Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Лом,12  януари  2017 година

Ломският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 30 декември 2016 година, в състав:

Председател: Боряна Александрова

при секретаря В.М., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1403 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Ищецът Т.В.З., моли съда да осъди ответника да му заплати три брутни работни заплати, представляваща разлика между дължимото обезщетение по чл.34,ал.3 от КТД в размер на шест брутни заплати лева и изплатеното обезщетение по чл.222,ал.1 КТ, ведно с обезщетение за забава.

Претендира разноските си по делото.

Твърди, че са налице предпоставките по чл.34,ал.3 от КТД- тъй като трудовото му  правоотношение е било прекратено със заповед №298/02.08.2013г. на основание чл.328,ал.1,т.2,пр.2 КТ, а именно поради съкращаване нащата, като заповедта му била връчена на 15.08.2013г. срещу подпис. На по-късен етап се е пенсионирал,без да е работел при друг работодател. След уволнението му работодателят му бил изплатил обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ в размер на три брутни заплати. Ищеца има прослужени над 10 години трудов стаж при същия работодател и е бил член на синдикалната организация при ответната страна. Поради това счита, че работодателят е следвало да му заплати обезщетение в размер на още три брутни заплати, т.е. до 6 брутни работни заплати, така както е визирано в чл.34,ал.3 от КТД.

Неправилно ответникът е приел, че следва да му заплати само три брутни заплати, тъй като това не кореспондира с чл.34,ал.3 КТД..

Това го мотивира да претендира заплащане на разликата между изплатените три и неизплатените още три бр.заплати.

Ответникът „БДЖ - товарни превози”ЕООД, поделение за товарни превози, ЕИК 17540385600165 признава факта, че с ищеца са били в трудовоправни отношения, прекратени поради съкращаване на щата. Въпреки това оспорва иска и счита, че не дължи претендираното обезщетение, тъй като към датата на прекратяване на трудовия договор, са ищеца са му били изплатени обезщетение по чл.220,ал.1 КТ-за неспазено предизвестие, по чл.224,ал.1 КТ-за неизползван отпуск, както и обезщетение по чл.222,ал.1 вр.чл.34,ал.4 от действащия тогава КТД. Твърди също,че към момента на издаване на заповедта, и към момента на изплащане на обезщетението не са били налице предпоставките визирани в чл.34,ал.3 от КТ , са били налице тези визирани в чл.24,ал.4 КТ поради това му е било изплатено обезкетението именно по чл.222,ал.1,вр.чл.34,ал.4 КТ, а не по чл.34,ал.3 КТД.

По изложените съображения, счита предявения иск за неоснователен. 

Като съобрази изложеното по-горе, съдът прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл 34,ал.3 от Колективния трудов договор между БДЖ-товарни преводи София и КНСБ-Синдикат на железничарите в България и Съюз на транспортните  работници, във връзка с чл.222,ал. от КТ, както и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.222,ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение,при уволнение поради….. съкращаване на щата…….,обезщетгението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е остнала без работа, но не за повече от един месец. С акт на МС или с КТД, може да се предвижда обезщетение за по дълъг срок”.

Съгласно  колективния трудов договор, цитиран по- горе и по точно чл.34, приложим между страните в производството на основание чл.328,ал.1,т.1,2,3 и 4 от КТ от КТ, са предвидени по-благоприятни разпоредби:

-                            ал.3 от чл.34 от КТД. Според тази разпоредба,при прекратяване на трудовото правоотношение на работници и служители, които се уволняват по реда на чл.328,ал.1,т.1,2,3 и 4 КТ и към момента на прекратяване на ТПО им остава не повече от една година до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, имат право на обезщетение в размер на 6 брутни заплати.

-                            Ал.4 от чл.34 КТД. Според тази разпоредба, работници и служители, които се уволняват по реда на чл.328,ал.1,т.1,2,3 и 4 КТ имат право на обезщетение по чл.222,ал.1 КТ в размер на брутното им трудово възнаграждение, умножено с индивидуален коефициент. Стойността на този индивидуален коефициент е произведение от физическия трудов стаж по 0,3 но не повече от 3 брутни заплати.

Следователно, предпоставките за заплащането на обезщетението по чл. 34,ал.3 от КТД са три/такава е и исковата претенция на ищеца/ :

1./прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328,ал.1,2,3 и 4 КТ;

2./работникът към момента на прекратяване на ТПО да му остава не повече от една година до придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

3./получава обезщетение в размер на 6 брутни заплати;

 

 А предпоставките за заплащането на обезщетението по чл. 34,ал.4 от КТД са три/такава фактически е изплатено на ищеца/ :

1./прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328,ал.1,2,3 и 4 КТ;

2./ имат право на обезщетение по чл.222,ал.1 КТ в размер на брутното им трудово възнаграждение, умножено с индивидуален коефициент.

3./ Стойността на този индивидуален коефициент е произведение от физическия трудов стаж по 0,3 но не повече от 3 брутни заплати.

 

Съгласно чл.34,ал.5 КТД :”Обезщетенията по ал.3 и ал.4 не могат да се получават едновременно.

 

Няма спор между страните относно факта, че КТД е приложим спрямо ищеца и по точно чл.34 КТД. Спора между страните е три или шест брутни заплати трябва да получи ищеца след прекратяване на ТПД, т.е дали по ал.3 или ал.4 КТД.Видно от цитираните разпоредби, се установява по безспорен начин, че за да се приложат разпоредбите на чл.34,ал.3 КТД по отношение изплащането на шест брутни заплати на ищеца, не е налице една от предпоставките за това, а именно:  т. 2./работникът към момента на прекратяване на ТПО да му остава не повече от една година до придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

От исканите и допуснати две ССЕ , които съдът приема за обективни и незаинтересовани, изготвено от в.л. , както и от трудовото досие на ищеца е видно,че:

1/ заповедта за съкращение му е връчена на 15.08.2013г. отпуснатата

2/ отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст е от 13.08.2014г., т.е. с 2 дни преди изтичането на едногодишния срок по чл.34,ал.3 КТД от прекратяването на ТПО, поради тази причина претенцията не попада в обхвата на чл.34,ал.3 КТ.   В този смисъл това е пречка за уважаването на исковата молба и същата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Казаното до тук налага извода, че са налице предпоставките за заплащането на обезщетение в размера, предвиден в чл.34,ал.4 от КТД, което и е сторил ответника. От друга страна ищецът признава, че е получил  обезщетението в размер именно на три брутни заплати. Следователно, ответникът не му дължи сумата другите три брутни заплати, в какъвто смисъл е и претенцията по делото.

 Поради това съдът не уважава иска по чл.34,ал.3 КТД вр.чл.221,ал.1 КТ. От изхода на главния иск следва да се отхвърли и акцесорния по чл(86,ал.1 ЗЗД.

 И тъй като ответника претендира направените разноски по делото, а с поведението си не е дал повод за претенцията , то на основание чл.78,ал.2 ищеца следва да му заплати разноските по делото- заплатено възнаграждение за адвокат- 200 лв., и за ССЕ- 200 лв.

Ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса по производството в размер на 100.00 лева и 120 лв. е(съдебно-счетоводна експертиза.

         По тези съображения съдът

    

Р Е  Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен предявеният от Т.В.З. ЕГН **********, срещу „БДЖ-Товарни превози”ЕООД гр.София ЕИК 1754038560016, иск с правно основание чл.34,ал.3 КТД вр.чл.222,ал.1 КТ, за допълнително заплащане на три брутни работни заплати, неизплатени при начисляване на обезщетението , ведно със законната лихва от 15.08.2013г.

          ОСЪЖДА Т.В.З. да заплати на „БДЖ-Товарни превози”ЕООД гр.София ЕИК 1754038560016 на основание чл.78,ал.2 сумата от 400 лв. , представляващи разноски по делото за адвокат и експертиза.

           ОЪСЖДА Т.В.З. да заплати по сметката на ЛРС сумата от 100 лв, представляваща ДТ и 120 лв. за експертиза.

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба в  двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 12.01.2017г., пред МОС.

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: