Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Лом, 30.12.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, в публичното съдебно заседание на единадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
при секретаря Р.Д.,
като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1004 по описа за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 367, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са искове от
МОНТАНА – АВТОБУСЕН ТРАНСПОРТ ЕООД, ЕИК
*********, *****, представлявано от управителя Н.И.Д.,
срещу МАНИФАТУРА ФОРТЕ ЕООД, ЕИК *********, ****, представлявано заедно и поотделно от С.Д.Л. и Т.С.Г..
Твърди се, че на 30.10.2013 год., в качеството
си на лицензиран преводач, ищецът сключил с ответника договор за извършване
на специализиран превоз на пътници – работници във фирмата на ответника, в рамките на Община
Лом. Превозът следвало
да се извършва по утвърдено
и предоставено от ответника
маршрутно разписание.
Срокът на договора бил една година, но след изтичането му ищецът продължил
да изпълнява задълженията
по него, а ответникът – да заплаща
уговорената цена, за което
издавал съответни фактури. Така, по устна договорка между страните, ищецът продължил да извършва превоз на работниците на ответника до м. Февруари, 2015 год., в края на който
месец устно бил уведомен по
телефона да прекрати предоставянето на тази услуга, тъй като ответникът имал затруднения с намирането на работа и временно ще разпусне персонала. Така останали незаплатени извършените превози за месеците Декември, 2014 год., Януари, 2015 год. и Февруари, 2015 год., за които
били издадени съответните фактури.
На ответника била връчена
покана от 21.10.2015 год., за
доброволно изпълнение. След
връчването й, на 04.12.2015 год.
ответникът извършил плащане на превозите за м. Декември, 2014
год. – 1969,20 лв., по фактура № 14849/21.01.2015
год.
До момента на предявяване на иска няма плащане по останалите две фактури - №
14939/05.02.2015 год., за м. Януари на с.г, на стойност
2655,00 лв. с ДДС и по фактура № 15092/05.03.2015
год., за м. Февруари, на стойност
2095,20 лв. с ДДС.
Иска се:
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите: 2655,00 лв. – главница с ДДС по фактура № 14939/05.02.2015 год., и сумата 2095,20 лв. с ДДС – главница по фактура №
15092/05.03.2015 год., ведно със
законната лихва върху главниците от завеждането на иска
/20.06.2016 год./ до окончателното им изплащане.
Претендират се и направените
по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
не е постъпил от ответника.
В с.з. страните са редовно призовани. Ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. С. Г., МАК,
поддържа исковата претенция като основателна и доказана и моли да бъде уважена.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът не изпраща процесуален представител. С
писмена молба управителят на дружеството не възразява делото да се разгледа в
тяхно отсъствие, като не изразява становище по същество и не въвежда
възражения.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
С исковата молба е представен Договор за превоз на
пътници от 30.10.2013 год., сключен между страните, по силата на който ищецът
като превозвач се е задължил да извършва превоз на пътници съгласно заявено от
ответника като възложител маршрути и разписание, на цена 1,50 лв./км. Без ДДС,
като заплащането следва да се извършва в рамките на 10 дневен срок от издаване
от страна на превозвача на фактура за съответния месец, в рамките на който е
извършен превоза, по банков път. Срокът на договора е една година и е изтекъл
на 30.10.2014 год.
Въпреки това превозвачът продължил да извършва превоз на пътници за
възложителя през месеците ноември и декември, 2015 год., януари и февруари,
2015 год., като в края на м. Февруари1 2015 год. ищецът бил уведомен по телефона
да преустанови извършването на превозите, тъй като ответникът имал затруднения,
не можел да осигури работа на работниците си, последните щели да бъдат
разпуснати и нямало нужда от превозни услуги. Към този момент от ищеца били
издадени фактури: фактура № 0000014849/21.01.2015 год. – за транспортна услуга
през м. Декември 2014 год., на стойност 1969,20 лв. с ДДС, фактура №
0000014939/05.02.2015 год., за транспортна услуга за м. Януари 2015 год., на
стойност 2655,00 лв. с ДДС и фактура № 0000015092/05.03.2015 год., за
транспортна услуга за м. Февруари 2015 год., на стойност 2095,20 лв. с ДДС.
Към фактурите са приложени съответните справки за
изминати километри и превоз на пътници.
Поради добрите търговски отношения между двете
фирми, ищецът изчакал плащането на горните фактури, но след като не последвало
такова, на ответника била изпратена покана от 21.10.2015 год., вв която са описани трите фактури, както и общата им цена –
6719,40 лв. с ДДС.
По делото липсват данни за получаването на
поканата от страна на ответника, но по признание на ищеца, след получаването й
ответникът е заплатил сумата по първата фактура.
По останалите две фактури липсват доказателства за
плащане.
Ищцовата претенция е сбор от сумите по
двете процесни фактури.
При
така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Отношенията между страните по повод изпълнението на договора за превоз на пътници и дължимото за това възнаграждение се регулират от уговорките на заявката и разпоредбите на чл. 367 и сл. ТЗ, което се потвърждава
от издадените и приети фактури.
Вярно е, че срокът
на договора е изтекъл, но по делото не се спори, че страните са продължили да
го изпълняват, при което същият се е трансформирал в безсрочен.
Не се спори между страните и съдът
приема, че е възникнало облигационно правоотношение по договор за превоз на
пътници/работници/.
Искът
не бе оспорен, поради което следва да се приеме, че претендираната сума се
дължи.
Налице е неизпълнение от страна на ответника. За това,
претенцията на ищеца е основателна и доказана и като така следва да се уважи в
пълния претендиран размер от 4750,20 лв.
Предвид уважаването на главния иск по чл. 367, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху претендираната сума от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
Ищецът претендира
разноски, поради което съдът дължи произнасяне.
Ищецът представя
списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 805 лв., от които 200 лв. – д.такси, 570
лв. за процесуално представителство и 35 лв. – разноски, свързани с допуснатото
обезпечение.
Предвид изхода от
делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените във връзка с делото разноски в
горния размер.
Мотивиран от
горното, Съдът
ОСЪЖДА, на осн. чл. 367, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, МАНИФАТУРА
ФОРТЕ ЕООД, ЕИК *********, ***** ДА
ЗАПЛАТИ на МОНТАНА – АВТОБУСЕН ТРАНСПОРТ ЕООД, ЕИК *********, *****, СУМАТА 4750,20 лв. /четири хиляди седемстотин и
петдесет лева, 20 ст./ с ДДС – главница, представляваща цената на извършени специализирани превози на пътници /работници/, за които са издадени:
Фактура №
0000014939/05.02.2015 год., за транспортна услуга за м. Януари 2015 год. на
стойност 2655,00 лв. с ДДС и Фактура № 0000015092/05.03.2015 год. за
транспортна услуга за м. Февруари 2015 год. на стойност 2095,20 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на иска /20.06.2016 год./ до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 805,00 лв. /осемстотин и пет лева/ разноски за водене
на делото пред тази
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: