Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Лом, 19.09.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд гр.Лом, VІІ – ми съдебен състав в
публичното съдебно заседание на дванадесети септември, две хиляди и
шестнадесета година в състав:
при секретаря А.Р., като разгледа
докладваното от съдия Камарашка гр.д. № 958 по описа за 2016год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание: чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.79,ал.1, предл. първо от
ЗЗД.
Предявен е
осъдителен иск от *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***,
представлявано от управителя Д.Т.П. ***.***
с ЕИК *** с адрес гр.***, общ. ***, ул.”***” №**, обл.Монтана, представлявана
от кмета Н.М.М., за заплащане на неплатено възнаграждение по договор за
авторски надзор, ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата
молба.
В исковата молба се
твърди, че с договор
за авторски надзор от 24.04.2015год. сключен въз основа на проведена по реда на
ЗОП обществена поръчка, ответникът е възложил да се извърши срещу заплащане
упражняване на авторски надзор, съгласно чл.162, ал.2 от ЗУТ при извършване на
строителни и монтажни работи и доставки по проект: «Реконструкция на вътрешни
водопроводни мрежи в с.Крива бара – ІІ-ри етап и с.Буковец, общ.***»,
финансиран по договор №12/321/01482 от 19.12.2013год. за отпускане на финансова
помощ по мярка 321 «Основни услуги за населението и икономиката в селските
райони». За изпълнението на възложените дейности, съобразно предмета на
договора, ответникът – възложител се е задължил да заплати възнаграждение в
размер на 9**0лева, без включено ДДС или 11820лева с включено ДДС. Твърди се,
че възникналите по договора задължения са изпълнени точно и в срок, като са
упражнили авторски надзор, съгласно изискванията на ЗУТ на обекта от неговото
откриване до завършването и приемането му от възложителя. Твърди, че
извършената, съгласно предмета на договора работа, била приета от ответника без
възражения, за което е издадена и представена фактура с №32 от 15.10.2015год.
Въпреки, че била приета работата от ответника – възложител, не е изплатено
договореното възнаграждение, за което изпратили покана за доброволно
изпълнение.
Иска се: да бъде осъден ответника да
заплати сумата от 11820лева /единадесет хиляди осемстотин и двадесет лева/, с
включен ДДС, представляваща неплатено възнаграждение по договор за авторски
надзор от 24.04.2015год., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на задължението.
Претендират се направените по
делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
от ответника.
В отговора си, ответника Община
гр.*** с ЕИК *** представлявана от Кмета Н.М.М., счита иска за допустим, но
неоснователен. Оспорва изцяло размера на претендираното вземане, както и
неговата изизскуемост.
Твърди се, че съгласно сключения
договор за авторски надзор от 24.04.2015год. в чл.5, ал.1, цената не е
определена като крайна и окончателна, а е определяема на един по – късен етап –
«не повече от одобрената стойност за дейността авторски надзор по окончателен
анекс с ДФЗ». Това била и една от постигнатите договорки с кандидата при
проведената процедура по чл.90, ал.1, т.3 от ЗОП.
Твърди се, че условието за
заплащане на крайната цена, което ще бъде лимитирано до определен размер е
поставено в зависимост от издаване на оригинална фактура с точно определено
съдържание, каквото е посочено в чл.7 и чл.8 от договора за авторски надзор от 24.04.2015год. Както и че
приложената към исковата молба фактура е анулирана, поради което и плащане не
би могло да се извърши.
Оспорва се приложената към исковата молба покана за
доброволно изпълнение, поради липса на дата и доказателства на кого и как е
връчена същата.
Претендира разноски по делото.
В
съдебно заседание ищеца, своевременно призован, се явява лично и се
представлява от надлежно упълномощеният адвокат ** от МАК поддържа исковете
както са предявени, моли за тяхното уважаване, като представя писмена защита.
Ответникът Община гр.*** представлявана от
Кмета Н.М.М., своевременно призована, се
представлява от надлежно упълномощения адвокат ** от МАК, моли иска да бъде отхвърлен, представя
писмена защита.
Страните са ангажирали писмени
доказателства.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото във връзка със становището на страните и съобразно правилото на чл.235
от ГПК, приема следното:
От фактическа страна:
По делото е приложен договор за
авторски надзор от 24.04.2015год. сключен
между страните в качеството им на възложител и изпълнител на основание
проведена по реда на ЗОП обществена поръчка по Решение №6 – ПП-08-42 от
15.04.2015год. на Кмета на Община гр.***, за определяне на изпълнител на
обществена поръчка, проведена по реда на чл.90, ал.1, т.3 от ЗОП във връзка с
чл.162 от ЗУТ. В Раздел ІІІ чл.5, ал.1 от договора са уговорени цени и начин на
плащане, в раздел ІV от чл.9 до чл.13 за уговорени правата и задълженията на
изпълнителя, а в Раздел V от чл.14 до чл.15.5 правата и задълженията на
възложителя, в чл.16 от раздел VІ е посочено предаването и приемането на
изпълнението, нередовности и др.
Видно от приложената покана до
ищцовото дружество, същото е поканено за участие в процедура на договаряне без
обявление за възлагане на обществена поръчка с предмет „Авторски надзор при
изпълнение на проект „Реконструкция на вътрешни водопроводни мрежи в с.Крива
бара – ІІ–ри етап и с.Буковец, общ.***”, на основание чл.90, ал.1, т.3 от ЗОП и
специалните изисквания на Закона за авторското право и сродните му права, която
е открита с Решение №4 ПП-08-34 от 07.04.2015год. на Кмета на Община гр.***.
Видно от поканата е определена конкретна дата на договарянето, предмет и обем
на поръчката, място, срок на изпълнение, като при цена и начин на плащане по
договора е посочен проект финансиран по договор 12/321/01482 от 19.12.2013год.
за отпускане на финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги на населението и
икономиката в селските райони” и по „Програма за развитие на селските райони за
периода от 2007-2013год.”. Уточнено е, че предлаганата цена следва да се
съобрази с финансовия ресурс, който възложителя може да осигури за изпълнение
на поръчката и е посочен в Решението за обществената поръчка, като максималната
стойност е 10 000.00 /десет хиляди лева/ без ДДС, но не повече от одобрената
стойност за дейността „авторски надзор” до окончателен анекс с ДФС. В мотивите
за избор на процедурата по ЗОП е посочено, че поради наличие на авторски права
по изработения инвестиционен работен проект възлагането на обществената поръчка
на друго лице, различно от „** би довело до нарушаване на авторските права на
изпълнителя на обектите от инвестиционния проект.
След проведената процедура по
договаряне и въз основа на изготвен доклад от комисията по чл.92а, ал.5 от ЗОП
приложен по делото е видно, че именно „** е предложено на възложителя за
изпълнение на обществената поръчка, тъй като предлаганата от него цена е
съобразена с финансовия ресурс на възложителя посочен в Решението за
обществената поръчка и цената за изпълнението в размер на 9**0лева без ДДС, е
тази която възложителят може да осигури за изпълнение на поръчката.
С Решение №6 /ПП-08-42/ от
15.04.2015год. на възложителя Кмета на Община гр.*** е определен и изпълнител
на обществената поръчка -*** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***,
представлявано от управителя Д.Т.П.. Във връзка с Решението е изпратена покана
за сключване на договора за възлагане на обществената поръчка приложена по
делото.
По делото е приложено фактура с №0000000032
от 15.10.2015год. с издател *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр***, представлявано от управителя Д.Т.П. ***.*** представлявана от Кмета Н.М.,
за сумата от 9**0.00лева и ДДС 1970лева или общо 11820лева. В основание за
издаване на фактурата е вписано плащане по договор за авторски надзор от
24.04.2015год. за обекти: рек. на вътрешна вод. мрежа с.Крива бара, ІІ етап и
рек. на вътрешна вод. мрежа с.Буковец, като разходът е по договор за
безвъзмездна помощ №12/321/01482 с ДФЗ – РА. Фактурата е подписана и
подпечатена от издателя и получателя.
При
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Между страните по делото е налице
облигационна връзка под формата на сключен договор за авторски надзор съгл.
чл.162, ал.2 от ЗУТ при извършване на строителни и монтажни работи и доставки
по проект ”Реконструкция на вътрешни водопроводни мрежи в с.Крива бара – ІІ –
ри етап и с.Буковец, общ.***” финансирани по договор №12/321/01482 от
19.12.2013год. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за
населението и икономиката в селските райони”, който договор е разновидност на
договора за изработка. По този договор ищецът има качеството на изпълнител, а
ответникът - качеството на възложител. Ищецът по делото е търговско дружество,
а когато търговецът сключва сделка, свързана с упражняваното от него занятие,
сделката придобива качеството търговска /чл.286 от ТЗ/. По отношение на
търговските сделки, съгласно разпоредбата на чл.288 от ТЗ, се прилагат
разпоредбите на гражданското законодателство, респективно в настоящия случай
чл.258-269 от ЗЗД, които уреждат сключването, действието и прекратяването на
договора за изработка. Този договор поражда задължения и за двете страни: за
изпълнителя - на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна; за възложителя - да плати възнаграждение /чл.258 от ЗЗД/. Договорът за
изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Всяка от
страните по договора за изработка поема задължения срещу поето насрещно
задължение към нея от другата страна. Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД поръчващият
трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Следователно, за да е
основателна претенцията на изпълнителя за заплащане на възнаграждение следва да
са налице кумулативно дадени елементи:
сключен договор за изработка при общо уговорено възнаграждение; изпълнение на
работата съгласно поръчката и приемане на работата от поръчващия.
Правната квалификация на иска
определя разпределението на доказателствената тежест между страните. Ищецът
следва да докаже наличие на облигационно задължение, уговореното възнаграждение
и изпълнение на възложената работа.
Ответникът
в качеството си на поръчващ дължи на ищеца като изпълнител исковата сума - арг.
от чл.266, ал.1 от ЗЗД. Фактическият състав,
от който възниква задължението за плащане включва: 1) изпълнение на поръчката и
2) приемане на работата.
По
настоящото дело изпълнителят по договора за авторски надзор *** с ЕИК *** е
следвало да упражни авторски надзор съгл. чл.162, ал.2 от ЗУТ при извършване на
строителни и монтажни работи и доставки по проекта „Реконструкция на вътрешни
водопроводни мрежи в с.Крави бара – ІІ-ри етап и с.Буковец, общ.***”,
договорени в раздел І, чл. 1 от договора, а възложителя - да заплати
възнаграждение, чиито размер и начин на плащане е договорен в раздел ІІІ, чл.5,
ал.1, чл.13.1 и Раздел V от договора.
За
доказване изпълнението на извършеният авторски надзор върху обектите, съответно
за предаването им от изпълнителя и приемането им от възложителя, в раздел VІ от
договора страните са уговорили да съставят протокол, който да бъде подписан от
двете страни. Такъв протокол по делото не е представен.
По делото не се твърди от
ищеца-изпълнител и съответно не бяха ангажирани доказателства, че са съставяни
такива приемо-предавателни протоколи, че възложителя е отказвал да ги подпише и
че е бил канен от изпълнителя да се яви за подписването им, при изпълнението на
която се счита, че съответния обект или етап ще се счита приет без възражения и
за възложителя ще възникне задължение да заплати уговореното възнаграждение.
Настоящия
състав обаче счита, че макар и страните по договора да не са съставяли
приемо-предавателен протокол за съответните обекти, то приемането на
изпълнената от изпълнителя-ищец работа се установява от другите доказателства
по делото – приложената фактура подписана и от двете страни.
Ответникът от една страна не твърди,
от друга - не сочи доказателства във връзка с изпълнението на своите задължения
по приемане на работата на ищеца, отделно не сочи доказателства да са
съществували каквито и да било причини да откаже да я приеме, или да е направил
възражения във връзка с приемането й. Не сочи и не се установява от
доказателствата по делото да са налице скрити недостатъци, които да основават
освобождаване от плащане или отбив в цената. Не са ангажирани и доказателства
ответникът да е поискал отстраняване на недостатъците от изпълнителя или
заплащане на разходите, необходими за отстраняването им. Доказано е по несъмнен
начин, че издадената фактура с №32 от 15.10.2015год. е подписана от страните по
договора.
Разпоредбата на чл.264, ал.3 от ЗЗД
установява необоримата презумция, че при липса на възражения за неправилно
изпълнение работата се счита за приета, но пропускът да бъдат своевременно
направени такива преклудира единствено възможността на възложителя да реализира
отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл.265 от ЗЗД в този см.
е и постановено по реда на чл.290 от ГПК Решение № 94 от 02.03.2012 г. на ВКС
по т.д. № 133/2010 г., II т.о., ТК.
За яснота обаче ще се посочи, че
установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни
доказателствени средства - чрез писмени доказателства /напр.
приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи/,
съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Такива по делото не са
ангажирани. В подкрепа на твърденията си ищцовото дружество е представило
единствено фактура подписана от двете страни, която е анулирана.
Те обаче не установяват факта на
изпълнението, а съгласно нормата на чл.266, ал.1 от ЗЗД, задължението за
плащане възниква след приемане на работата, т.е. основанието за плащане на
възнаграждение е не издаването на фактурата, а изпълнението на възложените
услуги в случая осъществения авторски надзор ( в този см. е Решение по т.д.
90/2006 г., т.д. № 492/2004 г., т.д. № 249/2007 г. на ВКС).
Релевантно
за приемането по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД е или онова изрично изявление
на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че
счита същия за съобразен с договора или онези конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено
следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова
одобрение. Така според съда приемането на извършената съгласно договора работа
обхваща, както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт
върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно
действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора,
което всъщност е израз на одобряването му в този смисъл е и по реда на чл.290
от ГПК Решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 1056/2009 г., II т.о.,
ТК. Задължението на възложителя по договор за изработка е станало изискуемо с
приемането на извършената работа, издаването на фактура от изпълнителя и
нейното подписване в този смисъл е и Решение №158 от 07.11.2013год. по т. д.
№1128/2012год. на ВКС, ТК, I т. о.
Съдът не споделя възражението на
ответника, че не дължи претендираното възнаграждение по договора в размер на 11
8200 лева, тъй като този размер не е окончателен, а прогнозен и е в зависимост
от одобрената проекта сума от страна на ДФЗ - РА. По делото е безспорно видно
от съдържанието на договора за авторски надзор, че страните изрично са
уговорили и са се съгласили в чл. 5, ал.1, че възложителят ще заплати на
изпълнителя за изпълнение на предмета на договора конкретно и ясно уговорено
възнаграждение от 9**0лева, без включено ДДС или 11 820лева с ДДС. Като в чл.31
от заключителните разпоредби на договора са приели, че същия не може да бъде
променян или допълван, освен в хипотезата на чл.43, ал.2 от ЗОП.
Така доколкото по арг. на чл.21 от
ЗЗД договорът поражда действия между страните и с оглед обичайния принцип в
правото, че договорът следва да се счита за закон в отношенията между страните
и доколкото е ясно и не се нуждае от тълкуване уговореното между страните в
частта за размера на възнаграждението, съдът не споделя тезата на ответника, че
то е прогнозно такова. Напротив, страните ясно и недвусмислено са уговорили
възнаграждение по договора и ясно и недвусмислено не са обвързали този размер с
други условия /такова за определяем размер в зависимост от друг договор с трето
лице/.
Договорът за авторски надзор е
сключен при условията на проведена процедура по ЗОП, изменението му не може да
нарушава параметрите на обществената поръчка – условията при които е открита,
проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за изпълнението
й, като е недопустимо изменение на параметрите на сключен по реда на ЗОП
договор не съответстващ на параметрите на обществената поръчка в изпълнение на
която е сключен в каквато връзка е и Решение по реда на чл.290 от ГПК № 82 от
19.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 658/2009 г., I т.о., ТК.
Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД
възнаграждението се заплаща за приетата работа и задължението за заплащането му
става изискуемо в момента, в който се осъществи и последният елемент от
фактическия състав - приемането на работата. В конкретния случай всички
елементи са налице, а работата съдът счита, че е била приета на 15.10.2015год.
когато е подписана и приложената фактура издадена от ищцовото дружество в
качеството му на изпълнител и падежът на задължението за плащане на
възнаграждението за извършената работа е моментът на приемането й.
Необходимостта от покана от кредитора към
длъжника за изпълнение на парично задължение предпоставя липсата на определен
срок за изпълнение, но в случая се касае за срочно задължение и това следва от
съдържанието на нормата на чл.266 от ЗЗД,
обвързваща плащането на възнаграждението с момента на приемане на извършената
работа.
Изпълнението на поетото от
общината-възложител задължение за плащане на уговореното възнаграждение по
никакъв начин не е обусловено от изпълнението на поетото към нея от страна на
ДФ "Земеделие" - РА задължение за предоставяне на финансова помощ,
респ. от размера на помощта, нито от одобрението на органа, отпускащ
средствата. Фондът не е страна по договора за изработка и отказът му да одобри
заявените за възнаграждение на изпълнителя средства не преклудира възможността
на последния да претендира съдебно установяване на собствената си изправност,
респ. плащане на дължимото възнаграждение.
След като по делото се установи
наличието на задължение на Община *** за плащането на сумата от 9850.00лева и ДДС
1970лева или общо 11820лева по сключеният договор за авторски надзор,
доказването на изпълнението му е в нейна тежест, тъй като по делото не са
налице доказателства, които да установяват такова изпълнение (а и не се твърди
такова изпълнение), следва да се приеме, че дължимата сума не е платена.
Предвид горното съдът приема, че са
налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.266 от ЗЗД във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Ответникът не е изпълнил задължението си по договора,
т.е. налице е пълно виновно неизпълнение от негова страна, при което следва да
се уважи претенцията на ищеца за заплащане на договореното възнаграждение в
претендирания размер от 11 820 лева с ДДС, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска 10.06.2016 г. до окончателното плащане.
*** с
ЕИК *** претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, като
представя списък на същите съгл. чл.80 от ГПК, а именно заплатена държавна
такса в размер на 472,80лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
880.00 лева. С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищеца *** с ЕИК ***, следва да се присъди сумата общо от 1352,80лева /хиляда триста петдесет и
два лева и 80ст./, включваща направени разноски.
По изложените
мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община гр.*** с ЕИК ***
с адрес гр.***, общ. ***, ул.”***” №**, обл.Монтана, представлявана от кмета Н.М.М.
да ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***,
представлявано от управителя Д.Т.П., на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и
чл.79,ал.1 от ЗЗД сумата от 11 820 с включено ДДС (единадесет хиляди осемстотин
и двадесет лева), представляваща неизплатено възнаграждение по договор за авторски
надзор от 24.04.2015 г., ведно със законоустановената лихва върху тази сума от
предявяване на иска - 10.06.2016год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община гр.*** с ЕИК *** с адрес гр.***, общ. ***,
ул.”***” №**, обл.Монтана, представлявана от кмета Н.М.М., ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***,
представлявано от управителя Д.Т.П., сумата
от 1352,80лева /хиляда триста петдесет и два лева и 80ст./, представляваща
сторени в производството разноски от тях 472,80лева държавна такса и 880.00
лева изплатено в брой адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
гр.Монтана в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на
страните, ведно с препис от съдебния акт.
Председател: