Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. ЛОМ, 07.03.2017 година
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Ломският районен съд, наказателна
колегия,в открито съдебно заседание на втори март две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА
При секретаря Л.П.
и с участието на прокурор при
ЛРП и докладвано от съдията
Цветанова АНД №
Административнонаказателното
производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 32- 0000377 от 29.11.2016 г. на Началника на
Областен отдел „ АА” Монтана е наложено на С.С.П.
с ЕГН********** ***, административно наказание на основание чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАП – глоба в размер на 1 500 лева, за извършени от него нарушения
на чл.89, т. 4 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал в
срок. В жалбата си изтъква, че са налице процесуални нарушения при издаването
на обжалваното НП, които препятстват правото му на защита и са основания за
отмяната му. Сочи, че при проверката е представил на контролните органи карта за квалификация, но с изтекъл срок. За което твърди, че неправилно е посочена санкционната
норма въз основа на която е наказан и посочената не отговаря на описаното
нарушение и квалификацията която му е дадена. Моли наказателното постановление
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представил е писмена
защита, в която поддържа изложеното в жалбата и развива доводите изтъкнати в
нея.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Писмено,
в съпроводителното писмо предлагат наказателното постановление да бъде
потвърдено, като законосъобразно.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите К.Я.-*** , както и от изложеното в жалбата, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 03.11.2016 г., жалбоподателят С.П.
управлявал товарен автомобил марка „Скания Р 470 ЛА 4 х2 МНА с рег. № ВР 8072
ВТ от кат.№3 и полуремарке Стас С 34 3Ц1
с рег.№ Вр 0168 ЕВ, извършващ обществен превоз на товари/царевица/ по маршрут
Селановци – Лом, видно от пътен лист № 123810 от 03.11.2016 г. притежаващ
лиценз за международен автомобилен превоз на товари и заверено копие №
1111760004 от 08.11.2013 г. допуска следното нарушение:1. В момента на проверката
водачът не представя карта за квалификация / професионална компетентност/.
Жалбоподателят е придобил кат.СЕ
11.09.1977 г..
Постъпило възражение в ОО АА Монтан с рег.№ 52-00-13-7200 от 04.11.2016 г..
Представеното копие на „карта за квалификация на водач на МПС на С.С.П. е с
изтекъл срок на валидност на 12.03.2016 г.
Свидетелят Я. приел, че с тези си
действия П. е нарушил разпоредбите на чл.89, т.4 от Наредба № 33/1999 г. на МТ,
поради което съставил акт за установяване на административно нарушение за
нарушение на посочената разпоредба, на който като свидетел се подписал К.Я..
По съставеният акт жалбоподателят вписал, че ще представи в три дневен
срок.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е
представил писмени възражения с копие от карта за квалификация и копие на у-ние
за психологическа годност.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление, в което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка
и жалбоподателят бил санкциониран на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие
за установено следното от правна страна :
Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното
постановление, поради което е допустима. Подадена е също така и от надлежна
страна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от легитимен орган, определен
от Министъра на транспорта /л.4/.
Установената и описана по-горе фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателят. Същият не отрича, че не е представил при проверката посочените
в НП документи. Представил ги е като доказателства по делото /л.9/, а
картата за квалификация на водач на МПС му е била издадена на 12.03.2016 г.,
т.е. издадена след деня на проверката от
служителите на ДАИ – 03.11.2016 година.
Независимо, че нарушението от НП е безспорно установено от обективна
страна, то съдът намира, че не е категорично установено от субективна страна.
От субективна страна вмененото на П. нарушение на чл.89, т.4 от Наредба №
33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България следва да е умишлено, извършено при пряк или косвен умисъл. Още при съставянето на АУАН, жалбоподателят е заявил във възражението по акта, че ще
представи в три дневен срок.
Жалбоподателят
е наказан за нарушение разпоредбата на чл. 89. ,т.4 от Наредба № 33/1999 г., която гласи По време на
работа водачът задължително представя при поискване на контролните органи
следните документи:
„Копие от
лицензията за обществен превоз на товари на територията на Република България;
такова нарушение
не е констатирано. На 03.11.2016
г., С.П. е управлявал товарен автомобил
марка „Скания Р 470 ЛА 4 х2 МНА с рег. № ВР 8072 ВТ от кат.№3 и полуремарке Стас С 34 3Ц1 с рег.№
Вр 0168 ЕВ, извършващ обществен превоз на товари/царевица/ по маршрут Селановци
– Лом, видно от пътен лист № 123810 от 03.11.2016 г. притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на товари и
заверено копие № 1111760004 от 08.11.2013 г. като допуска следното
нарушение:1. В момента на проверката
водачът не представя карта за квалификация / професионална компетентност/.
Съдът счита, че в конкретния случай е
налице допуснато от страна на АНО съществено процесуално нарушение при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, обуславящо
неговата незаконосъобразност. Същото се изразява в неспазване на императивните
изисквания на нормата на чл. 42 т.5 и чл. 57,ал.1 т. 6 от ЗАНН, предвиждащи
изискването в акта и наказателното постановление да бъдат посочени точно
законовите разпоредби, които са нарушени с извършеното административно
нарушение. Наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.
57,ал.1 т. 6 от ЗАНН, тъй като в същото не е посочен законов текст, визиращ
конкретен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН ,
който е бил осъществен с извършеното деяние и за което именно е било наложено
административното наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева. В
издаденото НП не са посочени
законните разпоредби - нарушени виновно с извършеното нарушение. Това е
така, тъй като в издаденото НП, с което е наложено административното наказание
имуществена санкция в размер на 1500 лева
е посочено, че НП се издава, на основание с чл. 89,т.4 от Наредба № 33
от 03.11.1999 г. на МТ. В цитираното нарушена разпоредба
е отразено,че не представя карта за квалификация/професионална
компетентност/. Тези разпоредби не съдържат състав на административно
нарушение, нито конкретно правило за поведение за определен задължен субект.
Посочените текстове на обжалваното НП - не биха
могли да бъде правно основание за възникването на административно-наказателна
отговорност за лицето. Неспазването от
страна на административно-наказващия орган на изискването на цитираната норма
от ЗАНН – чл. 57,ал.1 т.6 от ЗАНН, в издаденото наказателно постановление да
бъдат посочени законните разпоредби, които са нарушени с извършеното
административно нарушение, води до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Докато
законът в чл. 53,ал.2 от ЗАНН дава възможност на административно-наказващия
орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на
административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по
безсъмнен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно
постановление, при което административно-наказващият орган следва да спази
всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57,ал.1, т. 6 от ЗАНН,
като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество..
В случая са налице съществено процесуално нарушение, при съставяне както на
акта така и възпроизведеното в НП, които ограничават правото на защита на
жалбоподателя и са основание за отменяне на наложеното наказание.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 32- 0000377 от 29.11.2016 г. на Началника на Областен отдел „ АА” Монтана ,
Л. А. Б. с което на С.С.П. с ЕГН ********** *** е наложено Административно наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП – глоба в размер на
1 500 лева, за извършено нарушения по
чл.89, т. 4 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана
в 14 дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :