МОТИВИ към присъда по НОХД № 200/ 2015 година по описа на ЛРС

Районна прокуратура, гр. Л е повдигнала обвинение против подсъдимият, С.И.М., в това, че за времето от 20.00 часа на 08.12.2013 година до 01.00 часа на 09.12.2013 година в с. ..., обл. Монтана, направил опит да преведе през границата на страната група от хора, които не са български граждани, а именно: .. Е., родена на *** година в К., И.Б.-роден на *** година в М., А.А., роден на *** година н К., М.Б., роден на *** година в М., З.У., роден на *** година в К.Д., Х.К., роден на *** година в Г., без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини, престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура, гр. Л, поддържа обвинението и счита същото за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие, доказателства. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като се наложи наказание лишаване от свобода, ефективно, за срок от една година.

Подсъдимият, С.И.М., разбира обвинението, но не се признава за виновен и моли да бъде оправдан, дава обяснения по случая.

Договорният защитник на подсъдимият, също намира, че деянието не е установено по безспорен и категоричен начин, всички доказателства събрани в хода на съдебното производство следва да бъдат обсъдени, поради което и моли да бъде постановена оправдателна присъда.

Съдът като взе предвид събраните в хода на делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От фактическа страна:

След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства – гласни и писмени, съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият, С.И.М. е роден на *** година в гр.Л, адрес по лична карта, гр.С., .., българин, български гражданин, разведен, със средно образование, работи, като охрана-...”, осъждан, ЕГН: **********.

Подсъдимият, С.И.М. към месец декември 2013 година, е работел в гр.С., като таксиметров шофьор, с местоположение- приоритетно на Лъвов мост.

Подсъдимият, в тази връзка дава обяснения, като заявява, че началото на декември 2013 година, се намирал на стоянката на Лъвов мост и към него се приближило лице, и на развален български език, поискал от него да ги закара до село- като за целта му показал карта за района на гр.Л и селищата около града, като за целта му предложил 300 евро, и уточнил, че се касае до превозване на 6 човека.

Тъй като се касаело до превоз на повече хора, подсъдимият, извикал свой колега, също таксиметров шофьор, а именно свидетеля Г.Д.И., който се съгласил и двамата тръгнали в посока- гр.Л. Подсъдимият и свидетелят, като във всяко превозно средство имало по трима човека. Лицето което договаряло, предоставило на свидетеля, И.- 300 евро, а на подсъдимия дал 250 евро и 2 мобилни телефона.

Късно след обяд, подсъдимият преминал с таксито по черния път от с...., към с...., и тъй като пътната обстановка била лоша, черния път- мокър в резултат на валежи, таксито „заглъзнало” над язовира на с.....

Подсъдимият, С.И.М. се обадил по мобилният телефон на сина си, свидетеля И.С.М., който помолил за помощ. От своя страна, И.М., тъй като нямал лек автомобил и бил неправоспособен, извикал свидетеля, В.А.П., с които отишли до мястото на което се намирали двете таксита с пътниците.

По-късно установили, че няма да могат да „ издърпат” превозното средство от калта в която се намирало, поради което и потърсили помощта на лице от с...., което притежавало трактор.

Подсъдимият, и свидетеля В.А.П., отишли до с...., извикали лицето и се върнали на мястото, за да бъде изтеглено таксито от калка в която се намирало.

След което, двете таксита и намиращите се в тях пътници, пристигнали в с.... в дома на свидетеля, К.Д.Г..

Там пристигнал и свидетеля, В.А.П., на който му било обещано от подсъдимия, да му се заплати за услугата.

Същият свидетел депозира показания, че подсъдимия е търсил лодка, и по този повод е искал от него да му осигури такава. При пристигането на В.А.П. в дома на К.Д.Г. ***, същия е възприел намиращите се там чужденци, които били целите в кал и заявява, че същите са тръгнали да бегат границата, ама като немат пари нема как, от друга страна” аз нали пътувам и виждам как е ….Само по пътечките да минеш некъде за да стане през границата. Аз пътувам и знам - требва пари да имаш за да се случи това”.

Свидетелят, Р.Й.Н., на работа към Гранична полиция, обслужващ района на гр.Л, депозира показания, че началото на декември 2013 година, получили сигнал от РУП-Л за засечени чужди граждани в с...., което е видно от Докладна записка на л. 4/26 от том 1 на ДП.

След сформиране на група, на място- пътя за с.Д. ..., установили, шест лица, от които една жена, със служители на РУП-Л, след което лицата били доведени в Полицията, образувано ДП и извършен разпит пред съдия, на чуждите граждани.

По оперативна информация, лицата били докарани и настанени в къща, в с.... от подсъдимия, за когото съществувала оперативна информация за извършване на такава дейност от него, нееднократно на западната граница със С..

В тази връзка е изготвена и депозирана Справка от свидетеля, Р.Н. до Началника на ГПУ-..., л. 179, том 2 от ДП.

Извършени са редица процесуално-следствени действия- претърсване и изземване, на двор с къща, находящи се в гр.С. на адрес, .., дом обитаван от свидетелката, Г.Г.И., която живее заедно с подсъдимия, който е и адресно регистриран на адреса, при което са намерени редица вещи: 7 бр., мобилни телефони, опаковки за СИМ карти, банкноти и таблет, което процесуално- следствено действие е одобрено с Определение по НЧД № ... година на СРС, л. 364, том 3 от ДП.

На 10.12.2013 година е извършено процесуално- следствено действие претърсване и изземване в имот, находящ се в гр.С., на .., обитаван от подсъдимия, при което са намерени редица вещи, подробно описани в Протокол от същата дата, на л. 323, том 3, което процесуално- следствено действие е одобрено с Определение, постановено по НЧД № 21185/2013 година на СРС, л. 362, том 3 от ДП.

След задържането на чуждите граждани, същите са отведени в РУ, гр.Л , където са извършени действия- по разпознаване на лица и предмети, при което задържания чужд гражданин: .. .., роден на *** година в К., е разпознал верижка, намираща се в сака му и взета от/ Биг Бос/подсъдимия/, протокол от 11.12.2013 година, ведно с придружен албум.

С протокол от същата дата, чуждият гражданин, .. .. от К. е разпознал мобилния си телефон, намиращ се в джоба на якето му, взет също от подсъдимия и комплект обици, които вещи след разпознаването са върнати на .. ..- разписка на л. 167, том 2 от ДП.

С протокол от 11.12.2013 година, придружен с албум, лицето А.А., роден на *** година в К. е разпознал мобилния си телефон, марка Самсунг и ръкавица- изцапана/ в резултат на оказаната от тях помощ, при попадането на таксито в калта/, които вещи са му върнати- разписка на л. 172 от том 2.

С протокол от 11.12.2013 година, придружен с албум, лицето З. У., роден на *** година в ... е разпознал мобилния си телефон, марка Самсунг, взети от подсъдимия, върнати на чуждия гражданин с разписка на л. 175, том 2 от ДП.

С протокол от 11.12.2013 година, придружен с албум, лицето И.Б., роден на *** година в М., също е разпознал изцапаната си ръкавица- върната с разписка на л. 178, том 2 от ДП.

С протокол от 11.12.2013 година, придружен с албум, гражданина М.Б., роден на *** година в М. е разпознал мобилния си телефон, марка Самсунг, взет от подсъдимия, и същия е върнат с разписка на л. 181,том 2 от ДП.

Извършени са и експертни справки №, № 98, 96, 97, 95 и 99, при които е установено, че задържаните лица на 09.12.2013 година, в с...., обл.Монтана, са идентични с лицата: З. У., .. .., И.Б., А.А. и М.Б., том 1.

Едновременно с това е извършено освидетелствуване на посочени лица, с тяхно съгласие, видно от приложените протоколи на л. 102, 104, 105, 106, 107, и 108, от том 1 на ДП.

В тази връзка са изготвени веществени доказателствени средства”звукозапис” от прилагане на специални разузнавателни средства, от които се установяват проведени от страна па подсъдимият, С.И.М. разговори с различни лица, установяващи подготвителните му действия във връзка с превоз на лица, извън пределите на Р.България, а именно : проведен разговор на 29.10.2013 година в 12.31 часа, между подсъдимия и лице от тел. № .., разговор в който се договаря сумата на човек, разговора проведен от посочения телефонен номер и лицето с което е разговарял подсъдимия се е представил като М., и разговор на същата дата от 13.47 ч., с М., относно договорка за „ квартира и возим” по израза на подсъдимия и заплащането на човек.

На 29.10.2013 година, в 19.32 ч., подсъдимия е провел разговор с лице от мъжки пол отговарящо на тел. № .., на което е заявил, че ще” кара” за Р., а се намира при араби, като има за превозване 8 човека, които ще заплатят, когато”стигнат”, по 500 евро на човек. В този разговор, подсъдимия „ убеждава” лицето с което разговаря, да преведе чуждите граждани в Р., тъй като, „ за С. има много полицай и не става”.

От друга страна, подсъдимият заявява в същия разговор” че няма кои да ги вози без пари и още по 500 евро на човек”, и още” с лодката/ която е търсил да му осигури свидетеля В.П./, и ги изсипва на румънския бряг и си тръгва, тъй като границата с Р. е по- безопасна, не както през С.”. Със същото лице от същия телефон, разговор на 27.11.2013 година от 16.23 ч., от които разговор е видно, че се договарят суми и подробности по преминаването на границата, като при всички проведени разговори, подсъдимия е категоричен, че ще „ кара, но не и без пари”, а от друга страна заявява, че няма проблем, стига да му се заплати, което обстоятелство заявява и в дадените от него обяснения, че чуждите граждани са поискали да ги преведе до С., но „ след като нямат пари, няма как да стане…..”.

С лице, отговарящо на тел. № ..., подсъдимия е разговарял, на 27.11.2013 година в 17.07 ч., по повод преминаване на границата с Р. в района на с.Д. ..., което ще му бъде показано на карта/в която насока подсъдимия дава обяснения/ на 6 човека, като подсъдимия уточнява”чу курса му е 1500 евро, а с тел. № .., лицата да бъдат свалени на румънския бряг до Б, от където същите ще се придвижат до Т., а така също че не може да ги придвижи до Б., тъй като” ако ме хванат мен, аз си носим отговорност”- реплика на подсъдимия при този разговор.

В разговор проведен между подсъдимия и лице с тел. № ... но 30.11.2013година от 16.09 ч., подсъдимия заявява, че има „заявка” за 8 човека, които ще кара за Р. и още, че с тази дейност се занимава от месец май, като уточнява” че взема по 200 евро на човек/ и,” че той се занимава/ с тази дейност/ в този район”.

В тази насока са и останалите разговори, проведени от подсъдимия на 30.11.2013 година в 16.04 ч., с тел.№, на същия ден с тел.№ ..., на 01.12.2013 година в 12.43 ч., с тел. № .., на същата дата в 19.24 ч., с тел. № ..., и на 08.12.2013 година в 13.28 ч., проведен разговор на подсъдимия с тел. № ..., относно место- стоянката на таксито и от къде да” бъдат взети” лицата, а в 15.17 ч., с тел. № …., относно уговорки и репликата на подсъдимия”….на гарата съм щот ще товарим осем човека и…....., че играе с мене тоа път….”,/ свидетеля Г.И./.

В 17.39 часа на 08.12.2013 година, подсъдимият провежда разговор с тел.№ …, в които заявява, че” хората са при него/ 6 човека/ и той кара, а така също, че е тръгнал преди час с две коли.

Останалите разговори, от същата дата- 08.12.2013 година, са във връзка с произшествието, търсенето на трактор и др.

Всички проведени разговори от страна на подсъдимият, преди 08.12.2013 година, са във връзка с извършваната от него дейност по превеждане през границата на лица, без разрешение и не на определените за това места.

Мотивите за да бъдат използвани СРС са, че в ГДНП-МВР, отдел” ПВОО” сектор” 01”, е поучена оперативна информация за лица от криминалният контингент, занимаващи се с незаконно превеждане на лица през държавната граница, временното им укриване и изработване на фалшиви документи. В информацията се съдържат данни, че човекът които посреща лицата, при пристигането им на територията на страната, е лице с малко име ... роден в Р.И, пребиваващ на територия на гр.С., а за укриване и транспортиране на чуждите граждани, съдейства подсъдимия С.И.М., по прякор …, и Г.- и дамата таксиметрови шофьори.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите: К.Д.Г., М.К.Р., И. С. М., Г.Г.И., Г.Д.И., и приетите и приобщени показания на чуждите граждани, а именно показанията на свидетелят Е.Е.А.Ф. дадени пред съдия по НЧД № 758/2103 година по описа на ЛРС, на лист 114/110 от дознанието, показанията на свидетелят А.А. дадени пред съдия по НЧД № 759/2103 година по описа на ЛРС, на лист 111/115 от дознанието, показанията на свидетелят И.Б. дадени пред съдия по НЧД № 760/2103 година по описа на ЛРС, на лист 103/123 от дознанието, показанията на свидетелят М. Б. дадени пред съдия по НЧД № 761/2103 година по описа на ЛРС, на лист 105/125 от дознанието, показанията на свидетелят З.У. дадени пред съдия по НЧД № 763/2103 година по описа на ЛРС, на лист 109/128 от дознанието и показанията на свидетелят Х.К. дадени пред съдия по НЧД № 762/2103 година по описа на ЛРС, на лист 107/131 от дознанието, писмените доказателства по делото : Досъдебно производство № 938/2013 година по описа на РУ -Л, както и поверителни материали за служебно ползване заведени в регистратурата за класифицирана информация под вх. № 4/10.07.2015 година, актуална справка за съдимост на подсъдимият № 1059 от 28.09.2015 година и № 957 от 03.10.2016 година, докладна с вх. № 10702/05.04.2016 година, протокол за телефонно призоваване от 02.09.2016 година.

В обясненията си подсъдимият, С.И.М., не се признава за виновен и във връзка с тези твърдения защитата на подсъдимия намира, че липсват безспорни доказателства относно вината на подсъдимия в извършването на престъплението, за което е повдигнато обвинението.

Тези твърдения се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите: Г.Д.И., И. С. М., К.Д.Г. и Р.Й.Н..

Показанията им се потвърждават от извършените в хода на досъдебното производство процесуално-следствени действия : протоколи за претърсване и изземване, за разпознаване на лица и предмети и от приетите СРС и приобщени към доказателствения материал, които установяват водените от подсъдимият разговори, съдържащи подготовка за действията, които е предприел на 8 декември 2013 година и разговорите проведени от него, на самият ден.

От друга страна в дадените от подсъдимият обяснения, същия е категоричен и заявява, по отношение на случая: „ искаха да ги карам за С., аз питах имате ли пари и като казаха „Не” и аз си ги оставих на ...….”.

Обсъдени и анализирани в цялост събраните гласни доказателства са еднопосочни, логично подредени, взаимно допълващи се поради, което съда ги кредитира изцяло. От показанията на свидетелите се потвърждават фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При оценката на събраните гласни доказателства съдът не констатира противоречие. Тези гласни доказателства се потвърждават по несъмнен начин от останалия доказателствен материал: протоколи за претърсване и изземване в гр.С. и в с...., протоколи за разпознаване на лица и предмети, ведно с придружени албуми.

Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

От правна страна:

При така възприетата фактическа обстановка съдът приема за установено по безспорен начин, че подсъдимият, С.И.М. , за времето от 20.00 часа на 08.12.2013 година до 01.00 часа на 09.12.2013 година в с. ..., обл. Монтана, направил опит да преведе през границата на страната група от хора, които не са български граждани, а именно: .. Е., родена на *** година в К., И.Б.-роден на *** година в М., А.А., роден на *** година н К., М.Б., роден на *** година в М., З.У., роден на *** година в К.Д., Х.К., роден на *** година в Г., без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини, престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

От субективна страна, съзнавайки, че свидетелите .. Е., И.Б., А.А., М.Б., З.У. и Х.К., са чужди граждани, подсъдимият е направил опит да ги преведе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта.

Престъплението е останало недовършено в стадия на опита, по независещи от подсъдимия причини, а именно отказа на чуждите граждани, да му заплатят.

Обект на престъплението по чл.280 от НК са обществените отношения, свързани с дейността на държавните органи, обществените организации и лица, изпълняващи публични функции. Предмет на престъплението са именно тези отношения, насочени против дейността на държавните органи - в случая дейността на ГКПП през което следва да се премине държавната граница с Р..

Непосредствен обект на престъплението по чл. 280 от НК са обществените отношения, свързани с опазване на установения ред за преминаване на държавната граница, защитен от закона.

Изпълнителното деяние на престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимия, М. е посочено от законодателя като „преведе” / през границата на страната /.

Превеждането по смисъла на чл. 280 от НК е налице тогава, когато деецът е започнал непосредствено преодоляване на контрола, осъществяван на границата на Р. България, като това преодоляване е съпътствано с опит да бъде преведено през границата на страната, но без разрешение на надлежните органи на властта, отделно лице, или лица.

В настоящия случай от анализираното и безспорно установено поведение на подсъдимия, се извеждат обективните признаци на престъплението, в извършването на което е обвинен. Не се изисква деецът да е преминал границата, заедно с превежданите лица, а само да извърши всичко необходимо за настъпването на този резултат.

От субективна страна:

Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението, съзнавал неправомерността на поведението си и е искал настъпването на последиците от него. Подсъдимият е съзнавал, че се насочва пряко и непосредствено към преодоляване на граничните власти и препятствия, за превеждане на чужди граждани.

Това обстоятелство се установява от начина, по който са били качени лицата в таксито- управлявано от подсъдимия, от външния им вид, от говора им, тъй като същите не се говорили български език.

На подсъдимия категорично са направили впечатление тези характеристика на свидетелите, чужди граждани, доколкото е бил в тяхното обкръжение достатъчно дълго време.

Предвид това подсъдимият е действал виновно с пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК.

Настоящия съдебен състав счита, че деянието извършено от подсъдимият, С.И.М. е съставомерно от неговата обективна и субективна страна и безспорно доказано, тъй като анализирайки разпоредбата на чл. 280, ал.2, т.3, във вр. с ал. 1 от НК, следва да се направят необходимите правни изводи относно съставомерността на престъплението по чл.280 ал.1 от НК от обективна и субективна страна, а именно - за да бъде осъществено от обективна страна престъплението по чл. 280 ал. 1 от НК, е необходимо да бъдат предприети действия за непосредствено преодоляване на надлежния граничен контрол, съпроводено с превеждане през границата на страната отделно или група лица, но без разрешение на надлежните органи на властта, обстоятелства който подсъдимия е заявил в проведените от него разговори/ специални разузнавателни средства/, при които е заявил, че „кара за Р.”, и че границата със С. е по охранявана, и той ще носи отговорност за това”.

Горното обстоятелство подсъдимия заявява и в своите обяснения ”…..че са искали да ги кара до С., но нямат пари, затова ги се оставил на ...…..”.

От субективна страна, престъплението може да бъде осъществено само при пряк умисъл.

Изпълнителното деяние по чл. 280, ал. 1 от НК се осъществява чрез превеждане през границата на лица или група от хора без разрешение, или на не установени места, а престъпният резултат е самото преминаване на тези лица през границата. Необходимо е извършителят му ясно да съзнава какви общественоопасни последици ще предизвика с поведението си и в същото време да цели тяхното настъпване. Такъв пряк умисъл е налице у подсъдимият М., който е съзнавал, че ще преведе през границата на страната без разрешение шест лица, което по същество е престъпление, предприел е необходимите действия в тази насока, извършил е подготовка – качил е лицата в управлявания от него автомобил- такси, за да ги отведе в непосредствена близост до границата.

В подкрепа на тезата на съда, че е налице изпълнително деяние по този текст от наказателния кодекс, е изложеното в Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г. на ВКС по тълкувателно дело №2/2009 година, ОСНК, където е изрично посочено, че основанието за „ …ангажиране на наказателната отговорност на дееца е създаването на условия за превеждане на другиго през границата на страната. С преминаване на прехвърленото лице отвъд пределите на страната, престъплението е довършено, защото законът не изисква същото условие и за прехвърлящия, т.е. за дееца.”

Причината за извършване на престъплението следва да се търси в незачитането на установения в държавата правов ред.

По наложеното на подсъдимият наказание:

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание/ от една до десет години лишаване от свобода, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация на част или цялото имущество на дееца/ за деянието наказуемо по чл. 280, ал.2, т. 3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК, но и степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние и данните за личността му, и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:

Престъплението е извършено от подсъдимият, С.И.М. е при превес на утежняващи вината обстоятелства - минали осъждания, не-осъзнаване на вина, а оправдание за стореното от него, с необходимостта от осигуряване на прехрана.

Горното дава основание на съда да определи наказанието при условията на чл. 54 от НК.

По чл. 54, ал. 1 и 2 НК- на първо място, следва да се съобрази със степенна на обществената опасност на деянието. Съдът приема, че то е с висока степен на обществена опасност, защото с него се накърняват обществените отношения, свързани с опазване на установения ред за преминаване на държавната граница, защитен от закона.

Изложените обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното деяние, новите европейски реалности, поетите ангажименти на страната ни с влизането си в Европейския съюз за опазване на външните му граници, мотивираха съда да приеме, че справедливо и относимо към извършеното от подсъдимия М. престъпление ще бъде налагането на наказание от една година лишаване от свобода, при първоначален строг режим, което да изтърпи в затвор, или затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 10 000 лева/ десет хиляди лева/, в полза на Държавата.

Съдът не постанови конфискация на имуществото на подсъдимия, тъй като липсват данни в тази насока.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът преспадна времето от 12.12.2013 година до 27.01.2014 година, марка за неотклонение” Задържане под стража” за 72 часа.

Така наложеното наказание би изпълнило целите визирани в чл.36 от НК, а именно превъзпитаващо на подсъдимия, както и предупредително върху другите членове на обществото, като счита, че едно по тежко наказание не би изпълнило целите си, напротив - ненужно би създало у подсъдимия негативизъм към обществото и неговите порядки.

Веществените доказателства приложени и находящи се в Секретно деловодство, при ЛРС, остават към доказателствата по делото.

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимият, С.И.М., да заплати по сметка на РУ-Л разноски в размер на 80 лева вещо лице- оценителна експертиза и 1225 лева за преводач, и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: