Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Лом, 25.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Лом, VІІ – ми съдебен
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април, две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Камарашка
и при участието на секретаря А.Р.,
като разгледа докладваното от съдията Камарашка гр. дело № 10 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Правно основание: чл.422,
ал.1, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.430 от ТЗ, във вр. чл. 99 от ЗЗД. и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове – положителен установителен иск от "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ"
АД, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията към МП с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, бул. «Ситняково»№23, ет.6, представлявано от Изпълнителния
директор В.Ю.Б., чрез юрисконсулт Я.Ц.М. със съдебен адрес *** срещу В.В.М. с ЕГН ********** ***, за
неизпълнени задължения по договор за предоставяне
на кредит - Транскарт.
Твърди се, че с Договор за
предоставяне на кредит Транскарт от 03.03.2005г. по сметка № **********,
сключен между ответника - В.В.М. и „Банка Пиреос България" АД с предишно
наименование „Евробанк" АД и Пиреос Евробанк" АД е предоставен на
ответника кредит - Транскарт при кредитен лимит в размер на 500,00 лева
(петстотин лева) за плащане на стоки и услуги на оторизирани търговски обекти,
посредством международна кредитна карта. Кредитът - Транскарт е усвоен от
ответника по начините, уговорени в чл.З и чл.4 от Договора. По време на
действие на Договора, кредитополучателят е ползвал различни суми от
предоставения му кредитен лимит. Договорът за предоставяне на кредит Транскарт
е сключен за срок от 12 /дванадесет/ месеца с опция за автоматично продължаване
на същия, при условие, че кредитополучателят изрично не поиска прекратяването
му. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал
договорните си задължения за погасяване на дължимите суми в съответствие с чл.5
и чл.6 от Договора за предоставяне на кредит - Транскарт от 03.03.2005г., на
основание чл.13, ал.2, от Договора, при изтичане на срока му на действие,
усвоените суми по кредита стават незабавно изискуеми по силата на самия
договор. Твърди се, че действието на договора е прекратено, считано от датата
на изтичане на договора - през месец 03.2006год.
На 25.02.2011г. „Банка Пиреос
България" АД депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК срещу ответника, за допускане на
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумите 486,03 лева -
главница по Договор за предоставяне на кредит Транскарт от 03.03.2005г. по
сметка № **********, 608,02 лева - договорна лихва начислена за периода
16.12.2005г. до 24.02.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението - 25.02.2011г. до изплащане на вземането, както и присъждане на
направените по делото разноски. Образувано е ч.гр. дело № 315/2011год., по
описа на РС - Лом, като е издаден изпълнителен лист от 25.02.2011г. и Заповед
за незабавно изпълнение от 25.02.2011г. Длъжникът е възразил писмено срещу
заповедта за изпълнение, чрез процесуалния си представител.
На 09.09.2013год. между „Банка Пиреос
България" АД и ищеца - „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД е подписан Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), включено в Приложение № 1 към
него. В правата на нов кредитор ищеца е встъпил по силата на Договор за
предоставяне на кредит Транскарт от 03.03.2005г. по сметка № **********. Твърди
се, че след сключване на Договора за цесия, съгласно разпоредбата на чл.99,
ал.З от ЗЗД /във връзка с чл. 4.2. и чл.4.5. от Договора за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия)/ цесионерът настоящ ищец е изпратил на длъжника
уведомление за сключената цесия, което е подписано съвместно с цедента за
встъпването си като кредитор по вземането, на адрес на длъжника - ***.
Уведомлението е получено на 23.09.2013г. с отбелязване за лично връчване.
При получаването на поканата за
доброволно изпълнение и копие от Заповедта по чл. 417 от ГПК, ответникът се
възползвал от правото си на възражение, поради което за „Мост Финанс Мениджмънт" АД е
възникнал интерес от предявяването на иск за съществуване на вземането.
Иска
се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, като
кредитополучател, че има задължение към ищеца /като
правоприемник-цесионер на –„Банка
Пиреос България" АД цедент/, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417от ГПК, в размер на общо 1094,05 лв. /хиляда
деветдесет и четири лева и 05ст./ от които главница - 486,03 лв./четиристотин
осемдесет и шест лева и 03ст./, договорна лихва 16.12.2005г. до 24.02.2011г. в
размер на 608,02 лв. /шестстотин и осем лева и 02 ст./, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 25.02.2011г. до
окончателното изплащане.
Претендират се направените разноски по
заповедното производство и по настоящото производство – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответника, чрез
пълномощника му, адвокат Р. Б. от МАК със съдебен адрес:***.
В отговора си ответника счита иска за
неоснователен, като твърди, че следва да бъде отхвърлен, тъй като вземането не
е обявено за предсрочно изискуемо, като развива съображения в тази насока и
прави възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира разноски прилага списък по
чл.80 от ГПК.
Делото е
разгледано при участието на «Банка Пиреос България" АД, ЕИК
831633691 (предишно
име „Евробанк" АД), със седалище и адрес
на управление: гр. София 1784; Район Младост; бул. Цариградско шосе 115Е, представлявана от Е.А.А., Й.К. и Л.И.П.
съвместно от всеки двама, конституирани като трето
лице – помагач на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно
призован не се явява, изпраща писмено становище, в което поддържа исковете както са
предявени, прави възражение
за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение и прилага списък с
разноски.
Ответника В.В.М. редовно призована не
се явява, представлява се от адвокат Р. Б. от МАК, които моли иска да
бъде отхвърлен, като неоснователен по съображенията изложени в отговора.
Третото лице – помагач на ищеца, „Банка Пиреос България" АД, ЕИК 831633691,
не изпраща процесуален представител в писмено становище, счита иска за
основателен и доказан.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано
е заключението на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза.
Изискано и приложено е ч.гр.дело №315/2011год. по описа
на РСъд гр.Лом.
Съдът, като анализира и
прецени доказателствата по делото във връзка със становището на страните и
съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:
По ч.гр.д. № 315/2011 г. по описа на РС – Лом е издадена
на осн. чл.417 от ГПК
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 25.02.2011г.
в полза на кредитора „Банка
Пиреос България" АД, ЕИК 831633691, против ответника В.В.М. с ЕГН **********,
за сумата от общо 1094,05 лв. /хиляда деветдесет и четири лева и 05ст./, от
която главница - 486,03 лв. по договор за предоставяне на кредит – транскарт от
03.03.2005год., договорна лихва 16.12.2005г. до 24.02.2011г. в размер на
608,02лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 25.02.2011г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 125.00лева разноски по делото - 25,00
лв. държавна такса и 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Видно от разпореждането по ч.гр.д. № 315/2011 г. по описа
на РС – Лом вземането е установено от извлечение от счетоводна книга на
кредитора – сметка № BG55PIRB91701796540185 по Договор за предоставяне
на кредит – транскарт на физическо лице по сметка №********** сключен на
03.03.2005год. Издаден е изпълнителен лист от 25.02.2011год. въз основа на заповедта
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ.
Образувано е изпълнително дело № 295/2016 год. на ДСИ при
ЛРС, като поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадените заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК е връчена на ответника на 04.11.2016год.
На 10.11.2016 год., ответникът е подал възражение по чл.
414 от ГПК против издадената Заповед по чл. 417 от ГПК, т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 от
ГПК.
Съдът, с разпореждане е указал на заявителя за правото му
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Едновременно с възражението по чл. 414 от ГПК, длъжникът,
на осн. чл. 419 от ГПК е обжалвал разпореждането за издаване на изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 315/2011 г. по описа на РС – Лом и с Определение от 17.01.2017
год., по ч.гр.д. № 384/2016 год. на ОС Монтана разпореждането на РС Лом от
25.02.2011год. по ч.гр.д. № 315/2011 год. по описа на съда е отменено, а
издаденият изпълнителен лист е обезсилен. Исковата молба от "МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК *** е подадена на 04.01.2017 год. – видно от
обратната разписка.
На 03.03.2005год. между „Евробанк”АД сега „Банка Пиреос
България” АД и ответника са подписани заявление за кредитна карта Транскарт и
договор за предоставяне на кредит – транскарт на физическо лице, в качеството му на абонат на „Мобилтел”АД
и участник в програма Mtel Club. Ответника е получил кредита – транскарт за
плащане на стоки и услуги на оторизирани търговски обекти посредством карта при
кредитен лимит в нея от 500.00лева. Усвояването на кредита съгласно чл.3, ал.1,
буква „а” от договора е уговорено еднократно или на части в рамките на срока по
чл.4. Съгласно чл.4 от договора крайния срок до който кредитът – транскарт може
да револвира е 12 месеца, считано от датата на подписване на договора в случая
03.03.2005год., след което задължението на Банката да предостави неусвоени суми
по кредита отпада, освен в случаите на чл.18 от договора. Съгласно чл.18 от
договора в случай, че кредитополучателят изрично не поиска прекратяване на договора
с изтичане на срока му и е бил редовен в изпълнението на задълженията си по
договора, действието на договора се продължава за всеки следващ 12 месечен
срок, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение за това. В чл. 5 е
предвиден безлихвен период за погасяване на вземанията и съответно размер на
лихвата в зависимост от размера на кредитния лимит.
Ответника е бил запознат с общите условия с подписването
на договора.
С Решение № 47 от 25.04.2006 г. по описа на СГС е вписана
промяна на наименованията „Банка Пиреос България" АД с предишно
наименование „Евробанк" АД и Пиреос Евробанк" АД.
Видно от приложения
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), включено в Приложение №
1 към него на 09.09.2013год. „Банка Пиреос България" АД е прехвърлила на
ищеца - „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД свои вземания. Видно от това
приложение под номер 521 в него е вписано задължение на В.В.М. с главница
486,03 лева, лихви – 608,02 лв., общо дължима сума към датата на сключване на
договора за цесия – 2000,31 лв., в т.ч. разноски и законови лихви.
Представено е
потвърждение за сключената цесия, с което „Банка Пиреос България” АД
потвърждава, че съвместно с „Мост Финанс Мениджмънт” АД ще извършват
уведомяването на длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения помежду им
договор за цесия. Представено е и уведомително писмо с дата 10.09.2013 г. за
извършеното прехвърляне на вземания, изходящо от двете страни по договора за
цесия - „Банка Пиреос България” АД и „Мост Финанс Мениджмънт” АД, адресирано до
ответницата, като видно от известие за доставяне и е връчено лично на
23.09.2013год.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
заключението по която (неоспорено от страните, което съдът кредитира като
пълно, ясно и съответстващо на писмените доказателства) се установява, че по
процесния договор за кредит ответницата е усвоила суми в общ размер 1,032,60
лв. за периода от 03.03.2005год. до 03.05.2006год., като е погасила с вноски
сумата от 546,57лева и остава дължима сума от 486,03лева. За периода от 05.05.2005год.
до 27.10.2006год. ответницата е направила погасителни вноски за сумата от общо
546,57лева., като е усвоила и други суми по сметката. Договорната лихва за
периода от 23.10.2005год. до 24.02.2011год. е 608,11лева.
От приложената по заповедното производство изходяща от
„Банка Пиреос България” АД до ответницата покана за изпълнение от
19.03.2010год. с посочен в нея договор за предоставяне на кредит – транскарт,
се сочи, че е налице просрочие с повече от 90дни на изпълнението на
задълженията на ответницата за плащане, съобразно договора. Тази покана не е
достигнала до ответницата, видно от приложената обратната разписка.
При така установеите факти съдът достигна до
следните правни изводи:
Исковете
са допустими, тъй като са предявени в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, от лице,
притежаващо процесуална и материалноправна легитимация.
С
Определението от 17.01.2017 год., по ч.гр.д. № 384/2016 год. на ОС Монтана е
отменено разпореждането на РС Лом от 25.02.2011год. по ч.гр.д. № 315/2011год.,
с което е постановено незабавно изпълнение на издадената Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу ответника и е обезсилен
издаденият изпълнителен лист, но не е отменена самата Заповед.
Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ с договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като
съгласно ал.2 заемателят плаща и уговорената лихва по кредита.
За да бъдат уважени предявените искове, е необходимо по
делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки:
валидно облигационно отношение между ответника В.В.М. и „Банка Пиреос
България" АД с предишно наименование „Евробанк" АД - Договор за
предоставяне на кредит Транскарт от 03.03.2005г., размера на този кредит, както
и че същият е усвоен, настъпването на въведената предсрочна изискуемост на
кредита, уговорената с него лихва, както и нейният размер за процесния период,
валиден договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено от „Банка
Пиреос България" АД – цедент на „Мост Финанс Мениджмънт” АД – цесионер,
получено от длъжника/ответник уведомяване за извършената цесия.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява наличието на валидна облигационна връзка между В.В.М. и
„Евробанк" АД /„Банка
Пиреос България" АД/,
въз основа на Договор за предоставяне на кредит Транскарт от 03.03.2005г., за
плащане на стоки и услуги на оторизирани търговски обекти посредством карта при
кредитен лимит в нея от 500.00лева, за срок от дванадесет месеца с опция за
автоматично продължаване на същия, при условие, че кредитополучателят
изрично не поиска прекратяването му с изтичане на срока и е бил редовен в
изпълнението на задълженията си по договора. По делото няма твърдения, нито
доказателства ответницата да е отправила изявление до банката
- цедент за прекратяване действието на процесния договор, което налага извода,
че същият е бил продължен. Аргумент за този извод на съда може да се черпи, както от направените погасителни вноски за периода от 05.05.2005год. до
27.10.2006год. от ответницата – видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза,
така и
от изходяща
от „Банка Пиреос България” АД до ответницата покана за изпълнение от
19.03.2010год. с посочен в нея договор за предоставяне на кредит – транскарт,
че е налице просрочие с повече от 90дни на изпълнението на задълженията на
ответницата за плащане, съобразно договора, макар същата да не е достигнала до
ответницата, видно от приложената обратната разписка. Така че са неоснователни
твърденията на Третото лице – помагач на ищеца, „Банка Пиреос България" АД, ЕИК 831633691 и
ищеца за прекратяване на договора с изтичане на срока му на 03.03.2006 г.
Главницата
по договора е била надлежно усвоена от ответника/кредитополучател на части и в
повече от установения лимит и не е била възстановена в уговорените между
страните срокове и към момента.
Въз
основа на представените доказателства, съдът намира, че ищецът е доказал
качеството си на кредитор след подписан договор за цесия с „Банка Пиреос
България" АД с предишно наименование „Евробанк" АД, по който е
прехвърлила вземането си към ответницата по Договор за предоставяне на кредит
Транскарт от 03.03.2005г. на ищеца в настоящето производство.
Съгласно чл.99,
ал.3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, а съгласно ал.
4 прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то му бъде съобщено от предишния кредитор.
От така представеното по
делото уведомително писмо от 10.09.2013 г. за извършеното прехвърляне на
вземания, изходящо от двете страни по договора за цесия - „Банка Пиреос
България” АД и „Мост Финанс Мениджмънт” АД, адресирано до ответницата получено
лично на 23.09.2013год., същата е била редовно уведомена за извършеното
прехвърляне на вземането от банката в полза на ищеца/цесионер. В случаят ищеца
като носител на процесното вземане е процесуално и материално-правно
легитимиран да води настоящия иск срещу ответника.
С
оглед задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции (т.18 от ТРОСГТК 4/2013), фактическият състав, пораждащ
вземането на банка-заявител да получи предоставена главница по кредит преди
изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две
предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение на
договора и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем
с изявление, достигнало до длъжника. Видно от чл. 13 от сключения между страните договор,
същите са уговорили настъпване на предсрочна изискуемост на сумите при сбъдване
на конкретни условия и уведомяване на кредитополучателя за настъпилата
предсрочна изискуемост.
В
случая, не се установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно
доказване от страна на ищеца, коя е датата на преустановяване на плащането по
банковия кредит от 03.03.2005 година, както и
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Нито в заповедното
производство, нито в исковото, което е продължение на заповедното, предвид
депозирано в срок възражение, не се установи твърдението, че кредитът е обявен
за предсрочно изискуем и за това обстоятелство е уведомен надлежно длъжника.
Следва да бъде отбелязано, че едва на 09.09.2013година е сключен договорът
за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като купувач на задължението
и нов кредитор по отношение на длъжника - ответник в процеса.
Освен това, удостоверителният обхват на извлеченията от
счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка
основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а
именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК и дали той
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане /чл.418, ал 2 ГПК/. Преди да
постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и да разпореди издаване
на изпълнителен лист, съдът трябва да провери дали представеното извлечение от
счетоводните книги представлява редовно от външна страна основание по смисъла
на чл.417, т.2 от ГПК за образуване на
заповедно производство. Според тази правна норма такива основания са
извлеченията от счетоводните книги, които установяват вземания на държавни учреждения,
общини и банки. Понятието "счетоводни
книги" не е легално дефинирано, но принципите и изискванията за начина на
водене на счетоводството следват от ЗСч. (като например: изискване на чл.1,
ал.1, т.1 от Закона
за счетоводството за всеобхватност и достоверност на счетоводните системи;
изискване на чл.2 от ЗСч.
към счетоводните записвания за регистриране на счетоводните операции в
хронологичен ред и др.).
Представените от цедента „Банка
Пиреос България" АД с предишно наименование „Евробанк" АД, извлечения от счетоводните
записвания не
удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора
за кредит -
дата на сключване, размер, данни за движението на погасяването му, размерът на просроченото
задължение по главницата, договорните, наказателните
лихви и падежа им.
В
Решение № 176 от 16.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5092/2014 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Светла Цачева, постановено по реда на чл. 290
ГПК, по приложението на чл. 422
ГПК връзка с чл.
417, т. 2 ГПК, връзка с чл.
62, ал. 2 Закона за кредитните институции /ЗКИ/, разрешен с постановяването
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №
4/2013 г., съгласно т. 18 от което, в хипотезата на предявен по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК иск за
установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски,
вземането става изискуемо с неплащането им, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на предявеното основание. В хипотезата на предявен иск по чл.422,
ал.1 от ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът, в
случая –„Банка
Пиреос България" АД е
упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем. Когато тя е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.
60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Ето
защо, в настоящия случай по делото не е установено, че банката изрично е
заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател, поради което
съдът приема, че не е надлежно удостоверено настъпването на предсрочната
изискуемост на вземанията на банката-кредитор към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Така от заявителят „Банка Пиреос
България" АД вземането
не е очертано като изискуемо към момента на сезиране на заповедния съд, като липсва и в приложените към
заявлението документи /чието съдържание може да се преценява при
индивидуализацията на заявеното право по арг. от т.2б от ТРОСГТК, ВКС № 4/2013
год.
Уведомяването
на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на
исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този
момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта
на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед
за изпълнение е съгласно т.11.б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК.
Ето
защо, макар и да се доказаха изцяло твърденията на ищеца по допуснатото
просрочие в това число и от изходящото от цедента уведомление, което не е
достигнало до ответника, то не би могло да се установи довършване на
фактическия състав, пораждащ заявеното притезание.
За
това претенцията за установяване на заявеното вземане следва да се отхвърли в
цялост.
Ответницата не доказа и правопогасяващото си възражение
за погасяване по давност на вземанията на ищеца. Разпоредбата
на чл.114, ал.1 ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от датата на
изискуемостта на вземането. В разглеждания случай, както беше обосновано
по-горе, поради липсата на изрично изявление от страна на ответницата за
прекратяване на договора за
предоставяне на кредит – Транскарт, същият е продължил да действа между
страните посредством предвиденото в чл.18 от договора
продължаване.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГК - ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415,
ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Предвид изхода на производството и по
аргумент за противното от чл.
78, ал.1 от ГПК, на ищеца не се следват разноски по представения списък по чл. 80 от
ГПК.
Процесуалният
представител на ответника, адв. Р. Б. претендира да му бъдат присъдени разноски
за осъществената безплатна правна защита. В
случая, ответникът е представляван безплатно от пълномощник, видно от договора
за правна защита и съдействие, поради което е налице хипотезата на чл.38, ал.1,
т. 2 и т.3 от ЗА.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в този
случай и предвид изхода от спора, ищцовата страна дължи разноски за
възнаграждението на адв. Р. Б., в размер на сумата от 306,58 лв.
Ищецът възразява, на осн. чл.78, ал.5
от ГПК за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение на ответника.
Възражението е неоснователно. Адвокатското възнаграждение, съдът намира за
съобразено с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по дела с определен материален интерес.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при
съблюдаване на определения по правилата на чл. 36 от ЗА, минимален размер на
възнаграждението. Съобразно приетото с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС по т.д.№ 6/2012 г., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая, договореното възнаграждение
е съобразено с минималното и не са налице основания за неговото намаляване.
Мотивиран от горното, Съдът
ОТХВЪРЛЯ предявените от "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, район
Слатина, бул. «Ситняково»№23, ет.6, представлявано от Изпълнителния директор В.Ю.Б. срещу В.В.М. с ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.430 от ТЗ, във вр.
чл. 99 от ЗЗД. и акцесорен иск за лихви
по чл. 86 от ЗЗД
да бъде признато от съда за установено, че ответникът
дължи на ищеца /като правоприемник-цесионер на – „Банка Пиреос България" АД – цедент/
вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 25.02.2011год. по ч.гр.д. № 315/2011 г.
по описа на РС – Лом, за
сумата в размер на общо 1094,05
лв. /хиляда деветдесет и четири лева и 05ст./, от които главница - 486,03 лв. /четиристотин осемдесет и
шест лева и 03ст./, договорна лихва от 16.12.2005г.
до 24.02.2011г. в размер на 608,02 лв. /шестстотин и осем лева и 02 ст./, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
25.02.2011г, до окончателното изплащане, както и направените по ч.гр.д. разноски
в размер на
сумата от общо 125.00лева от тях 25,00 лв. държавна такса и 100.00лв. юрисконсултско
възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
"МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. София, район Слатина, бул. «Ситняково»№23, ет.6, представлявано от Изпълнителния директор
В.Ю.Б., за присъждане на разноски по ИСКОВОТО производство по гражданско дело №
10 по описа за 2017 година на Районен съд Лом, в размер на общо 375,00 лв. от
тях 75.00лв. доплатената държавна такса, 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение
и 150.00лв. депозит за вещо лице, платими от В.В.М. с ЕГН **********, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата "МОСТ
ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
София, район Слатина, бул. «Ситняково»№23, ет.6, представлявано от Изпълнителния директор В.Ю.Б. да заплати на адв. Р.В.Б. от МАК, адвокатско
възнаграждение в размер на
306,58 лв. /триста и шест лева и 58ст./.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца «Банка Пиреос България" АД, ЕИК
831633691 (предишно
име „Евробанк" АД), със седалище и адрес
на управление: гр. София 1784; Район Младост; бул. Цариградско шосе 115Е, представлявана от Е.А.А., Й.К. и Л.И.П..
Препис от настоящото Решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.дело № 315/2011година на съдия – докладчика.
Районен
съдия: