Р Е Ш Е Н И Е

№

21.11.2016г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански състав в публичното заседание на седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ИВАНОВА

при секретар Д.Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 673/2016г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление, гр. ******, представлявано от К.С.С. с ЕГН ********** и Ж.В.П. с ЕГН: **********, чрез адв.С.З.-адвокат от САК, преупълномощен от адвокатско дружество” З. и партньори”, със съдебен адрес,***, тел.: 02 9813835: 15/98 срещу Л.З.Г. с ЕГН ********** ***, за неплатена стойност на употребена и неизплатена стойност на ел.енергия.

Правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 107 ЗЕ и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

В Исковата молба твърди, че се е намирало в облигационни отношение с наследодателя на ответника Л.З.Г. с ЕГН **********–З. Г. М. с ЕГН ********** /Удостоверение за наследници изх.№ 1363/08.12.2015г./, с клиентски № 300246934973, гр.******, които са възникнали както от факта, че наследодателят на ответника има открита партида с уникален ИТН, по която е заплащал доставената му на посочения адрес ел.енергия, така и съгл. Общ и условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД.

Твърди се, че в съответствие с чл.107 от ЗЕ ищеца е издал Справка за възникналите задължения, която съдържа всички претендирани суми в посочените в ИМ 3бр. фактури и към момента на подаване на заявлението в съда плащане не е постъпило.

Иска се : да бъде признато за установено, че по Договор за продажба на ел.енергия ответникът, в качеството си на наследник на титуляра на партидата, дължи на «Чез Електро България» АД сумата от 1 184,69лв, от която–925,02лв-главница за употребана и незаплатена ел. енергия, за периода: 10.11.2011г. до 10.02.2012г., сумата от 259,67лв мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения от 05.01.2012г. до 26.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда.

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника по делото, с който последният не признава предявените искове, оспорва ги и моли съда да ги отхвърли изцяло, като му присъди направените по делото разноски.

На първо място в отговора ответника прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, тъй като от издаването на въпросните 3бр. фактури е изтекъл предвидения в закона три годишен давностен срок, както за главница, така и за лихви. Твърди, че съгл. ТР № 3/18.05.2012г. съдебната практека е категорична, че при плащане на дължимата еленергия се касае за периодични плащания на месечни вноски, за които важат разпоредбите на чл.111, б«в» от ЗЗД, отностно давностния срок.

На следващо място в отговора се твърди, че има неясноти отностно съдържанието на ИМ, свързани с посочването на адреса до който е доставена ел.енергия от страна на ищцовото дружество. В ИМ фигурират два адреса гр****** и ул.»******.

Наред с това ответника възразява, че ИМ не е подкрепена с доказателства отностно приемане или отказ от оставеното му от неговия наследодател наследство.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Постъпила е Молба от адв.С.З. от САК-процесуален представител на ищцовото дружество, с която се прави искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като поддържа иска, както по основание, така и по размер, и в този смисъл моли съда да постанови решение, с което да уважи така предявените искове.

Ответникът редовно призован не се явява. Вместо него се явява адв.П.П. от МАК, който моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Поддържа направеното в отговора по чл.131 от ГПК възражение за изтекла погасителна давност, като наред с това намира, че не е доказан по безспорен начин адреса, на който е доставена ел.енергията от ищцовото дружество, за която се твърди, че е потребена и с незаплатена стойност.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

С оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 107 ЗЕ и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 317/2016. по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 18.03.2016г., с която е разпоредено длъжникът Л.З.Г. с ЕГН ********** ***, като наследник на З. Г. М., бивш жител ***, починал на 18.05.2015г. да заплати на кредитора „Чез Електро България» АД –925,02лв - главница за употребана и незаплатена ел. енергия, сумата от 259,67лв мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения от 05.01.2012г. до 26.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда, както и разноски по делото - 25лв държавна такса и 89,28лв – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 от ГПК срещу така издадената заповед за изпълнение длъжника – ответника по делото е депозирал възражение и заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

Съдът като съобрази обстоятелства по делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:

Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора-ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установи в производството, че ищцовото дружество „Чез Електро България” АД е доставчик на ел.енергия на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за обществено снабдяване с ел.енергия № Л-135-11-29.11.2016г. Съгласно Договор № 300246934973 от 15.05.2010г. сключен на името на З. Г. М. с ЕГН ********** ищцовото дружество е доставяла ел.енергия до обект № 6005102609, намиращ се в гр.*******.

Видно от Акт за смърт № 0193 от 19.05.2015г. на Община Лом З. Г. М. е починал на 18.05.2015г. и съгласно Удостоверение за наследници № 1363 от 08.12.2015г. починалият М. е оставил като единствен наследник ответника по делото Л.З.Г. ***.

На името на З. Г. М. има открита партида с уникален ИТН, кл.№ 300246934973, по която последният е заплащал доставането му на посочения адрес ел.енергия.

Съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Чез Електро България” АД, които са общоизвестни и съгл. чл.98 от Закона за енергетиката последните обвързват всички абонати без да е необходимо изричното им приемане.

Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза Н.П., неоспорено от страните, което съдът е приел изцяло като дадено обективно и безпристрастно, в счетоводството на ищцовото дружество има издадени следните фактури: ф.№ 0100235710 от 15.12.2011г. за сумата от 175,61лв, ф.№ 0101820350 от 19.01.2012г. за сумата от 436,44лв и ф.№ 0103342940 от 16.02.2012г. за сумата от 312,97лв. За периода от м.11.2011г. до м.01.2012г. неизплатената ел.енергия от абонат с № 300246934973 на името на З. Г. М., бивш жител ***, починал на 18.05.2015г., чийто наследник е Л.З. е за сумата от 925,02лв. Дължимата законова лихва за този период е в размер на 263,94лв.

С оглед разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК) кредиторът ищец е този, който трябва по пътя на пълното и главно доказване да установи съществуването на първите пет от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответника от своя страна следва да докаже, че задълженията са платени или погасени чрез някой от другите способи, познати на облигационното право.

По отношение на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност:

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжниците и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в”от ЗЗД, вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Периодични задължения съществуват, когато са налице повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време, като с оглед спецификата на предоставяните от ответното дружество услуги, насрещните престации на абонатите му имат характер на периодични плащания, поради което по отношение на давността е приложим по – краткия тригодишен давностен срок уреден в нормата на чл. 111, б. “в”, пр. посл.от ЗЗД. В този смисъл е налице и актуална задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия по тълкувателно дело №3/2011г. Съдът намира, че в конкретния случай следва да намери приложение института на „погасителната давност”, както досежно главницата, така и относно начислените лихви. Следва да се приеме, че исковете предмет на делото са предявени на 17.03.2016г. в деня на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК, а ответникът не представя доказателства преди изтичането на кратката погасителна давност – м.03.2012г. да е предприел действия по смисъла на чл.116 от ЗЗД, с които да е прекъснал теченето на давностния срок. Тъй като за изпадане на длъжника в забава не е необходимо изрична покана, то давността е изтекла преди предявяването на иска с изминаването на тригодишен срок от датата на падежа на последното задължение от исковия период.

След като процесната сума представлява вземане на електроснабдително дружество спрямо ищеца за период от три месеца,считано от 10.11.2011г. до 10.02.2012г., то тригодишната давност за неговото събиране е изтекла през м.март 2015г. и всяко търсене на тази сума след този срок е неоснователно, тъй като именно това е целта на института на погасителната давност, а именно да стимулира своевременно упражняване на субективните граждански права. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички.

Тъй като е погасено по давност главното задължение, то по силата чл.119 от ЗЗД погасено по давност е и акцесорното задължение за лихви, което от друга страна, съгласно чл.111,б.”в” от ЗЗД също се погасява с изтичането на специалната тригодишна давност.

Въз основа на изложеното съдът прави извод, че изискуемата по силата на закона тригодишна давност, в процесния случай, и по трите фактури е настъпила в началото на 2012г., т.е. много преди депозиране на заявлението по реда на чл.410 от ГПК, което е от дата 17.03.2012г. и настоящата искова молба, поради което вземането на електроразпределителното дружество е погасено по давност.

Ето защо и при така направените изводи, настоящият съдебен състав следва да отхвърли, като неоснователен предявеният от ищеца против ответника иск за признаване за установено, че същият дължи на ищеца, сумата от 925,02, представляваща главница за използвана и незаплатена ел. енергия по фактури за периода от 10.11.2011г. до 10.02.2012г. за обекти с аб.№ 300246934973, находящ се в гр.*******, сумата от 259,67лв, представляваща мораторна лихва, считано от датата, следваща падежа на всяка една от фактурите, а именно от 05.01.2012г. до 26.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2016г. до изплащане на вземането, за които има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 317/2016г. по описа на ПРС.

Предвид този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото, поради което съда следва да осъди ищецът да заплати на ответника направените разноски в размер на 600лв заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ на осн. чл.422 ГПК предявеният от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление, гр. ***************, представлявано от К.С.С. с ЕГН ********** и Ж.В.П. с ЕГН: **********, чрез адв.С.З.-адвокат от САК, преупълномощен от адвокатско дружество” З. и партньори”, със съдебен адрес,***, тел.: *****: 15/98 иск за установяване на вземането му от Л.З.Г. с ЕГН ********** ***, като наследник на З. Г. М., бивш жител ***, починал на 18.05.2015г., за употребена и неизплатена стойност на ел.енергия, както следва: 925,02лв - главница за употребана и незаплатена ел. енергия, сумата от 259,67лв мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения от 05.01.2012г. до 26.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 17.03.2016г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 317/16г. по описа на ЛРС състав, поради погасяване на вземането по давност на осн.чл.111, б.”в” ЗЗД.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление, гр. ******, представлявано от К.С.С. с ЕГН ********** и Ж.В.П. с ЕГН: **********, чрез адв.С.З.-адвокат от САК, преупълномощен от адвокатско дружество” З. и партньори”, със съдебен адрес,***, тел.: ****: 15/98 да заплати на адв.П.П. от МАК – процесуален представител на ответника по делото, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА направените по делото разноски в размер на 600лв /шестстотин лева/, съгл. наредба № 1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от които по иск за главница – чл.7, ал.2, т.1 – 300лв /триста лева/ и по иск за лихва – чл.7, ал.2, т.1 – 300лв /триста лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 317/2016г. на ЛРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: