Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Лом, 12.12.2016 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Районен съд - Лом, VІІ – ми съдебен състав в публичното съдебно заседание на осми декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Камарашка

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Камарашка гр.д. № 968 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.3, ал.5 от Закона за арендата в земеделието.

 

Предявен е иск от Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.М.К. със съдебен адрес *** против ***, със седалище и адрес на управление гр.Вълчедръм, ул.*** и против В.Ц.З. с ЕГН ********** ***.

Твърди се в исковата молба, че на 16.11.2010 година, от ответника В.Ц.З., като наемодател е сключил с наемателя – другият ответник «*** договор за наем на земеделска земя, с който е предоставил на наемателя за временно възмездно ползване срещу заплащане на наемна цена следния свой собствен недвижим имот – НИВА в землището на с.Мокреш ЕКАТТЕ 48859, общ.Вълчедръм, с площ от 9,235дка., четвърта категория, имот №065082. Срокът на договора е ПЕТ стопански години, считано от стопанската 2010/2011год. до стопанската 2014/2015год. Договорът е вписан в Служба по вписванията гр.Лом на 17.02.2011год. с вх. Рег. №978, акт №128, том 3. Ищецът на 17.04.2014год. в качеството си на арендатор е сключил с ответника В.Ц.З. в качеството си на арендодател, договор за аренда на земеделска земя, по силата на който арендодателят предоставя на арендатора за временно възмездно ползване срещу заплащане на арендна цена своя собствен недвижим имот - НИВА в землището на с.Мокреш ЕКАТТЕ 48859, общ. Вълчедръм, с площ от 9,235дка., четвърта категория, имот №065082. Договорът е сключен със срок от ПЕТ години, считано от стопанската 2015/2016год. и е вписан в Служба по вписванията гр.Лом на 23.04.2014год. с вх. Рег. №2711, акт №272, том 6 и в ОСЗ гр.Вълчедръм на 08.05.2014год.

Твърди, че при сключване на договора бил уведомен от арендодателя, че за същия имот е сключен договор за наем със «*** със срок до стопанската 2014/2015година. Въпреки наличието на вписания на 23.04.2014год. договор за аренда между Р.Д.Р. и В.Ц.З., на 17.07.2015год. между В.Ц.З., като наемодател и ответника «***, като наемател, е сключен анекс към договор за наем на земеделска земя, с който срокът му е удължен с още 5 години, считано от стопанската 2015/2016год. Анексът е вписан в Служба по вписванията гр.Лом на 22.07.2015год. с вх. Рег. №5819, акт №270, том 13.

Твърди се, че са налице два последователни договора – за аренда и наем на един и същ имот, за съвпадащ период, сключен от един и същ собственик на имота – този, сключен от ищеца и вписан в Служба по вписванията гр.Лом на 23.04.2014год. с вх. Рег. №2711, акт №272, том 6 и анекса към договора за наем, сключен от ответниците и вписан в Служба по вписванията гр.Лом на 22.07.2015год. с вх. Рег. №5819, акт №270, том 13. По този повод възниква конкуренция между правата на страните, а по аргумент от чл.3, ал.5 от ЗАЗ, предимство ще имат правата на този, чийто договор е вписан пръв. В този случай сключения между ищеца и собственика – ответник В.Ц.З. договор за аренда е вписан в службата по вписванията гр.Лом на 23.04.2014год., а сключеният между ответника В.Ц.З. и ответника „*** анекс, с който е продължен наемният договор от 17.07.2015год. е вписан на 22.07.2015год., поради което анексът не може да се противопостави на ищеца, в качеството му на арендатор по договора за аренда, сключен със същия собственик на имотите, който е вписан по-рано в службата по впасвания.

Иска се: да се признае за установено по отношение на В.Ц.З. с ЕГН ********** *** и ***, със седалище и адрес на управление гр.Вълчедръм, ул.”***, че сключеният между тях договор за наем от 17.02.2011год. вписан в Служба по вписванията гр.Лом и анекс към него, вписан на 22.07.2015год. в Служба по вписванията гр.Лом, нямат действие за стопанските от 2015/2016г. до стопанските 2019/2020година, а има действие договорът, сключен между него и В.Ц.З. с ЕГН ********** *** от 17.04.2014год. вписан на 23.04.2014год. в Служба по вписванията гр.Лом с вх. Рег. №2711, акт №272, том 6.

Претендират се разноски.

 

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответника –***, със седалище и адрес на управление гр.Вълчедръм, ул.”*** управлявано и представлявано от К.И., чрез юрисконсулт Б.И.Б. с адрес за връчване на съобщенията гр.Монтана, ул***

В отговора си, ответника счита иска за процесуално допустим, но неоснователен, като моли за неговото отхвърляне.

Твърди, че „*** е държала процесния имот на правно основание – договор за наем, сключен със собственик на имота – земеделска земя, който не е нищожен поради липса на форма или липса на предмет. Твърди, че договорът за наем е неформален договор и за неговата действителност не се изисква някаква определена форма, като вписването на договора в нотариалните книги и регистрацията му в съответната Общинска служба по Земеделие са без правно значение за валидността и неговото действие. Вписва се само договора за наем на недвижим имот за срок по-дълъг от една година съгл. чл.112, буква „е” от ЗС, като до вписването им те не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. Твърди, че съгл. чл.237,ал.1 от ЗЗД при прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила и спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър. Нормата на чл.3, ал.5 от ЗАЗ се явява специална законова норма, която урежда специфично действие на вписването на договора за аренда на земеделска земя сключен с някой от съсобствениците й, различно от общото действие на вписването на актовете по чл.112 от ЗС, регламентирано в чл.113 от ЗС и на действието на вписването на договор за наем на недвижим имот, регламентирано в чл.237, ал.1 от ЗЗД. За разлика от разпоредбите на чл.113 от ЗС и чл.237, ал.1 от ЗЗД, които предвиждат вписването на актовете по чл.112 от ЗС, респ. договорите за наем на недвижими имоти да е предпоставка за противопоставимостта им на придобитите от трети лица вещни права върху същия имот, разпоредбата на чл.3, ал.5 от ЗАЗ предвижда вписването на договора за аренда на земеделска земя, сключен с някой от съсобствениците й да е предпоставка за противопоставимостта му на облигационно право на ползване придобито от друг арендатор по договор за аренда, сключен с друг от съсобствениците на земеделската земя.

Твърди се, че не може да се приеме, че действието на нормата на чл.3, ал.5 от ЗАЗ намира приложение и спрямо договор за наем на земеделска земя, доколкото на вписване подлежат единствено договори за наем на недвижим имот в т.ч. и земеделска земя, със срок по-дълъг от една година, т.е. не всички договори за наем на земеделска земя подлежат на вписване, в това число не се вписват и договорите за наем със срок от една стопанска година. В ЗС и ЗЗД липсват препращащи норми към разпоредбата на чл.3, ал.5 от ЗАЗ. Твърди се, че разпоредбата на чл.3, ал.5 от ЗАЗ не се прилага по аналогия към договорите за наем на земеделска земя.

Претендират се разноски по делото.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил и от ответника – В.Ц.З..

В отговора си ответника, твърди, че на 16.11.2010год. е сключил с другия ответник „*** договор за наем на земеделската си земя за срок от пет земеделски години, който изтекъл през октомври 2015год. Твърди, че в началото на април 2014год. получил по пощата готово за подписване и заверяване пълномощно, изготвено от негово име, както и договор за аренда на собствената му нива за периода от 2015/2016год. до 2019/2020година, тъй като знаел, че изтича досегашния му договор със „***, възнамерявал да подпише нов договор със същата фирма за още пет години, но не обърнал внимание на детайлите по договора заверил нотариално пълномощното и го върнал, тъй като не можел да пътува. Не е настъпила промяна в условията на досегашния му договор от 40.00лева на декар, като твърди, че в пълномощното и договора имало попълнени всичките му лични данни, поради което не се усъмнил, че води кореспонденция с друга фирма, а не със „***. През 2015година представител на „*** се свързал с него да продължат договора си за ползване на земеделската земя с още пет години, при което поискал да му изпратят пълномощно, което заверил и върнал за подписване на анекс към вече сключен договор от 2010година.

Твърди, че действителните му намерения са били да сключи договор със „*** за още пет години, след изтичане на предишния му договор от 2010година. Твърди, че е жертва на заблуда и моли да не бъде осъждан за разноски по делото. Представя медицински документи за заболяването на съпругата му

 

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото във връзка със становището на страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:

От фактическа страна.

          Между страните е безспорно и от събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните се установява, че на 17.02.2011год. с рег. №978, Акт№128, Том 3 в Служба по вписванията гр.Лом е вписан Договор за наем на земеделска земя – нива с площ от 9,235дка. съставляваща имот №065082 в землището на с.Мокреш, общ.Вълчедръм между ответниците В.Ц.З. в качеството му на наемодател, чрез пълномощник и *** в качеството му на наемател, с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл.1 от договора същия е сключен за срок от 5 /пет/ стопански години, считано от стопанската 2010/2011година.

Безспорно е обстоятелството, че с анекс към договор за наем на земеделска земя - нива с площ от 9,235дка. съставляваща имот №065082 в землището на с.Мокреш, общ.Вълчедръм, вписан под №128, том 3, с вх. Рег. №978 от 17.02.2011год. сключен между ответниците, вписан на 22.07.2015год. с вх.Рег. №5819, акт. №270, том 13 в Агенция по вписванията гр.Лом по взаимно съгласие се удължава срока на договора за наем с 5 /пет/ стопански години и влиза в сила от стопанската 2015/2016год. съгл. чл.1 от анекса.

          С договор за аренда на земеделска земя от 17.04.2014год. – нива с площ от 9,235дка. съставляваща имот №065082 в землището на с.Мокреш, общ.Вълчедръм, сключен между В.Ц.З., чрез пълномощника му в качеството на арендодател и ищеца Р.Д.Р. в качеството му на арендатор, вписан на 23.04.2014год. с вх. Рег. №2711, Акт 272, том 6 в Агенция по вписванията гр.Лом и на 08.05.2014г. в ОСЗ гр.Вълчедръм земеделската земя е отдадена за временно възмездно ползване срещу аренда, като в чл.1 от договора е уговорен срок за 5 /пет/ стопански години, считано от стопанската 2015/2016год.

По делото е приета скица на нива с площ от 9,235дка. съставляваща имот №065082 в землището на с.Мокреш, общ.Вълчедръм, собственост на В.Ц.З. по силата на договор за делба, справка от Агенция по вписванията при Районен съд гр.Лом, за вписаните договори и пълна история на имот №065082 към 06.12.2016год.

          При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на спора е съществуването на отричани от ищеца права, произтичащи от сключен договор за наем на земеделска земя и анекс към него по отношение на В.Ц.З. с ЕГН ********** *** и ***, със седалище и адрес на управление гр.Вълчедръм, ул.”***, че сключеният между тях договор за наем от 17.02.2011год. вписан в Агенция по вписванията гр.Лом и анекс към него, вписан на 22.07.2015год. в Агенция по вписванията гр.Лом, нямат действие за стопанските от 2015/2016г. до стопанските 2019/2020година. Както и признаване на съществуващо действие на договор сключен между ищеца и В.Ц.З. с ЕГН ********** *** от 17.04.2014год. вписан на 23.04.2014год. с вх. Рег. №2711, акт №272, том 6 в Служба по вписванията гр.Лом.

          Допустимостта на предявените искове отрицателен и положителен установителен иск се обуслява от това доколко за ищеца съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита т.е. установяване на обстоятелството, че сключения от ответниците договор за наем от 17.02.2011год., вписан в Агенция по вписванията гр.Лом и анекс към него, вписан на 22.07.2015г. в Агенция по вписванията гр.Лом, няма действие, тъй като същите по недвусмислен начин са оспорили съществуването на договора за аренда на същата земеделска земя от 17.04.2014г. вписан на 23.04.2014год. в Агенция по вписванията гр.Лом, по който ищеца е страна. Нуждата на ищеца от защита чрез предявения иск се поражда от това, че към настоящия момент същият не разполага с друга правна възможност за правна защита, за да реши със сила на присъдено нещо възникналия с ответниците граждански спор. От друга страна правния интерес от предявения иск се определя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което искът се явява процесуално допустим в този смисъл е и т.1 от ТР №8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №8/2012год. на ОСГТК.

          По делото не се спори относно обстоятелството, че по отношение на един и същи недвижим имот – земеделска земя нива с площ от 9,235дка. съставляваща имот №065082 в землището на с.Мокреш, общ.Вълчедръм, собственост на В.Ц.З., за едни и същи стопански години в Агенцията по вписванията са вписани последователно във времето договор за наем и аренден договор, сключен между ищеца и ответника В.Ц.З., като аренден договор от 17.04.2014г. вписан на 23.04.2014год. с вх.Рег. №2711, Акт 272, том 6 в Агенция по вписванията гр.Лом и на 08.05.2014г.в ОСЗ гр.Вълчедръм, както и договор за наем вписан на 17.02.2011год. с вх. Рег. №978, Акт №128, Том 3 и анекс към него вписан на 22.07.2015год., с вх.Рег. №5819, акт 270, том 13 в Агенция вписвания гр.Лом, между същия собственик – първия ответник и втория ответник ***, със седалище и адрес на управление гр.Вълчедръм, ул.”***.

          Спорно по делото е с оглед направеното възражение от ответната страна „***, кои са приложимите разпоредби към сключения договор за наем тези на ЗЗД или по специалния закон – Закона за арендата в земеделието.

          Настоящият състав на съда намира, че преди да се произнесе по исковете, следва да даде отговор на този въпрос. Предмет на договора за наем на земеделска земя и договора за аренда е един същ — а именно отдаването под наем/аренда на земеделска земя. При договора за наем на земеделска земя наемните отношения се уреждат от договор за наем, чийто правни положения са уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). За разлика от наемния договор, основните положения на договора за аренда произтичат от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ). Въпреки, че разпоредбите на ЗЗД относно наемния договор се прилагат спомагателно (субсидиарно) към договора за аренда, разликите между двата вида наемни договори произтичат от някой специални разпоредби на ЗАЗ.

Договорът за наем на земеделска земя не изисква нито минимален срок на договора за наем, нито нотариална заверка на подписите на страните, както и липсва изискване за вписване на договора за наем на земеделска земя в съответната Общинска служба „Земеделие”. От друга страна договорът за аренда, съгласно ЗАЗ, изисква задължително нотариална заверка на подписите на страните. Договорът задължително се вписва в Общинска служба „Земеделие” по местоположението на обработваемата земя. При заверката на договора от нотариуса, както и при вписването му в Общинска служба „Земеделие”, задължително се представя скица на арендувания обект. В това отношение е важно правилното тълкуване на легалната дефиниция за договор за аренда в ЗАЗ - чл. 2, ал.1 от ЗАЗ. ЗАЗ е специален закон спрямо ЗЗД, който урежда договора за наем. Арендният договор може да се приеме, че е специален вид наемен договор, който се отнася за земеделски земи и/или недвижими вещи за земеделско производство - чл.1, ал.3 от ЗАЗ. Анализирайки комплексно отделните характеристики на договора за наем вписан на 17.02.2011год. в служба по вписванията и анекса към него вписан на 22.07.2015год. в служба по вписванията между ответниците В.Ц.З. с ЕГН ********** *** и ***, със седалище и адрес на управление гр.Вълчедръм, ул.”***, касаещ земеделска земя – нива с площ от 9,235дка. съставляваща имот №065082 в землището на с.Мокреш, общ.Вълчедръм, за срок от 5 /пет години/, настоящият съдебен състав стига до извода, че макар и процесното съглашение да е наименовано „договор за наем”, то по своето съдържание се касае за договор за аренда, който страните са изпълнявали. Допълнителни аргументи в тази насока е фактът на нотариалната заверка на подписите на договора за наем и анекса към него и регистрацията му в общинската служба по земеделие/видно от приложената скица/. Регистрация на договора в ОСЗ гр.Вълчедръм няма правно значение за валидността и действието на договора, а е само един допълнителен белег за това, че процесното договорно отношение между страните е именно договор за аренда в земеделието по специалния закон - ЗАЗ. Ето защо съдът приема, че договорът е сключен по реда на специалният закон – този за Закона за арендата в земеделието, поради което и тъй като в чл.3, ал.1 ЗАЗ законодателят е предвидил форма за действителност на договора за аренда-писмена форма с нотариална заверка на подписите, а с оглед противопоставимост пред трети лица е предвидено и вписване на договора в имотния регистър и в съответните книги на службата по вписванията. В конкретния случай и двата договора са сключени в посочената форма и са вписани в нотариалните книги.

Установено е безспорно, че договорът за аренда от 17.04.2014год. вписан на 23.04.2014год. с вх.Рег. №2711, Акт №272, том 6 в Служба по вписванията гр.Лом и в ОСЗ гр.Вълчедръм на 08.05.2014г. е сключен между ищеца Р.Д.Р. в качеството му на арендатор и В.Ц.З. в качеството му на арендодател, поради което този договор има действие единствено по отношение на страните по него, съответно породил е права и задължения за изпълнението му, които са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение основано на постигнато съгласие за сключването на договора в изискуемата се за действителност форма.

Формата за валидност на арендния договор е уредена изрично в чл.3, ал.1 от ЗАЗ - писмена с нотариална заверка на подписите. Арендният договор подлежи на вписване в нотариалните книги и в Общинската служба по „Земеделие”, като вписванията не са елемент от фактическия му състав. Вписването в нотариалните книги има за последица само противопоставимост на правата на арендатора на трети лица, които по-късно черпят права от същия праводател, а вписването в общинската служба по земеделие има чисто оповестително действие. В разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ законодателят е признал възможност договорът за аренда в земеделието да се сключи от един съсобственик, без съгласието на останалите съсобственици, предвиждайки отношенията помежду им да се уреждат от правилото на чл.30, ал.3 от ЗС.

При наличие на два последователни договора за наем/аренда на един и същ имот за еднакъв период, сключени от един собственик на имота – настоящият ответник В.Ц.З., възниква конкуренция между правата на арендатора и наемателя. Настоящият съдебен състав намира, че разрешаването на спора кое от двете конкуриращи се помежду си съглашения има предимство следва да бъде извършено с оглед момента на вписването като предимство ще имат правата на този арендатор/наемател, чийто договор за аренда е вписан пръв - чл.3, ал.5 от ЗАЗ.

Доколкото в чл.7, т.1 от договора за наем с наемодател В.Ц.З. и наемател „*** вписан с рег. №978 от 17.02.2011год. в Агенция по вписвания гр.Лом е предвидено, че за неуредените в договора въпроси, се прилагат разпоредбите на законодателството в страната, то по отношение възможността и предпоставките за изменение на договора приложима е разпоредбата на чл.16, ал.1, изр.1 от ЗАЗ, която предвижда, че изменение на арендния договор може да бъде извършвано само при трайно изменение на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, имащо за последица очевидно несъответствие между поетите от тях задължения. В изр.2-ро на същата разпоредба законодателят изрично е предвидил, че изменението не може да засяга договорения срок. В конкретния случай с вписаният на 22.07.2015 год. анекс към договора за наем вписан с рег. №5819 в Агенция по вписвания се променя срока на договора като същият се удължава с 5 /пет/ стопански години и влиза в сила от стопанската 2015/2016. С оглед въведената от законодателя забрана за изменение на арендния договор в частта относно срока, настоящия състав намира, че сключеният анекс не представлява изменение на договора вписан от 17.02.2011год., по смисъла на чл.16 от ЗАЗ, а е продължаване на договора по смисъла на чл.18 ЗАЗ. В ал.1 на чл.18 от ЗАЗ /действаща към момента на подписването му/ на тази разпоредба изрично е въведено изискване относно формата за действителност, в която следва да стане продължаването на договора за аренда - писмена с нотариална заверка на подписите, както и изискване за вписване на продължаването на договора в имотния регистър и в съответната Общинска служба по „Земеделие”. Разпоредбата на ал.2 на чл.18 от ЗАЗ предвижда, че предложението за продължаване на договора следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда. Така въведените от законодателя изисквания за наличието на предложение и срок за отправяне на същото, както и относно формата и вписването, водят до извода, че по своята правна същност юридическият факт на продължаването на арендния договор е приравнен на сключването на нов договор между същите страни, а не на изменение на съществуващия такъв. Изрично въведеното от законодателя изискване за ново вписване на продължаването на договора за аренда предполага при наличие на конкуренция на права и изследване противопоставимостта да се взема предвид датата, на която е извършено това вписване, а не датата на вписване на първоначалния договор.

В конкретния случай сключеният договор за наем от ответниците и анекс с който е продължен договора с наемодател В.Ц.З. и наемател „***, вписан на 22.07.2015г. с рег. №5819 в Агенция по вписванията гр.Лом. Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.5 от ЗАЗ анексът не може да бъде противопоставен на ищеца Р.Д.Р., в качеството на арендатор по договор за аренда от 17.04.2014год. вписан с вх.Рег. №272, том 6 на 23.04.2014год. в Агенция по вписванията при Районен съд гр.Лом и на 08.05.2014г. в ОСЗ гр.Вълчедръм, сключен със собственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в Агенцията по вписванията при Районен съд гр.Лом.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че след като ищецът Р.Д.Р. е с предимство в конкуриращите се съглашения, то се явява основателна претенцията му за отричане правата на ответниците да се признае за установено по отношение на В.Ц.З. с ЕГН ********** *** и ***, със седалище и адрес на управление гр.Вълчедръм, ул.”***, че сключеният между тях договор за наем от 17.02.2011год. вписан в Агенция по вписванията при Районен съд гр.Лом и анекс към него, вписан на 22.07.2015год. в Агенция по вписванията при Районен съд гр.Лом, нямат действие за стопанските от 2015/2016г. до стопанските 2019/2020година. Като се признае за установено действието на договорът, сключен между ищеца - Р.Д.Р. и В.Ц.З. с ЕГН ********** *** от 17.04.2014год. вписан на 23.04.2014год. в Агенция по вписванията гр.Лом с вх. Рег. №2711, акт №272, том 6.

Предвид изложеното предявените кумулативни установителени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.3, ал.5 от Закона за арендата в земеделието са основателни и следва да бъдат уважени.

          При този изход на делото, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца Р.Д.Р. с ЕГН ********** *** направените разноски по делото съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, в размер на общо 260.00 лв. /двеста и шестдесет лева/ от тях 200.00лева за адвокатско възнаграждение, 50.00лева държавна такса и 10.00лева за вписване на исковата молба.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ц.З. с ЕГН ********** *** и ***, със седалище и адрес на управление гр.Вълчедръм, ул.”***, че сключеният между тях договор за наем от 17.02.2011год. вписан в Агенция по вписванията при Районен съд гр.Лом и анекс към него, вписан на 22.07.2015год. в Агенция по вписванията гр.Лом по отношение на земеделска земя – нива с площ от 9,235дка. съставляваща имот №065082 в землището на с.Мокреш, общ.Вълчедръм, нямат действие за стопанските от 2015/2016г. до стопанските 2019/2020година.

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК в отношенията между страните Р.Д.Р. *** от една страна и В.Ц.З. с ЕГН ********** *** от друга страна, че съществува облигационно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя сключен на 17.04.2014год. вписан на 23.04.2014год. с вх.Рег. № 2711, Акт 272, том 6 в Агенция по вписванията при Районен съд гр.Лом и в ОСЗ гр.Вълчедръм на 08.05.2014г., по отношение на земеделска земя – нива с площ от 9,235дка. съставляваща имот №065082 в землището на с.Мокреш, общ.Вълчедръм.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление гр.Вълчедръм, ул.”*** управлявано и представлявано от К.И., да заплати на Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, сумата от 130.00 лв. /сто и тридесет лева/ разноски по делото.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Ц.З. с ЕГН ********** ***, да заплати на Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, сумата от 130.00 лв. /сто и тридесет лева/ разноски по делото.

 

             Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                                   Районен съдия: