НОХД № 637/16г. МОТИВИ :

Подсъдимият Р.Е.В. e обвинен в това, че за периода от м.април 2013г. до м.юли 2013г. в с.Медковец, обл.Монтана, при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи, както следва: домашни животни-6бр. овце, 6бр. агнета и 4бр. шилета, на обща стойност 2 210лв, собственост на В.И.С. ***, 7бр. овце и 7бр. агнета, на обща стойност 1 820лв, собственост на В.И.А. ***, 1бр. овца и 1бр. агне, на обща стойност 260лв, собственост на В.И.Т. ***, 10бр. овце, 3бр. шилета, 2бр. овни, 1бр. коза 4 5бр. ярета, всичко на обща стойност от 2 550лв, собственост на Д.Г.Д. ***, 3бр. овце и 1бр. яре, на обща стойност от 440лв, собственост на Н.Д.Г. ***, 2бр. агнета, на обща стойност 280лв, собственост на М.А.С. ***, 2бр. овце, на обща стойност от 240лв, собственост на Б.С.Б. ***, или домашни животни, на обща стойност от 7 800лв, които владее – престъпление по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.58а, ал.1 от НК.

В разпоредително с.з. съдията-докладчик е насрочил делото по реда на Гл.Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, и за насроченото предварително изслушване е призовал подсъдимия, държавното обвинение и пострадалите от престъплението лица. След като подсъдимия в с.з. се призна за виновен по повдигнатото му обвинение, и изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт, даде съгласие да не се събират доказателства за тях, производството е разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага на съда да му наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК „Една година и шест месеца лишаване от свобода”, което да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК.

Договорния защитник на подсъдимия адв.Г. Г. от МАК споделя становището на прокурора, като моли съда да определи наказанието при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства - на „Една година лишаване от свобода”, което бъде отложено с изпитателен срок от Три години.

Доказателствата по делото са гласни–направените от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства приети от съда, като подкрепящи самопризнанието на подсъдимия.

По делото са приет за съвместно разглеждане предявените от свидетелите Д.Г. Д., В.И.А. и Н.Д.Г. – пострадали от престъпното деяние граждански искове за причинените им с престъплението имуществени вреди, съответно в размер на 2 550лв, 1 820лв и 440лв, като същите са конституиран в качеството на граждански ищци по делото.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдмият не е осъждан и е с чисто съдебно минало.

През 2013г. В. *** и се занимавал с отглеждане на домашни животни – овце, кози, агнета, които му били предоставени от жители на селото.

Пред 2009г. гр.ищца Н.Г. предоставила на подсъдимият 4бр. овце, като всеки месец му заплащала сумата от 10лв такса за паша на животните. Договорката между тях била устна, като не бил подписан договор за това. През 2011г. Г. предоставила за отглеждане още 2бр. животни – 1бр. коза и 1бр.яре, както и жито за фураж на животните.

През пролетта на 2011г. гр.ищец Д.Д. предоставил на подсъдимият 10бр. овце, 3бр. шилета – женски на една година, 2бр. овни на две години, 1бр. коза на една година и 5бр. ярета на една година, при устната договорка помежду им два пъти в годината В. да дава сирене и по едно агне на собственика.

През пролетта на 2011г. гр.ищца В.А. предоставила на подсъдимият 3бр. овце, за които трябва да плаща месечна такса от по 10лв за паша. Две години по-късно А. предоставила на В. ощебр. Овце, като се договорили последният да и дава по 500л мляко. През пролетта на 2012г. подсъдимият поискал от гр.ищца сумата от 2 500лв в заем, за да закупи храна за животните, като междувременно се родили 7бр. агнета, която сума впоследствие не върнал. Отново се договорили устно.

През 2012г. св.В.Т. предоставил на подсъдимия за отглеждане 1бр. овца, като отново уговорката била да се заплаща по 10лв всеки месец. През м.декември 2012г. свидетелят решил да си вземе домашното животно, от което междувременно му се родило 1бр.агне, но подсъдимият го помолил да го остави, тъй като бил кандидатствал за субсидии. От 2010г. до 2014г. В. бил регистриран като земеделски стопанин.

През м.април 2013г.подсъдимият посетил дома на св.М.С. *** и му предложил да отглежда и да се грижи за домашните му животни, на което предложение С. се съгласил и му предоставил 2бр. агнета. Двамата устно се договорили, че подсъдимият следва да върне на свидетелят 2бр. агнета със същото тегло.

Всяка календарна година св.В.С. предоставяла за отглеждане домашните си животни като знаела, че последния се занимава с това. Така тя му предала 6бр. овце на четири години всяка, 6бр.шилета на две години, 3бр. овни на четири години и 6бр. агнета, родени през годината, като устно се договорили да му заплаща всеки месец такса от по 10лвза паша на животните.

През м. април 2013г. св.Б.Б. също предоставил свои животни на подсъдимия, като му дал 2бр. овце. Двамата отново устно се договорили свидетелят да му заплаща всеки месец по 10лв за паша на животните, а В. да му дава по 80л мляко.

През м.май 2013г. подсъдимият решил да продаде част от животните, без да уведоми или да поиска съгласие от собствениците за това. Така предложил на св.А. Н. да закупи 15бр. овце за сумата от 2200лв. След като св.Найденов се съгласил, последния още същия ден посетил с.Медковец, обл.Монтана и извършил оглед на животните. След като ги одобрил още същия ден подсъдимият откарал с лекотоварен автомобил в дома на свидетелят 15бр. овце.

Следващият месец–юни 2013г. подсъдимият отново посетил св.Н. и му предложил да закупи още 18бр. овце, на което предложение последният се съгласил. Отново не бил сключен писмен договор за извършената покупко-продажба.

След като свидетелите научили от хора на с.Медковец, обл.Монтана, че подсъдимия е започнал да разпродава животните, те решили да отидат и да си ги потърсят, за което сигнализирали органите на РУ гр.Лом. Така гр.ищец Д. си взел 1бр. овен, св.С. - 5бр. овце, св.Г. 1бр. овца и 1бр. коза и св.А. – 1бр. овца.

Съгласно заключението на вещото лице О. С., изготвило назначената от съда Съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно, стойността на присвоените животни на всеки един от свидетелите е както следва : 6бр. овце на стойност 720лв, 6бр. агнета на стойност 840лв и 4бр. шилета на стойност 540лв, или домашни животни на обща стойност 2 210лв, собственост на В.И.С. ***, 7бр. овце на стойност 840лв и 7бр. агнета на стойност 980лв, или домашни животни на обща стойност 1 820лв, собственост на В.И.А. ***, 1бр. овца на стойност 120лв и 1бр. агне на стойност 140лв, или двете на обща стойност от 260лв, собственост на В.И.Т. ***, 10бр. овце на стойност 1200лв, 3бр. шилета на стойност 390лв, 2бр. овни на стойност 440лв, 1бр. коза на стойност 120лв и 5бр. ярета на стойност 440лв или домашни животни на обща стойност от 2 550лв, собственост на Д.Г.Д. ***, 3бр. овце на стойност 360лв и 1бр. яре на стойност 80лв, или двете на обща стойност от 440лв, собственост на Н.Д.Г. ***, 2бр. агнета, на обща стойност 280лв, собственост на М.А.С. ***, 2бр. овце, на обща стойност от 240лв, собственост на Б.С.Б. ***.

Горното се установява от фактическа страна от направеното от подсъдимия в с.з. самопризнание, което изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство № 792/13г. по описа на РУ гр. Лом, респ. пр.преписка вх.№ 1392/13г. по описа на ЛРС писмени доказателства, които са приети и приобщени като доказателствата по делото, както следва: Докладна записка на л.7; протоколи за разпит на свидетелите М.А.С. на л. 44, Д.Г.Д. на л. 45, 93, 183 В.И.С. на л. 46,89,90, Б.С.Б. на л.47,48,87,88,182, Н.Д.Г. на л.49,85,86, 180, В.И.А. на л.50,91, 92,181, 182, В. И.Т. на л.52,84,188, А. Г. Н. на л.53, 111, В. Е. К. на л.54;В. С. Г. на л. 184,185, П.В. Б. на л.186, 187, П.И.С. на л.189, А.И.С. на л.190, Съдебно оценителна експертиза на л.55,56; справка за съдимост на л.59; както и актуална справка за съдимост от 03.02.2017г. на БС при ЛРС.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост подсъдимият не е осъждан и е с чисто съдебно минало.

Съдът намира, че подсъдимия е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно за периода от м.април 2013г. до м.юли 2013г. в с.Медковец, обл.Монтана, при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи, както следва: домашни животни-6бр. овце, 6бр. агнета и 4бр. шилета, на обща стойност 2 210лв, собственост на В.И.С. ***, 7бр. овце и 7бр. агнета, на обща стойност 1 820лв, собственост на В.И.А. ***, 1бр. овца и 1бр. агне, на обща стойност 260лв, собственост на В.И.Т. ***, 10бр. овце, 3бр. шилета, 2бр. овни, 1бр. коза 4 5бр. ярета, всичко на обща стойност от 2 550лв, собственост на Д.Г.Д. ***, 3бр. овце и 1бр. яре, на обща стойност от 440лв, собственост на Н.Д.Г. ***, 2бр. агнета, на обща стойност 280лв, собственост на М.А.С. ***, 2бр. овце, на обща стойност от 240лв, собственост на Б.С.Б. ***, или домашни животни, на обща стойност от 7 800лв, които владее.

Деянието извършено от подсъдимия представлява „обсебване”, а именно присвояване на домашни животни, които владеел, като се квалифицира като извършено в условията на „продължавано престъпление” по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, през непродължителен период от време осъществил повече от две деяния, всяко едно от които осъществява състава на престъплението „обсебване”, извършени са при една и съща фактическа обстановка, еднородност на вината и всяко едно представлява продължение на предходното.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като В. е съзнавал обществено опасния характер, предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.

При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.206, ал.1 от НК –

„От една до шест години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята и чл.373, ал.2 от НПК, сочещ на задължителното приложение на чл.58а от НК, както и смегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с чистото му съдебно минало, направените на досъдебното и съдебно производство самопризнания, спомогнали за разкриване на обективната истина по делото, младата му възраст, осъзнаването на вината, неговото социално и материално положение, както и обстоятелството, че част от отнетите вещи са върнати от подсъдимия, макари след намесата на органите на МВР. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.

Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в случаите на чл.371, т.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Ал.4 на цитираната разпоредба дава възможност когато са налице едновременно условията на ал.1 и тези на чл.55 от НК, съдът да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, когато тя е по-благоприятна за дееца. В конкретният случай съдът намира, че са налице не са налице многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, и наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, но при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства. За това съобразявайки всички изисквания на закона съдът определи и наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпления наказание при условията на чл.58, ал.1 във вр. с чл.54 от НК в минималния размер предвиден в закона за това престъпление от една година, а именно – „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което намали с 1/3 или наложи на подсъдимия наказание от „ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

В случая съдът намира, че целите на наказанието биха били постигнати и без откъсването на подсъдимия от неговата обичайна средна за живот и тъй като не са налице законови пречки за приложение на института на „условното осъждане”, съдът на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Така наложеното наказание на подсъдимия, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.

Тъй като подсъдимия беше признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК –обсебване на чужди движими вещи, които владеел, то съдът намира, че се налице законовите предпоставки за ангажиране на неговата гражданска отговорност, с оглед принципа, че всеки следва да възстанови причинените със своето противоправно поведение имуществени и неимуществени вреди. В случая от деянието на В. всеки един от гражданските ищци безспорно е претърпял имуществени вреди, които са оценени от вещото лице, изготвило назначената съдебно оценителна експертиза за сумата от 2 550лв за гр.ищец Д.Д., 1 820лв за гр.ищец В.А. и 440лв за гр.ищца Н.Г.. Тъй като част от отнетите животни, а именно 1бр. овен е върнат на св.Д., то реално причиненине му имуществен вреди възлизат на сумата от 2 330лв. Съдът намира, че предявените граждански искове за имуществени вреди се явяват основателни и доказани в пълния им размер, поради което, съдът осъди подсъдимият да заплати на всеки един от гр.ищци сумата, както следва:

- на гр.ищец Д.Г.Д. *** 330лв /две хиляди триста и тридесет лева/ представляващи причинените му с престъпното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършването му до окончателното изплащане на сумата, а по сметка на ВСС гр.София държавна такса в размер на 4% върху уважения размер, а именно 93,20лв /деветдесет и три лева и двадесет стотинки/, както и 5лв-ДТ в случай на издаване на изпълнителен лист, като отхвърля предявеният граждански иск в останалата му част над уважения размер до претендирания пълен от 2 550лв, като неоснователен.

- на гражданският ищец В.И.А. ***, сумата от 1 820лв /хиляда осемстотин и двадесет лева/ представляващи причинените и с престъпното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършването му до окончателното изплащане на сумата, а по сметка на ВСС гр.София държавна такса в размер на 4% върху уважения размер, а именно 72,80лв /седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, както и 5лв-ДТ в случай на издаване на изпълнителен лист.

- на гражданският ищец Н.Д.Г. ***, сумата от 440лв /четиристотин и четиридесет лева/ представляващи причинените и с престъпното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършването му до окончателното изплащане на сумата, а по сметка на ВСС гр.София държавна такса в размер на 4% върху уважения размер, а именно 50лв /петдесет лева/, както и 5лв-ДТ в случай на издаване на изпълнителен лист.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на МВР гр.София направените по делото разноски в хода на ДП в размер на 60лв /шестдесет лева/, а по сметка на ВСС гр.София 5лв държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :