Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                 

 

                                                  №

 

                                     

                                      13.02.2017г., гр.Лом

     

 

                            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

          РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански състав  в публичното заседание на единадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

 

 

        при секретар Д.Ц. като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 1132/2016г. по описа на ЛРС,за да се произнесе взе предвид следното: 

 

      Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск предявен от И.А.А. с ЕГН ********** ***,  чрез пълномощника си адв.Р.Б. от МАК, със съдебен адрес:***, срещу „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.*********** за установяване в отношенията между страните недължимост на вземането на ответника срещу ищеца, възоснова на издаден  Изпълнителен лист от 04.02.2011г., по ч.гр.д. № 86/2011г. по описа на ЛРС, за събирането на което е образувано изп.дело № 1184/2016г., по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№ 850 в КЧСИ с адрес гр.***********, поради погасяването му по давност.

       Правно основание, чл.439, ал.1 и  ал.2 във вр.  с чл.124, ал.1 ГПК.

       В Исковата молба се твърди, че срещу ищецът е издаден изпълнителен лист от 04.02.2011г. по ч.гр.д. № 86/11г. по описа на ЛРС, съгласно който ищецът е осъден за заплати на ответника сумата от 1 772,74лв –главница, договорна лихва в размер на 568,11лв за периода от 20.05.2008т. до 19.06.2009г., законна лихва за забава в размер на 542,10лв за периода от 20.06.2008г. до 21.12.2010г., както и законната лихва върху главницата, начиная от 15.01.2011г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по завопедното производство в размер на 162,66лв.

        С Молба от м.юни 2016г., т.е., повече от пет години след издаването на Изпълнителен лист от 04.02.2011г. по ч.гр.д. № 86/2011г. по описа на ЛРС е образувано изп.дело № 1184/2016г., по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№ 850 в КЧСИ с адрес гр.************.

  Според ищеца, вземането на ответника срещу него е погасено по давност. Позовава се на общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.                 

       Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че препендираното от него вземане по Изпълнителен лист от 04.02.2011г. по ч.гр.д. № 86/2011г. по описа на ЛРС, за събирането на което е образувано изп.дело № 1184/2016г., по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№ 850 в КЧСИ с адрес ********** е погасено  по давност.

      Претендират се и направените по делото разноски

         Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който чрез процесуалният си представител юрисконсулт Д. Въчева признава изцяло иска, както и изтичането на 5-годишния давностен срок. Излага становище за недължимост на направените съдебни разноски от страна на ответника по делото, тъй като ищцовото дружество не е дало повод за завеждане на делото, с оглед на факта, че ищецът не е отправил възражението си за изтичане на давността преди завеждане на делото.

         В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява. По делото е постъпила Молба вх.№ 237/09.01.2017г. от неговият процесуален представител адв.Р.Б. от МАК насроченото по делото с.з. да бъде разгледано в негово отсъствие, като съдът постанови решение при условията на чл.237 от ГПК при признание на иска, тъй като са налице законовите предпоставки за това. 

         В с.з. ответното дружество не изпраща процесуален представител. Постъпила е Молба вх.№ 16526/24.10.2016г. от юрисконсулт Д. И. В., с която моли съдът да разгледа делото в нейно отсъствие.

          Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

       Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание за установяване в отношенията между страните недължимост на вземането на ответника срещу ищеца, възоснова на издаден  Изпълнителен лист от 04.02.2011г., по ч.гр.д. № 86/2011г. по описа на ЛРС, за събирането на което е образувано изп.дело № 1184/2016г., по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№ 850 в КЧСИ с адрес гр.*****, поради погасяването му по давност. Правно основание на иска по чл.439, ал.1 и  ал.2 във вр.  с чл.124, ал.1 ГПК.

        В подадения Отговор по чл.131 от ГПК ответникът по делото чрез своя процесуален представител прави признание на иска, както и изтичането на 5 годишния давностен срок на дълга, обективиран в ИЛ от 04.02.2011г. по гр.д. № 86/11г. по описа на ЛРС, като се твърди, че изпълнителното производство ще бъде прекратено от страна на ответното дружество. Оспорва се искането за разноски, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на настоящето дело, поради което счита, че съдебните разноски не следва да бъдат присъждане в негова тежест.

       Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска, като му се присъдят и направените по делото разноски.

        Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С оглед представените, като доказателство по делото копия от- заверено  копие от Покана за доброволно изпълнение, изх.№  99334 от 06.06.2016г. на ЧСИ А.Б., с рег.№ 850 в КЧСИ с адрес гр.*****, Изпълнителен лист от 04.02.2011г. по ч.гр.д. № 86/11г. по описа на ЛРС, Извлечение от сметка в ОББ АД № BG07UBBS7224 1010 2978 13 за периода от 20.01.2015г. до 08.07.2016г., както и изисканите и приложени ч.гр.д № 86/2011година по описа на ЛРС и  изп. № 1184/2016г. по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№ 850 в КЧСИ с адрес гр.*****, искът се явява основателен, което не се оспорва от страните.

 Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск по чл.439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

      Признатото от ответника право не противоречи на закона и морала – изп.дело  № 1184/2016г. по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№ 850 в КЧСИ с адрес гр.******** е образувано по Молба с вх.№ 7228/19.05.2016г., а ИЛ е издаден на 04.02.2011г. по ч.гр.д. № 86/11г. по описа на ЛРС, след изтичане на повече от 5г./пет години/, което прави вземането погасено по давност.

       Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

        Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, но не в посочения в Списъка по чл.80 от ГПК размер. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено върху материален интерес в размер на 2 882,95лв, сумата за която е издаден ИЛ, и се изчисли на осн. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Неоснователно е искането на процесуалния представител на ответника за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В посочената норма са предвидени две кумулативно изискуеми предпоставки, за да бъдат възложени разноските на ищеца: ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В случая е налице само едната предпоставка – ответникът действително е признал иска. Повод за завеждане на делото обаче е именно неговото поведение-образуваното изпълнително дело, по което е наложен запор върху сметката на ищеца в „ОББ” АД № BG 07 UBBS 7224 1010 2978 13 по която последният получава пенсията си в размер на 208,89лв, както и инвалидни помощи по ЗИХУ и ППЗИХУ в размер на 19,50лв, насрочен е и опис на движими вещи за 28.06.2016г.-11,30ч., наложен е запор върху вземането на ищеца по Договор за аренда.

       Ето защо съдът намира, че не е налице една от предпоставките, предвидени в чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно с поведението си ответника да не е станал причина за завеждане на делото, поради което всички разноски следва да бъдат заплатени от ответника.

       Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по производството държавна такса в размер на  115,32лв от заплащането на която ищецът е бил освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.

         Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът

 

  

                                             

                                     Р  Е  Ш  И :

 

 

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр.***************, представляван от законен представител Л. Л. П. и пълномощник юрисконсулт Д. В., че  И.А.А. с ЕГН ********** *** не дължи сумата от 2 882,95лв, вземане по Изпълнителен лист от 04.02.2011г. по ч.гр.д. № 86/2011г. по описа на ЛРС, възоснова на който е образувано изп.дело № 1184/2016г., по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№ 850 в КЧСИ с адрес гр.*********, поради погасяването му по давност.

            

 

          ОСЪЖДА ответника „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.**************, представляван от законен представител Л. Л.П. и пълномощник юрисконсулт Д. В. да заплати по сметка на РС гр.Лом държавна такса в размер на  115,32лв /сто и петнадесет лева и тридесет и две стотинки/ от заплащането на която ищецът е бил освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.

         

 

          ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответника „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.**********, представляван от законен представител Л. Л.П. и пълномощник юрисконсулт Д. В. да заплати на процесуалният представител на ищеца адв.Р.Б. от МАК адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху материален интерес от 2 882,95лв, а именно 431,81лв /четиристотин тридесет и един лева и осемдесет и една стотинки/.     

 

 

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 86/2011г. на ЛРС.

 

                                                              

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: