Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Лом,16.09. 2016 година

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Районен съд, гр. Лом, VІ състав, в открито съдебно заседание на 7 септември,  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

 

при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д. № 264/2016 година по описа за 2016година, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът, чрез пълномощника си, адв.Н.Г., е предявил срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 175133827, представлявано от К.С.С. и Ж.В.П., със седалище и адрес на управление, гр.София, р-н Средец, ул.”Г.С.Раковски” № 140, иск с правно основание чл. 439,ал.2 ГПК.

Иска се, съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумите по издадения изпълнителен лист по гр.дело №  953/2009 година по описа на ЛРС, в размер на сумата от 1088.13 лева главница, представляваща ползувана, но незаплатена ел.енергия, сумата от 741.48 лева лихва  законна , начиная от 08.06. 2009 година до 8.12.2015г., 392,42 мораторна лихво , и разноски в размер на 230.00 лева, за събирането на които е образувано изпълнително дело 20157480400736/2015 година от ЧСИ Мая Иванова с рег.№ 748 в КЧСИ, с адрес, гр.Монтана, ул.»В.Левски» № 13, поради погасяването им по давност.

Ищецът сочи, че срещу него е издаден изпълнителен лист  по гр.д. №953/2009 година по описа на съда, решението влязло в сила на 20.11.2009 година.

С молба от 24.11.2015 година, повече от 5 години, след влизане в сила на решението по гр.д.№ 953/2009 година е образувано изпълнителното производство на ЧСИ, Май Иванова.

Съгласно чл. 111, б”в” от ЗЗД с изтичането на тригодишния срок се погасяват вземанията за периодични плащания, а вземането на ел.енергия е прието за такова, съгласно ТР № 3/2012 година.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответника, ЧЕЗ Електро България» АД, със седалище и адрес на управление, гр.София, бул.»Цариградско шосе» № 159, Столична община, район Младост, София 1784, Бенч Марк Бизнес Център, регистрарино в ТР към Агенцията по вписванията с ЕИК 175133827,  бланкетно оспорват иска, като считат, че предявеният иск е недопустим, тъй като позоваването на погасителна давност е средство за защита, само по предявен от кредитора/ ЧЕЗ Електро България/ иск, за съществуването на вземането, а именно е следвано да бъде направено по гр. Дело, или по образуваното след влизане в сила на Заповедта- изп.дело.

Счита, че искът е и неоснователен, тъй като ищеца не излага конкретни обстоятелства и не представя доказателства в подкрепа на твърдението си, че не дължи сумите по издадения изпълнителен лист.

Оспорва твърдението за изтекла в полза на ищцата погасителна давност за събиране на вземането, като навежда правни доводи за това.

От направената служебна проверса в САС пре ЛРС се установи, че гр.д. № 953/2009 година по описа на ЛРС, е прлиключило със влязъл в силасъдебен акт-Решение, влязло в законна сила на 20.11.2009г., с което ищецът по делото бил ъсъден да зъплати на ответната страна суми, за неплатена от него ползвана електроенергия.

На 06.11.2015 г. ответната дружество е инициирало и при ЧСИ Мая Иванова с район на действие ОС, гр.Монтана , въз основа на издадения по гр.д. 953/09г. на ЛРС било образувано изп.д.№ №20157480400736/2015  .

В съдебно заседание, за ищеца, редовно призован, се явява процесуален представител в лицето на адв.Н.Г., същата моли исковата молба да бъде уважена и съдът постанови своя съдебен акт по така предявения отрицателен установителен иск.

За ответника, процесуален представител се явява адв.Димов от АК Вдин, поддържа направения по чл.131 ГПК отговор на ответното дружество, моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим.

Същият е предявен от и против надлежна страна по спора.

Не се спори между страните, че с решение по гр.д. 959/09г. на ЛРС настоящия ищец по делото, е осъден да заплати на настоящият ответник поп делото за сумата 1480.55 лева за ползване на ел. енергия за периода от 01.06.2005 година до 18.11.2008 година, сумата от 1088.13 лева обезщетение за забавено плащане в размер  от 11.08.2005 година до 14.05.2009 година и лихва считано от 08.06.2009 година до изплащане на вземането, както и сумата от 230.00 лева разноски по делото.

Решението е влязло в сила на 20.11.2009г.

Молба за издаване на изпълнителен лист на ЧЕЗ”Електро България” АД е постъпила в РС, гр.Лом  с Разпореждане от 13.03.2015 година е разпоредено изпълнителен лист да бъде издаден по влязлото в сила съдебно решение.

На 06.11.2015 година е образувано изпълнително дело № 20157480400736 на ЧСИ, Мая Иванова с район на действие ОС, гр.Монтана с молба от същата дата и предприемане на изпълнителни действие за събиране на вземането на ответника по настоящето производство срещу ищеца по изп.лист по влязлото в сила решение № 953/2009 година по описа на ЛРС.

Покана за доброволно изпълнение ищеца е получил на 08.11.2015 година.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Като законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с този отрицателен установителен иск се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право, в случая дължимите вноски за потребена електрическа енергия, е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест.

Изискването на  чл.439, ал. 2 от ГПК е искът за оспорване на изпълнението да се основава само на  факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В тежест на ищеца е, с оглед твърдението за погасяването на процесните суми по давност е да докаже началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за който е текла.

При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да докаже спирането или прекъсването на давността.

Съгласно нормата на чл.114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо.

Задълженията за плащане на доставяната ел.енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б”в” от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност, в какъвто смисъл е задължителната практика.

Съгласно Решение № 168/22.12.2009 година  по т.д. № 408/2009 година на ВКС, ТК, II отделение, Решение № 14/10.09.2010 година по т.д. № 378/2009 година на ВКС, ТК, II отделение, Решение № 111/08.10.2010 година на ВКС, ТК, I отделение по т.д. № 1068/2009 година и други, задължението за заплащане на стойността на консумираната  ел.енергия  е задължение за периодично плащане и се погасява съгласно чл. 111, б”в” от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност от падежа, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения.

Посочените решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, представляват задължителна за съдилищата практика на ВКС /т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 година на ОСГТК на ВКС/. Постановено е и Решение от 11.04.2012 година на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия по т.д. № 3/2011 година в същия смисъл.

Тригодишната погасителна давност е приложима и по отношение на вземанията за изтекли лихви за забава.

Вземанията по издадения изпълнителен лист по гр.д. 953/09г.ЛРС за неплатена ел.топлинна енергия, включително лихви за забава, са били съдебно установени поради което и в случая намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за течение на нова петгодишна давност.

По общото правило на чл. 116 от ЗЗД давността се е прекъсвала, освен другото, с предприемане на действия за принудително изпълнение /чл. 116, б”в” от ЗЗД/, от когато е започвала да тече нова петгодишна давност.

В случая давността е била прекъсната с предприемането на действия за принудително изпълнение от ответника с  искането за образуване на изпълнително производство от 06.11.2015 година, от когато е започнала да тече нова давност.

По отношение на това вземане за доставена, но неизплатена ел.енергия, за периода от 01.09.2003 година до 31.01.2007 година, прекъсване или спиране на давността в период три години след настъпване изискуемостта на вземанията не се установява.

Както се посочи първото установено по делото действие за спиране или прекъсване на давността е молбата за образуване на изпълнително производство от 13.02.2015 година, като искането за издаване на изпълнителен лист преди това не е прекъсващо давността действие /така разрешението по точка последна на Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС/.

Преди 13.02.2015 година вземанията за доставена ел.енергия за периода от 01.06.2005 година до 11.08.2008 година са били погасени по давност.

Или иска на ищеца за установяване недължимост, като погасени по давност, на процесните суми , е основателен.

Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и сумата от 150 лева- адв.възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, както и сумата за внесената от него ДТ в размер на 146,58 лв.

По изложените съображения, съдът:

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ПРИЗНАВА за установено по искове на П.П.З. с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си, адв.Н. Г. съдебен адрес, , срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 175133827, представлявано от К.С.С. и Ж.В.П., със седалище и адрес на управление, гр.София, р-н Средец, ул.”Г.С.Раковски” № 140, на основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че  с П.П.З., НЕ ДЪЛЖИ  на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 175133827, сумите по издадения изпълнителен лист по гр.дело № 953/2009 година по описа на ЛРС, в размер на 1480.55 лева главница, представляваща ползувана, но незаплатена ел.енергия, за периода от  01.06. 2005 година до 18.11. 2008 година, сумата от 392.42 лева лихва за забава, за периода от 11.08.2005 година до 14.05.2009 година както и законна лихва, начиная от 09.09. 2008 година до окончателното изплащане на сумата, и разноски в размер на 441.96 лева, за събирането на които е образувано изпълнително дело 20157480400736/2015 година от ЧСИ Мая Иванова с рег.№ 748 в КЧСИ, с адрес, гр.Монтана, ул.»В.Левски» № 13, с район на действие Окръжен съд, гр.Монтана

ОСЪЖДА «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 175133827, да заплати на П.п.З., сумата от 296,58 лева- адвокатски хонорар и държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

След влизане в сила на настоящето решение препис от същото на ЧСИ, Май Иванова с рег.№ 748 в КЧСИ, с адрес, гр.Монтана, ул.»В.Левски» № 13, с район на действие ОС, гр.Монтана по изп.дело №  20157480400736.

 

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :