НОХД № 343/16г. МОТИВИ :

Подсъдимият И.В.Г. *** е обвинен в това, че на 15.04.2016г. в гр.******, при условията на опасен рецидив, отнел от владението на Р.И.Р. ***, движими вещи-2бр. агнета с тегло всяко по 15кг, на обща стойност от 180лв, без знанието и съгласието на собственичката, и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

В разпоредително с.з. съдията-докладчик е насрочил делото по реда на Гл.Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, и за насроченото предварително изслушване е призовал подсъдимия, определеният от АС гр.Монтана адвокат, назначен в хода на досъдебното производство за негов защитник, участието на който в случая е задължително, държавното обвинение, пострадалото от престъплението лице. След като подсъдимия в с.з. се призна за виновен по повдигнатото му обвинение, и изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт, даде съгласие да не се събират доказателства за тях, производството е разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага на съда да му наложи наказание при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК „лишаване от свобода” с ефективно изтърпяване, което по размера да бъде по-високо от последното изтърпяно от подсъдимия наказание.

Назначеният при условията на чл.372, ал.2 от НПК, защитник на подсъдимият авд.Ф.Г. от МАК пледира, съдът да определи и наложи наказанието на неговият подзащитен при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК „шест месеца лишаване от свобода”.

Доказателствата по делото са гласни–направените от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства приети от съда, като подкрепящи самопризнанието на подсъдимия.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от свидетелката Р.И.Р. – пострадала от престъпното деяние граждански иск за причинени с престъплението имуществени вреди в размер на 180лв, като същата е конституирана в качеството на граждански ищец по делото.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимият е млад мъж, който е криминално проявен и с формиран престъпен начин на живот. Видно от приложената по делото справка за съдимост е осъждан неколкократно за извършени от него престъпления против собствеността, предимно кражби, като са му налагани предимно наказания „лишаване от свобода”. Последното наказание Г. е изтърпян на 08.10.2015г. когато е освободен от затвора Враца. След излизането му от затвора се върнал в гр.Вълчедръм където продължил с престъпния си начин на живот.

На 15.04.2016г. късно вечерта подсъдимият решил да извърши кражба от две агнета от дома на своята съселянка св.Р.И.Р., която живеела в същото населено място на ********. Той многократно бил посещавал дома и, за да и помага, тъй като знаел, че е самотноживуща възрастна жена, която в дома си отглежда домашни животни – овце и агнета, и няма кучета. Така стигайки до дома на гр.ищца Г. прескочил оградата и се насочил към кошарата където отглеждала животните. Взел две от тях-агнета,всяко с тегло около 15кг и се върнал по обратния път. По-късно ги занесъл пред дома на св. Т.С.Т.,***, като ги оставил до един стълб. След което събудил свидетелите Д.М. и С.М., които са роднини на жената с която живее на съпружески начала и отишли пред дома на св.Т.. Г. го извикал и му предложил двете агнета за сумата от 40лв. Св.Т. се съгласил заплатил на подсъдимият 40лв, а на следващият ден продал агнетата на непознати лица търговци на добитък за сумата от 40лв, като обяснил на органите на МВР, че не знаел, че закупените от Г. агнета са предмет на кражба.

Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената по делото съдебно-оценителна експертиза О.С., което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно общата стойност на агнетата възлиза на сумата от 180лв.

Горното се установява от фактическа страна от направеното от подсъдимия в с.з. самопризнание, което изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство № 260/16г. по описа на РУ МВР гр. Лом и приети от съда писмени доказателства, както следва: Докладна записка на л. 5;Протоколи за разпит на свидетелите Р.И.Р. на л. 6,7, Т.С.Т. на л. 21,22, Д.Л.М. на л. 23, С.Д.М. на л. 29,30; Съдебно оценителна експертиза на л. 32; Справка за съдимост на л. 36-42; Протокол за следствен експеримент и албум с фотоснимки на л. 46-50; както и служебно изисканите от съда Справка от Началника на Затвора гр. Враца, справка от ОД на МВР гр. Монтана и актуална справка за съдимост от 14.09.2016г.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост подсъдимият е осъждан със 14бр. влезли в сила присъди, за различни извършено от него престъпления против собствеността, като са му налагани предимно наказания „Лишаване от свобода” с ефективно изтърпяване. Последното наложено наказание е по НОХД № 132/16г. по описа на ЛРС за престъпление по чл.211, пр.3във вр. с чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1 от НК , като му е наложено наказание от „Шест месеца лишаване от свобода”, което е изтърпял на 08.10.2015г.

Съдът намира, че подсъдимия е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, а именно, че на 15.04.2016г. в гр.******, при условията на опасен рецидив, отнел от владението на Р.И.Р. ***, движими вещи-2бр. агнета с тегло всяко по 15кг, на обща стойност от 180лв, без знанието и съгласието на собственичката, и с намерение противозаконно да ги присвои.

Деянието извършено от подсъдимия представлява „кражба”, като се квалифицира от обстоятелството, че е извършено в условията на опасен рецидив, след като е осъден с повече от влезли в сила присъда за извършено от него тежко умишлено престъпление от общ характер, на наказание по-голямо от „лишаване от свобода”, чието изпълнение не е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, и не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК пет годишен срок от изпълнение на наказанието.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като Г. е съзнавал обществено опасния характер, предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.

От субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.

При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.196, ал.1, т.1 от НК – „От две до дванадесет години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята и чл.373, ал.2 от НПК, сочещ на задължителното приложение на чл.58а от НК, както и смегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с направените на досъдебното и съдебно производство самопризнания, спомогнали за разкриване на обективната истина по делото, младата му възраст, осъзнаването на вината, неговото социално и материално положение, ниската стойност на предмета на престъплението, който е много под размера на минималната работна заплата. Миналите осъждания на дееца в случая не могат да се обсъждат като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като са съставомерен елемент, с оглед квалификацията на престъпното деяние като извършено в условията на „опасен рецидив”. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.

Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в случаите на чл.371, т.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Ал.4 на цитираната разпоредба дава възможност когато са налице едновременно условията на ал.1 и тези на чл.55 от НК, съдът да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, когато тя е по-благоприятна за дееца. В конкретният случай съдът намира, че не са налице многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, които да наложат определяне на наказанието при условията на чл.58а, ал.4 от НК за извършеното от подсъдимия престъпления.

За това съобразявайки всички изисквания на закона съдът определи и наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпления наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под минималния размер предвиден в закона за това престъпление от ДВЕ ГОДИНИ, а именно – „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим, в затворнически общежитие от закрит тип, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

В случая съдът намира, че са налице законови пречки за приложение на института на „условното осъждане”, на първо място с оглед предишните ефективно наложени и изтърпени наказания „лишаване от свобода”, а на следващо място с оглед на обстоятелството, че на Г. вече са налагани такива наказания с постановено ефективно изтърпяване, и липсва реабилитация за тях.

Така наложеното наказание на подсъдимия, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.

Тъй като подсъдимия беше признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК – кражба на чужда движима вещ, то съдът намира, че се налице законовите предпоставки за ангажиране на неговата гражданска отговорност, с оглед принципа, че всеки следва да възстанови причинените със своето противоправно поведение имуществени и неимуществени вреди. В случая от деянието на Г. гражданската ищца безспорно е претърпяла имуществени вреди, които са оценени от вещото лице, изготвило назначената съдебно оценителна експертиза за сумата от 180лв и следва да бъдат репарирани. Съдът намира, че предявеният граждански иск за имуществени вреди се явява основателен и доказан в пълния му размер, поради което, съдът осъди подсъдимият да заплати на гр.ищца сумата от 180лв /сто и осемдесет лева/, представляващи причинените и с престъпното деяние имуществени вреди, а именно стойността на отнетите животни, а по сметка на ВСС гр.София държавна такса в размер на 50лв /петдесет лева/.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на МВР гр.София направените по делото разноски в хода на ДП в размер на 28,98лв /двадесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/, както и 5лв. държавна такса върге уважения размер на граждански иск, а по сметка на националното бюро за правна помощ гр.София, адвокатско възнаграждение на определения от АС гр.Монтана и назначен за негов защитник адв.Ф.Г. от МАК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :