. Лом, където на в.л. са предоставени счетоводни
документи имащи отношение към делото – аналитичен и хронологичен регистър,
извлечения от сметки.
От фактическа страна в.л. са установили следното:
1.
Според счетоводството на
ищеца размерът на задълженията на ответника по посочените в исковата молба
фактури е както следва:
Ф-ра № 100010472/10.05.12 – 415,99лв. ф-ра
№100010781/18.07.12 – 1335,70лв.
Ф-ра № 100010912/14.08.12 – 867,19лв. ф-ра №
100010914/14.08.12 – 324,08лв.
Ф-ра №100011203/11.10.12- 1946,14лв. ф-ра
№100011340/06.11.12 – 1854,67лв.
Ф-ра № 100011527/10.12.12 – 2444,59лв. ф-ра
№100011555/13.12.12 – 412,20лв.
или общо сума в размер на 9 163,18лв.
2.В счетоводството на ответника
се установи, че посочените фактури са платени, а остават не платени фактурите
от 2009г., които са отнесени по сметка 769 „Други приходи”, подсметка „Приходи
от отписани вземания.”
2. В счетоводството
на ищеца преведената от ответника сума в размер на 15 332,32лв. е отнесена
за погасяване на следните фактури:
Ф-ра
№100003863/24.04.09 – 7236,04лв. ф-ра №100003879/27.04.09– 1927,14лв.
Ф-ра
№100008040/31.01.11 – 176,40лв. ф-ра №100008937/16.06.11 – 1 642,92лв.
Ф-ра
№100008941/16.06.11 – 134,40лв. ф-ра № 100010167/02.03.12 – 2223,30лв.
Ф-ра
№100010472/10.05.12 – 1992,12лв.
3.В счетоводството
на ответника преведената от него сума от 15 332,32лв. е отнесена за
погасяване на задължения по фактури, както следва:
Ф-ра № 100008040/31.01.11 – 176,40лв.
Ф-ра № 100008937/16.16.11 – 1642,92лв.
Ф-ра № 100008941/16.06.11 - 134,40лв.
Ф-ра № 100010167/02.03.12 – 2223,30лв.
Ф-ра № 100010472/10.05.12 – 2408,11лв. Ф-ра № 100010781/18.07.12 – 1335,70лв.
Ф-ра № 100010912/14.08.12 – 867,19лв.
Ф-ра № 100010914/14.08.12 –
324,08лв.
Ф-ра № 100011203/11.10.12 – 1946,14лв. Ф-ра № 100011340/06.11.12 – 1854,67лв.
Ф-ра № 100011527/10.12.12 – 2444,59лв. Ф-ра № 100011555/13.12.12 – 412,20лв.
Крайното заключение на
експертите е:
От събраните по делото доказателства,
извършените проверки и изчисления, експертизата заключава, според ищеца и
документите му в счетоводството му, ответникът му дължи сума в размер
9 163,18лв.
Според
счетоводството на ищеца задълженията на ответника е по фактури както следва:
Ф-ра №100010472/10.05.12 –
415,99лв. ф-ра №100010781/18.07.1 – 1335,70лв.
Ф-ра №100010912/14.08.12 –
867,19лв. ф-ра № 100010914/14.08.1 –
324,08лв.
Ф-ра №100011203/11.10.12-
1946,14лв. ф-ра №100011340/06.11.1 – 1854,67лв.
Ф-ра
№100011527/10.12.12 – 2444,59лв. ф-ра №100011555/13.12.12–412,20
В съдебно заседание експертите
поясняват също , че в самото преводно нареждане не е отразено по кои фактури
става плащането.
Съдът намира, че при направени
частични плащания и няколко изискуеми задължения на ответника към ищеца,
приложение следва да намери разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД. Редът,
определен в чл.76, ал.1 от ЗЗД посочва
поредността, в която се погасяват отделните вземания. Когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата по съответното вземане,
следва да намери приложение разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, където е
определен редът, по който се погасява вземането и акцесорните вземания,
свързани с него. Съгласно чл.76, ал.2 от ЗЗД, когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. В конкретния случай
разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД не намира приложение, тъй като мораторната
лихва не представлява лихва по смисъла на закона. Погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД настъпва при
задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора
или от закона и имащо характер на възнаграждение. Начисленото вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна
функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл.76, ал.2 ЗЗД. /в този смисъл
Решение № 111 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 296/2009 г., I т. о., ТК/.
Поради
тази причина с превеждането на суми от страна на ответника се погасяват
неговите задължения, макар и частично по реда, посочен в чл.76, ал.1 от ЗЗД, а
именно: ако ответникът не е посочил кое задължение погасява, погасява се
най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно,
те се погасяват съразмерно. Този ред на погасяване на задължения не се променя
в случаите, в които има предявен иск за някое от вземанията. Предявяването на
иск не поставя длъжника в невъзможност да погаси задължението си. Поради тази
причина съдът приема, че с поредните преводи на сумите, ответникът е погасявал
задълженията си към ищеца частично, последователно от по-обременителното, към
по-малко обременителното. Безспорно е, че по-обременително за ответника е
по-старото задължение, тъй като то генерира по-големи лихви за забава. По този
начин задължението по процесните искови фактури не е погасено до размера исковата
претенция.
С оглед изложеното съдът приема, че към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.11.2015г.,
задължението на ответника към ищеца по процесните фактури е било 9163,18лв.
Следователно съдът приема, че с плащането на сумата от 15332,32 лв. се е
погасила частично главницата по фактурите от предходния период, поради което и
предявеният иск за сумата от 9163,18 лв. се явява основателен и доказан.
Относно
претенцията за лихва за забава, съдът намира същата за частично основателна до
размер на 2111,80 лв.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски в размер на общо 887,60лв. за платена държавна
такса и за вещи лица.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г.,
ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в
заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение от 9.11.2015г. по ч.гр.д.1635/2015г. по описа
на ЛРС-Г. в размер на общо 237,76лв. и 1000 евро адвокатско възнаграждение
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че “Алмус
фарма” ЕООД, ЕИК 111530652, със седалище и адрес на управление: гр.Лом., ул.”Пирин”
№5, представлявано от Б.И.И. дължи на
“Медофарма” ЕООД, ЕИК 121578346, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Младост, ж.к. Младост 1, бл.38Б, бизнес сграда, представлявано от А.Ц. пълномощник: адв. Д.С.Ч., адрес: ***,
телефон: 0888 924 419, 986 69 42, електронна поща: chorbadjiev@abv.bg, за доставени лекарствени средства
сумата 11 887,96лв. (единадесет
хиляди осемстотин осемдесет и три лв., 96 ст.), от които: 9 163,18
лв. – главници по фактури №№
100010472/10.05.2012 год., 100010781/18.07.2012 год., 100010912/14.08.2012
год., 100010914/14.08.2012 год., 100011203/11.10.2012 год.,
100011340/06.11.2012 год., 100011527/10.12.2012 год. и 100011555/13.12.2012
год., и общо 2111,80 лв. –
лихви за периода 05.11.2012 – 05.11.2015 год. върху всяка вземанията по
отделните фактури, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението, 09.11.2015 г. до
изплащане на вземането,като в останалата част по отношение
на обезщетението за забава ОТХВЪРЛЯ ИСКА над уважения размер до претендирания
от 2724,78лв. като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Алмус фарма”ЕООД за заплати
на „Медофарма”ЕООД направените разноски по делото за платена държавна такса и разноски за
вещи лица в размер на 637,60 лв.
ОСЪЖДА „Алмус
фарма”ЕООД за заплати на „Медофарма”ЕООД направените разноски по
заповедното производство в размер на 237,76 (двеста тридесет и седем лв., 76 ст.), представляващи платена
държавна такса и 976,00 евро адвокатско възнаграждение, соъбразено с уважената част от
иска, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК от 09.11.2015г. по ч.гр.д.1635/2015г. описа на ЛРС, като отхвърля
претенцията за разноски над присъдения размер до претендираните 1000 евро.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: