НЕПРИСЪСТВЕНО Р Е Ш Е Н И Е 

                                     

 

                                          гр. ЛОМ, 17.05.2017 г.

 

                                В  ИМЕТО НА НАРОДА 

 

            Ломски районен  съд, гражданска колегия, трети състав в публично заседание на шестнадесети май, две хиляди и седемнадесета година/ в  състав:

 

                                                                  Председател: Катя Цветанова                     

                                                             

при участието на секретаря: Л. П., като разгледа докладваното от съдия Цветанова гражданско дело № 316/2017г. по описа на РС, гр. Лом за 2017 година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. Чл.415 ГПК предявен от ………., представлявано от инж. В.Д.И., в качеството на управител против Т.Г.Г.  с ЕГН ********** ***.

Посочва се в исковата молба, че ищеца е абонат на дружеството, като същият е ползвал услугите на дружеството, от което произтича вземането на ищеца. Твърди се, че за периода до 17.11.2016 е доставяло услуги по реда на Закона за водите и Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК-системи на ответника  натрупал задължение в размер на 117.82 лв. за обект, находящ се в гр. ….., представляваща главница и лихва за периода от 18.01.2012 г. до 17.11.2016 г. На 30.12.2016 год. по заявление на ищцовото дружество за издаване  заповед по изпълнение чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2347/2016 год. по описа на ЛРС въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение   която заповед е била връчена надлежно на длъжника и  той  е възразил срещу издаването й. С нея съдът е разпоредил Т.Г. да заплати на заявителя сумата от 117.82 лв., представляваща главница - 97.82 лв., 20 лева – лихва, ведно със законната лихва и разноски по делото 25 лв.  На основание чл.422, вр. чл. 415 ГПК заявителят е предявил в законноустановеният срок установителен иск за вземането си.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането на ищеца по отношение на ответника, а именно, че Т.Г.Г.  с ЕГН ********** ***  , дължи на …, сумата 97.82 лв. – главница и 20 лева -лихва  за периода от 19.02.2012 г. до 28.12.2016 г., ведно със законната лихва от момента на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, а заедно с това да заплати и направени разноски по делото.  

 На ответника са изпратени преписи от исковата молба и от доказателствата. В указания срок, той не изпраща писмен отговор. Ответникът не се явява в съдебно заседание и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.  Пълномощникът на ищеца не се явява в съдебно заседание, с молба поддържа всички искания. Иска от съда да постанови неприсъствено решение.

      При така установеното съдът намира следното:

  Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за основателно. Налице са предвидените в закона кумулативни предпоставки за постановяването му.

   На първо място, на  07.03.2017 година на ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата. Със съобщение са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа. Въпреки указанията ответникът не е депозирал писмен отговор. На второ  място, в призовката за съдебното заседание, връчена на ответника, същият е предупреден за последиците от неявяване  в съдебно заседание. На проведеното на 16.05.2017 год. съдебно заседание той не се е явил, не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.   

     На следващо място съдът намира предявеният иск за вероятно основателен. След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че за периода от 19.02.2012 до 28.12.2016г. е доставяло количества вода на ответника  Т.Г. ***. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договорните отношения, за което са извършени съответните счетоводни записвания, приложени по делото, а ответникът от своя страна не е изпълнил задължението си за плащане на сумите, за доставената вода в размер на 117.82 лв. Предвид изложеното съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение по силата на което да установи по отношение на ответника вземането на ищеца за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

  На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да заплати и направените от ищеца разноски по делото за платена държавна такса в размер на  81.00 лева.

   Водим от горното,  съдът

                              Р Е Ш И :

 

    ПРИЗНАВА  за установено  по отношение на Т.Г.Г.  с ЕГН ********** ***, че дължи на ………, сумата от 117.82 лева представляващи главница – 97, 82 лв. /деветдесет и седем лева и 82 ст./, лихва – 20,00 лв. /двадесет лева/ за периода от 19.02.2012 г. до 28.12.2016 г. за незаплатена цена на доставената вода, както и законната лихва от момента на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК считано от 29.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Т.Г.Г.  с ЕГН ********** ***, да заплати на ……, направените разноски по заповедното производство в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и сумата 79,00 лв. /седемдесет и девет лева/ - за внесена държавна такса по настоящото производство.

 

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Препис от Решението да се изпрати на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: