Подсъдимият Е.П.В. с ЕГН ********** *** е обвинен в това, че на 27.04.2015 година, в гр. Лом, обл. Монтана, ул. »***, в съучастие като помагач с неустановен извършител, с цел да набави за другиго имотна облага, умишлено улеснил да бъде подържано заблуждение у Л.Г.Д. ***, че „е лицето от здравната каса”, за да получи парична сума за „лечение на синът й”, като с това й причинил имотна вреда в размер на 2450.00 лева /две хиляди четиристотин и петдесет лева/ – престъпление по чл.209, ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК.

В разпоредително заседание съдията - докладчик е насрочил делото по реда на диференцираната процедура по Гл. Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, съгл. ТР №1 от 06 април 2009год. по т.дело №1/2008год. на ОСНК, като за насроченото предварително изслушване е призовал Районна прокуратура гр.Лом, подсъдимия и пострадалия от престъплението – Л.Г.Д. ***.

След като подсъдимия в съдебно заседание се призна за виновен по повдигнатото му обвинение, като изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тях, производството е разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин и пледира за налагане на конкретно по вид и размер наказание. Предлага на съда да наложи на подсъдимия Е.П.В. наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, в размер на една година „лишаване от свобода”, което на осн. Чл.66,ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Договорения защитник адвокат М.Д. на подсъдимия Е.П.В., пледира за определяне на наказание спрямо подсъдимия при условията на чл.58а, ал.1 от НК.

Производството се разви при условията и реда на чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – чл. 371, т. 2 НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният в съдебно заседание граждански иск за причинени с престъплението имуществени вреди, от пострадалата от престъплението Л.Г.Д. *** против подсъдимия, в размер на 2250.00 лв. /две хиляди двеста и петдесет лева/, като същата е конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото.

Доказателствата по делото са гласни – направените от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства приети и приобщени от съда, като подкрепящи самопризнанието на подсъдимия Е.П.В..

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на свидетелите.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимия Е.П.В. ***, към настоящия момент е пенсионер, не работи и не е осъждан за извършени престъпления от общ характер. Пострадалата свидетелка Л.Г.Д. ***.

На 27.04.2015 година, около 11.45 часа, на стационарния телефонен номер 0971/63384, пострадалата Л.Д. получила телефонно обаждане от непознато за нея лице. Същият се представил за лекуващ лекар от болница „Пирогов“ гр. София, като и съобщил, че синът й е пострадал от взрив на газова бутилка. Предвид големият процент на изгаряне, синът й се нуждаел спешно от животоспасяваща операция, за която били нужни средства в размер на 9000.00 лева. Пострадалата Д. обяснила, че може да осигури сумата от 2450.00лева, тъй като не разполагала със сумата от 9000.00 лева. Лицето, представило се за лекар от болница „Пирогов“ уговорил начина, по който свидетелката Д. да предаде парите, а именно на „лице от здравната каса”, което ще я посети.

Около 12.30часа, пред домът на пострадалата свидетелка Л.Д. се появил подсъдимия Е.П.В., който бил изпратен от непознато за него лице – неустановено в хода на разследването, с което провеждал разговори само по мобилния апарат марка „Нокия”, който преди това получил от непознатото лице, което го оставило до билборт в края на гр.Враца.

При появата на подсъдимия В., като „лице от здравната каса”, пострадалата Д. предала сумата от 2450.00 лева, която била поставена в найлонов плик, като поискала разписка, но подсъдимия й отговорил, че не носи. По-късно същият ден, свидетелката Л.Д. потърсила синът си, за да провери здравословното му състояние, като след проведения разговор, установила, че всъщност е станала жертва на „телефонна измама“. За случая сигнализирала органите на РУ гр. Лом, като подробно описала подсъдимия.

Подсъдимия Е.П.В. получил отново обаждане по мобилния телефон от непознатото лице, което му казало да занесе и остави парите до описан от лицето билборт извън гр.Севлиево, като от парите който носел да вземе 200.00лева.

По доказателствата:

В хода на разследването е проведено процесуалното действие по разпознаване на лица л. 47 до 50 от ДП, ведно с фотоалбум, от което се установява, че пострадалата Д. е разпознала подсъдимия В., като лицето, на което е дала сумата от 2450.00 лева.

С протокол за доброволно предаване при разследването подсъдимия В. е предал на органите на РУ гр. Лом мобилен телефон, марка „Нокия“, модел „RM-1037“ с IMEI 354255065351522, ведно със зарядно устройство, сим-карта с №8935901990883925498, както и 10 броя банкноти от по 20,00 лева, на обща стойност 200,00 лева, като е заявил, че телефона е получил от непознато лице, а парите са останали от пострадалата, тъй като му било платено за „свършената работа”. С разписка в хода на ДП сумата от 200,00лева е върната на пострадалата Л.Д..

При разследването е приложена и детайлна справка от мобилен оператор „Мобилтел“ ЕАД гр.София.

Горното се установява от фактическа страна от направените от подсъдимия в съдебно заседание самопризнание, което изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство и приети от съда писмени доказателства събраните по ЗМ № 298/2015г. по описа на РУ гр.Лом, както следва: приемо – предавателен протокол л.37; протокол за разпит на свидетеля Л.Г.Д. л.41 – л.45; разписка л.46; протокол за разпознаване на лица и предмети л. 47, 48; фотоалбум л.49; протокол за доброволно предаване на л. 56; разпореждане по чл.159а, ал.1 от НПК л.60-64; разпечатки от Мобилтел ЕАД л.68-75; справка за съдимост на л. 84; протокол за разпит на обвиняем л. 53-55, 83, както и служебно изисканата от съда актуална справка за съдимост от 20.03.2017г.

Разпитани са свидетели, както и подсъдимия след привличането му в качеството на обвиняем, на които съдът дава вяра тъй като са подробни, последователни и логични, а освен това кореспондират със съвкупния доказателствен материал и допринасят за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Те са изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и неоспорени от страните.

При условията на чл.373, ал.3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия съгласно чл. 371, т.2 от НПК и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

От правна страна:

При условията на чл.373, ал.3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия – Е.П.В., съгласно чл. 371, т. 2 НПК и доказателствата от досъдебното производство, обсъдени по - горе, които го подкрепят.

Налице са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението за деяние по чл.209, ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК е доказано по несъмнен начин. Съобразявайки принципите визирани в чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 3 и чл. 16 от НПК, съдът постанови осъдителна присъда, а не защото подсъдимия направи самопризнание по смисъла на чл. 371, т. 2 НПК.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимия Е.П.В. е осъществил състава на престъпление по чл.209, ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК, а именно, че на 27.04.2015 година, в гр. Лом, обл. Монтана, ул. »***, в съучастие като помагач с неустановен извършител, с цел да набави за другиго имотна облага, умишлено улеснил да бъде подържано заблуждение у Л.Г.Д. ***, че „е лицето от здравната каса”, за да получи парична сума за „лечение на синът й”, като с това й причинил имотна вреда в размер на 2450.00 лева /две хиляди четиристотин и петдесет лева/.

Основният състав на престъплението измама по чл. 209, ал. 1 от НК има за обект обществените отношения свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо имущество. Именно по измамен начин се създават неверни представи относно определени факти и обстоятелства от обективната действителност, в резултат на което се извършва акт на имуществено разпореждане. За този престъпен състав е необходимо наличието на измамено лице и ощетено имущество. Последното се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения. Необходимо е да е налице неправилна представа на пострадалия по отношение на условията, при които той ще извърши акт на имуществено разпореждане. Изпълнителното деяние е осъществено във формата на поддържане на заблуждение, чрез активното поведение на подсъдимия с цел умишлено да улесни неизвестния извършител с когото е провеждал разговорите по мобилния телефон. От значение за обективната страна е и поведението на измаменото лице, което извършва акт в случая на фактическо разпореждане с имуществото, което като пряко следствие ще доведе и до осъществяване на съставомерния резултат, а именно причиняване на имотна вреда, като причинна връзка, в този см. е Решение №340/2009год. на ВКС І н.о.

От субективна страна се изисква наличието на пряк умисъл и особена користна цел. Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи или/и че поддържа вече възникнали такива. Освен това деецът предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество. За субективната страна изводите следва да бъдат изведени от обективните действия на подсъдимия по отношение на пострадалия към момента на извършване на деянията и то при формата на съучастие като помагач по см. на чл.20, ал.4 от НК.

Именно посочените правни характеристики на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, преценени в контекста на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че безспорно обуславят извода, че подсъдимият Е.П.В. е автор на престъплението.

Причини за извършване на деянието са - желание за облагодетелстване по престъпен начин, ниско обществено и правно съзнание.

По вида и размера на наказанието:

За извършеното от подсъдимия Е.П.В. престъпление визирано по - горе съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в санкционната част на престъплението по чл.209, ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК „ от една до шест години лишаване от свобода”, както и разпоредбите на общата част на НК, касаещи процесуалната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, сочеща на задължителното приложение на чл.58а от НК, като го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата

При определяне вида и размерът на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК.

Съдът счита, че не са налице данни за ефективно изтърпяване на наложеното наказание, поради което и на осн. чл.66,ал.1 от НК отложи неговото изтърпяване с изпитателен срок от три години.

Наказанието бе определено при следните изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с направените на досъдебното и съдебно производство самопризнания, спомогнали за разкриване на обективната истина по делото, осъзнаването на вината, социално и материално положение на подсъдимия, и чистото съдебно минало. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.

Съдът намира наложеното наказание за съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК и съобразено с целите по чл. 36 НК, като взе предвид приложената справка за съдимост, отчитайки данните за конкретното /по настоящето дело/ деяние, настъпилите от същото последици и поведението на подсъдимия Е.П.В. в хода ДП и това в хода на съдебното производство. Наказание от друг вид или по – голямо като размер от наложеното имайки предвид конкретното деяние и последиците му, в това число личността на подсъдимия Е.П.В., по разбиране на настоящия съд ще бъде несъразмерно тежко и не съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.

С оглед използваното при извършване на престъплението един брой мобилен телефон марка „Нокия” със зарядно устройство, на основание чл. 53, ал.1, буква „а” от НК съдът отне в полза на Държавата приложеното по делото веществено доказателство – един брой мобилен телефон марка „Нокия” със сериен номер 354255065351522 и 1бр. зарядно за мобилен телефон марка „Нокия”, послужило като средство за извършване на престъплението.

С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.209, ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК съдът намира, че са налице законовите предпоставки за ангажиране и на неговата гражданска отговорност, съобразно принципа, че всеки следва да възстанови причинените другиму със своето противоправно поведение имуществени вреди. С оглед на изложеното до тук съдът прие така предявеният граждански иск за доказан по основание и размер, поради което осъди на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият да заплати на гражданският ищец Л.Г.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 2250.00 лв. /две хиляди двеста и петдесет лева/, представляващи причинени с престъпното деяние имуществени вреди, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Лом държавна такса в размер на 90.00лева /деветдесет лева/ върху уважения граждански иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

На основание чл.84 ал.3 от ЗЗД, е дължима и законна лихва върху уважения граждански иск, считано от датата на увреждането 27.04.2015 год. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото на основание чл. 190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Лом държавна такса в размер на 5.00лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си и изготви мотивите си на 21.03.2017год.

Председател: