Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 27.09.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, VІ състав в публичното заседание на 1 септември две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретар В.М. , като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 688 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от Е.В.П., с която претендира да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинения по НОХД № 11184/2012г. по описа на РС София и поддържането му пред съд, като наказателното производство приключило с оправдателна присъда от 18.11.2014г., влязла в сила на 3.12.2014г.

В исковата молба се сочи, че през 2011г. срещу ищеца било образувано ДП № 2771/2010г. по описа на 4- РУ при СДВР, по което бил привлечени в качеството му на обвиняеми за извършено престъпленние по чл.196,ал.1,т.2 вр.чл.195,ал.1,т.3,вр.чл.194,ал., вр.чл.29,ал.1, буква „а” и „б” НК за това, че за времето от 14.11.2010г. до 9,00ч. на 18.11.2010г. в гр.София в ж.к. Гоце Делчев, бл.242,вх.В, ет.16, от таванско помещение №13, прилежащо към апартамент 89, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, отнел чужда движима вещ – меден съд „чибук” на стойност 42,00 лева от владението на А. П. Ч. без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив. Сочи, че мярка за неотклонение не му е взета . Твърди, че още в началния стадий на производството е протекло при условията на чл.269 НПК, т.е. задочно, като впоследствие и с негово участие. Всички действия били извършени под прякото ръководство и контрол на прокуратурата. С обвинителен акт от 12.06.2012г. прокурор при СРП го предал на съд с обвинение за извършеното престъпление по чл. чл.196,ал.1,т.2 вр.чл.195,ал.1,т.3,вр.чл.194,ал., вр.чл.29,ал.1, буква „а” и „б” НК. По повод внесеният срещу него обвинителен акт било образувано НОХД №11184/2012г. по описа на СРС. С присъда от 18.11.2014г. бил признат за невинен по повдигнатото обвинение и оправдан, която присъда е влязла в законна сила. Твърди, че продължилото срещу него наказателно производство му причинило неимуществени вреди. Неоснователно повдигнатото и поддържано срещу него обвинение опетнили доброто му име и го олепоставили в обществото. Чувствал се изключително оскърбен и подтиснат. Тъй като по времето на процеса по НОХД 11184/12 г. по описа на СРС изтърпявал наказание”лишаване от свобода” по друго дело, се наложило да бъде конвоиран от ОЗ Враца до СРС , с което отсъствал от училищните заничания в затрова . От образуване на делото до приключването му бил потиснат и депресиран. Не можел да се храни и живее пълноценно. Нарушен бил сънят му. Станал емоционално лабилен, неуверен. Чувствал се изключително разстроен и подтиснат. Огорчението, душевните болки и моралните страдания не били отшумяли и до днес.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на исковите претенции, които оспорва изцяло по основание и размер. Ответникът излага, че входа на производството по отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение. Сочи, че възбуденото и воденото наказателно преследване срещу ищеца е било за престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до 15 години лишаване от сводоба, което е „тежко престъпление” по смисъла на НК, което следвало да се вземе предвид при определяне на интензитета на причинените вреди. Оспорва предявената претенця като прекомерно завишена по размер. Намира я за завишена и несъобразена с трайната съдебна практика, както и с обществено-икономическите условия в страната. Сочи се, че не са налице доказателства, които да установят действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от воденото наказателно производствосъда следва да се съобрази с криминалното минало на подсъдимия.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От изисканото НОХД 11184/2012 г. на СПС, с приложено към него ДП 2771/2010г. на 04 РПУ София се установява, че на 18.11.2010г. с постановление било образувано досъдебно производство № 2771/2010г. по описа на 04 РУП-СДВР София срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1,т.3, вр.чл.194,ал.1 НК . Съдебното производство било образувано въз основа на внесен на 18.06.2012г. обвинителен акт, като с присъда от 18.11.2014г. на СПС подсъдимият е признат за невинен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195,ал.1,т.3,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,буква „а” и „б” от НК. Присъдата не е протестирана и била влязла в законна сила .

От доказателствата по НОХД 11184/12 СРС е видно,че ищеца е конвоиран от ОЗ Враца до СРС за съдебно заседание общо три пъти: на 19.05.14г., на 20.10.14г. и на 18.11.14г.

Въз основа на така установените факти, съдът, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявени са субективно съединени искове с правна квалфикация чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

За възникване на отговорността по този ред са необходими две предпоставки, а именно: повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и оправдаване на лицето по повдигнатото обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Неизпълнението на това задължение, независимо от причината, е съществено основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери, че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и поддържа обвинението в съдебната фаза на производството. За ангажиране отговорността на държавата в настоящата хипотеза следва да бъде доказана вредата, причинната връзка между действията на органите по чл. 2 от закона и вредоносния резултат, като тежестта на доказване е на ищеца. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своето искане.

 В случая са налице основания за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБългария по чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ, тъй като с присъда влязла в законна сила на 03.12.2014г. ищеца е оправдан по повдигнатото обвинения по чл.чл.196,ал.1,т.2 НК. Не може да бъде споделен довода на Прокуратурата, че не са доказани твърденията за претърпян от тях психически и емоционален стрес. При постановена оправдателна присъда те винаги са налице. В тази насока и постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 489/03.01.2013г. по гр.д. № 1405/2011г. на ВКС.
 Предвид правната квалификация на предявените искове, като обективни критерий меродавни за определяне на справедливото обезщетение следва да се изследват: 1. тежестта на предвиденото наказание за пресъпленето, за което е повдигнатато обвинение, доколкото безспорно стреса е различен при предвидено наказание лишане от свобода с различна продължителност, пробация, глоба, респ. при освобождаване от наказателна отговорност по силата на закона съобразно чл. 78 а НК и т.н.; 2. продължителността на воденото досъдебно производство; 3. последствията, които имат повдигнатите обвинения и би имала евентуалната осъдителна присъда за ищеца. 

В настоящия случай предвиденото наказание за престъпленитето, за което е бил привлечен като обвиняем ищеца е било лишаване от свобода до 5 до 15 години . Ищеца е бил осъждан многократно, за което е бил в известност предвид ползваната адвокатска защита. Досъдебното производство е продължило в сравнително кратък срок – година и три месеца. Ищеца не е заемал публична длъжност или обществено избираем пост. Не му е била взета и мярка за неотклонение , която не е довело до съществена промяна в обичайния му начин на живот и не е ограничила и/или затруднила реализирането на ангажиментите му в личен, семеен и обществен план, тъй като същият по това време е излежавал осъдителна присъда по друго дело. Единствено конвоирането му за съдебно заседание до СРС – три пъти.

 Освен обективните критерии, които са общи за всички искове с правна квалификация като процесния, следва да се изследват и субективните особености на всеки частен случай. В настоящия процес, не се събраха доказателства, че ищеца е преживял много тежко воденото срещу него наказателно производство, което да е отключило у него трайни физически и психологически заболявания. 

Изложените съображения обуславят извода, че размера на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за действително претърпените неимуществени вреди от ищеца следва бъде определено в размер на 2000 лв.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищецате направените по делото раходи за назначаването на адвокат, който да оказва правна помощ на ищеца в този процес.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на Е.В.П. ЕГН ********** сума в общ размер от 2000 лв. (две хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психологически заболявания, вследствие от незаконно повдигнато обвинение по ДП № 2771/2010г. по описа на 04 РУП при СДВР и поддържането му пред съд, като наказателното производство е приключило с оправдателна присъда от 18.11.2014г. по НОХД №11184/2012г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2011г. до окончателното изплащане на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди до пълния претендиран размер от 10000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК Прокуратурата на Република България да заплати в полза на държавата по сметка на ЛРС сума в размер на 400 лева за ДТ .

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: