Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом, 18.08.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският Районен съд, V състав, в открито заседание на единадесети юли, две хиляди седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МИРОНОВА

При секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 238/2017 год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 15/КОС/02.12.2016 год. на В.В., Началник РУ на МВР Лом, на осн. МЗ рег. № 8121з-595/26.05.2015 год. на МВР, на Н.С.Н., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание: – Глоба в размер на 1000 лв., на осн. чл. 183, ал. 2 ЗОБВВПИ, за нарушение на чл. 59, ал. 3 от ЗОБВВПИ – за това, че на 20.05.2014 год., около 20,30 часа, при извършено претърсване и изземване в частен дом, находящ се в **********, се установи, че същият държи намерени 2 бр. Боеприпаси, кал. 12, без да уведоми органите на МВР и е нарушил месторазположението им, видно от Постановление на РП Лом от 31.08.2016 год.

НП е връчено на жалбоподателя на 20.04.2017 год.

С Жалба от 24.04.2017 год., Н.С.Н. обжалва така издаденото Наказателно постановление с доводи за изтекла в негова полза давност за образуване на административно-наказателно производство, нарушаване правилото, че не може да бъде преследван два пъти за едно и също нещо, при наличието на приключило наказателно производство за същото деяние, а същевремнно – и поради недоказаност на нарушението. В съдебно заседание се представлява от адв. Р. Б., МАК, който моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а същевременно и недоказано.

Ангажира гласни доказателства.

За административно наказващият орган не се явява процесуален представител. Не се ангажира становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Досъдебно производство № 275/2014 год. на РУ МВР Лом е образувано на 17.05.2014 год., срещу неизвестни лица за престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Към него е присъединено д.п. № 273/2014 год. на РУ МВР Лом, образувано на 16.05.2014 год., също срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. В последствие са намерени достатъчно данни за извършването и на други престъпления, от конкретни лица и дознанието е изпратено на специализираната прокуратура.

В хода на продължилото вече под № 129/2014 год. на ГД Криминална полиция – МВР досъдебно производство са привлечени под наказателна отгворност множество лица, взети са мерки за неотклонение и т.н.

След продължило повече от две години разследване, наказателното производство е прекратено частично спрямо някои от обвиняемите и е върнато на ЛРП за продължаване на разследването срещу други, в т.ч. и срещу обв. Н.С.Н., за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК – с постановление на прокурор при Специализираната прокуратура, което е потвърдено с определение на Специализирания наказателен съд от 16.03.2016 год.

С Постановление на ЛРП от 31.08.2016 год., по дознание № 275/2014 год. на РУ МВР Лом, респ. Пр.пр. № 771/2014 год. на ЛРП, като е приел, че се касае за явно маловажен случай, по см.чл. 9, ал. 2 НК, наблюдаващият прокурор е прекратил частично – по отношение на обв. Н.С.Н. воденото досъдебно наказателно производство за престъпление по чл. 339 от НК "поради наличие на административно нарушение". Препис от Постановлението е изпратен на обв. Н. Н., както и на служба КОС към РУ МВР Лом, за налагане на административно наказание.

Тъй като по настоящото производство е представено само цитираното последно постановление на ЛРП, то няма данни дали и кога то е влязло в сила, но същото е изпратено на Началника на РУ Лом с писмо от 16.09.2016 год.

На 03.11.2016 год., срещу жалбоподателя Н.С.Н. е съставен АУАН № 15/КОС – за това, че на 20.05.2014 год., около 20,30 часа, при извършено претърсване и изземване в частен дом, находящ се в **********, на лицето Н.С.Н. се установи, че същият държи намерени 2 бр. Боеприпаси калибър 12, без да уведоми органите на МВР и е нарушил месторазположението им. Видно от Постановление на РП Лом от 31.08.2016 год.

Виновно е нарушил чл. 59, ал. 3 от ЗОБВВПИ.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, предявен и връчен на 03.11.2016 год.

Към административно-наказателната преписка е приложено само и единствено прокурорското постановление.

Издаденото на 02.12.2016 год. НП приповтаря фактическото описание на нарушението от АУАН.

От показанията на свид. Т.А., актосъставител се установява, че случаят е от 2014 год., катотогава имало няколко задържани лица и било образувано досъдебно производство. Имало проверка от Специализирана прокуратура, те – няколко души, служители на РУ Лом оказвали съдействие. Самият свидетел/актосъставител не е бил там, но от материалите /постановлението на ЛРП – бел.на съда/ станало ясно, че в дома на жалбоподателя са намерени боеприпаси, като същият не е ловец, нито притежава оръжие. Съставил АУАН по писмените данни, изпратени от ЛРП за взимане на отношение. Свидетелят дори прочел постановлението 3-4 пъти, за да разбере какво се иска. Не е бил на мястото на проверката през 2014 год., не е виждал патроните, те са били вероятно иззети като веществени доказателства по наказателното производство.

Свид. М.М. е майка на жалбоподателя. Спомня си датата, защото тогава арестували сина й. Претърсили цялата къща, в която живеели три семейства – тя и съпругът й, а също двамата им сина със съпругите си. Патроните намерили в дървен шкаф. Те били на мъжа й, който бил пастир и ги бил намерил в гората и прибрал неясно кога.

Свид. Р. М., който е без родство с жалбоподателя, но живее на семейни начала със свид. М.а признава, че преди повече от пет години бил намерил тези гилзи в гората иги бил прибрал. Даже бил забравил за тях, докато преди 3 или 4 години не дошли полицаите за Н.. Тогава ги намерили. При обиска той казал, че са негови, но те написали друго и задържали Н..

Въпреки положените от съда усилия и оказаното от административно наказвщия орган – РУ Лом съдействие, свидетелят при съставяне на АУАН Р.П.Н. не беше намерен за да бъде разпитан по делото, тъй като е в чужбина, на неустановен адрес.

При така установените факти, съдът намира, че при съставянето и предявяването на АУАН са допуснати съществени нарушения на административно-наказателното производство, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно възприетата с Тълкувателно постановление № 1/2014 год. на ВКС и ВАС, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, а разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност към НК, където в чл. 81, ал. 3 е уредена абсолютната давност.

Съгл. чл. 34, ал. 1 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

В същата разпоредба и в ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН са предвидени и по-дълги срокове, след изтичането на които не следва да се образува административнонаказателно производство в зависимост от спецификата на различните административни нарушения.

Именно тези срокове отразяват спецификата на обществените отношения, защитени чрез обявяване на деянията, които ги увреждат, за административни нарушения и представляват изрична нормативна уредба, спрямо която не е необходимо да се прилага НК по смисъла на чл. 11 от ЗАНН.

Следователно при реализиране на административнонаказателна отговорност на лицето ще важат сроковете, предвидени за образуване на производство в ЗАНН и специалните закони.

В конкретния случай материята за административнонаказателната отговорност, свързана с нарушаване на разпоредбите на ЗОБВВПИ, е регламентирана в чл. 215, ал. 3 от ЗОБВВПИ, който препраща към реда по ЗАНН, без да указва срокове, различни от тези по чл. 34, ал. 1, изр. 1.

Според настоящия съдебен състав, чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН предвижда едногодишна абсолютна давност за започване не административно-наказателното производство в този случай.

Дори и да не се възприеме тази теза, а да се счете, че образуваното наказателно производство спира давността по отношение на все още необразуваното административно-наказателно производство /каквато теза трудно би могло да се обоснове/, то отново и след като се съобрази разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, абсолютната давност за нарушенията по ЗОБВВПИ следва да има погасително действие от момента, в който е изтекъл срок, надвишаващ с 1/2 предвидения едногодишен срок за образуване на административно-наказателно производство.

Безспорно в ЗАНН липсва изрична уредба на абсолютната давност като предпоставка за изключване на отговорността, но от това не следва извод, че законодателят съзнателно не е предвидил такъв способ за погасяване на административнонаказателното преследване поради спецификата на материята за административните нарушения.

Съгласно чл. 31, ал. 7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.

По аргумент за противното, във всички останали случаи, включително за административни нарушения, наказателното, респективно административно наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват при настъпване на давност.

Гарантирането на такъв принцип е в унисон с изискването за разумен срок за провеждане на административно-наказателното производство, като гаранция за спазване на правата на човека по чл. 6 от ЕКЗПЧОС, за което Република България е поела ангажимент, присъединявайки се и ратифицирайки конвенцията.

Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че в противен случай лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-благоприятно положение от извършилите административно нарушение.

В настоящия казус, административното производство е започнато със съставянето на АУАН – т.е. на 03.11.2016 год., към която дата от извършването на деянието – 20.05.2014 год. са изминали две години и половина – период от време, значително надвишаващ както едногодишния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 2 ЗАНН, така и увеличения с една втора съобразно чл. 81, ал. 3 НК срок.

Съставянето на АУАН при изтекла абсолютна давност за преследване на нарушението и издаването на наказателно постановление при наличието на основания за прекратяване на производството като погасено по давност е съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Административно-наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Тъй като се касае за особено съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от административно наказващия орган, не следва да се обсъждат и доводите по същество на спора, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При тези мотиви съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15/КОС/02.12.2016 год. на В.В., Началник РУ на МВР Лом, на осн. МЗ рег. № 8121з-595/26.05.2015 год. на МВР, с което на Н.С.Н., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание: – Глоба в размер на 1000 лв., на осн. чл. 183, ал. 2 ЗОБВВПИ, за нарушение на чл. 59, ал. 3 от ЗОБВВПИ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на страните, че решението е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: