Мотиви към присъда

по НОХД № 52/2017 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимата П.Л.С. е предадена на съд за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК – за това, че след като е осъдена с Решение по гр.д. № 658/2015 год. на РС Лом, влязло в сила на 27.10.2015 год., да издържа свой низходящ – Л.Б. Л., род. *** год., ЕГН **********, като му заплаща месечна издръжка в размер на 90,00 лв. /деветдесет лева/, чрез неговия законен представител и баща Б.Л. К., ЕГН **********,***, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – за шест месечни вноски, за периода от 01.05.2016 год. до 31.10.2016 год., като общата дължима сума за периода е 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/.

В с.з., пострадалият е редовно призован и не се явява. Представлява се от адв. Л. Г., редовно упълномощена, чрез която прави искане да бъде конституиран като частен обвинител. Искането е уважено, и с протоколно определение от 30.03.2017 год. Б.Л. К., като баща и законен представител на малолетния Л.Б. Л. е конституиран като частен обвинител.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Производството е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

С съдебното заседание представителят на обвинението, с оглед безспорно установената фактическа обстановка предлага да се постанови осъдителна присъда, като се признае подсъдимата за виновна в извършването на престъплението, за което е предадена на съд, като й се наложи наказание „Пробация.

Частният обвинител Б. К. чрез повереника си, адв. Л. Г. МАК, се присъединява към становището на представителя на държавното обвинение по въпроса за квалификацията на деянието, вината и наказанието. Претендира разноски.

Подсъдимата се признава за виновна, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна да не се събират доказателства за тези факти.

Лично и чрез защитника си, адв. Ц.П., МАК моли да й бъде наложено наказание „Пробация“.

Подсъдимата изразява съжаление за поведението си и заявява, че то няма да се повтори.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата П.Л.С. е родена на *** ***, ******, българка, българска гражданка, разведена, с основно образование, безработна, неосъждана, с ЕГН: **********.

Подс. П. С. и ч.о. Б. К. са сключили граждански брак на 19.02.2011 год. От брака си имат едно дете – Л.Б. Л., ЕГН **********. С Решение № 156/2016 год., по гр.д. № 338/2016 год. на ЛРС, бракът между тях е прекратен, като родителските права по отношение на детето Л. са предоставени на бащата, а майката е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 90 лв.

С предходно Решение от 06.10.2015 год., по гр.д. № 658/2015 год. на ЛРС, вл.с. 27.10.2015 год., подс. П.С. е осъдена да заплаща на ч.о. Б. К., като баща и законен представител на малолетния Л. Л., месечна издръжка от 930 лв., считано от 20.05.2015 год.

С Присъда по НОХД № 429/2016 год. на ЛРС, влязла в сила на 26.11.2016 год., подс. П. С. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК и на осн. чл. 183, ал. 3 НК не й е наложено наказание.

За периода 05.08.2016 – 16.08.2016 год. подс. П. С. е била регистрирана б БТ Лом като лице, активно търсещо работа, но регистрацията е била прекратена на осн. чл. 20, ал. 4, т. 1 ЗНЗ.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, подс. П. С. не е заплащала дължимата издръжка за периода 01.05.2016 – 31.10.2016 год., общо шест месечни вноски на стойност 540 лв.

Видно от обясненията на подс. П. С., дадени в хода да съдебното следствие, през м. Декември, 2016 год. е била в тежко здравословно състояние, лекувала се е в болнични заведения в гр. Монтана и гр. София. Отделно от това има и друго дете, за което се грижи. Това дете е с вродени увреждания, умствено изостанало и с детски паралич – С. Л., родена през 2007 год. За лечението й са необходими средства, а тя сама се грижи за нея. Очаква да бъде назначена за неин личен асистент и с част от средствата, изплащани по програмата – да заплаща редовно дължимата издръжка занапред и да поиска промяна в родителските права.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимата по чл.371 т.2 от НПК, което беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.

От правна страна:

При така установените факти, съдът намира, че подсъдимата П.Л.С. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, по следните съображения:

Субект на престъплението може да бъде наказателноотговорно лице, осъдено да издържа лице от кръга изброени лица в нормата, своя низходяща в случая.

Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението, а неизпълнението му е с обществена опасност.

Престъплението по чл.183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на това престъпление е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа съответното лице става неизправен длъжник за най-малко две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по- нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или то бъде погасено.

Подсъдимата е осъществила обективните признаци на състава по чл.183, ал.1 НК - след като е била осъдена да издържа детето си, съзнателно не е изпълнила задължението си в периода от време 01.05.2016 – 31.10.2016 год., в размер на повече от две – вноските за 6 месеца.

Тя е извършила деянието при пряк умисъл – съзнавала е общественоопасния му характер и неговите общественоопасни последици и е целяла тяхното настъпване, като е съзнавала, че е задължена да заплаща месечната издръжка на детето си и че не е изпълнила задължението си в посочения размер за този период от време.

Затова следва подсъдимата да бъде призната за виновна в това, че след като е осъдена с Решение по гр.д. № 658/2015 год. на РС Лом, влязло в сила на 27.10.2015 год., да издържа свой низходящ – Л.Б. Л., род. *** год., ЕГН **********, като му заплаща месечна издръжка в размер на 90,00 лв. /деветдесет лева/, чрез неговия законен представител и баща Б.Л. К., ЕГН **********,***, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – за шест месечни вноски, за периода от 01.05.2016 год. до 31.10.2016 год., като общата дължима сума за периода е 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/ - престъпление по чл.183, ал.1 НК.

Както бе посочено по-горе, престъплението по чл.183, ал.1 НК се явява довършено в момента, в който по- нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или то бъде погасено.

От субективна страна подсъдимата е действала при форма на вината пряк умисъл.

Относно вида и размера на наказанието:

За извършеното от подсъдимата престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация. Не са налице основания за освобождаване от наказателна отговорност, тъй като чл. 78а от НК не може да се приложи за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, защото издръжката не е изплатена и няма възстановяване на имуществените вреди /Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС/.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Поради това на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, б. „в“ от НК като взе предвид подбудите на подсъдимия за извършване на деянието, установените смекчаващи вината обстоятелства (чистото съдебно минало, самопризнанието на подсъдимата и обстоятелството, че се грижи и за друго дете в тежко здравословно състояние), съдът определи наказание глоба в минималния предвиден размер – сто лева.

Тъй като съдът призна подсъдимата за виновна в извършването на престъплението, за което е обвинена, на основание чл. 189 НПК, се възложиха на подсъдимата и направените по делото разноски.

При тези мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: