Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 02.02.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретаря Д.Ц., като разгледа докладваното от съдията Славчева гражданско дело № 1787 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Гл. ХХVІ ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 49 СК от А.В.М. с ЕГН ********** *** против Л.А.М. с ЕГН ********** ***, за развод.

Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак с Акт за граждански брак № 105/18.05.1975г., който бил първи за двамата. От брака си имат две деца, отдавна навършили пълнолетие.

Отначало живеели в кв.Моминброд, но впоследствие през 1979г. поради здравословни проблеми на детето заминали да живеят в гр.Смолян, където им препоръчали лекари. Отношенията между съпрузите започнали да се влошават, тъй като ответникът започнал да злоупотребява с алкохол. Поради финансови причини през 2001г. ищцата заминала 3а Италия на работа, като при заминаването си заявила на ответника, че ако не се промени ще го напусне. През 2003г. се върнала и заварила същото положение, което не било променено, което отново я накарало да замине.

В Исковата молба, ищцата счита че брака и с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен от съдържание, не може да бъде заздравен и като такъв следва да бъде прекратен. Липсват нормалните отношения между съпрузи, взаимност, разбирателство. Брачната им връзка съществува формално, изпразнена е от съдържанието, което предписват закона и добрите нрави. Продължителността на фактическата раздяла – от началото на 2003г. до настоящият момент е доказателства за окончателно проваления брак. Неговото продължаване не е в интерес, както за някоя от страните, така и за децата им и за обществото.

За това от съда се иска: да бъде прекратен брака между страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината, със всички законови последствия за това.

Ищцата твърди, че с ответника нямат спор за семейно жилище - това в което са живеели до раздялата, като не възразява ответника да живее в него. Не държи да сменя фамилното си име.

Петитум: да бъде прекратен брака между страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината, със всички законови последствия за това. Ищцата твърди, че с ответника нямат спор за семейно жилище - това в което са живеели до раздялата, като не възразява ответника да живее в него. Не държи да сменя фамилното си име.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника не е депозирал писмен отговор. Не взема становище по иска, не прави възражения.

В откритото съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител адв.Н. К. от МАК и поддържа предявеният иск. Моли съда да постанови решение с което да допусне развод и да прекрати брака на неговата доверителка.

Ответникът редовно призован не се явява в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните намира, че исковете са основателни, поради следното:

От фактическа страна:

Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак с Акт за граждански брак № 105 от 18.05.1975г. на Община Лом.

От брака си имат две деца, които отдавна са навършили.

Не се спори по делото, че страните са във фактическа раздяла от близо тринадесет години, като всеки един от двамата е организирал и има свой отделен, личен живот. Ищцата живее и работи от 2001г. в чужбина, ответника живее в гр.Смолян. През 2003г. ищцата за кратко се върнала в България, като от тогава не се е виждала с ответника по делото, с който са прекъснали всякакви взаимоотношения физически, финансови, липсват каквито и да е контакти помежду им.

От показанията на доведените от процесуалният представител на ищцата и допуснати до разпит свидетели А. Д. и С. В. се установява, че страните не живеят заедно от най-малко тринадесет години, ищцата живее и работи в Италия, а ответника живее в гр.Смолян.

От години ответника системно употребява алкохол, вследствие на което предизвика скандали в семейството. Същите били почти ежедневни. Това влошило отношенията между съпрузите и довело до фактическата им раздяла преди години.

В момента брака им съществува само формално, опразнен е от съдържание и неговото продължаване не е в интерес за никой от двамата, както и за обществото. Продължителната фактическа раздяла от 2003г. и към настоящият момент, както и обстоятелството, че страните не поддържат никакви контакти помежду си е доказателство за това че брака им е опразнен от неговото вътрешно присъщо съдържание. Не са правили и опити да се съберат отново.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК е процесуално допустим.

Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан.

Съгласно чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

След анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства поотделно и във връзка с доводите и становищата на страните, съдът е мотивиран да приеме, че този брак е дълбоко и непоправимо разстроен.

Разкъсана е семейната общност; между съпрузите липсва взаимност, привързаност, уважение и доверие; не съществува близост от каквото и да било естество. В отношенията между страните по делото като съпрузи не намира отражение визираното в чл. 14 от СК съдържание на съпружеските отношения.

Настоящата фактическа раздяла говори за настъпило разстройството на брачните отношения, което е от такова естество, че не може да бъде преодоляно и да се възстанови нормалното им съществуване. Съществуването на брака е само формално и не осъществява вменените му от закона социални функции.

Имайки предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като предвид изрично заявеното от ищцата, съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината.

От брака си страните имат две деца, които са навършили пълнолетие.

Нямат спор и за жилището в което страните са живели до раздялата им, като ищцата не възразява ответника да живее н него.

По отношение издръжката между бивши съпрузи страните не предявяват взаимни претенции, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

След прекратяването на брака ищцата желае да запази фамилията придобита по време на брака.

С оглед установеното относно вината за разстройството на брака, на основание разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК, съдебните разноски между страните по делото следва да останат така, както са направени.

Предвид изхода на делото, окончателната държавна такса, която съдът определи на 40,00 лева, съобразявайки факта, че страните са в работоспособна възраст, следва да бъде платена по равно от двамата, т. е. по 20лв /двадесет лева/ всеки от тях, както и по 5лв /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното и на основание чл.318 от ГПК във вр. с чл.49, ал.1 от СК, съдът

Р Е Ш И :

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, поради дълбоко и непоправимо разстройство, сключеният на 18.051975г. с Акт за граждански брак № 105/18.05.1975г. на Община Лом ГРАЖДАНСКИ БРАК между А.В.М. с ЕГН ********** *** и Л.А.М. с ЕГН ********** ***.

След прекратяване на брака ищцата А.В.М. запазва брачната си фамилия-М..

ОСЪЖДА А.В.М. с ЕГН ********** *** да заплати окончателна държавна такса за производството, по сметка на Районен съд-Лом, в размер на 20лв /двадесет лева/, както и 5лв /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Л.А.М. с ЕГН ********** *** да заплати окончателна държавна такса за производството, по сметка на Районен съд-Лом, в размер на 20лв/двадесет лева/, както и 5лв /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана, в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :