Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Лом, 05.08.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд, в
публичното съдебно заседание на първи юли, две хиляди и петнадесета година в
състав:
при секретаря Р.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 107
по описа за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени
искове е с правно основание чл.
422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД и
акцесорен иск за лихви по чл. 86, вр. чл. 79 от ЗЗД.
Предявени са обективно
съединени искове от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК 130697606, с адрес на
управление: гр. София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от М.Ф., чрез ю.к. Д.И.В., срещу
Г.С.Г., ЕГН **********,***.
ИЩЕЦЪТ посочва, че с Договор потребителски
заем № PLUS-01607336/15.09.2011 год., е отпуснал на ответника паричен кредит в
размер на 1200 лв., предоставени му лично, като той се е задължил да върне
кредита на 60 месечни вноски, всяка от които в размер на 169,21 лв., съгласно
погасителен план.
Ответникът бил преустановил
погасяването на задължението си на 15.10.2013 год., към която дата бил погасил
24 месечни вноски.
На осн. чл. 5 от Договора,
сключен между страните, цялото задължение става автматично предсрочно изискуемо
при просрочие на две или повече седмични вноски. Въпреки това на ответника била
изпратена последна покана за доброволно изпълнение – през м. Юли, 2014 год.
Иска се: да бъде признато
от съда за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 4405,84
лв. – главница; 1615,67 лв. – надбавка по чл. 3 от Договора, 404,52 лв. –
обезщетение за забава, на осн. чл. 33 от Закона за потребителския кредит за
периода от настъпването на предсрочната изискуемостна кредита – 15.11.2013 год.
до 11.11.2014 год., или общо – сумата от 6426,03 лв., ведно със законната лихва
върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК /25.11.2014 год., до окончателното изплащане на сумите,
както и 128,52 лв. д.т. и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се и направените разноски по настоящото производство.
Писмен отговор в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
В отговора си, озаглавен «Жалба», ответникът по същество прави възражение
за неспазване на срока по чл. 415, ал. 1 от страна на ищеца. Становище по
същество на спора не изразява.
Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д.
№ 1289/2014 год. на ЛРС.
В с.з. ищецът, редовно призован не изпраща процесуален
представител. С писмена молаба процесуалният му представител поддържа иска. Представя
списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът Г.С.Г., редовно призован се явява в с.з., няма
възражения по доклада на съда. Признава иска, но поддържа и възраженията,
направени с отговора си в насока, че ищецът е следвало да се обърне към
застрахователя по договора.
Предявеният иск е допустим.
Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в
законоустановеният едномесечен срок – съобщението за подаденото възражение на
длъжника е получено от ищеца на 12.01.2015 год., а искът е предявен на 11.02.2015
г. (видно от входящия печат на и.м.). Предвид установеното, съдът намира за
неоснователно въведеното от ответника възражение за недопустимост на исковете
поради неспазване от страна на ищеца на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните е сключен договор за кредит
PLUS-01607336/15.09.2011 год., по силата на който ответникът е получил кредит
за текущо потребление в размер на 6200
лв., като се е задължил да върне 10 152,55 лв. на 60 месечни вноски, всяка
от които по 169,21 лв., с падеж на 15-то число на месеца.
Едновременно с договора за кредит, е сключен от ответника и
договор за застраховка с „Кардиф – Животозастраховане, Клон България“, ЕИК
175190059 и „Кардиф – Общи Застраховане, Клон България“, ЕИК 175190073, с
покрития: „Смърт, настъпила в резултат на злополука или заболяване“,
„Инвалидизация над 70 % в резултат на злополука или заболяване“, „Продължителни
болнични в резултат на злополука или заболяване“, „Нежелана безработица“ в
резултат на уволнение“, съгласно Общите условия на застраховка „Защита на
плащанията“, сключена между застрахователните дружества и кредитора.
/сертификат на л. 12/.
По
ч.гр.д. № 1289/2014 год. на ЛРС е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение от 26.11.2014 г. в полза на заявителя-настоящ
ищец, против ответника – Г.С.Г., за
сумата 6 426,03 лв. (шест хиляди четиристотин двадесет и шест лв., 03
ст.), от които: 4405,84 лв. Главница по Договор за потребителски
заем № PLUS-01607336/15.09.2011
год., 1615,67 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 15.10.2013 год. до 20.09.2016 год. и 404,52 лв. – мораторна лихва за времето от
15.11.2013 г. до 11.11.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 25.11.2014 г. до изплащане на вземането, както
и сумата 328,52
(триста двадесет и осем лв., 52 ст.) разноски по делото, представляващи платена
държавна такса 28,52 лв. и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По заповедното производство от ответника е подадено
Възражение от 09.12.2014 г. и съдът, с Разпореждане от 10.12.2014 год. е указал
на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението. Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото
производство на 12.01.2015 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422
ГПК е подаден в указания срок.
Във възражението ответникът възразява по отношение размера
на претенцията, като прилага квитанции за внесена на 09.05.2014 год. сума
/71,20 лв./, за която твърди, че не е взета предвид от заявителя/настоящ ищец.
При така установеното се
налагат следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането,
за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена
заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че ищецът
следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането
си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на
плащането.
Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът
приема за доказано изпълнението на договора от негова страна. Поради това,
съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по договора, както
и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и
изискуемо вземане спрямо длъжника.
Във връзка с възраженията на ответника по заповедното
производство и представеното с него писмено доказателство за заплащане на сумата
от 71,20 лв. – на 09.05.2014 год., съдът констатира, че тази сума е взета предвид от ищеца, като е
приспадната и от дължимите към датата на обявяване на предсрочна изискуемост на
задължението – 15.11.2013 год. 36 погасителни вноски на обща стойност 6091,51
лв., със заявлението по чл. 410 ГПК, а и с исковата молба се претендират
6021,51 лв. /това се установява и от представеният с и.м. погасителен план, с
отразени плащания – л.6/.
Ответникът не ангажира доказателства във връзка със
възраженията си в отговора по чл. 131, ал. 1 ГПК – в насока, че за него е
настъпило застрахователно събитие, което е следвало да се покрие от застраховките
по договора за кредит. Не твърди, а и не представя доказателства да е сезирал
застрахователните дружества за настъпило застрахователно събитие. В хода на съдебното
производство по същество признава изцяло предявеният иск – както по основание,
така и по размер.
От приложените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства се установява, че БНП
Париба Пърсънъл Файнес” ЕАД, се е намирало в
облигационни правоотношения с ответника по настоящото производство, Г.С.Г., регулирани от договор
за кредит PLUS-01607336/15.09.2011 год., към 09.02.2015 год.
Ищецът е изпълнил задължението си към ответника по
този договор. На
посочената в договора дата сумата по кредите е била предадена на ответника и за
него е възникнало задължението да погаси заема на 60 бр. месечни вноски, от по 169,21
лв. всяка. От тях той е заплатила 24 вноски и е преустановил плащанията,
считано от 15.10.2013 год., поради което вземането е станало автоматично предсрочно
изискуемо с всички произтичащи от това договорени между страните и законни
последици – считано от 15.11.2013 год., на осн. чл. 5, изр. 2 от Договора.
Предвид обстоятелството, че страните са уговорили фиксиран
лихвен процент за кредита – в т. 3 от Договора, съдът приема, че дължимата главница
е в размера на претендираната с и.м.
Съдът намира, че претенцията за лихви за забава е
основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо
главното задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде
уважена и претенцията за лихви. След изтичане на падежа, ответникът – длъжник,
съгласно чл. 84, ал. І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните
задължения и същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД. Лихвата за забава
също е уговорена по размер между страните – в т. 5 от Договора. В този смисъл
иска следва да се уважи за предявения размер.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
При
този изход на делото на ищеца следва да се присъдят и направените във връзка с
настоящото производство разноски, които от доказателствата по делото и
представеният списък по чл. 80 ГПК се установяват на 461,80
лв., от които 300 лв. за процесуално представителство и 161,80 лв. –
д.т., както и разноските по ч.гр.д. № 1289/2014 год., в размер на 428,52 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.С.Г., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК 130697606, с адрес на управление: гр. София, жк.
Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от М.Ф., СУМАТА 6
426,03 лв. (шест хиляди четиристотин двадесет и шест лв., 03 ст.), от
които: 4 405,84 лв. Главница по Договор за потребителски
заем № PLUS-01607336/15.09.2011
год., 1 615,67 лв. – възнаградителна лихва и 404,52
лв. – мораторна лихва за
времето от 15.11.2013 г. до 11.11.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 25.11.2014 г. до изплащане на вземането, за които има
издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2014 г., по ч.гр.д. № 1289/2014
год. на ЛРС.
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК 130697606, с адрес на
управление: гр. София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от М.Ф., направните във връзка с делото разноски за тази
инстанция в размер на 890,32 лв., от които 461,80 лв. по исковото производство
и 428,52 лв. – по ч.гр.д.
№ 1289/2014 год. на ЛРС.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: