МОТИВИ към присъда по НОХД №636/2016г. по описа на Районен съд – гр. Лом

Производството по делото е образувано по повод внесен в съда обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура гр.Лом, с който против подсъдимият В.Ю. е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.343в,ал.2 вр.ал.1 от НК.

Съдът разгледал делото по реда на глава 27 от НПК –съкратено съдебно следствие съгл. ТР №1 от 06 април 2009год., като за насроченото предварително изслушване е призовал подсъдимият, в присъствието на назначеният му служебен защитник , както ЛРП.

След като подсъдимият в съдебно заседание се призна за виновен по повдигнатото му обвинение, като изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тях, производството е разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението като го намира за доказано по безспорен и категоричен начин и пледира за налагане на конкретни по вид и размер наказание. Предлага на съда да наложи на подсъдимият наказание при условията на чл.58а, ал.1 НК, което да изтърпи ефектично, както и глоба в размер на 700 лв.

Защитата на подсъдимият, пледира за определяне на наказание спрямо подсъдимия при условията на чл. 55, и чл.58а, ал.4 от НК под предвидения законов минимум.

Производството се разви при условията и реда на чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – чл. 371, т. 2 НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.

Доказателствата по делото са гласни –направените от подсъдимият самопризнания, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства приети и приобщени от съда, като подкрепящи самопризнанията на подсъдимите.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подс. В.А. е осъждан е 3 пъти за извършени от него престъпления от общ характер. Видно от бюлетина му за съдимост се установява, че с присъда по НОХД №267/2008 година по описа на Районен съд гр. Видин му е наложено наказание едно година „лишаване от свобода“, като на основание чл.66, ал.1, от НК изпълнението на наказанието е отложено с ТРИ години изпитателен срок, за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3,4 и 5, във вр. чл.194, ал.1 от НК. Присъдата влязла в законна сила на 21.10.2009 година.

Подс. А. не се води на отчет в сектор „ПП” при ОД МВР гр.Монтана като водач на моторно превозно средство и няма издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство. С Наказателно постановление №16-0291-000086/07.04.2016 година, връчено на 25.04.2016година, влязло в законна сила на 03.05.2016 година на РУ гр. Кула, подсъдимият е наказан по административен ред за управление на моторно превозно средство без свидетелство за правоуправление.

Въпреки това, на 22.08.2016 година, около 15:50 часа, в с. ***, по ул.“Георги Димитров“, в едногодишният срок от наказанието му по административен ред, подс. А. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Опел”, модел „Вектра“ с рег. № ***, собственост на И..И от с. ***, обл. Монтана, когато бил спрян за проверка от органите на РУ гр. Лом. За констатираното нарушение му е съставен Акт за установяване на административно нарушение №585/24.08.2016година, пореден за него от служителят в РУ гр. Лом – свид.Р.К.. Същият е подписан без възражения и забележки.

От изложеното се установява, че подс. А., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Опел”, модел „Вектра“ с рег. № ***, собственост на И..И от с. ***, обл. Монтана, без свидетелство за управление на моторно превозно средство, след като е наказан по административен ред за същото деяние с влязло в сила Наказателно постановление № 16-0291-000086/07.04.2016 година, връчено на 25.04.2016година, влязло в законна сила на 03.05.2016 година на РУ гр.Кула и от налагането на административното наказание не е изтекла една година.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият В.А. е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

С така описаното деяние, подс. А. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Разпитан на досъдебното производство той се признава за виновен, като заявява, че никога не е притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Обвинението се установява изцяло, по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства: Акт за установяване на административно нарушение /л.7 от дозн./; Наказателно постановление /л.10 от дозн./; Протокол за разпит на свидетел /л.17,18 от дозн./; Справка /л.20 от дозн./; Справка за нарушител /л.21-23 от дозн./; Справка за съдимост /л.24,25 от дозн./; Постановление за назначаване на защитник адв. Р.Б. *** от дозн./; Постановление за привличане на обвиняем /л.31 от дозн./; Протокол за разпит на обвиняем /л.32 от дозн./; Протокол за предявяване на разследването /л.33 от дозн./

Подсъдимият В.Ю.А. е роден на *** ***, с адрес за призоваване: с. ***, ул.“Васил Левски“ № 32, обл. Монтана, неграмотен, не женен, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН:**********.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият В.Ю.А. е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, тъй на 22.08.2016 година, около 15:50 часа, в с. ***, обл. Монтана, по ул.“Георги Димитров“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Опел”, модел „Вектра“ с рег. № ***, собственост на И..И от с. ***, обл. Монтана, без свидетелство за управление на моторно превозно средство, след като е наказан по административен ред за същото деяние с влязло в сила Наказателно постановление № 16-0291-000086/07.04.2016 година, връчено на 25.04.2016 година, влязло в законна сила на 03.05.2016 година на Началника на РУ гр. Кула и от налагането на административното наказание не е изтекла една година.

При индивидуализацията и размера на наказанието съдът се съобрази със следното – самопризнанията на подсъдимия и съдействието му за разкриване на обективната истина по делото, критичното отношение към деянието .

При съпоставка в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, посочените обстоятелства характеризират дееца, макар и осъждан, като лице със средна степен на обществена опасност, а управлението на моторно превозно средство без свидетелство за управление е деяние с висока степен на обществена опасност, поради потенциалната заплаха за здравето и дори живота на останалите участници в движението. Но обществена опасност на деянието е отчетена и от законодателя с предвидените в разпоредбата за това престъпление наказания и при съвкупна преценка на горното настоящата инстанция е на мнение, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, съдът слезе под минималния размер на наказанието „лишаване от свобода” предвидено в текста на чл.343в, ал.2 от НК и му определи наказание„лишаване от свобода” в размер на осем месеца, което е най-справедливо за подсъдимия за престъплението му по чл. 343в, ал. 2 във от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т.1 от НК .

На основание чл. 55, ал. 3 от НК, съдът не наложи на подсъдимия , кумулативно предвиденото наказание „Глоба”, като се съобрази с тежкото материално и семейно положение на подсъдимия и сравнително ниските му доходи, както и с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, изложени по-горе.

Подсъдимият е осъждан за престъпления от общ характер, но не на лишаване от свобода – ефективно и настоящият състав е на мнение, че целите на това наложено наказание по настоящото дело биха се изпълнили, без същото да се търпи реално, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК то следва да бъде отложено за срок, съобразен с разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от НК, който срок за поправянето на дееца да е минималният от три години.

Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Воден от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: