Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 14.11.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.ИВАНОВА

при секретаря Д.Ценкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 899 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247, ал.1 и по чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано въз основа на искане, обективирано в Молба вх.№ 14961 от 28.09.2016г от „БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК ******, чрез адв.О.М.-процесуален представител с искане за поправка на очевидна фактическа грешка и изменение в частта за разноските в Решение № 300/29.08.2016г., постановено по гр.д. № 899/2016г. по описа на ЛРС.

Наведените от молителя твърдения, обосноваващи основателността на молбите се свеждат до съображения за неправилност на решението, поради погрешна и/ или непълна преценка на доказателствата.

Ответникът по молбата – ищец по делото Ю.Ф.Н., чрез процесуалният си представител адв.Р.Б. от МАК, изразява писмено становище в предоставения от съда срок – за неоснователност на искането, както в частта за разноските, така и относно поправката на очевидна фактическа грешка.

Исканията са заявени в законоустановения срок, от легитимирано лице, поради което са и процесуално допустимо, а разгледано по същество – частично основателно, по следните съображения:

Допускането на поправка на очевидна фактическа грешка е предпоставено от кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл.247, ал.1 ГПК а именно: несъответствие между формираната от съда воля по съществото на спора, обективирана в мотивите на съдебния акт и изразената в диспозитива на съдебния акт.

В случая, съдът намира, че се касае за допусната техническа грешка при изготвяне мотивите на съдебното решение, тъй като в изготвеният съдебен протокол от проведеното с.з. на 04.08.2016г. безспорно е отразено явяването и участието на процесуалният представител на ответното дружество адв.О.М. от САК.

Визираното несъответствие по разбиране на съда няма характер на грешка по смисъла на чл.247 ГПК, до колкото по този начин се засяга волята на съда, отразена и в диспозитива на съдебния акт.

Гореизложеното налага извод за неоснователност на молбата, поради което и не следва да бъде допусната исканата поправки по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.

На следващо място – неоснователно е и останалото искание на молителя за изменение на решението в частта за разноските.

В хипотезата на чл. 248 ГПК са предвидени две възможности, а именно допълване, когато съдът изобщо не се е произнесъл по поисканите от страната разноски, и изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските. В конкретния случай е налице произнасяне на съда по въведения спорен предмет, поради което и следва да се приеме, че се касае за изменение на определението в частта за разноските.

Правото на страна в процеса да иска изменение на съдебен акт в частта за разноските е предпоставено от депозиране на списък по чл. 80 ГПК, какъвто е приложен на л.66 и 67 от делото.

Отговорността по чл.78 ал.1 - 3 от ГПК е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат реално направените разноски. Противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска следва да бъде задължена да репарира направените от другата страна разноски. В постановеното съдебно решение, съдът е приел, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените в производството разноски. Ответникът би бил освободен от това задължение, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В случая съдът е приел, че предявените искове са отхвърлени, поради направено плащане след завеждане на делото, което налага и извода, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, ето защо в негова тежест следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски по делото.

Изложеното обосновава неоснователност на искането, поради което и същото следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ обективираното в Молба вх.№ 14961 от 28.09.2016г от „БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК ******, чрез адв.О.М. –процесуален представител Искане за изменение на Решение № 300/29.08.2016г., постановено по гр.д. № 899/2016г. по описа на ЛРС, в частта за разноските, като разноските да бъдат възложени на ищцовата страна по делото, като неоснователно.

ОТХВЪРЛЯ обективираното в Молба вх.№ 14961 от 28.09.2016г от „БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК ******, чрез адв.О.М. - процесуален представител Искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 300/29.08.2016г., постановено по гр.д. № 899/2016г. по описа на ЛРС, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :