Р Е Ш Е Н И Е
гр.Лом,25.01.2017
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, шести наказателен състав в публично заседание на 19 януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
при секретаря Б.К. като разгледа докладваното от съдията Александрова АН дело 643 по описа за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление 12-000803/02.12.2016 г. на Директор на .... град Монтана на .... със седалище и адрес на управление ...., в качеството му на работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят .... със седалище и адрес на управление ...., чрез процесуалния си представил обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно. Представя и писмени защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка на място на 19.10.2016 г. по спазване на трудовото законодателство от .... в ...., находяща се в .... на жалбоподателя било констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, е допуснало извън законоустановеното време по график да работи лицето ....., и по документи на 24 и 25.10.20166 г. работодателят, жалбоподател е установил разпределение на работното време и деня 02.10.2016г. този ден е регламентиран, като почивен за Р.Ф. При проверка по документи, видно от поименния списък за м.октомври 2016г. и книга за дневни финансови отчети за 2016г., работодателят е допуснал да робати извън законноустановеното работно време и да полага извънреден труд лицето Р.Филипов. Видно от поименния график за работа този ден е регламентиран от работодателя, като почивен, т.е лицето е полагало извънреден труд извън смисъла на чл. 143, ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на З.А., К.М. и Л.Р. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетелят Р.Ф, тъй като същият е работник при наказаното дружество тъй като е налице е пълна индиция за заинтересованост. Нещо повече, този свидетел е категоричен и заявява в с.з., че на 02.10.2016г. е бил почивка по график и не е бил на работа. Но практиката била, колегата му който бил на работа и когато свърши работният ден, то той затваря обекта, пуска си отчет за деня, а на следващият ден той- св.Р.Филипов като дойде на работа попълва касовата книга с отчета за предишния ден. Казаното от този свидетел е в пълно противоречие с Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на проджабите в търговските обекти чрез фискални устройства- чл.39,ал.5.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По делото е безспорно установено, че на посочената в АУАН и НП дата, по график определен от работодателя е почивен за заетото лице Р.Ф. В тази насока са събраните писмени доказателства – график за работа , както и свидетелските показания на актосъставителя и свидетелите по АУАН, които по безспорен и категоричен начин установяват, че в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл. 143, ал.2 КТ, съгласно, които извънредният труд е забранен. При наличието на работно време, което е установено с утвърден от работодател график, всяко полагане на труд от заето лице извън утвърдения график е извънреден труд. Безспорно в конкретния случай е установено, че работникът е полагал труд извън установеното за работно време, като в тази насока следва да се посочи, че от събраните писмени доказателства – касова книга е видно, че работникът е бил на работа.
Извънредния труд е забранен с оглед разпоредбата на чл. 143, ал.2 от Кодекса на труда. В случай, че работодателят въведе сумирано изчисляване на работното време, с оглед технологичния процес в предприятието, той утвърждава графици за работното време на работниците и служителите, които се разработват по начин, по който работодателят осигурява най-малко "пълна заетост" на работниците и служителите, при сключването на трудовите договори на които е посочено пълно 8 часово работно време. Следователно, работодателят трябва така да изготвя графиците, че да не допуска полагането на извънреден труд.
Разпоредбите на КТ относно продължителността на работното време и на почивките са императивни, като изключение се предвижда при стриктно спазване на визираните в Кодекса ограничения. Тези разпоредби имат закрилен характер и неспазването им във всички случаи се квалифицира като грубо нарушаване на трудовото законодателство. Основна функция на работодателя е да следи за законосъобразното и правилно протичане на трудовия процес в предприятието, което очевидно в случая не е сторено. Ето защо дружеството в качеството си на работодател безспорно е извършено нарушение по чл. 143, ал.2 от КТ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът не установи, в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Така издадените актове – АУАН и НП съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Акта е съставен на 04.11.2016г, предявен е на представител на нарушителя на същата дата да се запознае със съдържанието му и да напише обяснения или възражения, ако има такива. Към момента на предявяване на АУАН административно наказаното дружество, чрез представителя си не е вписало възражения. Дружеството не се е възползвало от правото по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да подаде писмени възражения по така съставения АУАН.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният
против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав
на административно нарушение по КТ, за което жалбоподателя основателно е бил
санкциониран. Ето защо съдът намира, че е извършил посоченото административно
нарушение - при извършена проверка на място и по документи административно
наказващия орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както АУАН,
така и в атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на
разпоредбата на чл. 143, ал.2 от КТ. В този смисъл е и
постоянната практика на Административен съд – Монтана - Решение № 529 от
23.10.2015 г. по к.н.а.х.д.№ 450/
Нещо повече не може да намери приложение разпоредбата на чл. 415 от КТ, т.к нарушението няма как да бъде отстранено, т.к вече е извършано.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил минималния размер на наказанието предвиден в правната норма.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Районен съд –Лом
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 12-000803/02.12.2016 г. на Директор на .... град Монтана, с което на ...., ЕИК .... със седалище и адрес на управление ...., в качеството му на работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: