Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом, 05.09.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, VІ наказателен
състав на 16 август две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Боряна Александрова
Секретар: Веселка Младенова , като разгледа
докладваното от съдията Александрова
НАХД № 403 по описа на ЛРС за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на. чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от С.Ш.Б.,
ЕГН **********, против наказателно постановление № 17-0294-000428 от 06.04.2017г.,
издадено от началника на група в сектор ПП
към ОД на МВР гр.Монтана, РУ Лом, с което за нарушение на нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 500 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като
неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че фактически е бил
лишен от възможността да даде кръвна проба за химичен анализ и установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му, като по този начин било нарушено правото
му на защита, с аргумента, че макар и да му бил издаден талон за кръвна проба, при
съставянето на АУАН му била взета шофьорската книжка и по този начин, той не
можел да шофира от гр.Вълчедръм до гр.Лом за да посети МБАЛ и да даде кръвна
проба.
В съдебно заседание жалбоподателя поддържа депозираната жалба.
Пледира за отмяна на наказателното постановление.
За АНО - редовно призовани, представител не
се явява в съдебно заседание.
Съдът
намира жалбата за допустима по следните съображения: атакуваното наказателно
постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок,
съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано
пред РС-гр.Лом.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си
по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 07.03.2017г., около 17.40 часа, в гр. Вълчедръм
по ул. „България” жалбоподателят управлявал
лек автомобил „Пежо”, с рег.№ ****,
собственост на Ш.М.Б. Б., след употреба на алкохол. ПРИ проверка ОТ СТРАНА НА ПОЛИЦЕЙСКИ
СЛУЖИТЕЛИ за алкохол посредством техническо средство Алкотест Дрегер 7510, № ARDM 0025. Дрегерът отчел 0.65 промила. На жалбоподателя бил издаден
талон за медицинско изследване, но той не се явил в спешния център на МБАЛ-Лом за да даде кръв в указаното от полицаите
време. Бил съставен АУАН № 6А от 07.03.2017г. за описаното по-горе нарушение.
Административнонаказващият орган приел, че
нарушението е установено от фактическа страна и издал обжалваното наказателно
постановление, с което наложил на нарушителя административно наказание „глоба”
в размер на 500 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за шофирането след употреба на алкохол.
При извършената от съда проверка
на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени
нарушения на разпоредбите на ЗАНН. В съставения акт за установяване на
административно нарушение за констатиране на употребата на алкохол или друго
упойващо вещество, актосъставителят вписал управляваното от жалбоподателя МПС,
часът и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и
показанията на техническото средство. АУАН е съставен на място, в присъствието на един свидетел и на нарушителя, на когото е бил връчен препис т.е. началото на
административно-наказателното производство е поставено по регламентираната в
ЗАНН процедура. Нарушителят е
подписал АУАН без възражения. В издаденото НП е взет предвид резултата от
пробата с дрегера. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми
съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Съдът не откри
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на
нарушителя и съответно до порочност на административно-наказателното
производство.
По същество изложената по-горе фактическа
обстановка безспорно се установява от събраните в хода на настоящото
производство гласни и писмени доказателства. Констатациите изложени в АУАН се подкрепят от
показанията на свидетеля Б., който е
установил извършените нарушения. Той свидетелства в съдебно заседание, че
концентрацията на алкохол в дъха на жалбоподателя е установена
с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 и тя е била над 0,65 промила на хиляда. Употребата на
алкохол от водача е установена въз основа на показанията на техническо
средство, което се
счита за одобрен от БИМ тип средство за измерване съгласно чл. 30, ал.5 от
Закона за измерването.
Техническото средство
„Алкотест Дрегер
Възраженията на жалбоподателя са насочени основно срещу
това, че не му е била осигурена възможност да даде кръвна проба за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП задължава водачите да не управляват пътно превозно средство след употреба
на алкохол. Установените с акта фактически обстоятелства кореспондират по
безспорен начин с показанията на актосъставителя , който е категоричен, че към
момента на проверката жалбоподателят е изпробан за алкохол и след като бил
изпрабван, уреда отчел алкохол в кръвта над 0.50 на хиляда. В акта е записано,
че дрегерът е отчел 0.65 промила на хиляда. На жалбоподателя е бил издаден
талон за медицинско изследване №0380932, в който е било указано на водача да се
яви най-късно в 08,15 часа в МБАЛ-Бургас за даване на кръвна проба. Талонът е
бил връчен на водача в 18,20 часа, следователно същият е имал 2 часа да се
придвижи до болницата. В разпоредбата на чл. 3, ал.3 от Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС е предвидено, че длъжностното лице от службите за
контрол връчва на водача срещу подпис талона за медицинско изследване, като
вписва лечебното заведение, в което той следва да се яви и срока на явяването -
до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населено място,
в което се намира лечебно заведение, и до 120 минути - в останалите случаи.
Съгласно чл. 11, ал.1 и ал.3 от Наредбата след медицинското освидетелстване се
взема кръв за химическо изследване, като вземането на кръв при изследване за
алкохол и/или друго упойващо вещество се извършва в срока за явяване, определен
в талона за медицинското изследване. Жалбоподателя не се явил на указаното му
време да даде кръв за изследване. Жалбоподателя сочи per argument a contrarium, че му
била взета шофьорската книжка и това била причината
той да не придвижи до болницата, съдът намира,че това е само
защитна теза на жалбоподателя, тъй като той е имал и други възможности за да се
придвижи до МБАЛ Лом: автобус, такси и др.
Съдът намира, че даденото от органите на полицията време от
2 часа е било напълно достатъчно жалбоподателят да се придвижи до лечебното
заведение, тъй като същият се е намирал в рамките на друго населено място от града
Лом. Обстоятелството, че е му била взета книжката за шофиране и той не можел да
шофира ,като по този начин се придвижи да до болницата, не е извинително.
Водачът е можел да се придвижи по друг начин до болницата, след като знае, че е
длъжен да се яви в рамките на дадените му 120 минути/ 2 часа. Основният спор в
настоящия случай е дали жалбоподателят е положил успял да отиде до лечебното
заведение в рамките на дадените му 120 минути или не. Настоящият състав приема,
че нарушителят не е положил усилия за да отиде до болничното заведение. Освен това, чисто житейски звучи нелогично да
не може да се придвижи до МБАЛ с друго превозно средство, освен само той да
шофира. Поради тази причина съдът прима, че жалбоподателя не е положил
максимални усилия да отиде до болницата.
Следва да бъде отбелязано, че независимо от това дали
водачът е дал кръвна проба или не, наличието на алкохол в кръвта може да се
доказва и посредством проверка с дрегер, тъй като той представлява техническо
средство, което се счита за одобрен от БИМ тип средство за измерване съгласно
чл. 30, ал.5 от Закона за измерването. Техническото средство "Алкотест
Дрегер 7510" с фабричен номер ARDM 0025 е бил технически
годен към датата на нарушението. Според разпоредбата на чл. 174, ал.1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12
месеца и глоба от 500 до 1000 лв. лице, което управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване
и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух (какъвто е настоящият случай).
Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Имайки предвид факта, че
жалбоподателят не ангажира доказателства, установяващи противното, настоящата
инстанция счита, че твърденията му са защитна теза, с цел оневиняване и
избягване на наказателна отговорност.
С оглед на изложеното, съдът приема за безспорно доказано,
че Б. е управлявал прпоцесното МПС на 07.03.2017 г. в гр.Вълчедръм с
концентрация на алкохол в кръвта си от 0,65 промила т.е. над 0,5 промила и е
нарушил забраната на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, с което е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 174, ал.1 от ЗДвП.
Воден от горното, съдът счита, че нарушението е осъществено от
обективна и субективна страна и
определеното от
актосъставителя и наказващия орган правна квалификация
е правилна и законосъобразна. Наложеното наказание глоба от 500 лв. за нарушението на чл.174, ал.1 от
ЗДвП е в минималния предвиден от закона размер. Относно наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, то това наказание също
е в минималния предвиден в закона размер и съдът не може да ги променя. Поради
което настоящият съдебен състав намира,че наложеното наказание се явява
справедливо, адекватно и съобразено с на тежестта на извършеното и е достатъчно
за да се постигнат целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0294-000428
от 06.04.2017г., издадено от началника сектор ПП към ОД на МВР гр.Монтана, РУ Лом, с което за
нарушение на жалбоподателя С.Ш.Б. с ЕГН ********** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Монтана в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: