Подсъдимият М.Б.М., роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, с постоянен адрес ***, реабилитиран по давност с ЕГН ********** е предаден на съд по повдигнато му обвинение по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

С внесения от Районна прокуратура гр.Лом обвинителен акт е обвинен в това, че на 03.04.2017 год., около 16:00 ч., по път III-818, общ. Вълчедръм, управлява моторно превозно средство – мотопед „Пежо Пудикс“, ***без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние – с наказателно постановление № 16-0294-000750/30.09.2016 год., влязло в законна сила от 22.12.2016 год., издадено от началник сектор при ОДМВР – Монтана, РУ – Лом; както

и на 22.05.2017 год., около 13:10ч., гр. Вълчедръм, обл. Монтана, по улица „България“, управлява моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, ***, собственост на Т.М.М от с. Световрачене, обл. София без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние – с наказателно постановление № 16-0294-000750/30.09.2016 год., влязло в законна сила от 22.12.2016 год., издадено от началник сектор при ОДМВР – Монтана, РУ – Лом.

Производството е по реда на Гл. ХХ от НПК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

По делото не е конституирана акцесорна страна в процеса.

В съдебно заседание Районна прокуратура гр.Лом представлявана от прокурор Райна Петрова поддържа обвинението, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин и пледира за налагане на конкретно по вид, и размер наказание. Предлага на съда предвид настъпилата реабилитация по давност да се определи наказание при условията на чл.78а от НК, като му се наложи наказание глоба в размер на 2500.00лева.

Подсъдимият М.Б.М. редовно призован, се явява лично, представлява се от договорения от него защитник адвокат П. П. от МАК, счита повдигнатото обвинение за доказано пледира за определяне на наказание при условията на чл.78а от НК, предвид настъпилата реабилитация по давност, като моли за налагане на минималното наказание, предвид събраните доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М.Б.М., роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, с постоянен адрес ***, реабилитиран по давност с ЕГН **********, към момента на извършване на деянието с последните си Присъди по НОХД №170/1994год. по описа на Районен съд гр.Ботевград е бил осъден за извършено престъпление против собствеността, като му е наложено наказание от три години „лишаване от свобода” при „строг” режим на изтърпяване. Присъдата е влазла в законна сила от 08.07.1998год., като наложеното наказание е изтърпяно в Затвор за времето от 15.01.1998год. до 02.04.2000год. видно от справка от ГД”ИН” с Изх.№И-9584/24.07.2017год. По НОХД №7376/2008год. по описа на СРС, за извършено престъпление против транспорта е осъден на три месеца „лишаване от свобода” при „строг” режим на изтърпяване, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Присъдата е влязла в законна сила от 16.06.2009год., а наложеното наказание е изтърпяно за времето от 20.07.2009год. до 20.10.2009год. видно от справка от ГД”ИН” с Изх.№И-9584/24.07.2017год. и по НОХД №17435/2011год. по описа на СРС, отново за извършено престъпление против транспорта, по което му е наложено наказание „Пробация” с мерки за срок от две години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Определението е влязло в законна сила от 20.09.2011год., като наложеното наказание е изтърпяно от 27.10.2011год. до 27.10.2013год., видно от справка на СРП с Изх.№П-3045/27.07.2017год.

Подсъдимият М.Б.М. не притежава Свидетелство за управление на МПС, същият е неправоспособен водач по см. на чл.150а от ЗДвП видно от приложената справка за нарушител/водач.

Подсъдимият М. е наказван по административен ред за управление на МПС като неправоспособен водач с наказателно постановление № 16-0294-000750/30.09.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР Монтана РУ гр.Лом /надлежно упълномощен/, връчено му лично на 14.12.2016год. и влязло в законна сила от 22.12.2016 год.

Въпреки наложеното наказание подсъдимият М. продължил да управлява моторно превозно средство, като 03.04.2017год. свидетелите Е.И. М. и Е. Б. И. *** извършващи проверки по ЗДвП, в района на Община гр.Вълчедръм, около 16,00ч на път III-818, общ. Вълчедръм спрели за проверка мотопед ***, който се движел от с. Долни Цибър към с. Разград. При проверката установили, че мотопеда се управлява от подсъдимият М., който не представил свидетелство за управление на МПС. При направена проверка в масивите на ОДМВР Монтана, сектор „Пътна полиция” се установило, че подсъдимият М. е неправоспособен. За констатираното съставили АУАН 365/03.04.2017год., който е връчен лично на подсъдимият и е подписан от него без възражения.

На 22.05.2017 год. свидетелите С.И.И. и Б.Д.Л. *** извършващи проверки по ЗДвП, около 13,10ч в гр.Вълчедръм по улица „България“ спрели за проверка моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, ***. При проверката установили, че автомобила се управлява от подсъдимият М.. От направената справка се установило, че подсъдимият М. е неправоспособен водач, а автомобилът е собственост на Т.М.М от с. Световрачене, обл. София. За констатираното съставили АУАН № 636/22.05.2017год., които е връчен лично на подсъдимият и е подписан от него без възражения.

От показанията на свидетелите Е.И. М. и Е. Б. И., се установява, че на 03.04.2017год. около 16,00часа на път III-818, общ. Вълчедръм са спрели за проверка мотопед ***, който се движел от с. Долни Цибър към с. Разград, управляван от подсъдимият М., като при проверката установили, че същият не притежава СУМПС, за което от свидетелят Е.И. М., в присъствието на свидетелят Е. Б. И. му бил съставен АУАН № 365/03.04.2017год., който бил връчен лично на подсъдимият и същият го подписал без възражения.

От показанията на свидетелите С.И.И. и Б.Д.Л., се установява, че на 22.05.2017год. около 13,10ч в гр.Вълчедръм по улица „България“ спрели за проверка моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, ***, управляван от подсъдимият М., като при проверката установили, че същият не притежава СУМПС, за което от свидетелят С.И.И., в присъствието на свидетелят Б.Д.Л. му бил съставен АУАН № 636/22.05.2017год., който бил връчен лично на подсъдимият и същият го подписал без възражения.

По доказателствата:

Горното се установява от събраните по делото доказателства: приложеното наказателно постановление № 16-0294-000750/30.09.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР Монтана РУ гр.Лом /надлежно упълномощен/, връчено на подсъдимият М. лично на 14.12.2016год. и влязло в законна сила от 22.12.2016 год. Приложени са и съставените и връчени лично на подсъдимият АУАН 365/03.04.2017год. и АУАН 636/22.05.2017год., както и справка за нарушител/водач по отношение на подсъдимият М..

Разпитани са свидетелите - Е.И. М., Е. Б. И., С.И.И. и Б.Д.Л., обясненията на подсъдимият дадени устно и непосредствено пред настоящият съдебен състав, на които съдът дава вяра тъй като са подробни, последователни и логични, а освен това кореспондират със съвкупния доказателствен материал.

Горното се установява от фактическа страна от направените от подсъдимият в хода на съдебното следствие самопризнания, които изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство и приети от съда писмени доказателства събраните по ДП ЗМ № 246/2017г. по описа на РУ гр.Лом, както следва: АУАН 365/03.04.2017год. на л. 7; наказателно постановление № 16-0294-000750/30.09.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР Монтана РУ гр.Лом на л.8 и л.19; справка за нарушител на л.9 – 11 и 20-22; АУАН 636/22.05.2017год. на л.18; служебна бележка на л.26, като и служебно изисканите справки за изтърпените наказания на подсъдимият М. справка на СРП с Изх.№П-3045/27.07.2017год. и от ГД”ИН” с Изх.№И-9584/24.07.2017год., както и актуална справка за съдимост на подсъдимият.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени, чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Те са изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и неоспорени от страните.

От правна страна:

Съдът прие, че при така установената фактическа обстановка с действията си подсъдимият М.Б.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като на 03.04.2017 год., около 16:00 ч., по път III-818, общ. Вълчедръм, управлява моторно превозно средство – мотопед „Пежо Пудикс“, ***без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние – с наказателно постановление № 16-0294-000750/30.09.2016 год., влязло в законна сила от 22.12.2016 год., издадено от началник сектор при ОДМВР – Монтана, РУ – Лом; както и на 22.05.2017 год., около 13:10ч., гр. Вълчедръм, обл. Монтана, по улица „България“, управлява моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, ***, собственост на Т.М.М от с. Световрачене, обл. София без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние – с наказателно постановление № 16-0294-000750/30.09.2016 год., влязло в законна сила от 22.12.2016 год., издадено от началник сектор при ОДМВР – Монтана, РУ – Лом, за което го призна за виновен.

Разглеждайки горепосочените доказателства и доказателствени средства самостоятелно и в тяхната взаимовръзка съдът констатира, че те по безспорен начин изграждат описаната фактическа обстановка и уличават подсъдимия в извършване на престъплението.

Обект на престъплението чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК са обществените отношения свързани с безопасността на транспорта и изискванията във връзка с тях водачите на МПС да притежават съответната правоспособност като гаранция за безопасността на движението на управляваното от тях моторно превозно средство. Двата престъпни състава на престъпленията по чл.343в, ал.1 и ал.2 от НК, макар и самостоятелни, боравят с единни понятия за правоспособността на дееца като водач на МПС и правото му законосъобразно да осъществява такава дейност, за което притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Транспортната дейност следва да се разглежда свързано с правата на гражданите на свободно придвижване, на работа, свързана с транспорт на пътници или стоки, било в рамките на Европейската общност или извън нея, но като се отчита характерът на регулираните обществени отношения и правомощията на държавата да въведе определени ограничения, чрез националното си законодателство на това право да се управлява МПС, чрез правилата за контрол и осигуряване на пътната безопасност. Или, за разрешаване на разглеждания проблем от значение е не само вътрешното ни законодателство, но и норми от Общностното право в Европейския съюз, част от който е България. На тази база следва да се разрешат въпросите относно правоспособността на водача и защо следва да притежава валидно, съответно СУМПС. Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП „за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”, т.е. според категорията на управляваното от него МПС се съобразява дали притежаваното от него СУМПС е „съответно”. От друга страна, съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП той получава и контролен талон към това СУМПС и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Този талон съпътства СУМПС и може да бъде отнет при съставяне на акт за констатиране на административно нарушение по ЗДвП (АУАН), който го замества за един месец от съставяне на акта.

Правното значение на СУМПС е изяснено в чл.3, ал.3 от ЗБЛД, като тези, издадени от българската държава на нейните граждани имат силата и на документ за самоличност. Основното предназначение на СУМПС обаче е удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена категория. Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр.82/2009 г.) и § 35 т.3 от ДР на ЗДвП (ДВ.бр.54/2010г.). И докато ЗБЛД урежда „условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи”, включително СУМПС, то ЗДвП „урежда ... изискванията за правоспособност на водачите на ППС, ... както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове”.

В процесния случай са налице всички елементи от състава на престъплението от неговата обективна страна – доказано е, че подсъдимият М. има специфичното качество неправоспособен водач на МПС, за което се изисква съответна категория съгласно разпоредбата на чл.150 във вр. чл.150а от ЗДвП. Установено е, че подсъдимият М.Б.М. е наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС с Наказателно постановление № 16-0294-000750/30.09.2016 год. издадено от началник сектор при ОДМВР – Монтана, РУ – Лом, връчено му лично по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН - на 14.12.2016 год. и влязло в законна сила от 22.12.2016год.

Целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от МПС. Като допълнителен аргумент в подкрепа на застъпеното становище ВКС изтъква и липсата на предвидена в чл.343 г от НК, санкция по чл.37 ал.1 т.7 от НК – лишаването на водача от право да управлява МПС. Разумът на законодателя да не предвиди такава санкция за тези водачи е както защото те нямат или са загубили правото за управление на МПС, така и защото не са доказали в съответния срок годността си да го упражняват. Задължение на водача, в частност подсъдимият, е да докаже пригодността си за управление на МПС чрез притежаване на валидно за категорията на управляваното такова СУМПС, а това означава и то да е в срока на административната му валидност, за да е годен удостоверителен документ за тази му правоспособност в този см. е и Решение №588/2009 на ВКС - II н.о., Решение № 44/19.02.2013 г.на ВКС I н.о. Изпълнителното деяние – управление на МПС е доказано от показанията на свидетелите очевидци – Е.И. М., Е. Б.И., С.И.И. и Б.Д.Л., които непосредствено са възприели факта, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство.

Престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление по см. на чл.26, ал.1 от НК, като подсъдимият М.Б.М. с две деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление против транспорта, през непродължителен период от време в рамките на около месец и половина, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което всяко от деянията се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите в каквато връзка е и Раздел І от ТР №3 от 15.02.1971год. по н.д. №32/1970г. на ОСНК на ВС.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината по см. на чл.11, ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е целял и желаел тяхното настъпване.

Причини за извършване на деянието е ниско обществено и правно съзнание.

По наказанието:

За извършеното от подсъдимият М.Б.М. престъпление визирано по – горе, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в санкционната част на престъплението по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. От деянието няма причинени имуществени вреди, подсъдимия е пълнолетно и вменяемо лице и е реабилитаран по давност, съгласно чл.88а, ал.4 от НК, тъй като по НОХД №170/1994год. по описа на РС гр.Благоевград, наложеното наказание е от три години „лишаване от свобода” и е изтърпяно на 02.04.2000год., то е изтекъл срока по чл.88а, ал.2 от НК на 02.04.2010год. за така наречената „абсолютна реабилитация”. В десет годишния срок е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което с присъда по НОХД №7376/2008год. по описа на СРС му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, като за него е изтекъл пет годишния срок от изтърпяване на наказанието – 20.10.2009год., съгласно чл.82, ал.1,т.4 от НК, а по НОХД №17435/2011год. на СРС му е наложено наказание „пробация”, което е изтърпяно на 27.10.2013год. и за него е изтекъл срока по чл.82, ал.1,т.5 от НК, поради което предвид изтеклите срокове за всяко осъждане самостоятелно, то е настъпила и реабилитация по давност, като в същото време не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, поради което, съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимият М., като му наложи административно наказание ГЛОБА на основание чл.78а, ал.1 от НК съобразно т.14 от Постановление №7 от 4.11.1985год. по н.д. №4/1985год. на Пленума на ВС, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

При определяне размера на глобата, съдът съобрази възрастта на подсъдимият, наложените му досега административни наказания като нарушител по ЗДвП, като отегчаващи отговорността обстоятелства, а като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация, неговото самокритично отношение, съжаление, размера и тежестта на престъплението, както и с материалното и имотното състояние на дееца. Същият е трудово не ангажиран, няма постоянни доходи, грижи се за внуците си, като дъщеря му всеки месец изпраща пари, поради което, съдът определи наказанието “глоба” в минималния по чл.78а, ал.1 от НК размер от 1000.00лв. /хиляда лева/.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимият, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

При зачитане на тези отправни положения съдът счита, че с така наложеното административно наказание „Глоба” ще се постигне, както специалната превенция, така и генералната превенция, а именно да се въздейства предупредително и възпитателно на останалите членовете на обществото да спазват законите в страната и установения правен ред.

Тъй като подсъдимият е неправоспособен водач, съдът не приложи разпоредбата на чл.343г във вр. с чл.37,т.7 от НК, тъй като подсъдимият не може да бъде лишен от права които не притежава.

По делото няма данни за извършени разноски, които да се възложат на подсъдимият.

Водимо от изложеното съдът постанови присъдата си и изготви мотивите си на 04.09.2017год.

Председател: