Мотиви към присъда

по НОХД № 400/2017 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимите К.М.А. и Н.К.М. са предадени на съд за престъпление по чл. 270, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК – за това, че на 23.12.2016 год., около 06,10 – 06,30 часа, в гр. Лом, на ул. Асен Разцветников, в съучастие като съизвършители, противозаконно пречили на орган на властта – В.Г.Б., на длъжност Младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – гр. Лом при ОД МВР Монтана, В.Л.В., на длъжност Разузнавач в група „Противодействие на общата престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ – гр. Лом при ОД МВР Монтана и К.Ц.З., на длъжност Разузнавач в група „Противодействие на общата престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ – гр. Лом при ОД МВР Монтана, които посетили частен дом, находящ се в ********* във връзка с План, рег. № УРИ 294р-23871/22.12.2016 год. за провеждане на специализирана полицейска операция по линия „Противодействие на битовата престъпност“ на територията на РУ – гр. Лом във връзка със задържане на лицето С.М.Б., ЕГН ********** ***, като извършител на множество домови кражби, да изпълнят задълженията си – започнали саморазправа с полицейските служители, в следствие на което задържаното с помощни средства – белезници лице С.М.Б. осъществил бягство от полицейски автомобил, марка „Опел“, мод. „Астра“ с ДК № М 98 90 АН.

Първият подсъдим, К.А. е предаден на съд и за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 НК – за това, че на същата дата и място причинил лека телесна повреда на полицейски орган – В.Г.Б., на длъжност Младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – гр. Лом при ОД МВР Монтана, като му нанесъл удар с ръка в областта на главата, с което му причинил контузия на главата и крайниците, изразяваща се в оток и разкъсно-контузни рани на лява длан с оздравителен период от две седмици до един месец, като деянието е извършено при изпълнение на службата на полицейския орган.

В с.з., пострадалият е редовно призован и се явява. Заявява, че не желае да се възползва от правото си да предяви граждански иск срещу подсъдимия А..

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Производството е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

С съдебното заседание представителят на обвинението, с оглед безспорно установената фактическа обстановка предлага да се постанови осъдителна присъда, като се признаят и двамата подсъдими за виновни в извършването на престъпленията, за които са предадени на съд, като им се определят наказания, както следва: по отношение на подс. К.А. – в размер – 1 година лишаване от свобода, което при условията на чл. 58а, ал. 1 НК бъде намалено с 1/3 – т.е. на осем месеца лишаване от свобода и изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок от три години при условията на чл. 66, ал. 1 НК за престъплението по чл. 270, ал. 1 НК и една година и шест месеца лишаване от свобода, намалено с една трета на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване също да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и да се приложи чл. 23 НК по отношение на двете наказания. По отношение на подс. Н.М. представителят на обвинението предлага наказание от осем месеца лишаване от свобода /след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК, което да бъде изтърпяно ефективно, като се приложи и разпореддбата на чл. 68 НК по отношение на предходните осъждания.

И двамата подсъдими се признават за виновни, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

Лично и чрез защитника си, адв. Л.Г., МАК, подс. Н.М. пледира за наказание, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК, като наказанието се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК и се определи на пробация, с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2, 5 и 6 НК. Изтъква, че подсъдимият има две деца, първото от които – на две години и със сърдечно заболяване, а второто на 10 месеца, като семейството му разчита на него за отглеждането им.

Лично и чрез защитника си, адв. Н. Г., МАК, подс. К.А. споделя становището на обвинението по въпросите за квалификацията, вината и наказанието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К.М.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не работи, неосъждан с ЕГН: **********.

Подсъдимият Н.К.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не работи, осъждан с ЕГН: **********.

Подсъдимият Н.К.М. е осъждан, както следва:

1. С присъда по НОХД № 801/2013 год. на ЛРС, влязла в сила на 26.02.2014 год., за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършени през м. Ноември, 2012 год. и за периода 21.01.- 24.01.2013 год., му е наложено наказаиние от 8 месеца Лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години.

2. С определение по НОХД № 714/2014 год. на ЛРС, в сила от 17.12.2014 год., за престъпление по чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1 НК, извършено за периода 04.09.2013 – 04.01.2014 год., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. За престъпление по чл. 191, ал. 1 НК, извършено за периода 05.01.2014 – 24.05.2014 год. му е наложено наказание пробация, като на осн. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание между двете – лишаване от свобода за срок от една година, с изпитателен срок от три години.

Двамата подсъдими са баща и син. И двамата живеят в *********.

На 22.12.2016 год., в РУ Лом бил изготвен План, рег. № УРИ 294р-23871/22.12.2016 год. за провеждане на специализирана полицейска операция по линия „Противодействие на битовата престъпност“ на територията на РУ – гр. Лом, във връзка със задържането на лицето С.М.Б., живущ и той на адреса на подсъдимите, като извършител на домови кражби.

Съгласно посочения план, полицейските служители В.Г., В.В. и К.З. следвало да извършат проверка в частен дом, находящ се в ********* и при установяване на лицето С.М.Б. – да го задържат. При посещението на адреса, лицето било установено. При опит да му бъдат поставени белезници, Ст. Б. избягал. Напуснал жилището и се насочил към урва, в близост до дома му. Свидетелите В. Г. и К. З. го последвали и успели да го заловят и поставят белезници. Междувременно обаче, там били пристигнали роднините на задържаното лице – свидетелите А.П.Л., Г.Б.А., П.А.Г., както и подс. К. А.. Полицейските служители успели да вкарат задържаното лице в служебния автомобил – м. Опел, мод. Астра, с ДК № М 98 90 АН, като свид. К. З. заключил задните врати на автомобила, а свид. В. В. останал да го наблюдава. При последвалите пререкания между роднините на задържаното лице и полицейските служители, подс. К. А. успял да нанесе удар по главата и ръцете на свид. В. Г.. Това наложило намесата на свид. В. В., като по този начин автомобила със задържания С.Б. останал без наблюдение и той успял да избяга.

Полицейските служители задържали подс. К. А. и го вкарали в служебния автомобил. В този момент, подс. Н. К., който до момента не се намесвал в случващото се, призовал дядо си да вземат вилата за „да изкормят“ полицаите. Тръгнал към двора си, с явното намерение да осъществи заканата си, което наложило свид. К. З. да произведе предупредителен изстрел със служебното си оръжие, както и да бъде поискано съдействие от оперативния дежурен. На място били изпратени полицейски патрул – свидетелите И.Б., Б.Д. и Ц.В., с чието съдействие ситуацията била овладяна, а двамата подсъдими, както и свидетелите А.П.Л., Г.Б.А. и П.А.Г. – доведени в сградата на РУ Лом.

От своя страна, след като успял да избяга от полицейския автомобил, свид. С.М.Б. се укривал до 11,00 часа, след което се прибрал в дома си, където с помощта на своя роднина успял да счупи белезниците си и ги заровил в двора на имота. В последствие те са намерени и иззети с протокол за претърсване и изземване, но са в състояние негодно за употреба по предназначение.

На следващия ден свид. В.Г. бил освидетелстван от лекар и били установени следните наранявания: разкъсно-контузна рана на трети и четвърти пръст на лява ръка, с дължина 1,5 см., силно кървяща, като нараняването достига до костта, както и подкожен оток в дясна челна периатална област с диаметър около 3-4 см., със силна болезненост.

От изготвената и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р П.Г. се установява, че на В.Г.Б. са причинени контузия на главата и крайниците: оток на главата и разкъсно-контузна рана на лявата ръка, които увреждания са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота, с оздравителен период 2-3 седмици до месец.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.

Видно от приобщената по делото съдебно-медицинска експертиза, на пострадалия В.Г.Б. по време на изпълнение на служебни задължения е причинено разстройство на здравето временно и неопасно за живота.

От правна страна:

І. По отношение на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК:

От обективна страна:

За да налице осъществен състав на престъпление по чл. 270, ал. 1 НК е необходимо извършителят противозаконно да е попречил на орган на властта на изпълни свои задължения. Бланкетният характер на нормата на чл. 270, ал. 1 НК предполага препращане на елемент от състава към съдържанието на определена правна норма от друг нормативен акт, съдържащ конкретно правило за поведение, което да се запълни по отношение правата и задълженията на органа на власт.

В конкретния случай е доказано и не се спори, че полицейските служители – свидетелите В.Г., В.Л.В. и К.Ц.З. притежават качеството „орган на власт“ по смисъла на чл. 93, т. 2 НК. Не се спори и че те са изпълнявали служебните си задължения, в изпълнение на План, рег. № УРИ 294р-23871/22.12.2016 год. за провеждане на специализирана полицейска операция по линия „Противодействие на битовата престъпност“ на територията на РУ – гр. Лом. В тази връзка, изключено е да се приеме, че у подсъдимите е липсвало съзнание за това, че те са служители на полицията и въпреки това са предприели действия целящи осуетяване изпълнението на служебните им задължения, касаещи установяването и задържането на лицето С.Б.. Т.е., в случая обективното деяние „противозаконно пречене“ е осъществено чрез действия, довели до бягството на задържаното лице.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като и двамата подсъдими са съзнавали, че действията им могат попречат на длъжностните лица, орган на властта да изпълнят служебните си задължения и са целели именно този резултат.

Деянието е извършено от двамата подсъдими в съучастие, като съизвършители.

В случая, както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимите К.М.А. и Н.К.М. са осъществили състава на престъпление по чл. 270, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.

ІІ. По отношение на престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 3 НК:

В хода на проведеното съкратено съдебно следствие се установи като обективно вярно, че при последвалите задържането на свид. С.Б. пререкания между роднините му и полицейските служители, подс. К. А. успял да нанесе удар по главата и ръцете на свид. В. Г..

Причинените на свид. В. Г. в следствие действията на подс. К. А. действия, видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза са контузия на главата и крайниците: оток на главата и разкъсно-контузна рана на лявата ръка, които увреждания са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота, с оздравителен период 2-3 седмици до месец.

Този обективен резултат, като причинно обусловен, съобразно изяснения възможен механизъм на причиняване и тъй като не попада в хипотезите на чл.128 и чл.129 НК, следва да се квалифицира, като лека телесна повреда, по смисъла на чл.130, ал. 1 НК. За наличието на квалифициращия признак – длъжностното качество полицай на свид. В. Г. и представител на орган от системата на МВР, и обстоятелството да е действал при и по повод изпълнение на неговите функции вече се изложиха съображения, които не е нужно да се преповтарят. Поради това и съдът приема за доказана правната квалификация по чл. 131, ал. 2, т. 3 НК и за това от престъпните деяния.

Т.е. в случая са налице обективните признаци от състава на престъплението.

Доказано е и авторството.

От субективна странаподс. К. А. е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл и с намерение за причиняване на телесна повреда. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и пряко е целял тяхното настъпване. Умисълът му е бил обективиран в изпълнителното деяние на престъпните прояви, насочеността и силата на ударите, при съзнаване и длъжностното качество на пострадалия, както и изпълнението на служебните му функции, в момента на увреждането. Последиците от престъплението са били желан резултат от действията на подсъдимия, с цел да попречи на задържането на своя родственик С.Б. от органите на властта, в което и се обективира прекият им умисъл според разбирането в трайната, обвързваща съдебна практика. Именно наличието на посочената конкретна цел, обезпечава изложения правен извод.

Или, видно от горното, в случая, както от обективна, така и от субективна страна подс. К. А. е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 НК, за което е предвидено наказание от една до пет години лишаване от свобода.

По изложените съображения, съдът призна двамата подсъдими за виновни в извършването на престъпленията, за които са предадени на съд, с правната квалификация на обвинителния акт.

За наказанието:

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, каквото бе проведеното по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК.

Според нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал. 4 НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.

В случая, при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия К.М.А., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания, изразеното разкаяние, чистото съдебно минало. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени начина, по който е извършено деянието, както и обстоятелството, че в случая е причинено и телесно увреждане на полицейски служител.

Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът намира, че е налице паритет между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което и наказанията се определиха при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК – като наложи на подс. К.М.А. за престъплението по чл. 270, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК наказание от една година „Лишаване от свобода, което съобразно нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК, редуцира на ОСЕМ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване отложи с изпитателен срок от три години.

За престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 3 от НК съдът наложи наподс. К.А. наказание от една година и шест месеца „Лишаване от свобода, което съобразно нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК, редуцира на ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване отложи с изпитателен срок от три години.

Доколкото в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 23, ал.1 от НК – за определяне на общо наказание за извършените две престъпления, съдът определи едно общо наказание на подс. К.М.А. за извършените две деяния, в размер на по-тежкото от тях, а именно една година „Лишаване от свобода, чието изтърпяване отложи с изпитателен срок от три години.

По отношение на подс. Н.К.М., съдът прецени като отегчаващо отговорността обстоятелство миналите осъждания, а като смегчаващи такива – проявената критичност, тежкото семейно положение, обстоятелството, че се е намесил след като е имал примера на своя баща и въпреки това действията му са били предимно вербални, поради което прие, че в случая е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и за това му наложи наказание при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1 НК го осъди на ПРОБАЦИЯ, като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК, наложи пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ЕДНА ГОДИНА, с явяване и подписване пред съответния пробационен служител по настоящ адрес два пъти седмично, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА и БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО в размер на 200 часа, в рамките на ЕДНА ГОДИНА.

Така наложените наказания, индивидуализирани съобразно личността на подсъдимите, съдът намира, че са от вид и характер, да постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – както по отношение на подсъдимите, които да превъзпитат към спазване занапред на законите и установения в страната правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства възпитателно и предупредително.

На основание чл. 189 НПК, съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски.

Вещественото доказателство – 1 бр. белезници, счупени и негодни за употреба по предназначение се отне в полза на държавата.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: