Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Лом, 27.12.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд гр.Лом, VІІ – ми съдебен
състав в публично съдебно заседание на двадесети декември, две хиляди и
шестнадесета година в състав:
при
секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Камарашка гр.д. № 918 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание: чл.30,
ал.3 във вр. с чл.41 от ЗС и по чл.79 от ЗЗД
Предявен
е осъдителен иск от Х.К.И. с
ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес *** против Л.Ц.Д. и И.Т.Д. ***, за заплащане на
сумата от 3083,60лева, представляваща
полагащата и се част от извършен
през месец август 2015год.
ремонт на покрив на сграда с
идентификатор 44238.506.2546.1.2 в гр.Лом по кадастралната карта и
кадастралните регистри в *** ***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди
и се установява от приложените писмени доказателства, че ищцата е собственик съм на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 44238.506.2546.1.2 в гр.Лом по КК и КР, одобрени със заповед Р Д-18-5/26.01.2009 г. на ИД на АГКК, с
адрес ***, като
самостоятелен обект, който се намира в сграда № 1, разположен в поземлен имот с
идентификатор
44238.506.2546, с предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ 92 кв.м, заедно с ½ идеална
част от общите части на сградата - стълбище и таван. Твърди се, че по силата на
приложен Протокол -
спогодба по гр.дело № 130/87 г. по описа на ЛРС, ищцата е собственик на ВТОРИ
ЕТАЖ от масивна жилищна
сграда, построена в парцел ХУ-2546 в кв.132 по регулационния план на гр.Лом, застроена върху 92 кв.м.,
ведно с 1/2 идеална част от общите части - стълбище и таван на сградата. Собственик на първия етаж са
ответниците, които живеят в друго жилище в гр.Лом.
Твърди
се, че притежават самостоятелни обекти в сграда, което обуславя наличие на
етажна собственост, режимът на която е установен в чл.37 и сл. от ЗС. Тъй като от построяване на сградата не е правен ремонт, покривът бил в
много лошо състояние - със счупени греди,
мертеци, летви и керемиди, и при всеки дъжд, тавана на стаите на етажа на ищцата протичал, което наложило да поставя съдове, в
които да събира течащата вода. От влагата, тавана и горната част на стените са
мухлясали и почернели, което наложило ремонта на покрива. Изпратила на
ответницата Л.Д. нотариална покана, с която я уведомила,
че покривът е в лошо състояние и се нуждае от незабавен ремонт, който ще се
състои в подмяна на гредите, мертеците и летвите, подмяна на улуците и разноските
по този ремонт следва да се поемат от двете по равно. В тази връзка
предложила на ответницата среща в имота, за
вземане на решение относно ремонта, неговата стойност, както и кой майстор да го извърши. Проведена била среща, на
която не се взело решение и не се съставил протокол. До ищцата на 15.07.2015 година била изпратена нотариална покана, с която
ответницата Л.Д. я уведомила, че не желае да се предприемат каквито и да било „самоволни
действия за извършване на ремонт на покрива без нейно знание и
съгласие", като за целта заявила в нотариалната покана, че ще претендира
обезщетение назад във времето за ползването на дворното място.
Твърди се, че ремонтът бил неотложен, което наложило
предприемане му и заплащането за неговото извършване. Твърди се, че стойността на извършения ремонт е общо 6167,20 лева, от които
4167,20 лева за вложени материали и 2000 лева за труд. При което, ищцата изпратила на ответницата Д. нотариална покана с приложени към нея на разходооправдателни документи, като я поканила да й заплати
половината от платената
сума в размер на 3083,60 лв., за извършения ремонт.Тъй като съгласно чл. 38,
ал. 1 от ЗС, покривът е обща част и отношенията между собствениците по повод участието в разноските, свързани с ползването му, се уреждат
от правилото на чл. 41
от ЗС. Съгласно тази разпоредба, всеки собственик, съразмерно с дела си
в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването.
Във
връзка с това е налице и правен интерес от предявяване на настоящия иск, че
като собственик на обект в сграда в режим на етажна собственост е направила за
своя сметка необходими разноски за ремонта на покрива, поради което претендира
ответниците да й заплатят, част от тези разходи,
съответна на частта им от ½ от общите части на сградата, а именно 3083,60
лв.
Иска се:
да бъдат осъдени ответниците да заплатят сумата от 3083,60
лв. /три хиляди осемдесет и три лева, 60ст./, представляваща припадащата се
част от разходите, направени за извършен през месец август 2015 год.
ремонт на покрив на сграда с идентификатор 44238.506.2546.1.2 в гр.Лом по
кадастралната
карта и кадастралните регистри в *** ***, обл.Монтана,
ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата.
Претендират се направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответниците.
В отговора си, ответниците оспорват исковата претенция, като твърдят, че ищцата е извършила ремонта самоволно и в нарушение на разпоредбите
на чл.32 от ЗС.
Твърди се, че ищцата не е положила грижата на «добрия стопанин» при извършване на
ремонта, същия е значително оскъпен, като неговата действителна
стойност е от 1700лева, която
сума не възразява да заплати първата
ответница.
Твърди се, че ищцата е отказала да се
яви на уговорена среща, за постигане
на съгласие относно стойността на ремонта, наемането
на майстори и закупуване на
материали, което наложило ответницата Л.Д. да изпрати нотариална покана. Не е отказала участието си в ремонтните дейности, не е уведомена от ищцата за започнатия ремонт на покрива, за закупените от нея материали, за наемане на работници и за сключване на договор. Оспорват
се приложените
от ищцата стокови разписки, касови бонове и др., като се твърди, че закупените материали не са вложении в
ремонта. Оспорва се и разписка
подписана от ***.
Претендират
направените разноски по делото.
В
съдебно заседание ищеца, своевременно призован, се явява лично и се представлява
от надлежно упълномощеният адвокат Н.К. от МАК поддържа исковете както са
предявени, моли за тяхното уважаване, като представя писмена защита.
Ответниците Л.Д.
и И.Д.,
своевременно призовани, се представляват от надлежно упълномощения адвокат Л.Г. от МАК, молят иска да бъде отхвърлен, като наложителен се приеме 30% от
извършения ремонт, представя
писмена защита.
Страните са
ангажирали писмени и гласни доказателства, както и заключение на вещо лице по
изготвените съдебно-технически експертизи.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото във връзка със становището на страните и съобразно
правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:
От фактическа
страна
Във
връзка с обстоятелството, че страните са съсобственици в дворно място и къща на
два етажа, като ищцата - от една страна, и ответниците - от друга, притежават
по 1/2 ид.ч. от дворното място като съсобственици и
реално - ищцата притежава в съсобственост втория етаж на жилищната сграда, а
ответниците в режим на СИО - първия етаж от нея, спор между страните няма видно
от проведеното съдебно заседание на 25.10.2016год. В тази връзка са представени
и писмени доказателства Протокол
- спогодба по гр.дело № 130/1987 г. по описа на ЛРС, от които е видно, че
ищцата е собственик на ВТОРИ ЕТАЖ от масивна жилищна сграда, построена в парцел ХУ-2546,
кв.132 по регулационния план на гр.Лом, застроена върху 92 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от
общите части - стълбище и таван на сградата. От приложената скица се касае за сграда с идентификатор
44238.506.2546.1.2 в гр.Лом
по КК и КР, одобрени със заповед Р Д-18-5/26.01.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес ***, като самостоятелен обект, който се
намира в сграда № 1, разположен в поземлен имот с идентификатор 44238.506.2546, с
предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ 92 кв.м.
По
делото е приложена нотариална покана чрез нотариус Д. М. с рег. №393 на НК с
нотариална заверка от 14.10.2015год. изхождаща от ищцата до единия ответник Л.Д., с която я уведомява, че с предишна нотариална покана е
уведомена, че покривът на сграда с идентификатор 44238.506.2546 в режим на
съсобственост е в лошо състояние и се нуждае от незабавен ремонт, който ще се
състои в подмяна на гредите, мертеците и летвите, подмяна на улуците, като разноските
по този ремонт следва да се поемат от двете по равно. Поради
неотзоваване на поканата е извършила сама ремонта на обща стойност от
6167,20лева, от които 4167,20лева материали и 2000.00лева за майстор, като иска
да и се заплати половината от сумата или 3083,60лева, която съответства на
правата им в общите части. Нотариалната покана е получена от ответницата Д. на
26.10.2015год.
От приложената
нотариална покана изхождаща от ответницата Д. до ищцата е видно, че ответницата не желае
да се предприемат каквито и да било „самоволни действия за
извършване на ремонт на покрива без
нейно знание и съгласие", като за целта заявила в нотариалната покана, че
ще претендира обезщетение назад във времето за ползването на дворното място.
За доказване на вложените материали и
труд в извършения ремонт са ангажирани от ищцата и са приложени разходно
оправдателни документи - Договор за ремонт на покрив от 19.08.2015 г. между
ищцата и г.п.ц. от с.Бутан, общ.Козлодуй за сумата от 2000.00лева, както и стокова
разписка от „Топливо" Лом от 28.08.2015год. за закупуване на греди 10/10
общо 27бр. и цимент от 25кг. общо 6бр., документ за продажба от В И В Комерс
ЕООД – строителна борса за 3бр. улей от
В отговора на исковата молба
ответниците освен твърденията, че ищцата не е
положила грижата на «добрия
стопанин» при извършване на
ремонта, тъй като считат същия за значително оскъпен, не отричат, че неговата действителна стойност е от 1700лева, която
сума не възразяват да заплати първата
ответница. С допълнителна молба от процесуалния представител на
ответниците е поискано намаляване на половината на извършеното признание, което
съдът с Определение в открито съдебно заседание от 25.10.2016год. е отхвърлил,
предвид законовата забрана в разпоредбата на чл.234, ал.7 от ГПК, за
невъзможност от оттегляне на признанието на иска.
Относно
обстоятелството, че е направен ремонт и какъв е характера на този ремонт - дали
е бил във връзка с поддържането и възстановяване на общата част, по делото бяха
събрани гласни доказателства и беше изготвена основна и допълнителни съдебно - технически
експертизи. Свидетеля г.п.ц. е лицето, което е било отговорно за изготвянето на
оферта за ремонта на покрива и за изпълнението на този ремонт, съгласно
приложения договор. Същия сочи, че когато е огледал покрива той е бил в много
окаяно състояние, бил е подал целия покрив, които е четирискатен.
Циглите са били разместени, мартаците изгнили, имало
е счупени цигли, липсвал е пояс на подпокривното
пространство, на тавана е имало подложени легени и корита, които да събират
вода. Дъските били гнили и цялата дървена конструкция е била улегнала като вследствие
на това е имало течове. Нямало комини, улуците били стари, имало надзид под покрива, но без колони, които да го държат,
нямало обшивка с улами, за да нетече между
керемидите. Посочи, че в две от стаите на ищцата имало течове и мухъл, тъй като
ползва втория етаж на къщата. Според този свидетел ремонта е бил наложителен и
от течовете са потърпевши хората от втория етаж, докато на първия етаж никой
няма претенции да му тече.
Твърди, че колоните
на надзида били задължителни, както и всички вложени
материали, с които го снабдявала ищцата. От керемидите използвали старите, като
докупили още 400бр.керемиди втора употреба. Купили и 1000бр. тухли втора
употреба, за да се свърже стълбището с покрива и същите да задържат
конструкцията на самия покрив – „маярките” на покрива.
Тъй като гредите и летвите за керемидите били изгнили наложително било да се
сменят и да се иззидат комини, каквито нямало, а реално в къщата имало баджи.
Свидетеля К.К.Л. посочи, че живее недалеч от ищцата, като пътя му
ежедневно минава покрай дома й, като му е направило впечатление преди ремонта,
че покрива от северната страна е „пропаднал, хлътнал и беше се свил”. Видял, че
през лятото на 2015год. се сменят мартаците и летвите
с нови, като старите били на земята изгнили. Посочи, че след ремонта има нови
улуци, изградени са два комина, като преди ищцата му се е оплаквала, че има
течове в една от стаите на къщата.Твърди, че обшивка и улуци задължително
трябва да има на покрива за да не гният мартаците,
тъй като тогава покрива подава.
Ответниците
също са ангажирали гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетеля С.Д.Г.,
които след първата нотариална покана до ответниците е посетил имота заедно с
тях, като е направил оглед на покрива от подпокривното
пространство. Според него покрива е бил в добро състояние и се е нуждаел от 30%
от ремонта, с частична подмяна на места на изгнили летви, столици и греди. Не е
установил течове, но е имало напречни греди които са подали, като според него е
имало изградени комини. Твърди, че в детайли не е гледал материала на гредите.
Свидетелят Й.П.Р. познава ответниците, които живеят в друга къща и през 2013год.
е посетил имота на И., като тогава покрива не му е направил впечатление, като впоследствие
е ходил на огледа с И., ищцата и вещото лице, като според него е бил необходим
частичен ремонт, тъй като направения е некачествен. Свидетелят Б.Д.Б. е
посещавал през лятото на 2015год. дома на И., за да огледа покрива и да каже от
какъв ремонт се нуждае. Твърди, че се е качвал на покрива и е установил нужда
от частичен ремонт, за смяна са били част от летвите една/две греди. Свидетелят
О.С.С. твърди, че през лятото на 2015год. е посещавал
имота на ответниците, тъй като И. искал да продава
имота, оглеждал е имота на първия етаж, като не се е качвал на тавана, но отвън
е забелязал нужда от частичен ремонт на покрива, за смяна на керемидите, тъй
като между тях прозирало и влизало светлина.
Показанията на разпитаните
свидетел Й.П.Р. и О.С.С., следва да бъдат разглеждани
в светлината на достъпа им до оглед на тавана и покрива след ремонта, и в хода
на настоящия процес. Св. Р. е огледал покрива с вещото лице, след извършения
ремонт, а св.С. не се е качвал на покрива, а го е възприел отвън, като дори
тогава е забелязал, че „керемидите прозират и между тях влиза светлина”. От
друга страна показанията на свидетелите С.Д.Г. и Б.Д.Б. за необходимостта от
извършване на ремонт на покрива са противоречиви, досежно
необходимите според тях материали за ремонта, още повече, че св.Генадиев
твърди, че в детайли не е оглеждал материала на гредите.
От изготвените по
делото основна и допълнителни съдебно - технически експертизи вещото лице е
констатирало при огледа си в хода на делото и след като вече ремонтът е бил
изцяло довършен, че ремонта се е състоял в подмяна на всички греди и дървен
материал, подмяна на улуци и водосточни тръби, подшивка,
подмяна на счупени керемиди, изливане на девет броя циментови колони за
укрепване на надзида. Оценката, която вещото лице е
дало за цялостен ремонт на покрива е чрез изготвяне на количествено стойностни
сметки по видове строително – ремонтни работи в кв. метра, вложени материали и
труд по средни пазарни цени към момента на извършването му през месец август
2015год. от общо 3910.00лева, отразявайки стойността на вложен труд от
880.00лева и материали от 3030лева, като в строително ремонтните работи -
препокриване с керемиди е посочена стойност за нови кередими
и не са включени 420.00бр. тухли втора употреба, необходими за връзване на конструкцията
на покрива
Посочено е, че стоманено
бетонния пояс на покрива е задължителен, тъй като колоните и пояса заздравяват
цялата конструкция на сградата и са задължителни в конструктивно отношение, с
оглед устойчивостта на покрива, за да могат да легнат ребрата на покрива. Във
връзка с показанията на свидетеля г.п.ц. за вложени керемиди втора употреба са
допуснати и изслушани две допълнителни експертизи, като в съдебно заседание от
20.12.2016год е коригирана втората допълнителна експертиза в т.8. и т.8.1 след
оценка на част от вложените керемиди като втора употреба от 370бр. кередими на обща стойност от 85,10лева и 420бр. тухли втора
употреба на обща стойност от 126,00лева. При тези корекции вещото лице е дало
заключение, че общата стойност на извършения ремонт е 3089,10лева с включени
420бр. тухли и 370бр. керемиди втора употреба, като 30% от стойността на целия
ремонт е 1077,53лева.
При
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното: Още с определението си за насрочване на делото, съдът е
указал на страните, че правното основание на предявения иск, съобразно
твърденията и на двете страни е чл. 30, ал. 3 от ЗС във
вр. с чл. 41 от ЗС, тъй като се касае за двуетажна къща,
с два обекта на собственост с различни собственици, и същият попада в
приложното поле на чл. 3 от ЗУЕС
- изключение, което
разпорежда, че за управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече
от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1
и чл. 32 от
Закона за собствеността.
В тази връзка е указал, че в тежест на ищцата е да докаже следните
обстоятелства: съсобствеността на страните върху общата вещ - покрив, квотите
на страните в съсобствеността, обстоятелствата, че те са направили разноските,
кога, за кой период, в какъв размер са направените разноски, характера на
разноските - дали същите представляват необходими разноски за поддържането или възстановяването
на вещта.
Съгл. чл.38, ал.1
от ЗС, при
сгради, при които етажи принадлежат на различни собственици, общи са покривите,
стените между таванските помещения, комините... и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Ал. 3 на същия член
сочи, че общите части не може да се делят и именно поради посочените
разпоредби, съдът приема, че покривът и таванът под него, който реално не е
разделен на отделни помещения, като обща част, е в режим на съсобственост между
страните при квоти - за ищцата общо 1/2 ид. и за
ответниците в режим на СОИ - 1/2 ид.ч. При това
положение, при установена етажна собственост върху покрива на жилищната сграда
по отношение на етажните собственици е приложима нормата на чл. 41 от ЗС. В случай като настоящия, при който
етажите в сградата са само два и собствениците им са с равни права, уредбата на
отношенията следва да се извърши по правилата за обикновената съсобственост,
тъй като на практика не може да се образува мнозинство за начина на поддържане
на общата сграда. Ето защо отношенията между етажните собственици - страни в
настоящото производство, следва да се уредят съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. (в
този см. е Решение № 520 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2010 г., IV г.
о., ГК, постановено в производство по чл.290 от ГПК). Според посочената
разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ
съобразно с частта си. Под "тежести" се имат предвид необходимите
разноски, направени за запазване на общия имот, без които той би погинал или
състоянието му би се влошило; обикновените разноски, свързани с текущото
поддържане на имота и други задължения, обезпечаващи съществуването и
използването на общата вещ. При липса на решение за ремонта на общите части,
когато това е било необходимо, етажните собственици дължат всички необходими
разноски.
От писмените
доказателства по делото се установи, че страните са собственици на
самостоятелни жилища в сградата и като такива притежават съответна част от
общите части на същата, което е от значение за извършените от тях разходи за
общите части, каквато част е и покривът, съгласно чл. 38 ЗС. Ищцата е собственик на втория етаж от
двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се парцел ХУ-2546, кв.132 по регулационния план на гр.Лом, застроена върху 92 кв.м., а
ответниците са съсобственици на първия етаж от жилищната сграда. Установи се
категорично необходимостта от извършване на разходи по цялостна подмяна на
покривната конструкция на общата сграда с цел ползването й по предназначение.
Установи се също, от представените писмени доказателства и от заключенията на
вещите лица, че през месец август 2015 година ищцата е извършила основен ремонт
на покрива, като преди това е отправила покана до ответниците да участват в разпределение
на разходите за ремонта, съобразно дяловете им, като същите са отказали. Ищцата
доказа заплащането на стойността на извършения ремонт с представените писмени
доказателства. Установи се, че извършените от ищцата разходи са свързани с
необходимостта от запазване целостта и функционалното предназначение на покрива
на сградата. Съсобственикът, заплатил самостоятелно извършването на
необходимите разноски, е материално легитимиран да иска от останалите
съсобственици да вземат участие в реализирането им. След като ищецът е извършил
ремонт на обща част, той има вземане към другите съсобственици - ответниците за
частта от направените разходи, съответстващи на техния дял в общите части.
Доколкото между страните по делото няма спор относно размера на участието им в
етажната собственост, както и е видно от документите за собственост, а по
делото се установи, че покривът на двуетажната масивна жилищна сграда,
собственост на страните, е обща част, то ответниците, като притежатели на 1/2
идеална част от общите части, дължат на ищцата половината от направените
необходими разноски по извършения ремонт на покрива през месец август 2015год.
С оглед горното настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск за
заплащане на половината от направените необходими разноски по ремонт на покрива
е доказан по основание.
Свидетелските
показания на свидетелите г.п.ц. и К.К.Л., които сочат
необходимост от извършване на ремонта към 2015г., когато ищцата е предприела
действия за извършването на такъв, са дадени от свидетели, които са
незаинтересовани от изхода на делото, очевидци са на състоянието на покрива
преди ремонта и изцяло се кредитират от съда. Изнесените в тези свидетелски
показания обстоятелства, че от покрива е имало течове, поради което са наредили
съдове за събиране на водата, мухъл в стайте, мартаците
са били изгнили, имало е счупени цигли, улиците са били изгнили, покрива е бил
подал, а от северната страна видимо е бил пропаднал, сочат, че се е касаело за
ремонт, който е бил необходим за сградата и за да има възможност втория етаж да
бъде реално ползван.
Заключението на
вещото лице относно поддържащата роля на пояса, изградените колони и надзида, потвърждава обстоятелствата, изнесени от свидетеля
Ц. и оборва показанията на свидетеля С. Г. и Б. Б.. Показанията на свидетелите
и заключението на вещото лице, че понастоящем течове няма, сочат единствено, че
извършения ремонт през месец август 2015год. е качествен. Мнението обаче на
свидетелите С. Г. и Б. Б., че според тях ремонта не е бил необходим в този си
обем и доколко е следвало да бъде извършен, не е меродавно за съда, тъй като тези
свидетели нямат качеството на вещи лица и тяхната компетентност не е проверена.
Поради горното, съдът не кредитира изнесеното от този свидетел, че няма влага,
няма следи от течове и чак такъв ремонт не е бил необходим.
Посочените
строително-ремонтни работи и материали са част от технологията, по която е бил
извършен ремонта на покрива и са били необходими, за да има покривната
конструкция надежно покритие, още повече, че за
покриването му са използвани част от годните керемиди свалени от покрива и са
докупени такива втора употреба, за да не оскъпяват същия.
От друга страна съдът
не кредитира посочените от вещото лице керемиди за покриване на покрива в
количествено и стойностно изражение, тъй като по делото от събраните гласни
доказателства и приложените оправдателни документи на л.15 от делото е видно,
че се касае за закупени от ищцата 370бр. керемиди втора употреба на обща
стойност от 111.00лева и 420бр. тухли втора употреба на обща стойност от
126.00лева, или общата стойност на извършения ремонт при така вложените
материали и след корекцията по средни пазарни цени при втора употреба общата
стойност на ремонта е оценен на общо 3089,10лева
Съгласно теорията и безпротиворечивата в тази насока съдебна практика в този
см. Решение №85 от 24.06.2014год. на ВКС по гр. дело №1157/2014год. на ІІ г.о.
постановено по реда на чл.290 от ГПК, необходимите разноски са тези, свързани с
неотложни, аварийни ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на
общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение,
пожар и др./, или се свързват с необходимостта от текущи, или основни ремонтни
дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели
привеждане на общите части в състояние, годно за ползването по тяхното
предназначение. В случая настоящия състав на съда намира, че извършения ремонт
на покрива на сградата, заплатен изцяло от ищцата /за последното също между
страните няма спор/, се явява необходими разноски за текущи ремонтни дейности,
които са били наложени от износване и овехтяване на сградата и материалите, от
които е бил изработен покрива. Явно е, че в състоянието, в който се е намирал
покрива преди ремонта - изцяло пропаднал от северната страна, с течове в
стайте, изпочупени керемиди, той не е бил годен да изпълнява своето
предназначение, а именно - да предпазва сградата от външните атмосферни
влияния.
С
оглед изложеното настоящият състав счита за основателен предявения иск по чл. 41
във вр. с чл. 30, ал.3 от ЗС и ответниците трябва да заплатят на ищцата
половината от доказаните необходими разноски за ремонта на покрива. Стойността
на тези разноски съдът определя на 3089,10лева с включени 420бр. тухли и 370бр.
керемиди втора употреба /след корекцията в с.з. от 20.12.2016год./ Ответниците
притежават 1/2 идеална част от общите части на сградата, вкл. и от процесния покрив, поради което следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата съобразно дела си сумата 1544,55 лв. До този размер ищецът
доказа, че разходите за ремонт на покрива са били необходими. Разходите над 1544,55лева
до претендираната сума от 3083,60лева припадаща се
част от разходите за ремонт на покрива надвишават средните пазарни цени, поради
което не са необходими разноски по смисъла на чл. 41
и чл. 30, ал.3 от ЗС и ответниците не ги дължат, поради което искът
като недоказан, следва да бъде отхвърлен.
Присъждането
на законната лихва върху уважения размер на иска от датата на предявяване на
исковата молба – 09.06.2016год. до окончателното плащане представлява законна
последица от уважаването на иска, поискано е с исковата молба, поради което
същата следва да се присъди.
По
разноските.
По отношение на претенциите
на страните за разноски, с оглед изхода на делото и представените списъци с
разноски от ищеца и ответниците съгл. чл.80 от ГПК и двете страни са направили
разноски за процесуално представителство, видно от приложените договори за
правна защита, депозит за вещо лице, а за ищеца и държавна такса
Предявеният иск е уважен отчасти на 50,09%
или разноските съобразно уважения иск са 339,61 лева от претендираните
от ищеца общо 678.00лева, по отношение на ответника съобразно отхвърлената част
от иска са дължими 49,91% или 474,15лева от претендираните
разноски от общо 950.00лева, или след служебно извършена от съда компенсация,
на осн. чл. 78, ал. 1 във вр.
с ал.3 от ГПК, ищцата, ще следва да бъде осъдена да заплати на ответниците
сумата от общо 134,54 лева /сто тридесет и четири лева и 54ст./, след
компенсация, за водене на делото пред тази инстанция, съобразно
уважената/отхвърлена част от исковата претенция.
По изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основания чл.30, ал.3 във вр. с чл. 41 от ЗС,
Л.Ц.Д. с ЕГН ********** и И.Т.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Х.К.И. с ЕГН **********
***, сумата 1544,55 лв.
/хиляда петстотин четиридесет и четири лева и 55ст./, представляваща стойността
на извършени необходими разходи за ремонт на покривната конструкция на
масивната двуетажна жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в
парцел ХV-2546, кв.132 по регулационния план на гр.Лом,
сграда с идентификатор 44238.506.2546 по Кадастралната карта на гр.Лом, за 1/2 идеална част,
притежавана от тях, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба - 09.06.2016г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за разликата над 1544,55 лв. до претендирания размер от 3083,60 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК Х.К.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
Л.Ц.Д. с ЕГН ********** и И.Т.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 134,54 лева /сто тридесет
и четири лева и 54ст./, представляваща разноски след компенсация за водене на
делото пред тази инстанция, съобразно уважената/отхвърлена част от исковата
претенция.
Препис от настоящото Решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Районен
съдия: