Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 27.03.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, наказателна колегия, VІ състав в открито заседание двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Боряна Александрова

При секретаря В.М. и като разгледа докладваното от съдията Александрова АНД дело № 560 по описа за 2016 година на Ломският районен съд, и въз основа на закона и доказателствата, съдът, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №16-0294-000602 от 03.10.2016 г. на Началник сектор към ОД МВР-гр. Монтана, РУ Лом упълномощен с МЗ №8121д-748 от 24.06.2015 г. са наложени на А.Н.И. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.1 от ЗДвП, глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за 12 месеца, и на основание Наредба №І-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки по чл. 174, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 16.04.2016 г. около 18.25 часа в Община Якимово на път ВТОРИ КЛАС №81 км.118+200 като водач на МПС – лек автомобил Опел астра с рег. №: ***, управлява след употреба на алкохол. Установено с техническо средство алкотест 7510 инв. № АRDM-0225, дисплеят на който отчел 1,31 промила алкохол в издишания въздух, издаден талон за медицинско изследване № 0380926 , в заключение в кръвта иззета от И., съдържа 1,18 промила редуцирани вещества, с което е извършил:

Управлява ППС под въздействието на алкохол, с което виновно е нарушил чл. 5, ал.3, т.1, предл. 1 от ЗДВП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, който го обжалва и моли НП да се намали наложеното наказание .

В откритото съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Н.Гицова, която не оспорва реда на съставяне на АУАН, както и редовността на наказателното постановление от външна страна. Релевира твърденията, че разпоредбата на чл. 174, ал.1 от ЗДвП безспорно е нарушена и молят съда да измени обжалваното наказателно постановление, в която жалбоподателят е лишен от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца и да го намали и размера на наложения максимален размер – глоба от 1000 лв. В подкрепа на молбата изтъква, че жалбоподателят е млад и работи, но му се налага ежедневно да ползва личния си автомобил за да пътува до местоработата си в гр.Монтана.

Ответникът – РУП гр. Лом, редовно призовани, не изпращат представител.

От събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели Г. и Ц., както и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема следната фактическа обстановка:

На 16.04.2017. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 27А от св. И.Г., в присъствието на св. А.Ц., срещу А.Н.И. с ЕГН **********, за това, че на 16.04.2016 г. около 18.25 часа в Община Якимово на път ВТОРИ КЛАС №81 км.118+200 като водач на МПС – лек автомобил Опел астра с рег. №: ***, управлява след употреба на алкохол. Установено с техническо средство алкотест 7510 инв. № АRDM-0225, дисплеят на който отчел 1,31 промила алкохол в издишания въздух, издаден талон за медицинско изследване № 0380926 , в заключение в кръвта иззета от И., съдържа 1,18 промила редуцирани вещества, с което е е нарушил чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С акта е иззето като доказателство СУМПС № 280525837 и к.т. № 4652830. В акта не е вписано възражение. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят действително е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 1. 31 %, установено с техническо средство алкотест и издаден талон за медицинско изследване където е отчетено наличието на алкохол в кръвта – 1.18%.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Правната квалификация по чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Съдът прецени, че в хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на административно нарушение по чл. 174, ал.1 от ЗДвП във връзка с чл. 5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – 1.18 промила, установена с медицинско изследване – протокол № 112 от 19.04.2016 г. на НТЛ при ОД МВР- Монтана. Налице са всички изискуеми от ЗДвП основания за ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази също и разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съобразно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила за съдържащите се в тях обстоятелства до доказване на противното.

Преценявайки поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че наказващият орган е приложил правилно материалноправния закон като е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и е санкционирал жалбоподателя позовавайки се на санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Концентрацията на алкохол в организма му като водач на МПС е установена съгласно законните изисквания на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, респ., Наредба № 30 от 27.06.2001 г., приета от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Констатирано е, че И. като водач на МПС - то е управлявал л. а. с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда – с 1.18 на хиляда летливи редуциращи вещества. Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира нарушението за доказано. Жалбоподателят и неговият процесуален представител не оспорват нарушението, за да се налага съдът да излага подробни доводи в тази насока. Съдът служебно установява, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки обаче от събраните по делото доказателства, съдът намира, че административно наказващият орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на административните наказания, а именно - тежестта на нарушението и най-вече личността на като водач (видно от справка на Сектор ПП към ОДМВР-гр. Монтана), че до настоящият момент същият не е допускал нарушения по по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.. Не на последно място следва да се вземе предвид обстоятелството, че в момента той работи в гр.Монтана, но живве в с.Долно Церовене където гледа тежко болните си баба и дядо, като се грижи и за децата си. С оглед изложените съображения, съдът констатира, че наложените административни наказания като размер по чл. 174, ал.1 от ЗДвП са завишени като размер. Всяко конкретно административно нарушение следва да се наказва при условията на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, изследвайки и съобразявайки конкретните обстоятелства на извършеното нарушение, а когато наказващият орган налага административните наказания следва да се мотивира /представя доказателства/ защо определя наказанието в отразения размер.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта относно наложената глоба в размер на 1000.00 лв. на 500.00 лв. , в частта, в която жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС за 12 месеца не е обжалвано.

Съдът намира, че така определени административните наказания съответстват на тежестта на извършеното нарушение и личността на жалбоподателя и са съобразени с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН.

При този изход на процеса въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16-0294-000602 от 03.10.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР-гр. Монтана, РУ Лом упълномощен с МЗ № 8121д-748 от 24.06.2015 г. в частта в което на А.Н.И. ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА наказанието- Глоба на 500 /петстотин/ лв..

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16-0294-000602 от 03.10.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР-гр. Монтана, РУ Лом в останалата му част, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ