НОХД № 238/16г. МОТИВИ :

Подсъдимият В.Т. *** е обвинен в това, че за времето от 21ч. до 21,30ч. на 28.02.2016г. в гр.****, обл.Монтана, като използвал МПС-лек автомобил, марка „********, негова собственост, отнел от владението на Б.Б.Ц бивш жител ***, чужда движими вещ-1бр. лек автомобил, марка „Волга”, модел „Газ 2410”, с рама № 277009 и двигател № 32865, без акумулатор и без регистрационни табели, на стойност 300лв, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Производството е разгледано по общия ред.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание от „Една година и шест месеца лишаване от свобода”, като намира, че няма пречка изпълнението на наказанието да бъде отложено с из питателен срок.

Подсъдимият се явява лично в с.з. и с договорен защитник адв.Н.Ф. от САК. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като твърди, че е лично собственика на МПС-то, предмет на престъпното деяние, приживе го е помолил да продаде автомобила, като отпадъчно желязо, тъй като нямал средства за препитание.

В пледоарията си защитникът на подсъдимия моли съда да постанови присъда с която да го признае за невиновен и оправдае по повдигнатото му обвинение, тъй като същото не е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

По делото няма предявен граждански иск.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Б.Б.Ц е бивш жител ***, който е починал на 31.03.2016г. видно от Акт за смърт № 0223 от 31.03.2016г. на район Слатина, гр.София. Същият е бил самотноживущ възрастен човек, с влошено здравословно състояние, чийто роднина бил единствено неговия племенник В.Д.Л., който живеел със своето семейство в гр.София, и периодично го посещавал. Приживе Ц. притежавал два автомобила, един от които бил лек автомобил, марка „Волга”, модел „Газ 2410”, с рама № 277009 и двигател № 32865, без акумулатор и без регистрационни табели, който бил спрян преди години от движение.

Подсъдимият живеел със св.Д.Е. и майка си в близост до Ц. и много често му помагал и се грижел за него.Тъй като имал финансови затруднения, използвайки възрастта и здравословното състояние на Ц. решил да извърши кражба на спреният от движение лек автомобил, който да продаде, като отпадъчно желязо. За тази цел предварително разговарял със св.Й.Д., на който казал, че Ц. му е дал автомобила в замяна на това, че се е грижел за него и му е помагал. Уговорил се с него на 28.02.2016г. около 21ч. да дойде пред дома на възрастния човек. Съгласно уговорката св.Д. дошъл в уречения час пред гаража на Ц., който бил отворен. Там го чакали подсъдимия с лекия си автомобил, марка „БМВ”, св.Д.Е. и майката на подсъдимия. Св.Д. забелязал че върху автомобила има много прах и си направил извода, че не е ползван от дълго време. Подсъдимият завързал единия край на носеното от него въже за задната част на автомобила на автомобила „Волга”, който бил паркиран със задната си част към вратите на помещението. Другата част на въжето завързал за своя автомобил и по този начин изтеглил паркираният в гаража автомобил, в който на мястото на шофьора седнал св.Д., за да го управлява. След като изтеглили автомобила С. обърнал въжето като този път го завързал за предната част на „Волгата” и потеглили към дома на св.Т.Т. ***, с който имал уговорка да изкупи като отпадъчно желязо въпросния автомобил. Св.Д.Е. и майката на подсъдимия затворили гаража.

Всички действия на подсъдимия били наблюдавани от св.С.Г., който живеел на отсрещната страна на същата улица, на която се намирал дома на Ц..Същият чул силно форсиране на двигател на кола на улицата, което го накарало да излезе навън. От двора на дома си забелязал силуети, които не разпознал, но видял ясно, че тези хора издърпват колата на неговия съсед от гаража с помощта на друг автомобил. Тъй като преценил, че се извършва престъпление св.Г. решил да сигнализира органите на МВР и позвънил на телефон 112.

Откраднатият автомобил подсъдимият затеглил с помощта на своят такъв до пункта за изкупуване на отпадъчно желязо на св.Т., където го продал за сумата от 250лв и една туба бензин. След като получил парите за автомобила подсъдимия и св.Д. тръгнали обратно. По пътя С. получил обаждане по телефона от св.Е., че покрай дома им има полицейски служители. След узнаване на това обстоятелство, подсъдимия откарал своя автомобил в близост до бившия стопански двор в селото и позвънил на св.Ф.Ц. да дойде и да ги вземе с личния си автомобил.

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на ДП № 138/16г. по описа на РУ гр.Лом, писмени доказателства, както следва: Справка на л. 6; Протокол за доброволно предаване на л. 11; Протокол за отговорно пазене на л. 12; Протокол за оглед на местопроизшествие и албум с фотоснимки на л. 13-19; Препис извлечение от Акт за смърт на л. 23; Протокол за разпознаване на лица и предмети и албум с фотоснимки на л. 41-45; 46-50; Съдебна автотехническа оценителна експертиза на л. 52; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост на л. 64-66; както и служебно изисканата от съда актуална справка за съдимост от 02.06.2016г. и представения в днешното съдебно заседание Фиш за спешна медицинска помощ, от показанията на разпитаните в с.з. свидетели В.Л., С.Г., Т.Т., Й.Д., Ф.Ц., К.Я., Д.К., които съдът кредитира като обективни и взаимно свързани както по между си, така и със събраните по делото писмени доказателства.

Съдът не дава вяра на показанията на св.Д.Е., тъй като последните не са обективни, с оглед на близките и отношения с подсъдимия, но и с оглед на това, че се намират в противоречие с останалите гласни доказателства.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдими, тъй като те са в противоречие със събраният от съда и приет доказателствен материал и представляват само и единствено негова защитна позиция. Обстоятелството, че въпросният лек автомобил е изкаран в тъмната част на денонощието, в отсъствието на неговия собственик, налага извода, че подсъдимия не е имал съгласието му. Също в тъмната част на денонощието този автомобил е откаран до изкупвателния пункт. Получените пари за него не са предадени от подсъдимия на Ц., част от тях подсъдимият дал на св.Й.Д. за извършената услуга, а останалата част, заедно с тубата бензин останали при С.. Не случайно действията на подсъдимият въпросната вечер били възприети от св.С.Г. именно като извършване на престъпление, което мотивирало последният да се обади и да потърси помощ на телефон 112..

Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимия е осъждан с 3бр. влезли в сила присъди, както следва

1./ По НОХД № 560/2011г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, извършено на 14.02.2011г. на наказание „Една година лишаване от свобода” в сила от 06.10.2011г., чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от Три години, считано от 06.10.2011г.

2./ По НОХД № 811/2012г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.131, а1, т.12 от НК, извършено на 25.04.2012г. на наказание „Пробация” с пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес и 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от 1г. Наказанието е изтърпяно за времето от 28.02.2013г. до 28.02.2014г.

3./ По НОХД № 539/13г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 08.06.2013г. на наказание „Пробация”, с пробационни мерки : 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес и 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от 1г. и 6м. Наказанието е изтърпяно за времето от 04.03.2014г. до 04.09.2015г.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, а именно, че за времето от 21ч. до 21,30ч. на 28.02.2016г. в гр.Вълчедръм, обл.Монтана, като използвал МПС-лек автомобил, марка „*****, негова собственост, отнел от владението на Б.Б.Ц бивш жител ***, чужда движими вещ-1бр. лек автомобил, марка „Волга”, модел „Газ 2410”, с рама № 277009 и двигател № 32865, без акумулатор и без регистрационни табели, на стойност 300лв, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да го присвои.

Извършеното престъпление представлява „кражба” на движима вещ, собственост на другиго, без негово знание и съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършване на деянието е използвано МПС.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимия е съзнава общественоопасният характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на вредоносния резултат.

При определяне на наказанието на подсъдимият, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.195, ал.1 от НК – „От една до десет години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята, както и смегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с младежката възраст на подсъдимия, ниската стойност на предмета на престъплението, както и отегчаващите такива свързани с липсата на критичност от негова страна към извършеното. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и на дееца, мотивите и подбудите за извършването му, както и неговата личност.

Съобразявайки всички изисквания на закона съдът определи и наложи наказанието при условията на чл.54 от НК, под средния размер, клонящо към минимума, а именно „ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип, на осн. Чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

Съдът намира, че са налице законови пречки за приложение на института на „условното осъждане” на осн. чл.66, ал.1 от НК, тъй като той вече е прилаган при първото осъждан на подсъдимия по НОХД № 560/11г. по описа на ЛРС, като наложеното наказание от „Една година лишаване от свобода” е отложено с изпитателен срок от Три години, считано от 06.10.2011г. Преди изтичането на този изпитателен срок подсъдимият е извършил две престъпления, за които са му наложени наказания „Пробация”.

Така наложеното наказание на подсъдимият, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздействат възпитателно и предупредително.

На осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на МВР гр.София направените по делото разноски в хода на ДП, в размер на 67,72лв /шестдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/, по сметка на ВСС гр.София направените по делото разноски в хода на съдебното производство в размер на 20лв /двадесет лева/, както и по 5лв държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на ВСС гр.София.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :