Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 06.10.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд гр.Лом, VІІ – ми съдебен състав в
публичното съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и шестнадесета година
в състав:
при секретаря А.Р.,
като разгледа докладваното от съдия Камарашка гр.д. № 418 по описа за
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основане: чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.372 от ТЗ и
по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявен
е положителен установителен иск от „М.Т.”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Монтана, ул.”***,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Х.В.Х. чрез
пълномощника адвокат Й.Д. ***, с адрес на кантората гр.Плевен, ул***, по които е образувано
Гр.дело №418/2016год. по описа на ЛРСъд, против Б.С.М.
с ЕГН ********** *** /депозирал възражението/, за неизпълнено задължение по
договор за специализирана транспортна услуга – превоз на трактор по силата на
международна товарителница и издадена фактура.
Твърди се в исковата молба, че „М.Т.” ЕООД гр.Монтана
има предмет на дейност извършване на транспортни услуги в страната и чужбина за
превоз на товари, спедиторска дейност. По този повод дружеството е установило
търговски отношения с длъжника. През м.септември 2015г. ответникът възложил на
ищеца, да осъществи специализирана транспортна услуга – превоз на трактор „*** от Холандия до с.Медковец, общ.Медковец,
обл.Монтана. Било постигнато съгласие относно параметрите на договора за превоз
– конкретизиран бил товарния и разтоварния адрес, като стоката натоварили на
22.09.2015год. и разтоварили в разтоварния пункт в с.Медковец, общ.Медковец,
обл.Монтана на 24.09.2015год.. Размерът на навлото е 6600лева с ДДС.
Международната товарителница била подписана от ответника без забележки.
Твърди се, че съгласно договореното на 22.09.2015год.
товарен автомобил на „М.Т.” ЕООД гр.Монтана с рег. №*** приел на адреса в
Холандия стоката от товародателя и на 24.09.2015год. същата била доставена на
получателя М., настоящ ответник в местоназначението в с.Медковец, обл.Монтана.
Ответникът приел товара и подписал товарителницата без забележки в поле №24.
Твърди се, че ищецът е изпълнил точно задълженията си
по договора за превоз, тъй като ответникът не направил възражения по превоза
нито писмено, нито устно, като за него възниква правото да получи договореното
възнаграждение в размер на 6600лева с ДДС. По този повод е издадена данъчна
фактура с №3854/24.09.2015г. с получател ответника – М. на обща стойност от
6600лева с ДДС. Фактурата заедно с екземпляр от приключената товарителница са
изпратени на адреса на ответника, като не последвало плащане.
Претендира се мораторна лихва в размер на 214,93лева
за времето от 24.09.2015год. до 20.01.2016год., ведно със законна лихва върху
главницата, от датата на подаване на заявлението - 21.01.2016г. до
окончателното изплащане на вземането
Исковата сума е била заявена по реда на чл.410 от ГПК
и по ч.гр.дело №80/2016год. на ЛРСъд е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника/настоящ ответник, който се е възползвал от
правото си на възражение в срока по чл.414,ал.2 от ГПК.
Ето защо за ищеца е налице интерес от предявяване на
настоящият иск.
Иска се: да бъде установено със
сила на присъдено нещо по отношение на ответника задължението му към ищеца,
произтичащо от неизпълнено превозно възнаграждение по договор за извършване на
транспортна услуга, в размер на сумата от общо
6814,93лв /шест хиляди осемстотин и
четиринадесет лева и 93ст./, от която главница в размер на 6600лева /шест хиляди и шестстотин лева и 00ст./, за заплащането на което
е съставена данъчна фактура №
3854/24.09.2015г., мораторна лихва в размер на 214,93лева /двеста и четиринадесет лева и 93ст./ за периода от
24.09.2015г. до 20.01.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, от
датата на подаване на заявлението - 21.01.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се направените по делото
разноски по заповедното – общо 636,30лв., от тях 136,30лева държавна такса и 500.00лева
адвокатско възнаграждение и тези по настоящето исково производство - общо 1027,70
лева, от тях 177,70лева държавна такса, 700.00лева адвокатско възнаграждение и
150.00лева депозит за вещо лице.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от
ответника, чрез адвокат З.М. *** с адрес за съобщения гр.Монтана, ул.»Любен
Каравелов»№1А, ет.2, офис 6.
В отговора си ответника оспорва
изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Твърди, че в началото на
месец септември 2015год. е възложил на ищеца да осъществи специализирана
транспортна услуга – превоз на трактор
марка „*** от Холандия до с.Медковец, общ.Медковец, обл.Монтана. Твърди, че
било уговорено транспортът да се осъществи в началото на месец септември
2015год., тъй като е земеделски производител и трактора му бил необходим за
есенното засаждане на културите. Твърди, че на 08.09.2015год. представител на
ищцовото дружество уведомило ответника, че товарния автомобил се намира в
Холандия, като следва да заплатят трактора, за да може да натоварят същия и
доставят до 14.09.2015год. в с.Медковец. Поради липса на средства ответника
продал на 09.09.2015год. 150тона маслодаен слънчоглед на цени по ниски тогава
от пазарните, за да заплати трактора, тъй като нямал време да търси по изгодни
цени. Твърди се, че на 10.10.2015год. /10.09.2015год. посочена в съдебно
заседание/ ответникът превел покупко-продажната цена на продавача на трактора,
за да може ищеца да го натовари. Твърди се, че срокът за изпълнение на
транспортната услуга е бил до 14.09.2015год., като на 10.10.2015год. ищцовото
дружество не е натоварило трактора, а това станало едва на 22.09.2015год., като
трактора бил доставен в с.Медковец на 24.09.2015год. т.е. 10 дни след
уговорения срок. Твърди се неизпълнение на уговорения срок за доставка на
трактора по вина на ищцовото дружество, като още при доставката ответникът е
отказал да заплати стойността на превоза поради неизпълнението в срок на
договора, което е довело до значителни загуби от късната доставка. Твърди се
неточно изпълнение от страна на ищцовото дружество, довело до загуби за
ответника, поради което не дължи плащане на транспортната услуга.
Претендират се разноски.
В
съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован се явява лично и се
представлява от надлежно упълномощен адвокат Й.Д. ***, която поддържа исковете
както са предявени и моли за тяхното уважаване в изготвена писмена защита.
Ответника, редовно призован не се явява, представлява
се от надлежно упълномощения адвокат З.М. ***, която моли иска да бъде отхвърлен, като
представя писмена защита.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Изслушано е заключението на вещото лице по
изготвената съдебно – счетоводна експертиза.
Изискано
и приложено е ч.гр.дело №248/2016год. по описа на РСъд гр.Лом.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото във връзка със становището на
страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:
По
ч.гр.д. № 80/2016 год. на Ломският
районен съд е издадена, на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично
задължение от 25.01.2016г. в полза на заявителя – настоящ ищец, против
ответника – Б.С.М. с постоянен адрес ***.
Заповедта
е била връчена на длъжника/ответник в настоящото производство на 15.02.2016 г.
От
длъжника по заповедното производство и настоящ ответник, в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е било подадено Възражение от 29.02.2016г. /с пощенско клеймо от
26.02.2016год./ и съдът, с Разпореждане е указал на заявителя правото да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Съобщението
е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 11.03.2016 г.
Искът
на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК във вр. с чл.372 от ТЗ
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е подаден в указания срок, на 06.04.2016
год. за сумата от общо 6814,93лв /шест хиляди осемстотин и
четиринадесет лева и 93ст./, от която главница в размер на 6600лева /шест хиляди и шестстотин лева и 00ст./ по издадена
фактура №3854 от 24.09.2015год.,, мораторна лихва в размер на 214,93лева /двеста и четиринадесет лева
и 93ст./ за периода от 24.09.2015г. до 20.01.2016г., ведно със законна лихва
върху главницата, от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 21.01.2016г. до
окончателното изплащане на вземането
В открито съдебно заседание страните са се съгласили
с изготвеният по делото предварителен доклад и правната квалификация и същият е
обявен за окончателен.
В производството по чл.422 от ГПК следва да се
установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца към
момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, размера на вземането, както и факта, от който произтича
вземането. За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него
и ответника, както и че е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от това
правоотношение. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на
плащане.
Страните по делото са обвързани от договор за
осъществяване на специализирана транспортна услуга – превоз, по силата на който ищеца по делото, в качеството му на превозвач, е
извършил следната услуга – товарене, превоз и разтоварване на трактор „***, по маршрут от Холандия до с.Медковец,
общ.Медковец, обл.Монтана в периода 22.09.205год. до 24.09.2015год. с
транспортни средства и водач на автомобила, на превозвача. Горната услуга,
включваща маршрута, обема и вида на превозвания товар, е поръчана и
конкретизирана от ответника, в качеството му на товародател. За извършения
превоз е съставена международна товарителници, подписани от ответника в графа
24 като получател на стоката на 24.09.2015год. Съгласно устното договаряне
ответника се е задължил да заплати извършената транспортна услуга на ищеца. След
доставката е издадена данъчна фактура с №3854/24.09.2015г. с получател
ответника – М. на обща стойност от 6600лева с ДДС. По данни на разпитания
свидетел В.М. издадената фактура е осчетоводена при ответника, но не е заплатена.
От обясненията на ищеца по чл.176 от ГПК се
установи, че лично той като управител е водил преговорите с ответника, като
земеделски производител, относно извършването на превоза, маршрута, вида на
товара, цената на превоза, тъй като е извършвал и други превози при този
ответник. Като твърди, че уговорките за доставка на трактора с ответника е
провеждал в периода от 10.09 до 22.09.2015год., като същия искал трактора да се
достави по - бързо, но като краен срок уговорили това да стане до
24.09.2015год. В същата насока са и показанията на разпитания свидетел Г.Д.Ш.,
който е работел като спедитор при ищеца. Разпитан, свидетелят поддържа, че в
началото на месец септември 2015год. са провеждани разговори с ответника и
свидетеля В.М. за доставка на трактор от Холандия до България със специализиран
транспорт. Твърди, че уговорките им били трактора да се натовари след
20.09.2015год., като им било посочено мястото на натоварване на трактора и
неговата доставка, тъй като товара бил извън габаритен.
От разпита на свидетеля В.М. се твърди, че
уговорки с управителя на ищеца е започнал от 07.09.2015год. когато е бил
капаросан трактора от ответника. Твърди, че уговорките с ищеца били за доставка
на трактора до 14.09.2015год., а не до 24.09.2015год., като излага доводи, че
доставката му била спешна, тъй като следвало да се обработват земеделските земи.
Твърди, че във връзка с тази забава не е заплатена превоза.
От приетото по делото експертно заключение
по съдебно – счетоводната експертиза се установи, че сумата от 6600лева по
издадената фактура с №3854/24.09.2015г. от ищеца за извършената специализирана
транспортна услуга – превоз не е изплатена от ответника. А дължимата законна
лихва върху нея за периода от 25.09.2015год. до 19.01.2016год. е 214,90лева или
общо дължимата сума е 6814,90лева.
С оглед установеното от фактическа страна,
от правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 372,
ал. 1 от ТЗ е по съществото си иск за реално изпълнение на договорни
задължения, чиято основателност се предпоставя от установяване наличието на
валидно сключен между страните договор за международен превоз на стоки, по
който ищецът е изправна страна, а ответникът е в неизпълнение досежно
задължението си за заплащане на превозното възнаграждение /навло/.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че се
намира в търговско взаимоотношение с ищеца по силата на договор за извършване
на
специализирана транспортна услуга – превоз,
както и че не е платил сумата по така издадената фактура. Процесуалният
представител на ответника заявява, че плащане на задължението, възникнало въз
основа на цитирания договор, не е направено, защото превозът не е извършен
съобразно уговореното, а именно – товарът е бил получен след уговорения срок, в
резултат на което доверителят му претърпял вреди.
Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства- писмени доказателства - фактура №3854/24.09.2015г. издадена от
ищеца и международната товарителница, както и експертното заключение на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните
обосновава приемането на извод, че между страните е съществувало валидно
търговско правоотношение, възникнало в резултат на сключен помежду им договор
за превоз с предмет: международен автомобилен превоз на трактор по направление Холандия
- България, за което било договорено възнаграждение за превозвача съответно в
размер на 6600,00 лв. с ДДС и 5500,00 лв. без ДДС за превоза.
Налице е договор за международен автомобилен
превоз на стоки уреден от Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки / CMR/, съгласно член 1 от същата , доколкото мястото на
приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни
държави. Съгласно чл.9, т.1 от Конвенцията товарителницата удостоверява до
доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от
превозвача, а съгласно чл.4 договорът за превоз се установява със самата товарителница,
но нейната липса не засяга самото превозно правоотношение. Следователно с
подаването на заявката за международен превоз от страна на ответника и нейното
приемане от страна на ищеца е сключен договор за международен автомобилен
превоз на стоки с всичките последици от това, включително и задължението на
възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от
страна на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз.
Договорът за международен автомобилен превоз е двустранен, възмезден,
консенсуален, неформален договор. Постигнатото между страните съгласие е
необходимото и достатъчно условие, за да се счита договорът за сключен, като не
е предвидена задължителна форма за неговата валидност. По правило той се
установява с товарителница, която обаче не е форма за действителност, а форма
за доказване, и нейната липса, нередовност или загубата й не засягат
съществуването, нито действието на договора /чл.4 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки/CMR/ в този см е и Решение №135 от
05.10.2011г. на ВКС по т.д. №1103/2010год. ІІ т.о. ТК. В настоящия случай от
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че издадената от ищеца данъчни фактури № №3854/24.09.2015г. е
осчетоводена в счетоводството на ответника. Действията по осчетоводяване на
процесната фактура представляват извънсъдебно признание на ответника за
наличието на валидни задължения за сумите по фактурата и доказват тяхното
съществуване.
Неоснователни и недоказани са
възраженията на ответната страна относно това, че превозът е извършен след
указания срок. По делото не се събраха безспорни данни, че той като изпращач на
стоката е посочил такъв срок. В товарителницата не е посочена нито дата на
доставката, нито начин на извършване на превоза. Отделно от това в
товарителницата не е посочена датата на получаване на товара, а също така не е
отбелязано, че това е станало със закъснение. Следователно товарът е доставен в
срок и получателят не е имал забележки относно навременното изпълнение. За
наличието на забавено изпълнение от страна на ищеца, липсва рекламация по см.
на чл.30 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки/CMR/, а именно при получаване на стоката в случая трактора по издадената
международна товарителница за извършения превоз, поради което не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорност на превозвача за неизпълнение на
договора за международен превоз от Холандия до България. От друга страна,
съгласно чл.30, ал.3 от Конвенцията CMR, забавата при
доставянето може да даде основание за обезщетение само, ако в срок от двадесет
и един дни от деня на представяне на стоката на разположение на получателя, е
била отправена писмена рекламация до превозвача. В тази насока е и разпоредбата на чл.73, ал.1 и ал.2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП) - увреденият клиент има право да предяви рекламация
пред автомобилния превозвач, като към рекламацията е
длъжен да приложи превозните документи и всички други документи, доказващи
претърпяната вреда. Според чл.74, ал.1
от ЗАвтП срокът за предявяване на рекламация е тридесетдневен и следва да се
направи от изпращача до превозвача. В нито един от посочените срокове ответната
страна не е отправяла рекламация до превозвача, или чрез спедитора до
превозвача, нито е представила документи, установяващи забавата. Такива
документи не се представят и в съдебно заседание. От това следва, че щом
изпращача не е подал рекламация за забава до превозвача в предвидените за това
срокове, той не може да претендира обезщетение за настъпили вреди от забавен
превоз. Още повече, че ответникът не се е възползвал от възможността да развали
договора, поради неговата безполезност от твърдяното късно изпълнение, като
дори е осчетоводил издадената фактура по извършения транспорт.
Изложените съображения и
процесуалното поведение на ответника, обуславят уважаване на предявения установителен
иск, като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца исковата сума от 6600лева /шест хиляди и шестстотин лева и 00ст./ по
издадена фактура №3854 от 24.09.2015год.
Съдът приема за установен фактът на забавата на
ответника при плащане на главницата, за периода от 24.09.2015г. – датата на
издаване на фактурата до 20.01.2016г. в размер на 214,90лева /двеста и четиринадесет лева и 90ст./, съгласно приетото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза. С оглед обстоятелството, че
исковата претенция за обезщетение за забавено плащане е 214,93лева, искът над
размера на 214,90лева до предявения следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В полза на ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК на 21.01.2016г. до окончателното плащане на вземането. С получаване на препис от Заповедта за изпълнение, ответникът се счита за поканен да изплати посочената в
нея сума, поради което и от този момент изпада в забава и дължи законната лихва
за това съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12
от ТР № 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото
производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с
осъдителен диспозитив.
При този изход на делото, на
осн.чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото за тази инстанция съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК, в размер на общо 1027,70 лева, от тях 177,70лева държавна такса,
700.00лева адвокатско възнаграждение и 150.00лева депозит за вещо лице, както и
разноските по заповедното производство – ч.гр.д. №80/2016год., в размер на общо
636,30лв., от тях 136,30лева държавна такса и 500.00лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. чл.372 от ТЗ, по отношение на Б.С.М.
с ЕГН ********** ***, че същия дължи на „М.Т.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Монтана, ул.”***, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Х.В.Х., сумата от общо 6814,90лв /шест хиляди осемстотин и четиринадесет лева и 90ст./, от
която главница в размер на 6600.00лева
/шест хиляди и шестстотин лева и 00ст./, произтичащо от неизпълнено превозно възнаграждение
по договор за извършване на транспортна услуга, за заплащането на което е
съставена данъчна фактура №
3854/24.09.2015г., мораторна лихва в размер на 214,90лева /двеста и четиринадесет лева и 90ст./ за периода от
24.09.2015г. до 20.01.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за претендирана мораторна
лихва над уважения размер до предявения такъв от 214,93ст. ведно със законна
лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 21.01.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, за
която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 25.01.2016 год., по ч.гр.д. № 80/2016 год. на РС гр.Лом.
ОСЪЖДА Б.С.М. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.Т.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Монтана,
ул.”***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Х.В.Х. направените във връзка с делото разноски в размер на общо 1664,00 лева
/хиляда шестстотин шестдесет и четири лева и 00ст./, от които 1027,70 лева по
исковото производство и 636,30лв. по заповедното производство.
Препис
от настоящото Решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.дело № 80/2016година на съдия – докладчика, за
произнасяне по чл.416 ГПК.
Председател: