Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом,11.10.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, гражданска колегия в публично съдебно заседание на 14 септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 550 по описа за 2016 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,ал.-2 вр.чл.124,ал.1 ГПК от П.Ж.П. с ЕГН **********, чрез адв. Р.Б.- МАК, срещу «Обединена българска банка»АД с ЕИК 000694959, представлявана от С.В. и Р.Т., със седалище/адрес на управление: гр. София, ул.»Св.София» №5, за признаване установено в отношенията между страните, че правото за принудително събиране на сумите по изп.л., издаден по ч.гр.д. № 347/2007 год. на ЛРС, за които е образувано изп.д. № 40/2016 год. на ДСИ при ЛРС, е погасено по давност, поради непредприемане на действия по принудителното им събиране.

В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д.№ 347/2007 год. на ЛРС срещу ищеца и др.лица/Ц. Д.С. и М. Кам. М./, като солидарни длъжници е издаден изп.л. в полза на ответника, за сумите: 1616,47 лв. главница, 136,48 лв. – лихви, 198,33 лв. – разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 10.05.2007 год.

По така издаденият изп.л., на 14.07.2007 год. е образувано изп.д. № 63/2007 год. на ДСИ при ЛРС. Ищеца счита, че в негова полза е изтекла общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумите по процесния изп.л. , издаден по ч.гр.д. № 347/2007 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 63/2007 год. на ДСИ при ЛРС, и да бъде обезсилен издадения ИЛ.

Претендират се и направените по делото разноски.

Иска се допускане на предварително изпълнение на решението.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът, чрез пълномощника си счита исковете за допустими, но неоснователни, като излага съображения в насока, че в случая не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като няма бездействие на кредитора, а още по-малко е налице изтекла погасителна давност по отношение на вземането. Отделно от това излага аргументи,че от образуването на изп.дело до датата на завеждане на настоящият иск са извършвани изп.действия.

Спора между страните е е погасено ли е по давност вземането на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :

От приложеното към настоящето производство ч.гр.д. 347/07г. ЛРС , в полза на ОББ е издаден изпълнителен лист за сумите, както следва:1616,47 лв. дължима неплатена главница, 119,38 лв. договорна лихва за периода 20.11.2006г.-09.05.2007г., 17,10 лв. наказателна лихва – от 20.11.2006-09.05.2007г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на молбата в съда-10.05.2007г. до окончателното изплащане на сумата, 195,33лв. разходи, срещу длъжниците: П.Ж.п., Ц. Д. С. и М. К. М./солидарни длъжници/ .

Видно от приложеното по настоящето дело от изп.д. № 73/2007 год. на ДСИ при ЛРС Василева е видно, че същото е образувано по молба на банката–кредитор, в качеството й на взискател въз основа на посочения по горе изпълнителен лист, е било образувано изп.дело срещу длъжника – ищец по настоящият иск .

От съдържащата се в изп.дело покана за доброволно изпълнение се установява, че длъжника-настоящ ищец е бил уведомен за образуваното идп.дело на 26.06.2007г.

Видно още от изпълнителното дело е , че по молба на взискателя са предприети действия срещу др.солидарни длъжници. На 03.10.2011 год., взискателят, сега ответник е подал молба до ДСИ при ЛРС с която е представил постигнато писмено споразумение между взискателя –ответник и длъжника-ищеца по настоящето дело.

Последното изпълнително действие по изп.дело 63/07г. е на 28.03.2012г., поради което с постановление от 13.07.2015г. на ДСИ при ЛРС производството по изп.д. 63/07г. е прекратено на осн. чл.433,ал.1,т.8 ГПК .

Настоящото производство е образувано по искова молба, входирана на 26.04.2016 год. в деловодството на ЛРС.

От правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 във вр.чл.124,ал.1 ГПК.

Разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ето защо, настоящият съд приема предявения иск за допустим. Страните по делото са съответно длъжник и взискател в изпълнителното производство № 40/2016 г. по описа на ДСИ при ЛРС, като длъжника – настоящ ищец е предявил иск, с който да установи по отношение на ответника, че не му дължи вземането по изпълнителен лист от 14.05.2007 г., издаден по ч.гр.д.№ 347/2007 г. по описа на ЛРС, позовавайки се на изтекла погасителна давност.

От приложеното към настоящото дело гр.д.№ 550/2016 г., към което е приложено ч.гр.д.№ 347/2007 г., и двете по описа на ЛРС се установява, че изпълнителния лист е издаден въз основа на извънсъдебно изпълнително основание по реда на чл.237 ГПК /отм./. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно изчерпателно регламентирани от закона с разпоредбата на чл. 116 ЗЗД. В чл. 116,б.”в” ЗЗД изрично е предвидено, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Съгласно разпоредбата на чл.116, б.„в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Според задължителните указания, дадени в ТР № 3/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. С цитираното по-горе Тълкувателно решение, Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.

В конкретния случай правилно ДСИ е приложил разпоредбата на чл.433,ал.1т.8 ГПК и е прекратил изп.производство, тъй като са били налице предпоставките за това- двугодишно бездействие от страна на кредитора. Но с нарочна молба от страна на банката кредитор е образувано ново изпцдело № 40/16г., с което давността е прекъсната.

При това положение, съдът намира, че предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

И двете страни претендират разноски, като не представят списък по чл. 80 ГПК.

При този изход от делото, разноските, направени от страните следва да останат за тяхна сметка.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 235 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, от П.Ж.П., ЕГН **********, против Обединена българска банка АД, ЕИК 000694959, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника сумите по изп.л. от 10.05.2007 год., издаден по ч.гр.д. № 347/2007 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 40/2016 год. на ДСИ при ЛРС поради погасяването им по давност и да бъде обезсилен издаденият по ч.гр.д. № 347/2007 год. на ЛРС изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните за обявяването му.

Районен съдия: