Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом , 13.10.2016г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Ломският районен съд,  гражданска колегия, VІ състав  в публичното

заседание на  тринадесети септември  през две хиляди и шестнадесета година , в състав:

Председател:Боряна А.

              При секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията  А.  гр.дело №1207 по описа за 2014год.и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Ф.А.В. против Н.А.С. и Т.С.С., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, а в хода на производството и иск по чл. 537, ал. 2 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че е собственик на недвижим имот, придобит чрез замяна, находящ се в с.Долно Церовене, обл.Монтана, с административен адрес ул.”Детелина”№9 и представляващ: дворно място УПИ ІІ в кв.149 по регулационния план на селото, при съседи: улица, УПИ ІІІ, УПИ І и УПИ ХІІІ.

Посочва се, че на процесния имот с АОС от 30.10.2000г. е актуван като частна общинска собственост. На 23.05.2003г. след гласуване на ОбС Якимово, процесният общински имот е заменен с друг такъв. С договор за замяна на недвижим имот ,вписан в СлВп при ЛРС № 1423-І./27.05.2003г. по силата на който ищецът е заменил друг свой имот за процесния и е станал собственик . Плащал е съответно данъци за него , владял го е непрекъснато,необезпокоявано, застроил и сграда, която частично попада в процесния имот, а другата част от търговската сграда попада в друг имот. Това продължило до пролетта на 2014г., когато ответницата заявила на ищеца, че си била извадила скица на процесния имот, тъй като бил собственост на покойните й родители, поради което ще ползва имота –засадила го с картофи в едната част на процесния имот. В последствие си направила и барака, впоследствие съборила бараката, направила малка къщичка и заживяла там, като фактически ползвала целия прицесен имот. Това дало повод на ищеца да предяви настоящият ревандикационен иск.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да отстъпят собствеността върху процесният имот, да предаде владението върху тях на ищеци.

Ответниците в срока за отговор оспорват иск като неоснователен и недоказан. Ангажират писмени доказателства. Навеждат доводи, че са придобили правото на собственост върху процесният недвижим имоти по силата на нотариален акт за право на собственост върху недв.имот, продобито по наследство и давностно владение № 6 от 09.09.2014г. на нотариус Ст.С.. Според ответниците сделката е законна, изповядана при нотариус, спазени са формалните и особени изисквания на закона. Поддържат, че в качеството си на собственици са установили правомерно и законосъобразно ползване на имотите.  Не са имали представа за правото на ищец до подаване на исковата молба същите не са манифестирали правата си нито фактически, нито документално.

След депозиране на отговора на ИМ и представения натариален акт, ищеца оспорва изцяло сделката на ответниците, оформена в цитирания по горе нотариален акт и моли съда да постанови отмяна на сделката, оформена с посочения нотариален акт..

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушан е съдебна- експертиза .

Съдът като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Не е спорно, че в процесния имот е живял бащата на първата ищца до смъртта си. Там е имало построена сграда. След неговата смърт известно време там е неговата съпруга, а след това се преместила да живее при дъщеря си т.е. при ищците, но в друг имот. Процесния имот останал необитаем. От страна на ищците не се представиха доказателства за собственост на техните родители на този имот.

Не е спорно по делото ,че този имот е бил актуван с АОС на 30.10.2000г., както и че с договор за замяна ,сключен между Община Якимово и ищеца , същият е заменил друг свои имот за процесния и от 2003 г. е собственик на имота на законно основание. През 2004г. е застроил търговски обект-хранителен магазин, също на законно основание, където извършвал търговска дейност. Не е спорно също,че ищеца е позволил на ответниците да ползват част от неговия имот.

Не е спорно, че същият недвижим имот е станал обект издаването на НА, по силата на който на 09.09.2014г. ответницата Н.С. е призната за собственик по наследство и давностно владение. Не е спорно,че ответницата е придобила процесния имот в режим на СИО с Т.С./л.20/ .

От представените по делото писмени доказателства и събрани гласни такива се установява, че ответницата „заблудила” св. Б.Б.-общински служител/като го убедила, че процесния имот е на нейния баща/ който издал скицата, която послужила пред нотариус Ст.С. за издаването на НА . От др.писмени и гласни доказателства се установява, че ищеца е този който е владял и владее процесния имот.

От страна на ответниците бе оспорен ангажирания от страна на ищеца Договор за замяна на недв.имот. от 23.06.2003 г., и от назначената съдебно-графическата експертиза се установи,че подписа положен под „заменител” е положен от Кмета на Община Якимово- тогава Ю. К..

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По иска по чл. 108 от ЗС.

За да бъде уважен  предявеният ревандикационен иск, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, че с собственик на имота предмет на спора, че имота се владее от ответника и че владението му е без правно основание.

Съгласно чл. 112, б”а” от ЗС, задължително се вписват  всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права. С вписването се цели да се даде възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността. Само когато е предвидено изрично в закона, вписването има и защитно действие.

В настоящия случай, ищецът е заменил процесният имот на 23.05.2003г. , като договора за извършената замяна е вписан в Службата по вписванията на 27.05.2003г.

Ответницата е призната за собственица на процесния имот по наследство и давностно владение на 09.09.2014г., на която дата е вписан и нотариалния акт в СлВ при ЛРС. Страните са станали собственици на един и същи имот на различно основание. При конкуренция на вписванията приоритет има по-рано вписания акт. От представените по делото доказателства, се установява, че това е акта на ищеца. Поради това, правото му на собственост върху имота е противопоставимо на собственическите претенции на ответниците. Поради което и с НА №6/14г. няма вещнотранслативния ефект по отношение на имота.

Ответниците оспориха факта, че ищеца е упражнявал фактическа власт върху процесният имот. Но от разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е този който е владял процесния имот, както и че ответницата в началото на 2014г. се нанесла в имота и е предприела действия ,свързани със собствеността на същият. Доколкото не се спори между страните, че ответницата владее процесният имот, то следва да се приеме, въз основа на изложеното по-горе, че владението й е лишено от основание, поради което следва да бъде осъдена да предаде владението на собственика – ищеца по делото, на осн. чл. 108 от ЗС.

С оглед на гореизложеното и поради това, че ответникът не е направил други  оспорвания и възражения досежно сделката по извършената замяна на процесният имот от 2003г., съдът намира предявеният ревандикационен иск за основателен и доказан  и като такъв ще следва да бъде  уважен изцяло.

По иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

С оглед направеното искане за отмяна на нотариален акт за правото на собственост на процесния имот, придобита па наследство и давностно владение от 09.09.2014г. на нотариус Ст.С. е допустим и основателен.С оглед горния изход на спора, същият следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 от ГПК ответниците ще следва да понесат направените от ищеца разноски .

Воден от горното, Съдът

                                                 Р    Е    Ш    И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на Н.А.С. ЕГН ********** и Т.С.С. ЕГН **********, че  Ф.А.В. с ЕГН ********** е собственик  на следният недвижим имот, находящ се в с.Долно Церовене,обл.Монтана, с административе адрес: ул.”Детелина”№9 дворно място с плащ от 1370 кв.м., представляващо УПИ №ІІ в кв.149 по регулационния план на селото, при съседи: улица, УПИ ІІІ, УПИ І, УПИ ХІІІ.

ОСЪЖДА  Н.А.С. ЕГН ********** и Т.С.С. ЕГН **********,  да предадат на  Ф.А.В. с ЕГН **********  владението върху гореописаният имот.

ОТМЕНЯ НА за правото на собственост върху недвижим имот, придобито по наследство и давностно владение № 6, т. ХVІІІ , рег.№ 8391, д.№ 1286/ 09.09.2014г., нотариус Ст.С., на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА  Н.С.А. и Т.С.С.  да заплатят на Ф.А.В.  разноски по делото в размер на 450 лева .

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: