Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 31.03.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, V състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
при
секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1517 описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявен
е отрицателен установителен иск от
В.К.П., ЕГН **********,***, чрез адв. Р.Б., МАК, срещу БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост-4, Бизнес парк София,
сгр. 14, за признаване установено в отношенията между страните, че правото за
принудително събиране на сумите по изп.л., издаден по ч.гр.д. № 1806/2010 год.
на ЛРС, за които е образувано изп.д. № 252/2016 год. на ЧСИ при МОС М.И., рег.
№ 748 в КЧСИ, е погасено по давност.
Съдът е сезиран с
отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните
недължимост на вземането на ответника срещу ищеца, което е предмет на изп.д.
№ 252/2016 год. на ЧСИ при МОС М.И., рег. № 748 в КЧСИ.
В исковата молба се твърди, че по
ч.гр.д. № 1806/2010 год. на ЛРС срещу ищеца, като длъжник е издаден изп.л. в полза на ответника, за
сумите: 951,41 лв. главница, 833,17 лв. – лихви, 135,69 лв. – разноски, ведно
със законната лихва върху главницата от 02.12.2010 год.
По така издаденият изп.л., през м. Юни, 2016год. е образувано изп.д. №
252/2016 год. на ЧСИ при МОС М.И., рег. № 748 в КЧСИ,.
Ищецът счита, че в негова полза е изтекла общата петгодишна давност по чл.
110 ЗЗД.
Иска се:
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изп.л. от 21.12.2010
год., издаден по ч.гр.д. № 1806/2010 год. на ЛРС, за събирането на които е
образувано изп.д. № 252/2016 год. на ЧСИ при МОС М.И., рег. № 748 в КЧСИ –
поради погасяването им по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
Иска се допускане на предварително изпълнение на решението.
Писмен
отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответникът, чрез пълномощника си, ю.к.
Д.В. признава иска. Твърди, че изпълнителното дело е прекратено с изрична молба
от взискателя веднага след
получаването на препис от исковата молба на ищеца.
Поради това счита, че не следва да се възлагат на ответника направените от
ищеца съдебни разноски по настоящото производство.
Отправя покана към ищеца да заплати задължението независимо от изтеклата в
негова полза давност за събирането му.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между
страните няма спорни фактически твърдения.
В съдебно заседание ищецът
се представлява от адв. Р. Б., МАК, редовно упълномощен, който поддържа изцяло исковата
претенция и развива доводи в насока, че същата е доказана по основание и размер.
Моли да бъде постановено решение при условията на чл. 237 ГПК. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се
представлява, с писмена молба не възразява делото да се разгледа в негово
отсъствие, като поддържа становището, изразено в писмения си отговор.
Доказателствата са писмени.
Предявеният иск е допустим, доколкото ищецът има
правен интерес от търсената с него защита.
Съдът,
като взе предвид направеното изявление на ответника за признание на иска, както
и че в хода по същество процесуалния представител на ищеца моли съдът да се
произнесе с решение по чл. 237
от ГПК, но претендира разноските, тъй като ответника въпреки признанието на
иска е станал причина за завеждане на делото, намира, че не са налице пречки за
постановяване на решение в съответствие с разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.
237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на
иска.
В
случая са на лице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение
по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, тъй като в
представения писмен отговор ответника е признал иска по основание и размер, а
ищецът е заявил искане да се постанови решение при признание на иска.
Признатото
право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната
може да се разпорежда.
Твърдението
на ищеца за изтекла в негова полза давност за процесното вземане на ищеца се
подкрепя от ангажираните доказателства. При тези факти, съдът приема, че са
спазени и изискванията, установени в разпоредбата на чл.
237, ал.3 от ГПК, поради което следва да постанови решение, което се
основава на признанието на иска.
Предвид
изложеното и направеното признание на иска, съдът намира, че следва да бъде
уважен предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, като се приеме по
отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумите по издадения
изпълнителен лист от 21.12.2010 год., издаден по ч.гр.д. № 1806/2010 год.
на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 252/2016 год. на ЧСИ при
МОС М.И., рег. № 748 в КЧСИ – поради погасяването им по давност, поради погасяване на вземането
по давност.
Ищецът претендира разноски.
Ответникът
възразява, че с оглед заявеното признание на иска не следва да му се възлагат
сторените разноски, още повече, че веднага след получаването на исковата молба
е предприел действия за прекратяване на изпълнителното производство.
Възражението
е неоснователно, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Съгл. чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските не се възлагат върху ответника ако той не е
дал повод за завеждане на делото и признае иска. Въпреки заявеното признание,
настоящия случай не е такъв, тъй като липсва първата предпоставка на чл. 78,
ал. 2 ГПК. Напротив, единствената възможност на ищеца да се защити е именно
предявяването на настоящия иск.
За
това и тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса – на
осн.чл. 83, ал. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ЛРС следващата се държавна такса – 50 лв.
Процесуалният представител на ищците, адв. Р. Б. претендира да му бъдат присъдени разноски за
осъществената безплатна правна защита.
В случая, ищецът е представляван безплатно от пълномощник, видно от
договора за правна защита и съдействие, поради което е налице хипотезата на
чл.38, ал.1, т. 2 ЗА.
На основание чл.38, ал. 2 ЗА, в този случай и предвид изхода от спора,
насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на адв. Р. Б..
Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като
своевременно: Разноски са поискани както с исковата молба, така и изрично на
основание чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на чл.149
ГПК.
Съобразно изхода от делото, ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. Б. сумата от 364,41 лв.
Мотивиран от горното,
Съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение на БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост-4, Бизнес парк София, сгр. 14, че
В.К.П., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ сумите по изп.л. от 21.12.2010 год., издаден по ч.гр.д. №
1806/2010 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 252/2016
год. на ЧСИ при МОС М.И., рег. № 748 в КЧСИ – поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост-4, Бизнес парк София, сгр. 14 да
заплати по сметка на
ЛРС деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост-4, Бизнес парк София, сгр. 14, да заплати на адв. Р.В.Б.,***, ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение в размер на 364,41 лв. /триста шестдесет
и четири лева, 41 ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: