МОТИВИ към
присъда по НОХД № 547/ 2015 година по описа на ЛРС
Районна прокуратура,
гр. Лом е повдигнала обвинение против подсъдимият Н.П.Ц., в това, че на 02.04.2015 година, в с.****,
обл.Монтана, в немаловажен случай в условията на повторност, отнел чужда
движима вещ – златно ланче от 18 карата злато с тегло
Представителят на
Районна прокуратура, гр. Лом, поддържа обвинението и счита същото за доказано
по безспорен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие, доказателства.
Предлага подсъдимият, да бъде признат за виновен, като
се наложи наказание лишаване от свобода, ефективно, и на основание чл. 68, ал.
1 от НК, се приведе в изпълнение и определеното наказание по НОХД № 270/2012
година, тъй като настоящето деяние е извършено в изпитателния срок.
Подсъдимият, Н. П.Ц.,
разбира обвинението, но не се признава за виновни и моли да бъде оправдан, тъй
като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, дава
обяснения.
Договорният защитник
на подсъдимият, също намира, че деянието не е установено по безспорен и
категоричен начин, всички доказателства събрани в хода на съдебното
производство следва да бъдат обсъдени, поради което и моли да бъде постановена
оправдателна присъда.
Граждански иск в
производството, е предявен от П.Е.П. ***,
за сумата от 140 лева/ сто и четиридесет
лева/ имуществена щета от престъпното деяние и същия е конституиран в
производството в качеството му на граждански ищец и частен обвинител.
Съдът като взе
предвид събраните в хода на делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият, Н.П.Ц.
е роден на *** година в гр.****, живущ ***, българин, български гражданин, с
начално образование, не женен, работи-частно, осъждан с ЕГН: **********.
Подсъдимият, Н.П.Ц.
и пострадалият свидетел, П.Е.П. са близки, поддържащи от дълго време приятелски
отношения.
Подсъдимият живее
постоянно в с.******, обл.Монтана, а П.Е.П. ***.
На 02.04.2015 година
в с.Сталийска махала, се събрали приятели, между които и подсъдимият, в домашна
обстановка.
В един момент,
подсъдимият се обадил на П.Е.П., и го поканил да дойде при тях, на което
пострадалия свидетел се отзовал.
Събирането
в дома на А., в с.Сталийска махала, продължило, до късно през нощта, всички участниците
консумирали алкохол, поради което и при тръгването от там, подсъдимия предложил
на пострадалия свидетел, П., да не шофира, и да не се прибира в това състояние
в с.****, тъй като бил употребил алкохол, а да отседнат в дома на подсъдимия в
с.*****, за където се отправили- подсъдимия и пострадалия свидетел.
В
дома на подсъдимият, П.Е.П. се настанил в спалня, заедно с племенниците на
подсъдимия, свидетелите: В.Ю.П. и Е.Ю.П.
П..
Самият
подсъдим, в дадените от него обяснения, заявява, че на събирането в дома на А.,
пострадалия е имал на врата си златно ланче с прикачен към него кръст и е
забелязал липсата му, една сутринта, в неговия дом.
В
своите показания, пострадалият свидетел, П.Е.П., също е категоричен, че в
с.Сталийска махала на купона, ланчето и кръста са били на врата му, а той е
излизал от дама на домакиня, само до тоалетна. От друга страна е категоричен,
че не би могло ланчето да се скъса, тъй като бижуто е било стабилно, и не може
да падне от само себе си, или да се скъса.
На сутринта когато
се събудил, пострадалия свидетел, поискал от подсъдимия цигара, а Н.П.Ц. при
обръщането си към него, заявил” Ланчето ти го няма”, което пострадалия,
установил, след което двамата започнали да го търсят навсякъде из къщата, в
спалнята където е преспал пострадалия и
около леглото. В търсенето участвали и сестрата на подсъдимият, свидетелката, Ю.П.Ц
и нейните деца, племенници на подсъдимия, свидетелите- В.Ю.П. и Е.Ю.П. П., но
търсенето приключило, без успех.
След
неуспешното търсене на златното ланче и кръста, пострадалия П., заявил, „ че ще
уведоми полицията”, при което подсъдимия го помолил да не уведомява за това
полицията, тъй като ще влезе в затвора.
Макар
да няма връзка с обвинението, пострадалия си спомня, че две седмици преди този
случай, му е бил изчезнал телефона,и когато е заявил това обстоятелство на Н.Ц.,
същия отново го е спирал да не уведомява органите на реда, след което телефона
му е върнат от подсъдимия.
На
следващият ден, пострадалият свидетел, П.Е.П. уведомил полицията в гр.Брусарци,
за станалото, а по жалбата на пострадалия свидетел, работил, служителя в ПУ,
гр.Брусарци, свидетеля, Б.К.Б..
Същият
познавал подсъдимият, от по- рано, а пострадалия свидетел, около депозираната
от него, жалба, който пресъздава
ситуацията, така както е описана по- горе. Същият свидетел, също депозира
показания, макар и възпроизведени от заявеното от пострадалия, че подсъдимия е
чувствал вина за станалото и е уговарял П.Е.П., да не подава жалба за
изчезналите от дома на подсъдимия- златно ланче и кръст.
По
жалбата на пострадалият свидетел е работел и служителя в ПУ, гр.Брусарци,
свидетелят, П.Б.П., като младши полицейски инспектор, който в депозираните от
него показания, известни му от проведените оперативно- издирвателни
мероприятия, че след купона в с.Сталийска махала, подсъдимия и пострадалия
свидетел се прибрали в с.Василовци, в дома на подсъдимия, и след като
пренощували, на сутринта, П.Е.П. установил, че златното му ланче и прикачения
към него, кръст, го няма.
От
разпита на свидетелят, П.К.Х. се установява, споделеното от подсъдимия и
пострадалия свидетел, тържеството в с.Сталийска махала, прибирането в дома на
подсъдимия, в с.Василовци, и установеното от пострадалия свидетел, П. на
сутринта, а именно липсата на златното му ланче и кръста, като същия свидетел,
депозира показания, относно споделеното му от пострадалия, а именно, че „ Н. е
замесен в тази работа….”.
Впоследствие,
подсъдимият, Н.П.Ц. започнал да възстановява на свидетеля П., имуществената
щета, за което съществуват доказателства в производството, а именно разписки на
л.17 и 29 от ДП.
В хода на
досъдебното производство е допусната съдебно оценителна експертиза, която дава
заключение, че равностойността на златно ланче- 18 карата с тегло 22 гр.,,
ведно с кръстче е на обща стойност 990 лева,
към момента на извършване на деянието.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена, показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие П.Е.П., Б.К.Б., П.Б.П., Ю.П.Ц, В.Ю.П., Е.Ю.П. П. и П.К.Х. и частично
от обясненията на подсъдимия, Н.П.Ц., от
писмените доказателства, приети и приобщени: Разписка на л. 17, справка за
съдимост, разписка на л. 29, актуална справка за съдимост и съдебно
оценителната експертиза, не оспорена от страните и приета, към доказателствения
материал.
Показанията на
посочените свидетели са логични, последователни, непротиворечиви по същество
помежду си и се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което
съдът ги кредитира.
Съдът
дава вяра, частично / относно тържеството в с.Сталийска махала и пренощуването
в с.Василовци/ и на обясненията на
подсъдимият, Н.П.Ц., по следните
съображения:
На
първо място, следва да се отчете безусловно гарантираното от закона право- чл.
55 НПК, на всеки подсъдим да дава каквито желае обяснения по обвинението. Това
основно право е коренно различно от задължението вменено на свидетелите да
говорят истината в наказателния процес под угрозата да бъдат подведени под
наказателна отговорност по чл. 290 НК.
На второ място, обясненията на подсъдимият са основно
негово средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и
от съответствието им с останалият приобщен доказателствен материал. В тази
насока, при пълно съобразяване с процесуалните правила на чл. 14, ал. 1 и чл.
107, ал. 5 НПК, съдът прие, че обясненията на този подсъдимия са достоверни, поради което им
дава вяра, в тази им част.
Съдът
не възприема, развитата от подсъдимият, Н.Ц., теза за невиновност, тъй като
същият, не отрича факта, че вещта, собственост на пострадалия, е изчезнала от
неговия дом. В тази връзка, той е положил усилия да убеди пострадалия П.П. да
не уведомява полицията за случая, поради факта, че ще” лежи в затвора”, а е
била налице такава опасност, поради предходното му осъждане. Макар и без
значение в хода на съдебното следствие, същия изцяло е признал вината си в хода
на досъдебното производство. Не без значение е и факта, че е започнал да
възстановява щетата на пострадалия П..
Съдът приема, че депозираните
обяснения от страна на подсъдимият, Н.П.Ц., изключващи виновността му, са
негова защитна теза, без да се уличава в извършване на едно престъпно деяние, с
оглед факта, че е налице влязла в сила присъда за него, а настоящето деяние е
извършено в изпитателния срок. Т.е., обясненията на подсъдимият в тази им част,
са изолирани, не-подкрепени с останалия доказателствен материал и вземайки
предвид процесуалното му поведение през цялото производство, в своя анализ и
съпоставка събраните доказателства оборват по един несъмнен начин защитната
теза на подсъдимия.
Съдът възприема изцяло заключението на изготвената в досъдебното производство, Оценителна експертиза, като намира същата за обективни
и незаинтересовани, неоспорена от
страните и годно доказателствено средство.
Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност, налагат следните правни изводи:
От правна страна:
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намери,
че подсъдимият, Н.П.Ц., е осъществил от обективна страна,
състава на престъплението кражба.
Изпълнителното
деяние е извършено чрез действия, изразили се в отнемане на движима вещ от
владението на собственикът,П.Е.П.. Подсъдимият,
е участвал в самото изпълнение на престъплението, прекратил е
фактическата власт върху вещта, упражнявана от П. и е установил своя, действайки, без
съгласието на собственика на вещта.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, като подсъдимият е формирал в съзнанието си ясна представа за
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че взема
чужди вещи, които не му се следват, и
прави това без съгласието на собственика им. Деянието му е в пряка причинна
връзка с настъпилия противоправен вредоносен резултат.
По отношение на
подсъдимият е налице и квалифициращия признак „повторност” - деянието е извършено
повторно по смисъла на чл.28, ал.1 НК. Видно от справката за съдимост, подсъдимият
е осъждан за квалифицирана кражба по НОХД № 270/2012 година поописа на ЛРС, влязла в сила на 12.07.2012 година, като
деянието за което е осъден, така и настоящото не представляват “маловажен
случай” по смисъла на чл.93, т.9 НК, доколкото с оглед всички обстоятелства по
делото, отнасящи се до деянието и дееца, извършеното престъпление не
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновения
случай на престъпление от този вид.
Срока по чл. 30 от НК, не е изтекъл.
Мотивите за
извършване на престъплението са користни, а причините са слаби морално-волеви
задръжки, незачитане на законите в страната и неприкосновеността на чуждата
собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.
По определяне на наказанието
на подсъдимият, Н. П.Ц..
Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление,
подсъдимият следва да понесе съответната
наказателна отговорност и подлежат на наказание, заради извършеното от него, деяние.
По чл. 54, ал. 1 и 2 НК- на първо място, следва да се
съобрази със степенна на обществената опасност на деянието. Съдът приема, че то
е с висока степен на обществена опасност, защото с него се накърняват
обществените отношения, свързани с правото на собственост.
За да определи вида
и размера на наказанието на подсъдимият, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието, както
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на
обществената опасност на деянието не се отграничава от законодателно
определената. Горната преценка е направена, с оглед вида на засегнатите
обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и обстановка на
извършване на престъплението.
При това съдът
намира степента на обществена опасност на подсъдимия Н.Ц., като завишена. Той е
извършил деянието преди да е изтекъл петгодишният срок по чл.30 ал.1 от НК. Извършил
го е условията на „Повторност” по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК след като е бил
осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Смекчаващи вината
обстоятелства по отношение на подсъдимият, съдът приема като такива, възстановяване
на по- голяма част от причинената щета, от негова страна на пострадалия
свидетел, като отегчаващи вината обстоятелства- миналите му осъждания, поради
което и съдът при предпоставките на чл.55, ал.1, т. 1 от НК, го осъди на пет месеца лишаване от
свобода,/ 5 месеца/, при строг режим в Затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 68,
ал.1 от НК, съдът приведе в изпълнение и определеното наказание по НОХД №
270/2012 година по описа на РС, гр.Лом от четири месеца лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при строг режим в затворническо общежитие от закрит
тип.
Съдът прие, че с
така наложените наказания ще съдейства за постигане целите на специалната и
генералната превенция, визирани в чл.36 НК като с това на подсъдимия ще се
въздейства поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв
начин, че същия в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
Освен това, така наложеното наказание ще окаже
своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото,
като от една страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за
извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от
друга страна вида и размера на наложеното наказание е съобразено с всички
допълнителни факти, свързани с личността на дееца с оглед на неговата
справедливост.
Относно предявеният граждански иск с който се претендира репарации за
претърпените имуществени вреди, от страна на П.Е.П., от престъплението, съдът
намира, за установени, изцяло.
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Тази отговорност се поражда от наличието на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, които в
процесния случай безспорно са установени от изложеното по- горе. По силата на
чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, поради което и подсъдимият, Н.П.Ц., бе осъден да заплати
на П.Е.П. ***, сумата от 140 лева/ сто и
четиридесет лева/ имуществена щета от престъпното деяние, ведно с лихвата върху
горната сума, начиная от 02.04.2015 година, до окончателното изплащане на
същата, а така също и направените в производството разноски в размер на 300 лева.
С оглед изхода от
производството, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди, подсъдимият, Н.П.Ц., да
заплати по сметка на РУ, гр.Лом сумата от 43.70 лева вещо
лице-съдебно-оценителна експертиза, по сметка н ЛРС сумата от 15 лева за вещо лице и 5 лева за служебно издаване на изп. Лист.
Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: