Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Лом, 20.04.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд гр.Лом, VІІ – ми съдебен
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня
Камарашка
и при участието на секретаря А.Р.,
като разгледа докладваното от съдията Камарашка гр. дело № 251 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание по реда на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.535 от
ТЗ.
Предявен е положителен установителен иск от "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ***, с адрес
на управление: гр.София,
п.к 1113, район „Изгрев”, ул.”Незабравка”№25, ет.5, чрез пълномощника А.К.Д.
със съдебен адрес,*** срещу И.Ч.Б. с ЕГН ********** ***, за установяване
на дължими суми за неизпълнено задължение произтичащо от запис на заповед.
Твърди
се в исковата молба, че на 09.12.2015год. в гр.Лом от ищеца "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, *** е
издадена запис на заповед, по който ответницата И.Ч.Б. с ЕГН **********,
безусловно е неотменимо се е задължила да плати на ищеца сумата от 1414,05лева.
Записа на заповед от който произтича вземането е с дата на предявяване –
10.03.2016год. Ответницата не е изплатила изцяло дължимото по издадената запис
на заповед сума, поради което се претендира сумата от 1394,10лева
/хиляда триста деветдесет и четири лева и 10ст./.
На 11.10.2016г. „БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ***
депозирали заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на записа на заповед по чл.417, т.9 от
ГПК срещу ответника, за
допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумата от 1394,10лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -
11.10.2016г. до изплащане на вземането, както и присъждане на направените
по делото разноски от общо 327,90лева /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Образувано е
ч.гр. дело № 1667/2016год., по описа на РС - Лом, като е издаден изпълнителен лист от 12.10.2016г. и Заповед за
незабавно изпълнение от 12.10.2016г.
По заповедното
производство ответника се е възползвал от правото си на възражение, поради
което и за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящият иск.
Иска
се: да бъде признато от съда за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 1394,10лева
/хиляда триста деветдесет и четири лева и 10ст./, представляваща неплатен остатък по запис на
заповед, издаден на 09.12.2015год.,
ведно със законна лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението
- 11.10.2016г. до изплащане на вземането.
Претендират се направените по делото
разноски по заповедното – общо 327,90лв., от тях 27,90лева държавна такса и
300.00лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не е
подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
С оглед
процесуалното поведение на ответника съдът приема, че по делото няма оспорени
фактически твърдения.
Съдът е указал на страните, че в хода
на производството ищеца ще следва при пълно и главно доказване да установи основанието на което твърди, че е възникнало
задължението, както и, че е изправна страна, а ответника – възраженията си за недължимост.
С писмена молба
извън срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва представителната власт на
пълномощника на ищеца, твърди прекомерност на претендираното от ищеца
юрисконсулско възнаграждение, твърди наличие на каузално задължение по отпуснат
от ищеца на доверителката му кредит в размер на 500.00лева, като оспорва
претендираните 1400лева, като твърди, че клаузите в договора за кредит за лихви
за сключени при грешка, измама, крайна нужда и като такива са унищожаеми.
В
съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован не се явява. В писмено становище пълномощникът му, юрисконсулт
А.Д. поддържа предявеният иск, представя доказателства и становище по отношение
на твърденията на ответника в допълнителна молба извън срока на чл.131, ал.1 от
ГПК.
Ответника,
редовно призована не се явява. Представлява се в съдебното производство от адвокат
Р. Б. от МАК, който желае делото да се разгледа в тяхно отсъствие.
Доказателствата
по делото са писмени.
Изискано
и приложено е ч.гр.дело №1667/2016год. по описа на РСъд гр.Лом.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото във връзка със становището на страните и съобразно
правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:
По
ч.гр.д. № 1667/2016 год. по
описа на Районен съд Лом е издадена на осн. чл. 417 от ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 12.10.2016 г. и
Изпълнителен лист, в полза на заявителя – настоящ ищец, против настоящият
ответник И.Ч.Б. с ЕГН ********** ***, за сумата от 1394,10лева
/хиляда триста деветдесет и четири лева и 10ст./, главница по Запис на заповед от 09.12.2015год. ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на заявлението - 11.10.2016г. до изплащане на вземането, както и
разноски по заповедното производство от общо 327,90лв., от тях 27,90лева
държавна такса и 300.00лева юрисконсултско възнаграждение
Заповедта
е била връчена на длъжника/ответник в настоящто производство на 13.12.2016 г.
От
длъжника по заповедното производство и настоящ ответник, в срока по чл. 414,
ал.2 от ГПК е било подадено Възражение от 14.12.2016г. и съдът, с Разпореждане
от 06.01.2017 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Съобщението
е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 24.01.2017 г.
Искът
на Заявителя, основан на чл. 415, ал.1 във вр. чл. 422 от ГПК във вр. чл.535 от
ТЗ е подаден в
указания срок, на 09.02.2017 год., видно от входящият печат.
Няма спор между страните, а това се
установява от приложения по ч.гр.д. № 1667/2016 год. по описа на Районен съд Лом,
оригинален документ, че ответника е издател на запис на заповед с място на
издаване гр.Лом, дата на издаване 09.12.2015 г., място на плащане: гр.София,
п.к 1113, район „Изгрев”, ул.”Незабравка”№25, ет.5 с който се е задължил
безусловно и неотменяемо, да заплати в полза на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ***,
без протест и разноски, платим на предявяване до пет години от издаването му,
сумата в размер на 1414,05 лева /хиляда четиристотин и
четиринадесет лева и 05ст./.
Установява се още, че процесният запис на заповед е предявен на ответника за
плащане на 10.03.2016 год.
Ответникът не спори, че подписът на записът на заповед е
негов.
При така установеите факти съдът достигна до
следните правни изводи:
В това производство, ищецът-кредитор следва да докаже
фактът, от който вземането му произтича, а ответницата-длъжник – възраженията си
срещу вземането.
Искът с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал.1
от ГПК във вр. чл.535 от
ТЗ е допустим, тъй като е предявен в
срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно
производство, имащо за предмет същите вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при
предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК е съществуването на
вземане, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение. В тази хипотеза всяка от страните следва да докаже фактите, на
които са основани твърденията и възраженията й, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респективно
несъществуването на вземане по записа на заповед.
Ответникът в производство по иск за
установяване съществуване на вземането по запис на заповед може да прави два вида възражения: абсолютни – срещу
формата и съдържанието на ценната книга и/или основани на пороци на волята при
издаването на записа на заповед, и относителни – произтичащи от каузалното
правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. Въведеното в
процеса относително възражение от длъжника може да се свежда до твърдение, че
записът на заповед е издаден за обезпечаване на изпълнението на поето от него
задължение по каузално правоотношение. В този случай длъжникът следва да
установи съществуването на твърдяното каузалното правоотношение, както и
връзката му с ценната книга – че посоченото каузално правоотношение е причина
за издаването на записа на заповед. Длъжникът може да въведе и правоизключващи
или правопогасяващи възражения относно вземането по каузалната сделка, които
имат за последица недължимост на вземането и по записа на заповед. (в този
смисъл Решение №143/01.02.2013г. по т.д.№870/2011г., ВКС, І т.о.)
В конкретния случай ответникът –
длъжник по процесния запис на заповед, не оспорва издаването на ценната книга,
не прави и възражения, свързани с нейната действителност. Следва да се
отбележи, че приетият по делото запис на заповед, от който ищецът извлича
вземането си, отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е
валиден. Съгласно чл.535 от ТЗ записът на заповед следва да съдържа:
наименованието „запис на заповед“ в текста на документа; безусловно обещание да
се плати определена сума пари, падеж, място на плащане, името на лицето, на
което трябва да се плати, дата и място на издаване и подпис на издателя. По
своята правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено
в законоустановена писмена форма, с посочено в чл. 535 от ТЗ съдържание.
Съгласно чл. 536, ал. 1 от ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите,
посочени в чл. 535 от ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите на ал.2, ал.3
и ал.4. Процесният документ е наименован „запис на заповед“ и съдържа това
словосъчетание в текста си, издателят е поел безусловно задължение да плати
сумата 1414,05 лева на посоченото в документа търговско дружество, посочени са
дата и място на издаване, както и място на плащане. Падежът на задължението е
указан, че е на предявяване до пет години от издаването му, като същият е
предявен на ответника за плащане на 10.03.2016г. По несъмнен начин са
индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга.
Ето защо, съдът, съобразявайки разпоредбата
на чл.535 от ТЗ, както и задължителните указания на ТР № 1 от 28.12.2005г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2004г., ОСТК, констатира, че приложеният по делото запис на
заповед отговаря на формалните изисквания за действителност. От същия се
установява, че между страните е възникнало валидно менителнично правоотношение,
с което ответникът се е задължил безусловно да плати на ищеца на посочения в
записа падеж, който е настъпил преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,
сумата 1414,05 лева, като ищецът е заявил част от вземането си по реда на
заповедното производство в размер на 1394,10лева /хиляда триста деветдесет и четири
лева и 10ст./.
Записът на заповед по своята правна
природа е от една страна конститутивна ценна книга, а от друга формална едностранна
абстрактна правна сделка, като основанието за поемането на задължението стои
вън от сделката и не е част от фактическия й състав. В правния оборот, обаче
ценната книга често има несамостоятелна функция, като служи като обезпечение на
поети по каузално правоотношение задължения. При наведени твърдения от страните
по делото за наличие на такова каузално правоотношение, по което записът на
заповед е издаден, за да обезпечава изпълнението на възникналите задължения, е
необходимо съдът да изследва съществуването и изискуемостта на задължение по
паралелно съществуващото каузалното правоотношение при преценка основателността
на иска. В тези случаи развитието на каузалното правоотношение влияе върху
съществуването на менителничното задължение и издателят разполага с правото да
противопостави освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си
(относителни), основани на каузални отношения с кредитора му.
В конкретния случай, твърдения за
съществуване на каузално правоотношение – договор за кредит, за обезпечаване на
който е издаден записът на заповед, не са въведени в отговора на исковата
молба, а такива са направени от ответника с допълнителна молба, след срока по
чл.131, ал.1 от ГПК.
Ето защо и съдът намира, че
направените от ответника възражения, произтичащи от каузално правоотношение са
преклудирани, като направени извън преклузивния срок по чл. 131 от ГПК, а и
ответникът не изложи особени непредвидени обстоятелства за неподаването на
отговор. Дори да се приеме, че направените от ответника възражения, произтичащи
от каузално правоотношение не са преклудирани, съдът намира същите за
неоснователни, като недозакани, поради следното:
Съобразно задължителните указания по
т.17 от ТР № 4/18.06.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г.,
доказателствената тежест за установяване на основание на това твърдение остава
на длъжника, т.е. тежестта на доказване е върху ответника, като доказването
трябва да е пълно и главно. По настоящото дело, ответникът не ангажира
доказателства нито за съществуването на каузално заемно правоотношение, нито за
погасяване на тази отговорност чрез плащане на дължимото задължение от страна
на ответника в полза на поемателя „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, *** в чиято полза е
издаден процесният запис на заповед. Ответникът не доказа и твърденията си, че
при наличие на каузално задължение по отпуснат от ищеца кредит в размер на
500.00лева се претендират 1400.00лева, поради което и клаузите в договора за
кредит за лихви са сключени при грешка, измама, крайна нужда и като такива са унищожаеми.
Не се твърди, нито доказа и погасяване
на вземането по записа на заповед. Погасяването на задължението по запис на
заповед се установява с отбелязване на плащането върху самия запис или с
връщането на последния като ценна книга на длъжника след цялостното плащане -
чл. 492 от ТЗ приложим, на основание чл. 537 от ТЗ.
По
изложените съображения съдът намира, че възраженията на ответника са
неоснователни и доколкото ищецът доказва съществуването на валидно менителнично
правоотношение с ответника и изискуемо вземане по същото в исковия размер,
искът следва да се уважи изцяло.
Относно
разноските:
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
Ищецът претендира единствено разноски
по заповедното производство – общо 327,90лв., от тях 27,90лева държавна такса и
300.00лева юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените и
претендирани по заповедното производство разноски в размер на общо 327,90лв.
Мотивиран от горното, Съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, в
отношенията между страните, че И.Ч.Б. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на "БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ***, с адрес на управление: гр.София, п.к 1113, район „Изгрев”, ул.”Незабравка”№25,
ет.5, представлявано от Б.К.Б. – управител, СУМАТА от 1394,10лева /хиляда триста деветдесет и четири
лева и 10ст./, представляваща неплатен остатък по
запис на заповед от 09.12.2015 год., издаден за сумата от
1414,05лева в
гр.Лом на 09.12.2015 г., място на плащане: гр.София, п.к 1113, район „Изгрев”,
ул.”Незабравка”№25, ет.5, седалище и адрес на управление на ищеца, в полза на
"БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ***, без протест и разноски, платим на
предявяване до пет години от издаването му, предявен за плащане на
10.03.2016год., ведно със
законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – 11.10.2016год. до
окончателното й изплащане, както и
направените по заповедното производство разноски, присъдени с изпълнителният
лист издаден по ч.гр.д. № 1667/2016 год. на ЛРС, в размер на общо 327,90лв.
ОСЪЖДА И.Ч.Б.
с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ***, с адрес на
управление: гр.София, п.к
1113, район „Изгрев”, ул.”Незабравка”№25, ет.5, представлявано от Б.К.Б. –
управител СУМАТА от 327,90лв. /триста
двадесет и седем лева и 90ст./ - разноски по заповедното производство.
Препис от настоящото Решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Районен
съдия: