Р Е Ш Е Н И Е

№

21.11.2016г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански състав в публичното заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ИВАНОВА

при секретар Д.Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 897/2016г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от С.Б.Б. чрез пълномощник, адвокат при АК-Монтана, Р.В.Б., съдебен адрес ***/, с която са предявени искове с правно основание чл.242 и следващите от КТ, а именно заплащане на неизплатено трудово възнаграждение в пълен размер за март 2016 година и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 2 дни, цена на иска общо 560 лева, против „БАТ СЕКЮРИТИ„ ЕООД с ЕИК ****, представлявано от А.В.Т., адрес,*** и Гр.**********.

Претендират се разноски- адвокатски хонорар.

В исковата молба се твърди, че с Трудов договор № 621 от 09.02.2016г., ищецът е назначен на длъжност-водач на автопатрул, с брутно трудово възнаграждение в размер на 500лв.

Със Заповед № 106 от 14.04.2016г., считано от 14.04.2016г., трудовоправното отношение е прекратено, на осн. чл.71 от КТ, заповед която му е връчена лично.

След прекратяване на трудовия договор, не са изплатени трудово възнаграждение и обезещетение за отпуск, поради което се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумите, както следва: 500лв неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2016г., 60 лева- обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ - за 3 дни, ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

В с.з. на осн. чл.214 от ГПК процесуалния представител на ищеца по делото е направил изменение на размера на иска от 500лв на 357,93лв, като е намалил претендираната сума за трудово възнаграждение.

В срока за отговор по чл.131, ал.1 от ГПК, процесуалният представител на ответника намира иска за допустим, но неоснователен, тъй като ищеца е получил дължимото му трудово възнаграждение през м. март 2016г. и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, съобразно сключения между тях договор. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адв.Р.Б. от МАК, който поддържа предявените с ИМ искове и моли съда да постанови решение с което да ги отхвърли, като платени след предявяване и да заплати направените от ищеца по делото разноски за неговото водене.

В съдебно заседание ответника редовно призован се представлява от процесуален представител адв.О.М. от САК.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно осн. чл.242 от КТ.

За да бъдат уважени предявените искове, в съдебното производство следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:

1. страните да са се намирали в трудово правоотношение през съответния период и

2. работодателят да не е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на работника или служителя.

Ищецът по делото следва да докаже, че страните са се намирали в трудово правоотношение през месец март 2016г. и размера на следващото му се трудово възнаграждение за тези периоди, а работодателят - че е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото й възнаграждение.

От събраните в хода на производството доказателства се установи, че през процесния период ищеца се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, като е престирал труд. Полаганият труд през този период е бил възмезден, предвид естеството на всяко трудово правоотношение. Срещу положения труд, съгласно императивното изискване на закона, за работодателя е възникнало насрещното задължение да заплати на работника трудово възнаграждение. Видно от представения трудов договор № 621 от 09.02.2016г. ищеца е работел на длъжността „водач автопатрул” в ответното дружество, на пълно работно време 8ч и сумирано изчисляване на работното време на 6 месеца. Основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 420лв, като е уговорено да се изплаща на един път до края на втория месец след изработения. Договорени са и допълнителни месечни възнаграждения.

Със Заповед № 106/14.04.2016г. на осн. чл.71 от КТ трудовото правоотношение между страните е била прекратено, считано от 14.04.2016г., в срока за изпитване.

Спорен между страните е въпросът за изплащане на посочените суми в ИМ за изплатено трудово възнаграждение, както и момента на получаването им.

От заключението на вещото лице С.П. изготвило назначеното по делото Съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, е видно, че чистата сума за получаване от ищеца по делото за възнаграждението за м.март 2016г. е в размер на 357,93лв. За времето от 09.02.2016г. до 14.04.2016г. през което е бил на работа му се полагат 3 дни платен годишен отпуск. Същият не ги е консумирал, следователно му се полага обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 63лв, като чистата сума за получаване е в размер на 56,70лв.

В заключение ищеца е заработил за м.март 2016г. чиста сума от 357,93лв, която сума е изплатена на ищеца, съгласно приложената ведомост. При освобождаването му от работа на същия му се дължи обезщетение за неползван отпуск за 3 дни, в размер на 56,70лв.

На изготвената ведомост за м.март 2016г. за изплатени трудови възнаграждения срещу името на С.Б.Б. е положен подпис на получател за сумата от 357,93лв.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските: С оглед изхода на делото, съдът намира, че на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.Р.Б. от МАК следващото му се съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение, в размер на 300лв /триста лева/.

Разноските по делото следва да се присъдят в тежест на ответника въпреки неоснователността на предявените искове, т.к. същите се отхвърлят поради направено плащане след завеждане на делото при първоначална пълна основателност на претенцията. В тежест на ответника по делото беше да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца по делото, както и обстоятелството, че то е изплатено съобразно уговореният в трудовия договор срок. За да се освободи от отговорност, ответното дружество е следвало да изплати дължимата сума на ищеца преди завеждане на делото, за да се приеме, че с поведението си не е станало причина за образуване на съдебното производство.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели, бе установено, че трудовото възнаграждение е изплатено, но след завеждане на делото, поради което бездействието на ответното дружество е станало причина за образуване на същото.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и адвокатското възнаграждение на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, в размер на 100лв, което е заплатено от авансовите суми на съда.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Б.Б. с ЕГН ********** чрез пълномощник, адвокат при АК-Монтана, Р.В.Б., съдебен адрес ***/ против „БАТ СЕКЮРИТИ„ ЕООД с ЕИК *****, представлявано от А.В.Т., адрес,*** и гр.******, искове с правно основание чл.242 и следващите от КТ, а именно заплащане на неизплатено трудово възнаграждение в пълен размер за март 2016 година в размер на 357,93лв и обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ за 3 дни в размер на 56,70лв, или общо в размер на 414,63лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради плащане след образуване на делото.

ОСЪЖДА „БАТ СЕКЮРИТИ„ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от А.В.Т., адрес,*** и гр.***** да заплати по сметка на ЛРС изплатеното от авансовите суми на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 100лв /сто лева/.

ОСЪЖДА „БАТ СЕКЮРИТИ„ ЕООД с ЕИК *****, представлявано от А.В.Т., адрес,*** и гр.****** да заплати на пълномощника, на ищеца по делото С.Б.Б. адвокат Р.В.Б. от МАК, съдебен адрес ***/ следващото му се следващото му се съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение, в размер на 300лв /триста лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: