Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 31.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи март, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията Миронова гр.д. № 6 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.144 СК.

Производство по чл. 310 и следв. ГПК.

Предявен е иск от М.И.Т., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, адв. Р.Б., МАК, срещу И.Т.И., ЕГН **********,***, за издръжка на навършило пълнолетие дете.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е баща на ищцата, която в момента /за учебната 2016-2017 год./ е студентка, трети курс в *** – гр. София, редовна форма на обучение по специалността „публична администрация“.

Ищцата не разполага със средства и собствено имущество, от които да се издържа.

Родителите й са разделени от няколко месеца.

Майката В. Б.И., ЕГН **********, при която ищцата живее когато не е ангажирана с обучението си, работи в ***, а също и в ***, като реализира месечен доход от около 600 лв., от които успява да задели около 400 лв. за издръжката на дъщеря си. Тези средства обаче са недостатъчни да задоволят основните й нужди, предвид факта, че живее в гр. София, на квартира. Тези средства са недостатъчни и с тях трудно успява да задоволи обикновените си ежедневни нужди, още повече, че страда от хроничен дерматит и ежемесечно са й нужни по около 100 лв. само за лекарства, прегледи и биопсии. Разчита на помощта и на бабата и дядото по майчина линия.

Счита, че бащата /ответникът/ има възможност и без особено затруднение да участва в издръжката на навършилото си пълнолетие, учащо се дете, тъй като работи по трудово правоотношение, като международен шофьор, а също и на други места, от което получава доходи от по около 3000 лв. месечно.

Иска се от съда: да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на предявяване на иска – 03.01.2017 год., до настъпване на законните предпоставки за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа й до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените във връзка с делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата.

Писмен отговор от ответника, чрез пълномощника, адв. Л.Г., МАК, е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът в отговора си оспорва иска по основание и размер и моли да бъде отхвърлен, като твърди, че заплащането на издръжка за дъщеря му би представлявало за него особено затруднение.

Твърди, че работи по трудов договор, но на четиричасов работен ден и получава месечно възнаграждение от 250 лв., от които изплаща кредити, изразходвани за нуждите на семейството Не притежава недвижим имот, а придобитият по време на брака му с майката на ищцата лек автомобил се ползва от нея, както и цялото им движимо имущество. Регистрираната на негово име фирма не извършва дейност.

Оспорва твърденията в исковата молба, че майката на ищцата получава трудово възнаграждение в размер на 600 лв., както и твърдяното, че ищцата не реализира доходи, тъй като тя получава месечна стипендия от ученото заведение, в което учи.

Отделно от това е осъден да заплати разноски на майката на ищцата по прекратено НЧХД.

Оспорва истинността на приложената към исковата молба декларация за доходите на ищцата, а приложените рецептурни бланки счита за неотносими.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и с адв. Р. Б., МАК, който поддържа иска така, както е предявен, считайки, че е основателен и доказан.

Ответникът, редовно призован се явява лично и с адв. Л. Г., МАК, която оспорва претенцията като неоснователна и моли да бъде отхвърлена изцяло.

И двете страни претендират разноски.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори по делото, а и се установява от приложеното Удостоверение за раждане /л. 6/, че ищцата М.И.Т., ЕГН **********, е дъщеря на ответника.

Ищцата е навършила пълнолетие на 11.12.2013 год., но все още не е навършила двадесет и пет години. /в момента е на 21 год./

В саморъчно подписана декларация и под страх от наказателна отговорност, ищцата е декларирала, че за периода 25.11.2015 – 25.11.2016 год. Няма реализирани доходи, тъй като не работи, студентка редовно обучение е и е изцяло на издръжка на майката.

Видно от представеното Уверение, изх. № 151/16.11.2016 год., издадено от ***, Факултет Управление и администрация, ищцата е била записана през учебната 2016/2017 год., зимен семестър на трети курс, редовно обучение, единен прием, образователно-квалификационна степен "Бакалавър", специалност "Публична администрация". Не е получавала и не получава стипендия /л. 56/. Няма недвижимо имущество /л. 112/, няма регистрирани трудови договори /л. 113/.

От приложеното Хистологично изследване № Е148/01.11.2016 год., /л.9/, ищцата страда от хроничен дерматит. От представените и приети медицински документи се установява, че тя има екзема на ръцете, за лечението на която е назначено съответно лечение.

Майката на ищцата, В. Б.И. е получила по граждански договор с *** брутно възнаграждение от 500 лв. за периода 01.09.2016 – 30.01.2017 год. /т.е. по 100 лв. месечно/. От приложеното Удостоверение от 20.02.2017 год., издадено от *** се установява, че по трудово правоотношение В. И. получава по около 980 лв. месечно.

От своя страна, ответникът е ангажирал доказателства, че е осъден по НЧХД № 463/2016 год., на ЛРС, да заплати на В. Б.И. /майка на ищцата/, сумата от 1000 лв. – разноски по делото. За събирането на сумата е образувано изп.д. № 51/2017 год. на ДСИ при ЛРС. Към 07.03.2017 год. размерът на задължението е 871,33 лв. /л. 111/.

Ангажирал е и доказателства, че на 20.10.2016 год., 21.11.2016 год., 27.12.2016 год., 19.01.2017 год., по кредит на *** – И.Т. в Пощенска банка са внесени вноски от по 175 лв.

Няма недвижимо имущество.

Представил е и доказателства за доходи – Удостоверение, изх. № 1/12.01.2017 год., издадено от ***, ЕИК *********, с. Чупрене, обл. Видин, видно от което по трудово правоотношение с фирмата получава месечно възнаграждение в размер на 250 лв.

С Удостоверение от 10.01.2017 год., като собственик и управител на *** – И.Т., е декларирал осигурителен доход от 420 лв. месечно и никакво възнаграждение. /0,00 лв./. От служебно извършената от съда справка в електронния търговски регистър се установява, че горната фирма – едноличен търговец е собственост на ответника и не е с прекратена дейност.

Видно от справката от НАП, ТД Велико Търново, офис Монтана, актуална към 17.02.2017 год., ответникът има регистрирани три действащи трудови договора – с *** – с основна заплата 250 лв. /и нетна – по около 195 лв месечно – удостоверение на л. 118/, с *** – с основна заплата 205 лв./и нетна – по около 160 лв. месечно – л. 119/ и с *** – В.В., с основна заплата 182 лв. /и нетна 161 лв. месечно – л. 120/, или от трита правоотношения – общо 637 лв. основно или 537 лв. нетно възнаграждение/

Притежава банкова сметка *** – И.Т., с Булстат 111008874 в Българска пощенска банка, лек азтомобил Ауди А4 с рег. № ***, ремарке за товарен автомобил САМРО 3 31724, рег. № *** и товарен автомобил ВОЛВО Ф 12 с рег. № *** /т.а. е с прекратена регистрация от 11.05.206 год. – л. 115/.

От справката от КАТ Монтана се установява, че на името на ответника са регистрирани само л.а., м. Ауди и ремарке за товарен автомобил Самро.

Приложената пр.пр. № 1559/2016 год. на ЛРП касае отношенията между родителите на ищцата и е неотносима към предмета на делото.

От гласните доказателства се установява:

От показанията на свид. В. И., майка на ищцата се установява, че ищцата е студентка в трети курс, учи в гр. София, където живее в общежитие, а когато се прибира живее при майка си. С баща си не контактува. Ответникът работел на четири места. Отделноот трудовото възнаграждение му се заплащали курсовете – напр. до Румъния по 250 лв./курс, до Свищов – по 100 лв./курс и т.н.

Разходите на свид. И. след раздялата мужду съпрузите включват по 120 лв. месечно – наем, т.к. живее на квартира, по 70 лв. месечно – за общежитие на ищцата /вклчва и разходите за ток и вода/, отделно – за медицинските прегледи и лечението на ищцата, отделно за издръжката й – според свид. В. И. това са разходи от по около 400 – 450 лв. месечно за детето.

В показанията си свид. Т. Т. – дядо на ищцата и баща на ответника заявява, че той лично нямало да я издържа, защото нямал възможност, а баща й да си преценява. Ако ищцата "била човек", той /свидетеля/ можело да й дава, но при това положение не можел й дава пари. Преди раздялата между родителите бащата е участвал в издръжката й, но откакто са разделени свидетеля не можел да каже. Но знае, че ищцата говори срещу баща си.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на предявяване на иска – 03.01.2017 год., до настъпване на законните предпоставки за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа й до окончателното й изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако последните учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Ищцата безспорно е навършила пълнолетие, но не и двадесет-и пет годишна възраст и продължава висшето си образование в редовна форма на обучение. Поради това има право да търси издръжка от родител, какъвто е ответника. Искът е допустим.

За разлика от задължението за издръжка на ненавършил пълнолетие низходящ обаче, задължението за издръжка на пълнолетното дете не е безусловно, а възниква само когато претендирания размер на издръжката не съставлява особено затруднение от родителя, от когото тя се търси.

Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно във висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да съставлява особени затруднения за родителя /Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о постановено по чл.290 от ГПК/.

Това означава, че законът релевира допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности /Решение № 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и Решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о./

Тази четвърта предпоставка също следва кумулативно да е налице. Трябва да се има предвид и, че при тази издръжка "възможността" за доставянето й не съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

Пълнолетните деца поначало са длъжни да се грижат сами за издръжката си. Те имат право на издръжка при определени ограничения с оглед на имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя.

Ограничението има своето оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си.

Неговият родител, по силата на чл. 144 СК, може да бъде заставен да му дава такава само при условие, че това не би го затруднило "особено".

В закона няма легално определение за понятието „особени затруднения”, но същността му лесно може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.

Изложеното води на извод, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.

За определяне размера на издръжката, която следва да се заплаща следва да се вземе предвид, че ответникът не е единственият задължен за това. Издръжката по чл. 144 СК се дължи и от двамата родители според материалните им възможности, като родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства за издръжка и на пълнолетното си дете.

Съгл. ПМС № 23/26.01.2017 год., от 1 януари 2017 г., размер на линията на бедност за страната 314 лв. /и средно възнаграждение за сектор "транспорт" по данни на НСИ от около 900 лв./

С оглед данните по делото относно обстоятелството, че ответникът формира доходи от три трудови правоотношения – в общ размер на 637 лв. основно или 537 лв. нетно възнаграждение, като тук не са включени доходите, които ответникът би могъл да получава от дейността си като едноличен търговец, доколкото като собственик и управител на *** – И.Т., е декларирал осигурителен доход от 420 лв. месечно.

Или, в случая доходите на двамата родители са приблизително еднакви и са в рамките на средните доходи за страната.

При така събраните по делото доказателства, съдът приема, че са налице установените в посочения текст и посочени по - горе предпоставки за основателност на предявения иск.

Това е така, тъй като от доказателствата по делото се установява, че ищцата е дъщеря на ответника, навършила е пълнолетие, продължава обучението си във висше учебно заведение, редовна форма на обучение и няма възможност да се издържа сама от доходите си и имуществото си.

Относно финансовото състояние на бащата, във връзка с преценка на възможността какъв размер на издръжка може да дава без особени затруднения, съдът приема, че това е месечна издръжка в размер на 150,00 лв.

При определяне на издръжката за пълнолетни деца, съдът не е обвързан с минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, а единствено следва да се прецени, дали с оглед икономическата обстановка престирането на определен размер издръжка ще съставлява затруднение за съответното задължено лице.

За определяне на конкретния размер на издръжката, която бащата може да дава без особени затруднения, съдът отчита неговите възможности от една страна, нуждата от издръжка на ищцата от друга и възможностите на другия родител – от трета.

Както вече се посочи, в Решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ІІІ г.о. постановено по чл.290 от ГПК е разяснено, че родителят може да дава издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно дете.

Конкретният случай е именно такъв. Ответникът, дори след като се вземат предвид обичайните му разходи е в състояние без особени затруднения да предостави издръжка в размер на 150 лв. месечно, още повече, той няма задължения за издръжка към други лица.

По отношение на нуждите на ищцата от издръжка, следва да се каже, че те безспорно са се увеличили. Това е видно и от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на свид. В. И..

От една страна, в издръжката на пълнолетният учащ се следва да участват и двамата родители. Това алиментно задължение обаче има условен характер, а именно „родителите да могат да я дават без особени затруднения”, защото в противен случай ще се излезе извън целите на този институт и ще се стигне до неоправдано материално затрудняване на дължащия издръжка, който сам ще изпадне в положението на нуждаещ се от издръжка.

От друга страна, това не означава, че ответникът следва да бъде изцяло освободен от родителските си отговорности към ищцата /виж и т.11 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС/. Същият е работоспособен, работи по трудово правоотношение и реализира месечен доход около средния за страната.

Другият родител, майката, реализира доход в приблизително същите размери.

В този смисъл така определеният размер на издръжка дължима от бащата, ще допринесе и за насърчаване на активно поведение у ищцата, чрез което да си осигурява допълнителни средства за издръжка, напр. чрез получаване на стипендия за отличен успех.

Имено по тези съображения съдът приема, че ответникът може да осигурява издръжка от 150,00 лв. месечно, без това да му създава затруднение.

Този размер на издръжката съдът определи, отчитайки баланса между интересите на пълнолетния учащ и интересите на родителя, неговите възможностите да дава издръжка без това да представлява особено затруднение.

Този размер издръжка безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на ищцата от издръжка, но съдът следва да държи сметка и за възможностите на задължения родител.

Съдът отчита факта, че той също има нужда от средства и за собствената си издръжка и разходи, което от своя страна предполага, че натоварването му с издръжката на още едно лице, в работоспособна възраст, би създало особени затруднения за него, ако искането се уважи в предявеният размер от 200 лв., в който случай осъждането му да дава издръжка няма да постигне социалните цели, които този институт преследва.

По изложените съображения съдът намира, че ответникът без особени затруднения може да осигурява на ищцата издръжка в размер на 150 лева месечно, до който размер следва да бъде уважен и предявения иск. Същият следва да бъде отхвърлен над тази сума, до претендераният размер от 200 лева месечно, заплащането на издръжка в какъвто размер би било непосилно за ответника.

Издръжката следва да се присъди от 03.01.2017 год., датата на подаване на исковата молба в съда, до завършване висшето образование на ищцата или достигане на 25-годишна възраст.

И двете страни претендират разноски.

Ищцата се представлява безплатно – на осн. чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата.

Процесуалният представител на ищцата, адв. Р. Б. претендира да му бъдат присъдени разноски за осъществената безплатна правна защита.

В случая, ищцата е представляван безплатно от пълномощник, видно от договора за правна защита и съдействие, поради което е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т. 1 ЗА.

На основание чл.38, ал. 2 ЗА, в този случай и предвид изхода от спора, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на адв. Р. Б..

Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като своевременно: Разноски са поискани както с исковата молба, така и изрично на основание чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на чл.149 ГПК.

Съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. Б. сумата от 517,50 лв. /75 % от посоченото в списъка по чл. 80 ГПК възнаграждение/

От своя страна ответникът също претендира разноски. Представя доказателства за разноски за процесуално представителство в размер на 700 лв.

Съобразно уважената/отхвърлена част от иска, ищцата ще следва да заплати на ответника съответната част /25%/ от сторените разноски, а именно сумата от 175 лв.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати и държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, съобразно размера на присъдената издръжка, общо в размер на 216 лв.

Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК, И.Т.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на М.И.Т., ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет / лева, считано от 03.01.2017 год., до завършване на висшето й образование, но не по-късно от навършване на двадесет и пет годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уваженият размер от 150,00 лв. месечно до претендираният размер от 200,00 /двеста/ лева месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, И.Т.И., ЕГН **********,***, да заплати на адв. Р.В.Б.,***, ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 517,50 лв. /петстотин и седемнадесет лева, 50 ст./.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, М.И.Т., ЕГН **********,***, да заплати на И.Т.И., ЕГН **********,***, разноски за водене на делото пред тази инстанция в размер на 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева, 00 ст./.

ОСЪЖДА И.Т.И., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка ЛРС сумата от 216 лв. /двеста и шестнадесет лева/, представляваща държавна такса за разглеждане на делото пред тази инстанция, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 04.04.2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: