Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом , 28.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд , VІ състав, в
открито съдебно заседание на 30 октомври две хиляди и щестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Боряна Александрова
При участието на секретар
В.М., като разгледа АНХД № 547 по описа
за 2016 година, докладвано от съдията Кратункова, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН
Делото е образувано по жалба на В.Ц.В.
с ЕГН **********,*** срещу Наказателно постановление № 32-0000316/24.10.2016г.
на Началник ОО „АА” – гр. Монтана , с което на основание чл.93,ал.1 т.1 от
ЗАвПр и правомощията на Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. МТ на жалбоподателя са
наложени следните наказания :
- глоба в размер
на 1500 лв., за нарушение на чл.18,т.1 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ
- глоба в размер
на 1500 лв., за нарушение на чл.18,т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ
- глоба в размер
на 1500 лв., за нарушение на чл.18,т.5 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ
- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на
чл.147,ал.3,т.4 ЗДП.
В жалбата се твърди, че атакуваното
НП е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като
административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си да анализира
събраните по делото административно-наказателната преписка доказателства и едва
тогава да изадде НП. Твърди също,че ако АНО е направил това, би стигнал до
извода, че жалбоподателя не е извършил вмененетие му нарушения, предмет на жалбата
му. Твърди още,че нито проверяващите нито АНО е проверил чия собственост е
автомобила , управляван от жалбоподателя. Навежда доводи още, че ако АНО беше
установил,че управлявания от него автомоби е соблственост на търговско
дружество, което е заличено още на
09.11.2015г., щеше да установи , че
търг.дружество*** е заличено и един несъществуващ правен субект, тъй
като АУАН е съставен след датата на заличаване на едноличния търговец – 20.09.2016г.
Излагат се допълнителни съображения, че се касае за автомобил който е на
несъществуващо ЮЛ, поради което ако това АНО беще установил изначално, то е щял
да види,че няма как жалбоподателя да работи по тръдов договор с заличеното ЮЛ,
поради което и няма как да представи препис от трудовия си дагавар, както и
заповед на ЕТ или управляващия ЮЛ, за извършване на превоз за собствено сметка,
както и не е отговорен за това дали автомобила на заличения търговец е преминал
на годишен технически преглед и е без
карта за квалификация. Иска от съда, да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява, като от неговия процесуален представител е подадена молба от която
е видно, че същият поддържа жалбата и не възразява да се приемат представените
с административно-наказателната преписка доказателства.
В депозирана до съда молба, от
страна на въззиваемата страна е получено писмо в което се излагат съображения ,тносно
това съда да потвърди атакуваното НП.
Към
делото е приобщена административнонаказателната преписка, приети са писмени
доказателства и са събрани гласни доказателства, посредством разпит на
свидетели.
Съдът,
като разгледа всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе под внимание твърденията на страните, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения, седмодневен
преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено въз
основа на АУАН от 20.09.2016г. срещу В.Ц.В. за това, че на 20.09.2016г. около
11,20 ч. в гр.лом, ул.”Миланези” срещу Ломавтотранспорт, като водач на т.а.
м.”Мерцедес 714 Д”, с рег.№ ***, извършващ превоз за собствена сметка /бира и
фризер/ по маршрут : център-складова база, допуска сл.нарушения:
1. Водачът е без заверено копие на
трудовия договор, с който е назначен.
2. Водачът е без заповед на ЕТ или
управляващият ЮЛ, за чиято сметка се извършва превозът
3. Извършва превоз с МПС,което не е преминало
на задължителен периодичен преглед за проверка за техническата му изправност
/04.09.2015г./
4. Водача е без карта за квалификация.
Наказателното постановление е издадено на 24.10.2016г. и е
връчено на жалбоподателя на 01.11.2016г., като му е наложена санкция „глоба” в
общ размер на 4520лв.
От приложените по делото доказателства се установява, че
търговското предприятие на **** е заличено на 09.11.2015г. От служебно
извършена проверка от страна на съда в ТР се установи, че *** е заличен търговец
на 209.11.2015г.
По делото е представено и Свидетелство за регистрация на
МПС, с данни за МПС, от което е видно ,че т.а.м.”Мерцедес „ модел 714 Д, с ДК№ ***,
е собственост на ООД”Мити” с ЕИК
111536922, което кореспондира с посоченият в наказателното постановление автомобил и собствеността.
По отношение на направеното както в жалбата така и
становището си по същество от страна на жалбоподателя съдът намира следното:
Следва да се посочи, че съдебният
контрол за законност върху актовете и действията на администрацията, който
установява чл. 120, ал. 1 от Конституцията, е характеристика присъща на правовата държава. Той е и
конкретен израз на принципа за разделението на властите и подчинението на
изпълнителната и съдебната власт на закона, от друга. При осъществяването на
държавната власт съдът упражнява контрол за законност върху актовете и
действията на административните органи и по този начин гарантира върховенството
на закона (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и защитават правата и законните
интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 117, ал. 1 от
Конституцията).
От
друга страна съгласно чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице при определянето на
неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото
дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона.
В практиката си Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) определя едно нарушение като „наказателно” по смисъла на Конвенцията след като прецени дали нормата, която го дефинира, спада към наказателното право в правната система на договарящата държава и след като оцени „самата същност на нарушението” и тежестта на наказанието, което може да бъде наложено. В настоящия случай, макар и разглежданото нарушение и следваната процедура да попадат в сферата на административното право, е безспорно, че тя е наказателна по своето естество. Административно-наказателната отговорност по националното право на Република България е вид юридическа отговорност за правонарушения, която се осъществява посредством властнически актове – АУАН и съставените въз основа на тях НП (арг., чл. 53, ал. 1 от ЗАНН). Последните се издават от изпълнително-разпоредителни (административни) органи, които в рамките на компетентността си, установяват факта на нарушението и налагат предвидените в закона санкции. В качеството си на властнически акт, издаван от органите на администрацията, АУАН и НП пораждат за адресата си определени наказателноправни последици. В административно наказателното производство се дава отговор на въпросите - извършено ли е административно нарушение, от кого, при какви обстоятелства и форма на вината (само за физическите лица – нарушители), като се налага санкция - административно наказание или имуществена санкция. В случая, съдът счита, че нарушението за което е съставено обжалваното наказателно постановление, обективира в себе си наказателно обвинение и в случая чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС е приложим.
Видно от представените по делото
доказателства, както и след извършената от съда справка в Търговския регистър
се установи, че ООД Мити-Лом е заличен на 09.11.2015г. Наказателното
постановление е издадено на 24.10.2016г. В случая, с НП са наложени санкции 3 бр.глоби:1. че водача е без заверено копие
от трудовия договор, с който е назначен на работа ,2. както и че е без заповед
на едноличния търговец или управителя на ЮЛ и т.н. На следващо място и в АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателя
работи в ***/ т.е. в заличено ЮЛ/ или с
други думи на несъществуващ правен субект, което по същността си представлява
допуснато съществено процесуално нарушение. Към датата на издаване на АУАН и на
НП , ЮЛ вече е било заличено. Наказващият орган е следвало преди да ангажира
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя да се увери, че
правен субект в който работи жалбоподателя съществува. Съгласно нормата на
чл.11 от ЗТР Търговският регистър е публичен. Всеки има право на свободен и
безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на
които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до
електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци. (2)
Агенцията осигурява свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в
информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на
приложените към тях документи и постановените откази. Публичният характер на Търговския регистър и обезпеченият до него
свободен достъп сочат, че за административно наказващия орган е било обективно
възможно да предприеме необходимите действия за установяване съществуването на
търговеца, преди да издадена наказателното постановление. Със заличаването на
едноличния търговец, същия престава да съществува в правния мир и в този смисъл
наказателното постановление се явява издадено при липса на годен субект, който
да ангажира и назначава на работа работници и служители, както и да издава
заповеди , за превози на собствена сметка.
АНО не е съобразил разпоредбата на чл.23,ал.6 от закона за търговският регистър според която, ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките са длъжни да се съобразяват с тези обстоятелства. Търговският регистър е електронна база данни, така че всяка институция е в състояние да направи справка за регистрацията и представителството на което и да е търговско дружество, ползвайки дори не идентификационния му код, а само фирменото му наименование.
В случая ЗТР е специален закон спрямо ЗАНН, и следва да бъде приложен именно той.
Споделяйки изцяло доводите на пълномощника на жалбоподателя,
че АНО като не е извършил служебно справка за ЮЛ и
е издал атакуваното НП е нарушил материалния закон, вследствие на
което същото се
явява незаконосъобразно в тази му част.
По отношение на наложеното наказание по
чл.93,ал.1,т.1 ЗАП, за извършено нарушение от жалбоподателя по чл.18,т.5 от
Наредба № Н-/ на МТ, изводите на съда са следните: Видно от
разпоредбата на чл.
5, т.6 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ изрично е посочено, че "за
управлението на превозни средства, използвани за лична употреба, с нетърговска
цел" не се изисква карта за квалификация. Следователно липсват
доказателства за извършване на превоз за собствена сметка с търговска цел. Нещо
повече налице са такива в обратния смисъл, поради което материалния закон е
неправилно приложен. Неправилното приложение на материалния закон е довело до неправомерно
санкциониране на жалбоподателя, тъй като от данните по делото не се установява
извършване на посоченото административно нарушени
По същата причина е
налице и неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е ясно дали
превоза е извършен за собствена сметка, за да се изградят правни изводи за
извършени нарушения по чл. 19, ал. 1 и чл. 18, т. 5 от наредбата. Съдът
напомня, че в тежест на АНО е да докаже има ли извършени административни
нарушения, а наказанията не могат да се налагат въз основа на
предположения. Съдът е съгласен с
изложеното в жалбата, а именно че в НП няма данни дали водачът има или няма
задължение да представя карта за квалификация, когато осъществява превоз на
товари за собствена сметка, съгласно чл. 12б от ЗАП и § 1, т. 2 от ЗАП.
На свой ред и като последица от
горепосочените процесуални нарушения се установява и друго такова, а именно на
плоскостта на определяне на наказанието за изследваното нарушение в насока
законосъобразното определяне на санкционната разпоредба. Това е така, защото
при положение, че деянието е било квалифицирано по чл.18, т.4 и 5 от Наредбата, то несъмнено е
следвало АНО да наложи наказанието, не както е сторил „Глоба” в размер на
1500лв на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, а съобразно разпоредбата на ал.2
на същия текст, според който се наказва с глоба 500лв., водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
С оглед и на разликата в размера на
предвидените за всяко от двете отделни нарушения наказания, това несъответствие
съставлява и неправилно приложение на материалния закон, което е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление. Следва да се има предвид,
че подобно некоректно посочване на санкционната норма е съществено процесуално
нарушение, което е в разрез с императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.7 от
ЗАНН и несъблюдаването им води до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и невъзможността му да реализира същата в пълен обем, като остава
неясно защо именно посочения в НП размер на глобата е наложен, както и
съответен ли е същия с тежестта на нарушението и всички други обстоятелства,
имащи значение при индивидуализацията на отговорността.Освен всичко изложено
съдът следва да обсъди и въпроса за наличието на хипотезата на чл.28 от ЗАНН,
който е застъпен, макар и бегло в жалбата. Според Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2005 г., ОСНК, в обхвата на съдебния
контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28
от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28
от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на наказателното постановление.
В ЗАНН липсва определение на
"маловажен случай" и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, съгласно която норма, по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс,
доколкото в този закон не се предвижда друго, за "маловажен случай"
следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т.9 от НК).
В случая, макар и формално да е
осъществен състава на административно нарушение по чл. 18, т.1,4, 5 от Наредба №Н-8, предвид
непредставяне на заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, в която заповед да са посочени датата или периодът за извършване на
превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара,
настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките за квалифициране на
случая като "маловажен" случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28, б."а" от ЗАНН, което обаче не е направено
от административнонаказващия орган. Посоченото обстоятелство представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за
отмяната на НП.Горното е
застъпено и в Решение №2107 по КАНД №2288/2012г. по описа на ПАС.
За
наложеното наказание По т. 3 от НП:
Съгласно чл. 147, ал. 3, т. 4 ЗДвП, пътните превозни
средства подлежат на преглед за проверка на техническата им изправност, като
товарните, специалните автомобили, ремаркетата и полуремаркетата с допустима
максимална маса над
Ето защо и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление
№ 32-0000316/24.10.2016 г. на Началник ОО
”АА”– гр.Монтана, с което на В.Ц.В., са наложени следните административни наказания: по т. 1 –
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП глоба в размер на 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева за нарушение по чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на
МТ , по т.2
на основание – чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП глоба в размер на 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева за нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на
МТ , по т.4 – на основание чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАП глоба в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение
по чл. 18, т. 5 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ , по т.3 – на осн. чл.147,ал.3,т.4 ЗДП глоба в размер на 20
лв., за нарушение по чл.185 ЗДП
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Монтана област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите
са изготвени по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: