НОХД № 388/16г. МОТИВИ :

Подсъдимият Б.А.Г. *** е обвинен в това, че :

- на неустановена дата за периода от 18.05.2012г. до 31.12.2012 в с.****** отнел от владението на М.В.З. *** движима вещ на стойност от 15лв – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, и в това, че

- при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, за времето от началото на 2015г. до 12.05.2015г. в с.***** отнел от владението на М.В.З. *** движими вещи, на обща стойност 11,50лв, и за времето от 10.05.2015г. до 11.05.2015г. в с.*****, в съучастие, като съизвършител с Ж.П.С. ***, чрез използване на техническо средство-брадва отнел от владението на Е.Х.Г. от с.с. движими вещи, на обща стойност 140лв, като общата стойност на отнетите вещи възлиза на сумата от 151,50лв, без знанието и съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Подсъдимата Ж.П.С. *** е обвинена в това, че за времето от 18.04. до 11.05.2015г. в с.*****, при условията на продължавано престъпление, извършила следното:

на 18.04.2015г. в с.***** отнела от владението на А.Г.Т. от с.с. движими вещи, на обща стойност от 50,50лв и

за времето от 10.05. до 11.05.2015г. в с.*****, в съучастие като съизвършител с Б.А.Г. от с.с., чрез използване на техническо средство –брадва, отнела от владението на Е.Х.Г. от с.с. движими вещи, на обща стойност 140лв,

като общата стойност на отнетите вещи възлиза на сумата от 190,50лв, без знанието и съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Производството е разгледано по общия ред.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа обвинението по отношение на подс.С. повдигнато с обвинителният акт и измененото в хода на съдебното следствие при условията на чл.287, ал.1 от НПК обвинение по отношение на подс.Г., като намира всяко едно от тях за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да наложи и на двамата подсъдими наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, с оглед ниската стойност на предмета на престъплението, както следва: на подс.С. наказание от „Осем месеца лишаване от свобода”, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК да отложи с изпитателен срок от Три години, а на подс.Г.–„Една година лишаване от свобода” с ефективно изтърпяване.

Подсъдимата Ж.С. се явява лично в с.з. признава се за виновна по повдигнатото и обвинение, като дава обяснения за обстоятелствата при които е извършила престъпното деяние. При условията на чл.94, ал.1, т.9 от НПК на същата е назначен защитник, който да и окаже правна помощ по време на разглеждане на делото, определеният от АС гр.Монтана адв.В.И. от МАК, която в пледоарията си намира предявеното обвинение за доказано по безспорен и категоричен начин, и предлага на съда да определи и наложи наказание на подзащитната и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в минимален размер „Три месеца лишаване от свобода”, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК се отложи с изпитателен срок от Три години.

Подсъдимият Б.Г. се явява лично в с.з., признава се за виновен само за част от предявеното му обвинение, дава кратки обяснения. Назначеният при условията на чл.94, ал.1, т.9 от НПК за защитник, който да му окаже правна помощ по време на разглеждане на делото – адв.Н.А. от МАК в пледоарията си намира, че обвинението е доказано само в едната му част, поради което размера на наложеното наказание следва да бъде не по-висок от „Шест месеца лишаване от свобода”, като по този начин счита, че ще бъдат постигнати целите на наказанието.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск, няма конституирани граждански ищци и частни обвинители.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Двамата подсъдими се познават и живеят в едно и също населено място. Намират се в приятелски взаимоотношения, като често се случвало подс.Ж.С. да пренощува в дома на подс.Б.Г..

Съгласно заключението на вещите лица изготвили назначената по делото Съдебно-психиатрична-психологична експертиза д-р Р.Р. и психолога И.И., прието от съда като дадено обективно и безпристрастно, подс.С. е лице с наличен интелектуален дефицит, в границите на Лека умствена изостаналост, и като такова има забавен темп на развитие. Както към пролетта на 2015г., така и към момента на разглеждане на делото не е налице промяна в поставената диагноза. Може да разбира свойството и значението на това което върши и да ръководи постъпките си, има правилна оценка за действията си. С. е с чисто съдебно минало. Няма къде да живее и често остава да пренощува в дома на подс.Б.Г., с който се намират в приятелски взаимоотношения. Г. е криминално проявен с формиран престъпен начин на живот. Осъждан е многократно за извършени от него престъпления против собствеността, като са му налагани и ефективни наказания „лишаване от свобода”. Последното наказание той е изтърпял на 07.05.2012г. когато е освободен от Затвора гр.Враца. Оттогава живее в с.Долно Линево, обл.Монтана, няма доходи от трудова дейност, тъй като е безработен, препитава се като помага на хора от селото срещу храна и символични заплащане.

На неустановена дата след излизането от затвора, за времето от 18.05.2012г. до 31.12.2012г. подс.Г. решил да извърши кражба от дома на своя близка М.В.З.,***, на един шезлонг, който се намирал в двора на къщата, за която се грижил, тъй като тя живеела в гр.София. Впоследствие продал шезлонга на св.Г.Л.И., където след няколко години св.З. го намерила.

Впоследствие за времето от началото на 2015г. до 12.05.2015г. подс.Г. извършил втора кражба от дома на св.З., този път на една шейна, 2бр. поилки за пилета, един пепелник с изображение на орел, които вещи оставил в дома си, а впоследствие дал на подс.С.. Междувременно ги предложил за продажба на св.Н. Ц., негова съседка. Кражбата е установена от св.З. на 15.05.2015г. когато тя подала молба до органите на МВР.

На 18.04.2015г. подс.С.,*** решила да извърши кражба на вещи от необитаем дом, който бил собственост на жената с която преди смъртта и св.А.Т. живеел на съпружески начала Б. М. Влязла пред незаключената входна врата и от една от стаите извършила кражба на 3бр. мобилни апарата, марка „Нокия”, „Сименс” и „Самсунг”. От намерената на леглото дамска чанта С. извършила кражба на козметика и женски накити – пръстен, гривна, спирала за обици, 2 чифта обици и други дамски принадлежности, които вещи занесла в дома си. Кражбата е установена от св.А.Т. на 20.05.2016г, който депозирал молба с вх.№ 395/15г. по описа на РУ гр.Лом. След разкриване на кражбата подс.С. предала вещите на полицейския служител М.М. с Протокол за доброволно предаване, който срещу разписка ги върнал на св.А.Т.

В началото на м.май 2015г. подс.С. преспивала в дома на подс.Г.. Така вечерта на 10/11.05.2015г. двамата решили да извършат кражба от дома на св.Е.Г. ***, намираща се на ул*****, тъй като знаели, че там живее сама възрастна жена, която обитава кухненската постройка в двора, а къщата е празна. След като проникнали в имота с носена от подс.Г. брадва /собственост на св. В.С., който преди време му е предоставил, за да си цепи дърва, приобщена като веществено доказателство, разпозната от нейния собственик и върната след приключване на наказателното производство/ отворил един от прозорците на къщата, и двамата проникнали вътре. От една от стаите извършили кражба на 3бр. чаршафи от хасе, 5бр. пакети мъжки чорапи, 2бр. чорапогащници, 5бр. хавлиени кърпи, 5бр. дамски комбинезона, 1бр. нощница, 1бр. сутиен, 3бр. карирани мъжки ризи, които вещи отнесли в дома на подс.Г.. Св.Г. констатирала кражбата на 11.05.2016г. сутринта, за което подала жалба с вх.№ ЗМ 348/15г. по описа на РУ гр.Лом.

Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-оценителна експертиза О.С., което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно общата стойност на вещите отнети от владението на св.М.З. са на стойност 26,50лв, вещите отнети от владение на св.Е.Г. на стойност от 140лв и от владението на св.А.Т. – на стойност от 50,50лв.

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на ДП № 348/15г. по описа на РУ гр.Лом, писмени доказателства, както следва: Справка на л. 5-7; Протокол за доброволно предаване на л. 11,12; Експертна справка на л. 14, 30; Докладна записка на л.15, 16; Протокол за доброволно предаване на л. 17,26; Разписка на л. 27; Справка за съдимост на л. 31, 33-35, 110,112, 124-126, 128-130; Протокол за оглед на веществени доказателства и албум с фотоснимки на л.42-44; Съдебно оценителна експертиза на л. 47-49; Съдебно- психиатрична- психологическа експертиза на л. 54-60; Протокол за следствен експеримент и албум с фотоснимки на л. 117-123, 135- 138; от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Е.Х.Г., Г.Л.И., В.К.С., Ю.И.В., М.В.З., Е. Й.Й. и В.В.Й., които съдът кредитира като обективни и взаимно свързани както по между си, така и със събраните по делото писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав дава вяра на обясненията на подс.Ж.С., с изключение на тази им част в които последната отрича да е извършила кражбата от дома на св.Е.Г. с участието на подсъдимият в нея. Видно от поведението на подсъдимата в съдебната зала по време на заседанията последната изпитва чувство на страх и безпокойство от присъствието на подс.Г.. Съдът кредитира обясненията на подсъдимата дадени в хода на ДП по време на разпита и като обвиняема, които са приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от НПК, тъй като те се намират във връзка с останалият събран по делото доказателствен материал.

Съдът дава вяра на обясненията на подс.Б.Г. с изключение на тази им част, в която отрича да е извършил кражбата от дома на св.Г.. Св.В.С. в хода на цялото наказателно производство поддържа дадените свидетелски показания, че предадената с Протокол за доброволно предаване брадва, приобщена като веществено доказателство по делото е негова и същата е предоставил именно на подс.Г. преди известно време. От депозиране на показанията в хода на ДП, както по време на проведеният разпит в с.з. и проведената след него очна ставка, св.С. не променя същите.

Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимата Ж.С. не е осъждана и е с чисто съдебно минало, а подс.Б.Г. е осъждан с 6бр. влезли в сила присъди, за извършени от него престъпления против собствеността, като последното му наложено наказание е по НОХД № 416/11г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, извършено през м.а. 2010г. на „Четири месеца лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим на изтърпяване, в сила от 08.11.2011г. Със същата присъда на осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подс. Г. наказание по НОХД № 159/2008г. по описа на ЛРС от „Три месеца лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила–17.10.2008г. Така наложените наказания подс.Г. е изтърпял за времето от 23.11.2011г. до 17.05.2012г. когато е освободен от Затвора гр.Враца по изтърпяване.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна подс.Ж.С. е осъществила състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно, че за времето от 18.04. до 11.05.2015г. в ******, при условията на продължавано престъпление, извършила следното: на 18.04.2015г. в ****** отнела от владението на А.Г.Т. от с.с. движими вещи, на обща стойност от 50,50лв и за времето от 10.05. до 11.05.2015г. в с.******, в съучастие като съизвършител с Б.А.Г. от с.с., чрез използване на техническо средство –брадва, отнела от владението на Е.Х.Г. от с.с. движими вещи, на обща стойност 140лв, като общата стойност на отнетите вещи възлиза на сумата от 190,50лв, без знанието и съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна подс.Б.Г. е осъществил състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, а именно, че на неустановена дата за периода от 18.05.2012г. до 31.12.2012 в с.*********** отнел от владението на М.В.З. *** движима вещ на стойност от 15лв, както и състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК - при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, за времето от началото на 2015г. до 12.05.2015г. в с.******** отнел от владението на М.В.З. *** движими вещи, на обща стойност 11,50лв, и за времето от 10.05.2015г. до 11.05.2015г. в с.******, в съучастие, като съизвършител с Ж.П.С. ***, чрез използване на техническо средство-брадва отнел от владението на Е.Х.Г. от с.с. движими вещи, на обща стойност 140лв, като общата стойност на отнетите вещи възлиза на сумата от 151,50лв, без знанието и съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои.

Извършеното престъпление от всеки един от подсъдимите представлява „кражба” на движими вещи, собственост на другиго, без негово знание и съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. И за двамата подсъдими е квалифицирано, като извършено в съучастие при условията на чл.20, ал.2 от НК, като съизвършители, и в условията на продължавано престъпление, по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, като всеки един от тях е извършил две деяния, при една и съща фактическа обстановка, еднордност на вината и умисъла. Кражбата се квалифицира и като извършена чрез използване на техническо средство – брадва.

За подс.Г. престъплението е квалифицирано като извършено в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, след като е осъждан повече от два пъти на наказание „лишаване от свобода” за извършени от него умишлени престъпления от общ характер, като изтърпяването на наложеното наказание не е отлагано по реда на чл.66 от НК. От изтърпяването на наложеното наказание към момента на извършване на престъплението не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК пет годишен срок.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасният характер на деянието, неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на вредоносния резултат.

При определяне на наказанието на подсъдимите, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание за подс.С. в нормата на чл.195, ал.1 от НК – „От една до десет години лишаване от свобода”, и по чл.196, ал.1, т.1 и 2 от НК „От две до дванадесет години лишаване от свобода” и „От три до петнадесет години лишаване от свобода” за подс.Г., разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята, както и смегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с ниската обща стойност на предмета на престъплението, здравословното състояние на подс.С., която страда от лека умствена изостаналост, но в това си състояние може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да участва в наказателното производство, както младата и възраст, направените от нея самопризнание в хода на ДП и съдебното производство, възстановената част от отнетите вещи, макар и след намесата на органите на МВР. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и на дееца, мотивите и подбудите за извършването му, както и неговата личност.

Съобразявайки всички изисквания на закона съдът определи и наложи наказанието и на двамата подсъдими при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, под предвиденият в закона минимален размер, както следва: на подс.С. „ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без откъсването на подсъдимата от обичайната и семейна и социална среда на живот, и тъй като няма законови пречки за приложение на института на „условното осъждане” на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила,

За престъплението по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК съдът наложи на подс.Г. наказание от „ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, а за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл195, ал.1 от НК наказание от „ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

Тъй като двете престъпления са извършени от подсъдимия в условията на „реална съвкупност” , преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът на осн. чл.23, ал.1 от НК определи на подс.Г. ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ, най-тежкото от тях, а именно „ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

Така наложените наказания на подсъдимият, съдът намира, че са от вид и размер да постигнат целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на всеки един от подсъдимите, като ги превъзпитат занапред да спазват законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.

С оглед събраните по делото доказателства, че приетата като веществено доказателство 1бр. брадва е собственост на св.В.С., то съдът със своя акт е върна на нейния собственик.

На осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди всеки един от подсъдимите Ж.П.С. и Б.А.Г., двамата със снета по делото самоличност да заплати по сметка на МВР гр.София своята част от направените по делото разноски в хода на ДП в размер на 110,40лв. /сто и десет лева и четиридесет стотинки/, както и по 5лв държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на ВСС гр.София, а по сметка на Националното Бюро за правна помощ гр.София адвокатско възнаграждение на определените от АС гр.Монтана и назначени за техни защитници, както следва адв.В.И. от МАК на подс.С. и адв.Н.А. от МАК на подс.А..

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :