Р Е Ш Е Н И Е

№

ГР. Лом, 04.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА

при секретаря: Л.П., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 40 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

С наказателно постановление № 978 от11.01.2017 година Директора на РДГ- Берковица, упълномощен като административно наказващ орган на осн. чл.275,ал.1,т.2 от ЗГ със Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните на Г.Г.Л. с ЕГН ********** ***, е наложено административното наказание “глоба” в размер на 300 лева на основание чл.261,ал.1,т.1 от Закона за горите.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е жалбоподателя, който атакувал същото с оплакване относно неговата незаконосъобразност, като е изложил и конкретни доводи в тази връзка. Възразява,че му е връчена разписка за отговорно пазене № 001146 от 04.11.2016 г. на вещи и автомобили, но не му е връчвано никакво разпореждане за закарване на трупите и камионите в Разсадника. В съставеният на 04.11.2016 г. констативния протокол е свидетел. Предвид горе упоменатото моли съда да постанови решение,с което да бъде отменено атакуваното наказателно постановление,като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна редовно призована изпраща свой процесуален представител, който изразява становище по жалбата, че е неоснователна и моли НП да остане в сила.

Съдът,като взе предвид съвкупната и по отделна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и изложените от жалбоподателя доводи,намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процесса.

На жалбоподателят е наложено наказание глоба затова,че на 08.11.2016 г., не е изпълнил разпореждане, като не е закарал задържани 2 бр. товарни автомобили и дървесина в базата за задържане на вещи Расадник „Крива бара”. С това АНО е приел,че е нарушил разпоредбата на чл.261,ал.1,т.1 от ЗГ.

За установеното св. П.Н.Д., гл. специалист, горски инспектор при РДГ –Берковица е съставил АУАН.

На основание АУАН е издадено и обжалваното НП № 978 от11.01.2017 година Директора на РДГ- Берковица, упълномощен като административно наказващ орган на осн. чл.275,ал.1,т.2 от ЗГ със Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните с което на Г.Г.Л. с ЕГН ********** ***, е наложено административното наказание “глоба” в размер на 300 лева на основание чл.261,ал.1,т.1 от Закона за горите.

Обжалваното НП е издадено във връзка с констативен протокол № 104491 от 09.11.2016 ч. в Расадник „Крива бара” , с. Василовци, че в базата не са установени задържаните 2 бр. товарни автомобили: Камаз с рег.№ М 0723 АР и Камаз № М 17 97 АК с натоварените трупи .

В констативен протокол № 0000113 от 04.11.2016 г. жалбоподателят Л. е вписан в качеството си на свидетел,но липсват каквито и да са разпореждания в него.

АНО е приел,че Л. виновно е нарушил разпоредбата на чл.261, ал.1, т.1, от Закона за горите, като не е изпълнил разпожадането да се закарат задържаните товарни автомобили и дървесина в базата за задържане на вещи в Разсадник „ Крива бара”.

Съгласно разпоредбата на чл. Чл. 261. (1) Наказва се с глоба от 50 до 500 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, физическо лице, което:

1. не изпълни разпореждане на компетентен орган, издадено в рамките на дадените му със закона правомощия;

По делото не се представиха доказателства, че на Г.Л. в качеството му на директор ТГ ДГС е връчено разпореждане за закарване на товарните автомобили и дървесина в базата за задържане на вещи Расадник „Крива бара”.

Независимо от това АНО е приел, че жалбоподателят не е изпълнил неговите указания, който липсват по делото.

От констативния протокол № 104490 от 04.11.2016 г. се установява, че е съставен на лицето М. Н. К. в качеството му на проверявано лице, а не на Г.Л. като Директор ТГ РДГ.

Изложеното дотук води на извода, че при съставянето на АУАН са били допуснати нарушения на императивните изисквания на чл.42, т.4 ЗАНН, който са пренесени и в НП, а именно на чл.57, ал.1, т5 от ЗАНН, описание на нарушението за установяване на административно нарушение, както и обстоятелствата при които е извършено, по конкретно и лицето извършило нарушението.

Така установените процесуално нарушение са неотстраними в настоящата въззивна инстанция, предвид контролните функции на същата и се явяват основание за отмяна на постановлението в тази му част.

Изложеното в АУАН и НП се установява от показанията на служители на РДГ – Берковица, актосъставител П.Д. и св. Й.П., че жалбоподателя не е изпълнил указанията да закара товарните автомобили на определеното място за държане на вещи Разсадник „Крива бара”с. Василовци.

А от показанията на разпитаният по делото св. Мирослав Кръстев, собственик на товарните автомобили се установява, че това е невъзможно, тъй като, „ тези автомобили са за тежък терен и не могат да се движат по пътя”. „Нямат право да се движат по асфалт, а само по кал.” „ В момента даже тези камиони са на отговорно пазене в базата в която са установени”.

Още повече, че за да се извърши това Горското стопанство следва да направи много разходи, който са безсмислени, тъй като и в настоящият момент камионите с дървения материал се намират в база на отговорно пазене.

На следващо място, съдът приема, че в конкретния случай даже да е налице нарушение от жалбоподателят се касае за маловажен случай на административно нарушение и административнонаказващият орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да не издава НП. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в случая– нарушение/ с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Съдът счита, че констатираното в настоящия случай нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. Съгласно горното, съда приема, че с извършеното деяние не са засегнати никакви права и законни интереси на трети лица и не са им нанесени имуществени вреди. В случая не са предявявани жалби от заинтересуваните лица, не са настъпили вредоносни последици. Не са настъпили общественоопасни последици и целите на превенцията биха се постигнали и по друг процесуален ред, без налагане на глоба.

При това положение, за съда се налага извода, че е налице по- ниска обществена опасност на конкретното нарушение от обичайната за този род. Неприлагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките в конкретния случай, обосновава разбирането за нарушение на материалния закон, допуснато от административно- наказващия орган. Приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е в правомощията и на съдебната инстанция, както по фактите, така и по правото. Така е в цитираното по- горе Тълкувателно решение на ВКС, както и в множество решения на Европейския съд по правата на човека.

Предвид на това съдът приема, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, административно- наказващият орган е допуснал нарушение на Закона, водещо до отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното Наказателно постановление с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300 /триста / лева за извършено административно нарушение по чл.261, ал.1, т.1, от Закона за горите, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като незаконосъобразно.

Ръководен от гореизложените мотиви и на основание чл.63,ал.1,изречение “първо” от ЗАНН,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановление № 978 от11.01.2017 година Директора на РДГ- Берковица, упълномощен като административно наказващ орган на осн. чл.275,ал.1,т.2 от ЗГ със Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните с което на Г.Г.Л. с ЕГН ********** ***, е наложено административното наказание “глоба” в размер на 300 лева на основание чл.261,ал.1,т.1 от Закона за горите, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Монтански административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: