Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Лом, 31.03.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд,
в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
при секретаря Р.Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1508 по описа за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове е с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявени са
обективно съединени искове от „… гр. М., със седалище и адрес на управление –
гр. М………, ЕИК ……, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********, срещу
К.А.А., ЕГН **********,***, за неплатена стойност на консумирана вода.
ИЩЕЦЪТ „…. посочва, че ответникът е
неизправен длъжник – потребител на дружеството, съгласно Закона за водите.
Твърди, че за периода за за периода от 18.01.2012 год. до 03.06.2016 год.
ответникът му дължи исковата сума – главница.
Задълженията са за имот, находящ се на адрес гр. Л……
В претендираната сума са включени главницата и законната лихва за периода
19.02.2012 – 05.07.2016 год. и представлява неизплатената стойност на
консумираната вода, съгл. Извлечение от сметка 411 «Клиенти» на дружеството.
Моли
да бъде признато от съда за установено, че ответника следва да заплати на ищеца
сумата от 439,80 лева, представляваща неизплатената стойност на консумирана
вода, от която главница 368,31 лв., за периода от от 18.01.2012 год. до
03.06.2016 год. и лихви 71,49 лв., към 05.07.2016 год., за периода от 19.02.2012
– 05.07.2016 год. съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
/24.08.2016 год./, до окончателното изплащане, както и направените в
производството разноски.
Извършена е размяна
на книжа по реда на чл. 131 ГПК и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Към делото е прието и приобщено като доказателство
ч.гр.д.№ 1185/2016 г.на
ЛРС.
В с.з. ищецът, редовно призован не се представлява.
Постъпило е писмено становище от адв. К.Ц., редовно упълномощена, която
поддържа иска така, както е предявен и моли да бъде уважен изцяло. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът К.А., редовно призован се явява в с.з.,
няма възражения по доклада на съда. Признава иска, като заявява, че ще заплати
консумираната вода. Предлага да му бъде дадена възможност да стори това на
вноски. Представя доказателства за влошео здравословно състояние – копие от Решение
на ТЕЛК, както и доказателства за извършено частично плащане в хода на делото.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е допустим.
Същият е предявен от и против надлежна страна по
спора, в законоустановеният срок – съобщението за подаденото възражение на
длъжника е получено от ищеца на 15.08.2016 год., а искът е предявен на 24.08.2016
г. (видно от входящия печат на и.м.).
Ответникът е абонат на ищцовото дружество с абонатен
№ 1129018.
По ч.гр.д.№ 1185/2016 г. на ЛРС е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение от 13.07.2016 г. в полза на заявителя-настоящ
ищец, против ответника – К.А.А. ***, за сумата от 439,80 лв., от които 368,31 лв. – главница
и лихва в размер на 71,49 лв., за периода от 19.02.2012 год. до 05.07.2016
год., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 13.07.2016 год., до изплащане на вземането, както и сумата 29 лв.
разноски по заповедното производство.
Заповедта
по ч.гр.д. № 1158/2016 год. е връчена на ответника на 25.07.2016 год.
По заповедното производство от ответника е подадено
Възражение от 28.07.2016г. и съдът, с Разпореждане от 29.07.2016 г. е указал на
заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 15.08.2016
г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр.
чл. 422 ГПК е подаден в указаният срок.
В съдебно заседание ответникът признава иска по
основание и размер. Представя две вносни бележки за извършени в хода на делото
плащания. От тях относима към предмета на делото е Разписка от 11.08.2016 год.,
видно от която на посочената дата в полза на ищеца, по ч.гр.д. № 1185/2016 год.
на ЛРС отв. Кр. А. е внесъл сумата от 40 лв.
Втората представена разписка е неотносима, т.к. касае
друго плащане – по ч.гр.д. № 1493/2015 год., с длъжник Н. А. в полза на .. са
заплатени 20 лв.
Размерът на задължението се установява от
приложеното с и.м. Извлечение от Сметка 411 „Клиенти“ на ищцовото дружество,
неоспорена по делото, както и от заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. Н.П..
В съдебно заседание вещото лице допълва, че с оглед направеното плащане в
хода на делото – на сумата от 40,00 лв., следва да се коригира заключението в
частта за дължимата законна лихва, като се намали от 71,47 лв., на 31,47 лв.
При така
установеното се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена
заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че
ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на
вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ.
факта на плащането.
Въз основа на представените доказателства от ищеца,
съдът приема за доказано изпълнението на договора от негова страна. Поради
това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по договора,
както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и
изискуемо вземане спрямо длъжника.
Ответникът не ангажира никакви доказателства във
връзка със възраженията си по заповедното производство, а в хода на настоящото
производство по същество, признава предявеният иск – както по основание, така и
по размер.
От приложените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства се установява, че „…,
се намира в облигационни правоотношения с ответника по настоящото производство, К.А..
Ищецът е изпълнил
задължението си към ответника по този договор, като за претендираният
период е била доставяна питейна вода на адреса – гр. Л…...
Съобразно заключението на вещото лице, а и предвид
липсата на оспорване на претенцията по размер и пасивното поведение на
ответника като цяло, съдът приема, че дължимата сума за главница за исковия
период е в размера на претендираната с и.м. – т.е. 368,31 лв.
Съдът намира, че претенцията за лихви за забава е
основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно спрямо главното
задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и
претенцията за лихви.
След изтичане на
падежа на всяко месечно задължение, ответникът – длъжник, съгласно
чл.84, ал.І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните задължения и
същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД – в размер на 71,47 лв.
След завеждане на делото обаче, ответникът е
извършил частично плащане на сумата от 40 лв., с което е погасил част от
дължимата лихва.
В този смисъл иска следва да се уважи в предявения
размер в частта досежно главницата, а претенцията за лихви – до размер от 31,47
лв., над който, до претендираните 71,47 лв. – да се отхвърли за сумата от 40
лв., поради погасяване чрез плащане в хода на делото.
При този изход на спора ответника дължи на ищеца,
съобр. чл. 78 ал.1 ГПК и направените по делото разноски.
Съгласно
задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014
год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе
и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1
ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото
за тази инстанция в общ размер на 200 лв., от които – 25 лв. държавна такса за
заповедното, 75 лв. държавна такса за исковото производство и 100 лв. – за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от горното, Съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.А.А., ЕГН **********,***, че същият ДЪЛЖИ на „…., със седалище и адрес на управление – гр. М………., ЕИК …….,
представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********, СУМАТА от 399,80 лв. /триста и деветдесет и девет лева и 80 ст./, от които 368,31 лв. /триста шестдесет и
осем лева и 31 ст./– главница и лихва в размер на 31,47 лв. /тридесет и
един лева и 47 ст./, за периода от 15.03.2013 год. до 05.07.2016 год., както
и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.07.2016
год., до изплащане на вземането, за
които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.07.2016 г. ч.гр.д.№ 1185/2016 г.на
ЛРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
установяване на задължението за лихва над уваженият размер от 31,47 лв., до
претендираните 71,47 лв. – за сумата от 40 лв., поради погасяване чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН **********,***, да
заплати на „……..,
със седалище и адрес на управление – гр. М………, ЕИК ……, представлявано от
Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********, деловодни
разноски за заповедното и исковото
производство, общ в размер на 200,00 лв. /двеста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: