Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом, 08.12.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският Районен съд, V състав, в открито заседание на шестнадесети септември, две хиляди шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МИРОНОВА

При секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията АНД № 327/2016 год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 6/ЗМВР от 19.05.2016 год. на В. Б. В., Началник РУ на МВР – гр. Лом, на Л.Г.А., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание: – Глоба в размер на 100 лв., на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР – за това, че на 20.04.2016 год., около 12,30 часа, в гр. Брусарци, обл. Монтана, ул. 23-ти септември № 38, не изпълнява отдадено от мен /актосъставителя П.Б.П./ разпореждане да спре. Същият не го изпълнява с цел да се укрие от органите на МВР.

НП е връчено на жалбоподателя на 08.06.2016 год.

С Жалба от 10.06.2016 год., Л.Г.А. е обжалвал така издаденото Наказателно постановление.

Жалбата е бланкетна.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. П. П., МАК. Поддържа жалбата и моли обжалваното НП да бъде отменено.

За административно наказващият орган не се явява процесуален представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

АУАН № 6/ЗМВР от 20.04.2016 год. е съставен от мл. полицейски инспектор при РУ МВР Лом, свид. П.Б.П., в присъствието на свидетеля Б.К.Б., срещу жалбоподателя, за това, че „на 20.04.2016 год., около 12,30 часа, в гр. Брусарци, ул. 23-ти септември № 38, не изпълнява отдадено от мен разпореждане да спре. Същия не го изпълнява с цел да се укрие от органите на МВР“. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.

Актът е съставен в присъствие на нарушителя, който го е подписал без възражения.

Въз основа на него е издадено обжалваното НП.

Показанията на свидетелите обособяват две групи, чиито показания са разнопосочни.

Свид. П. П., актосъставител сочи, че на посочената в АУАН дата, около един час преди съставянето на акта, отивайки на работа, заварил в сградата на ПУ гр. Брусарци жалбоподателя Л.А. и другия свидетел – служителят на МВР, инсп. Б.Б.. Жалбоподателят бил извикан „за справка“, във връзка с извършвана предварителна проверка за извършена кражба. Свид. П. П. снел обяснения от жалбоподателя и казал къде е укрил част от вещите, предмет на проверката. Тръгнали да ги заведе на място и на излизане от сградата на полицейския участък, жалбоподателят побягнал. Извикали му „стой, спри“, но той не се подчинил на разпореждането. настигнали го, бутнали го на земята и след това му написали полицейско разпореждане да не тича и да спре. Никой от двамата служители на полиците не бил имал „физически пререкания“ с жалбоподателя.

Свид. Б.Б., свидетел при извършване на нарушението и съставянето на АУАН установява, бащата на жалбоподателя бил автор на престъплението, за което се извършвала проверката. Той бил разпитан пред съдия и бил предоставил информация за кражбата на вещите. Разпита пред съдия бил преди датата на съставяне на АУАН. В този разпит била предоставена информация само за част от вещите. Жалбоподателят бил извикан за да даде обяснения за друга част от тези вещи. Взели го от кметството на с. Крива бара, където бил на работа и със служебния автомобил го закарали в ПУ Брусарци. Било сутринта, но свидетелят не си спомня часа. Разпитвали го двамата сколетата п. П.. След това жалбоподателят тръгнал да ги води и на излизане от участъка побягнал. Викнали „по него“ да спре, но той не спрял. Съответно „с малко физическа помощ и малко късмет“, го спрели. Приложили физическа сила за да го хванат и това наложило съставянето на акта по ЗМВР. За това бил съставен АУАН. Питали го защо е побягнал, а той отговорил, че се бил изплашил.

Свид. Г.А., майка на жалбоподателя, допусната до разпит по негово искане си спомня за случая. Тогава синът й бил на работа в кметството на с. Крива бара, по програма за временна заетост, а тя си била в къщи. За работа той излизал към 06,00 часа, като работното му време било до 14,00 часа. Към девет, девет и нещо й се обадил и й казал, че го викат в полицейския участък, за обяснения. Тя отишла да си купи цигари и в един момент жалбоподателя отново й се обадил по телефона и й казал, че ще го задържат. Отишли на място в гр. Брусарци, но никой не ги пуснал да го видят. След това те „мръднали на 10 крачки“ и през това време го натоварили в автомобила и го закарали в Лом в ареста. Там върху него било упражнено физическо насилие. Не е видяла кой е извършил това, но видяла сина си, който бил целия в синини. Потърсили лекарска помощ, извадили медицинско свидетелство. Тръгнали от ПУ Брусарци към РПУ Лом към 16,00 часа. Свидетелката ги е видяла и е сигурна.

От административно-наказателната преписка, ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства и служебно изисканото копие от преписката, образувана във връзка със задържането на лицето се установява, че АУАН е съставен в 12,30 часа на 20.04.2016 год., в гр. Брусарци. На същата дата и час е издадена и Заповед за задържане на лице – Л. Г. А., но в гр. Лом. Заповедта за конвоиране на лицето пък е издадена на същата дата, като в нея е посочено, че конвоираният следва да се предаде на ПИ Б. Б. в 15,30 часа на 20.04.2016 год. ведно от докладна записка от ПУ Б. Б. ***, на 20.04.2016 год. той е конвоирал жалбоподателя за времето от 14,00 часа до 14,30 часа, по маршрут № 7. Видно от приложената на л. 33 Разписка, Л.А. е приет в 17,30 часа в РУ МВР Лом. Видно от медицинската справка, издадена от мед.ф-р Ел. Трайкова в 17,30 часа на 20.04.2016 год., новозадържаното лице Л.А. е бил с контузни рани по лицето. В издаденото на следващия ден Медицинско свидетелство рег. № 168/21.04.2016 год. на МБАЛ Лом също описани различни наранявания по лицето и главата.

Писмено разпореждане на полицейски орган, съгл. чл. 64, ал. 1 ЗМВР не е приложено.

От правна страна:

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.

В същото и в акта е посочено неизпълнение на полицейско разпореждане, без да се конкретизира за писмено или за устно такова се касае. От доказателствата по делото се установява, че в случая става въпрос за устно разпореждане. Същевременно административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 64, ал.1 от ЗМВР.

Съобразно посочената като нарушена разпоредба полицейските органи могат да издават разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции като разпорежданията се издават писмено.

В случая в административната преписка не се съдържа писмено разпореждане, което да не е изпълнено от жалбоподателя, а това именно е визираната като нарушена разпоредба.

Действително, съгласно чл. 64, ал.2 от ЗМВР при невъзможност да се издадат писмено, разпорежданията се издават устно, но тази нарушена разпоредба не е визирана от административно-наказващия орган. Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на писмено полицейско разпореждане - чл. 64, ал.1 от ЗМВР.

Макар и не пълна описаната в АУАН и НП фактическа обстановка сочи на извършено нарушение на чл. 64, ал.4, вр. ал. 2 от ЗМВР, но както в АУАН, така и в обжалваното НП като нарушена е посочена нормата на чл. 64, ал.1 от ЗМВР.

Предвид горното Съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на изискванията на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като посочената в наказателното постановление като нарушена разпоредба не съответства на описаната в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка.

За разлика от нередовността на акта относно неговото съдържание, която може да бъде санирана, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина с оглед разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, то липсва аналогична разпоредба по отношение на пороци на наказателното постановление.

Формалността на административно наказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. Изложеното влече извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление.

Нормата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, поради което нарушението й е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без съдът да изследва съставомерността на нарушението и да се произнася по същество.

Неточното посочване на нарушената разпоредба съществено ограничава правата на наказаното лице, тъй като вменява друго нарушение, което налага отмяната на наказателното постановление.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6/ЗМВР от 19.05.2016 год. на В. Б. В.ов, Началник РУ на МВР – гр. Лом, с което на Л.Г.А., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание: – Глоба в размер на 100 лв., на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на страните, че решението е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: